Можеше ли да бъде предотвратен атентатът в Мюнхен?

<p>На 5 септември 1972 г. палестинската групировка &bdquo;Черният септември&rdquo; нахлува в олимпийското село в Мюнхен. Ударна група от осем терористи неутрализира атлетите от израелската делегация. След края на един много дълъг ден са убити 11 заложници и един полицай. Дори и днес този атентат символизира безсилието на една демокрация пред лицето на</p> <p><strong>първата мащабна акция на &bdquo;терористичния интернационал&rdquo;.</strong></p> <p>Можел ли е атентатът да бъде предотвратен? Със сигурност, да, ако знаците, които са го предизвестявали, са били взети предвид.</p> <p>Архивите, върху които хвърли светлина тази седмица германското сп. &bdquo;Дер Шпигел&rdquo;, позволяват да бъде измерено нехайството: в седмиците преди атентата германските тайни служби са били събрали 17 предупредителни знака за палестинска терористична акция по време на Олимпийските игри, повечето от тях от чужбина.</p> <p>Две години по-рано на летището в Мюнхен е атакуван самолет на израелската компания &bdquo;Ел Ал&rdquo; от трима палестинци, въоръжени с гранати. Друго доказателство за дейността на пропалестинските мрежи, поддържани от местните баварски неонацисти, е убийството на седем оцелели от Холокоста няколко месеца по-рано при умишлен пожар в старчески дом в Мюнхен.</p> <p>Епохата обаче е на &bdquo;мир и любов&rdquo;, а това състезание е първото, организирано от следвоенна Германия. За организаторите<strong> </strong></p> <p><strong>Мюнхен 1972 трябва да бъде пълна протиповополжност на Берлин 1936.</strong></p> <p>Полицейските униформи и контрол трябва да бъдат сведени до минимум. Мобилизираните 15 хил. полицаи умишлено са държани "в резерв", встрани от олимпийския периметър.</p> <p>В олимпийското село патрулират само 2000 нощни пазачи. Без оръжие &ndash; <em>дори без гумени палки</em>, хвали се шефът на полицията - те се разпознават главно по небесносините костюми, дело на дизайнера Андре Куреж. Когато специалист по тероризма предлага да бъде засилена сигурността около олимпийското село, организаторите възразяват, че <em>това не е концентрационен лагер</em>. Трудно е да се повярва днес, че в нощта на драмата нито един пазач не е наблюдавал сградата на израелската делегация.</p> <p>Когато започва вземането на заложници, полицията е хваната неподготвена. В документален филм по АРД един полицай прави ироничното сравнение:</p> <p><em><strong>Все едно бяхме тръгнали по бански костюми и сандали да изкачваме планина</strong></em>.</p> <p>Често се споменава подценяването на броя на терористите, за да бъде обяснено фиаското. В продължение на 40 г. се говори също за отлично организирана група, следваща точно определен план за нападение.</p> <p>Впрочем документите на баварската криминална полиция разкриват обратното: терористите първо сбъркали етажа и не знаели за присъствието на друга делегация в съседния апартамент. Що се отнася до броя на мобилизираните елитни стрелци, бележка на баварското вътрешно министерство показва, че той умишлено е бил ограничен, <em>за да няма проблеми с координацията и да се ограничат рисковете от грешка</em>.</p> <p>Освен това не всички военни части са готови да се намесят: изпратените двама &bdquo;снайперисти&rdquo; от полицията нямат пушки с далечен обсег. Когато започва стрелбата на летището във Фюрстенфелдбрук, катастрофата е програмирана: осемте терористи са повече, отколкото елитните стрелци.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>