Кратък запис на обществения ни разпад

<p>Новогодишният празник пак ни накара да се присетим за идейната безпътица, която ни мъчи от десетилетия. Може да не ви се струва важно, но представата ни за хаос в страната идва именно от</p> <p><strong>отсъствието на национална идея,</strong></p> <p>която да следваме всички. Поддадени единствено на мислите си за собствена изява, или по-зле &ndash; за собствена изгода, политическата ни класа, както и така наречената ни интелигенция, не разполага нито със знания, нито с действителен политически опит, нито с желание за да поведе обречения ни сякаш народ към бъдното.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32025_EaYZkweSLaEApCH5GdBsjtuQQldKop.jpg" style="height:458px; width:600px" /></p> <p><em><strong>Оцветяването на скулпторите има за цел да засили въздействието им, при това още при първите опити за създаване на триизмерни образи през неолита. Отляво надясно: Култова антропоморфна фигура, така нареченият &bdquo;Цикладски идол&rdquo;; изпечена глина, следи от оцветяване в охра и кафяво; височина 12, 5 см; археологическа култура Винча, V хил. пр. н. е.; Археологическа сбирка на Философския факултет на Белградския университет. Статуя на провинциалния чиновник Ненкхефтка; от гробницата му до днешния град Бени Суейф, Египет; изцяло оцветен варовик; височина 134 см; около 2400 г. пр. н. е.; Британски музей-Лондон; Св. Георги, висок релеф, почти триизмерен, в едноименната църква в с. Галища, Костурско; изцяло оцветено дърво; височина 290 см; ХІІІ в. Паметниците в съставното изображение не са представени в мащаб.</strong></em></p> <p>Не само правителството, а цялата политическа класа &ndash; невежа и алчна, нито иска, нито може, нито знае как да посочи пътя. В случай, че забравим алчността й, истеричната й склонност към измами от всякакъв вид, отсъствието на способност за работата, която й е възложена и само при най-благосклонен поглед върху начинанията й, ще установим, че политическата ни класа върви много след събитията, нищо не прави даром и</p> <p><strong>работи само колкото да не заспи.</strong></p> <p>На всичкото отгоре, е срамно лъжлива (вж. случая с атакистката екскурзия в Куба), безкрайно глупава и безгранично самовлюбена. А всъщност всички ние очакваме, ни повече, ни по-малко, точно тя да ни води, да открива за нас нови хоризонти, да ражда безчет нови народополезни идеи. Нали, божем, за това й плащаме. А тя се държи така, сякаш ние сме й длъжни. Вярвам, че това няма да продължи дълго.</p> <p>* * *</p> <p>Наистина е тъжно, когато дори празниците навяват мрачни мисли, но вероятно е наложително пак да откроим няколко групи събития от последно време за да видим по-сетне какво ги свързва.</p> <p>Първата група е от радостни събития. Може и да не ни се вярва, но</p> <p><strong>властта наистина се справи,</strong></p> <p>засега, с една огромна опасност, която бе надвиснала над всички нас. Миграционният поток, извиращ безспир от Азия и Африка, секна. Няма да крия, по-страшна опасност от мигрантите за обезкръвената ни държава не мога да си представя, понеже имам съвсем преки наблюдения от околните ни страни. Ще го кажа пак, омаломощени, бездетни и бедни, ние, българите не можем да се натоварим с разрешаването на чужди грижи, нашити са ни предостатъчни. Бурен мигрантски поток ще ни заличи както вълна пясъчен замък на плажа. И няма с какво да й противостоим. Нека с тия въпроси се занимават богатите държави и големите етноси от Европейския запад, впрочем точно те са и тия, на които страните от Азия и Африка дължат днешните си проблеми.</p> <p>Втората група събития може да се стори маловажна някому, но не е. Не съм от тия, дето все недоволстват от телевизионната програма, понеже отдавна нямам телевизор. Гледането на БНТ от полунощ на всеки 1 януари насетне за 50 минути е цялата ми връзка с телевизията. За това съм сигурен, че е непростимо</p> <p><strong>телевизионните началници да прекъсват забавлението</strong></p> <p>на дошлите на площад &bdquo;Княз Александър&rdquo; за да празнуват. 50 минути, не повече се отпускат на разгорещените игрохорци празнично, нито секунда повече. А следващото в програмата е повече от спорно. За огромната част от излезлите да се веселят навън Нова година е единствената връзка с българските народни танци, с българщината изобщо, та тия новогодишни хора е нужно да продължават &nbsp;ако трябва и до зори. И в тоя случай личното мнение и пристрастия на работещите в БНТ наистина няма никакво значение.</p> <p>Тая година обаче имаше една прибавка. Няколко скудоумци издигнаха, верно съвсем свенливо, протестен плакат. Представяте ли си, навръх прекрасния празник, сред безбрежната тълпа от развълнувани хора, няколкото тъпашки захилени индивида ни подсетиха за лошото състояние на държавната психиатрична здравна помощ.</p> <p>Всеки път, когато ново малоумие сътворят така наречените протестиращи, човек си мисли, че по-далеч няма накъде да стигнат. Един ден преди Нова година и на следващия след нея други подобни на тях</p> <p><strong>оцапаха двукратно</strong></p> <p>във Велико Търново паметника на Асеневци, възстановителите на Второто българско царство. Преди това бе поруган паметникът на Димитър Благоев в Благоевград, още по-преди други два софийски паметника. Не, не е симпатично всичко това, а е дело на болнави люде, на едни дребни самовлюбени херостратовчета*, които се опитват безуспешно да се съизмерят с делата на великите в историята.</p> <p>* * *</p> <p>Оцветяването на триизмерните образи, които се създават в най-ранното възможно общество, неолитното, трябва</p> <p><strong>да засилят въздействието на скулптурата,</strong></p> <p>да я доближат, при очевидно недостатъчните художествени умения на праисторическия творец, до действително съществуващите образци, но никога да я подиграят. Оцветяването достига, изглежда, най-масовите си изяви в Древния Египет и в страните от Двуречието, а по-късно &ndash; и в древногръцкото и римското изкуство, където великолепните мраморни статуи са &bdquo;обличани&rdquo; с плътен слой разноцветни, внимателно положени трайни бои. Дори до днес голямата част от скултурите там са запазили в значителна степен първоначалното си оцветяване.</p> <p><strong>И в ранното българско изкуство</strong></p> <p>оцветяването на скулптурните архитектурни детайли е масово. Използвани като украса на външните фасади и като завършеци на покривната отводнителна система във великолепните сгради на Велики Преслав триизмерно скулптираните глави на лъвове, лъвици и маймуни са оцветени в червено или с природни бои, или със смес от тухлен прах и вар. Понякога оцветяването е непълно, с него са запълвани само очните отвори.</p> <p>Върху значителна част от дървените релефи от времето на Второто българско царство също се срещат, повече или по-малко, следи от оцветяване. Великолепният висок релеф на св. Георги от църквата в с. Галища, Костурско е наверно най-добре съхранения до наши дни такъв паметник. Много е възможно високият релеф с Климент Охридски от Охрид също да е бил оцветяван, макар днес силното изтриване на оригинала (не на копието в Националния исторически музей-София) да не е оставило никаква възможност за съхраняване на следи от боите.</p> <p>* * *</p> <p>Протестните прояви у нас, които не престават да ни изумяват с непознаването и неприлагането на правилата за съжителство, показват много точно, че</p> <p><strong>обществото ни е болно.</strong></p> <p>Не наличието на протести изобщо, разбира се, те са нужни за да бъде държана властта, която и без това е твърде разпасана, изкъсо, доколкото е възможно. Проявите на така наречените протестиращи ме притесняват, те са симптом за тежкото обществено заболяване.</p> <p>Лечението може да е едно единствено,</p> <p><strong>завръщането на държавата във възпитанието на подрастващите</strong>.</p> <p>Огледайте се и ще видите в магазините, по улиците и по градинките пищящи малки деца, които никой никога не е учил кое е добро и кое зло, кое е позволено и кое не, кое е срамота и кое е грехота, както това е ставало в традиционното българско семейство. Щом днешното семейство не е в състояние да изпълнява възпитателната си функция, или пък я изпълнява крайно незадоволително, все някои трябва да го стори. Защото в противен случай, като добавим и крайно ниската раждаемост, ще получим не само малко, но и непригодно ново поколение. На всичкото отгоре това поколение гледа навън и се чуди как да забегне, а и на ум да ни учи. Може някому да се струват засилени черните краски, но изглежда</p> <p><strong>обществото ни е в най-критичното си състояние след края на ХІV в.</strong></p> <p>Преди четвърт век изведнъж всички в държавата ни вкупом се отказаха от възпитанието, щото било лошо, видите ли. Децата, подрастващите, всички ние трябвало да се развиваме кой както му падне и на където го понесе съзнанието. Никога, в нито едно човешко общежитие това не е бивало така, въпрос на оцеляването на всички, дори на най-примитивните палеолитни общества, е всеки от неговите членове да изпълнява задачи, които да осигурат съхраняването на общността. Държавата днес трябва да си върне възпитателните функции. Нужно е &nbsp;рязко засилване на възпитателните функции в училище, ако трябва и задължителни съботно-неделни училища за родители, особено на агресивни деца, с използването на всички възможности на телевизията и на мрежата, начини много. Можем само да съжаляваме, че нямаме българска войска сега, повече от век тя беше школа за изграждане на младежите, в нея те израстваха само за няколко месеца.</p> <p>* * *</p> <p>Безпътно и болно, обществото ни е в разпад, симптомите могат да бъдат изброявани дълго. Неспособността на непригодната ни политическа класа да предложи обединяваща национална идея, която да ни изведе от тресавището на безвремието, в което самата тя ни натика. Всъщност вместо национална идея жалката ни политическа класа не можа да роди нищо друго, освен да ни пробута възраждането на средновековните култове.</p> <p>Понеже са създадени за възприемане в условията на средновековните общества, християнството и исляма днес звучат архаично за съвременния човек въпреки безкрайните мантри, с които ни заливат от средствата за масово осведомяване. Средновековните култове не само са напълно непригодни в съвременните многополюсови общества, но ги и нацепват допълнително по религиозен признак. Всичко това с ужасяваща точност важи и за нашето общество.</p> <p><strong>Не стига, че се делим по десетки признаци</strong></p> <p>&ndash; на бедни и богати, на властващи и управлявани, но ни натрапват, че трябва да се делим и според религията си. Всичко това много скоро може да струва на България скъпо.</p> <p>______________</p> <p>* Младежът Херострат опожарил великолепния&nbsp;храм на богинята Артемида в Ефес (южно от днешния Измир, Турция) на 21 юли 356 г. пр. н. е. за да остави името си на потомците. Името му било нарочено за забвение, но историкът Теопомп (ок. 380 г. пр. н. е.-ок. 315 г. пр. н. е.) ни го е съобщил прилежно.</p>