- 10 Sep 2020
- 60
- 12
Откакто България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз през 2007, двете страни бяха подложени на строг контрол не само от Брюксел, но и от Европол.
Членките на съюза бяха наясно, че нито една от страните не е готова да се присъедини към него. Доказателство за това бяха докладите на Европейската комисия за ендемичната корупция, властните криминални мрежи, занимаващи се с трафик на наркотици и хора, и окаяното състояние на съдебната система. Въпреки това имаше сантименти, че е по-добре България и Румъния да се присъединят, с което да бъдат насърчени да извършват реформи, тъй като в противен случай ще забавят модернизацията си.
<p>Откакто се присъединиха, и двете страни опитваха да се борят с корупцията по всевъзможни случайни начини. Но в подробните си доклади от изминалата седмица ЕК даде да се разбере, че картинката и в двете държави е все още мизерна.</p>
<p>"Преходите към пазарна икономика и върховенство на закона са невъобразимо сложни. Комисията подцени системните недостатъци, които наследихме от комунизма", коментира Антоанета Приматарова – европейски експерт от независимия Център за либерални стратегии в София.</p>
<p>Все пак повече от 20 години след рухването на комунистическата система в България и Румъния би могло да се очаква, че по-младото поколение в двете страни ще възприеме политическа култура, която да скъса с миналото.</p>
<p>Така че какво се обърка при България и Румъния?</p>
<p>Наскоро ЕК обвини премиера Виктор Понта, или общо казано Румъния, че се опитва всячески да стъпче върховенството на закона, за да свали от власт президента Траян Бъсеску. 39-годишният Понта – лидер на бившата комунистическа Социалистическа партия, уволни двама омбудсмани от опозицията, освободи директори на институти, разглеждащи червеното минало на страната и затегна хватката си около държавната телевизия.</p>
<p>Той също изглежда решен да защитава бившите комунисти и да ги държи далеч от съдилищата.</p>
<p>"Понта върна назад всичкия напредък, който постигнахме през последните няколко години", заяви Моника Маковеи – консервативен депутат от ЕП.</p>
<p>В качеството си на правосъден министър в периода от 2004 до 2007 г-ца Маковеи извърши редица промени в съдебната система, за да направи съдилищата независими и да се бори с корупцията. "Обществото и политиците трябва да разберат, че преходът означава подотчетност".</p>
<p>В доклада си за съседна България ЕК обърна специално внимание на организираната престъпност. Според Европол, българските престъпни мрежи са активни в 15 членки на ЕС. Те се занимават главно с трафик на хора и извършват измами с кредитни карти.</p>
<p>В самата България, според Комисията, те играят уникална роля. Брюксел твърди, че организациите влияят на икономиката, като ограничават конкуренцията и спират чуждите инвестиции. "Тези групировки освен това имат платформа, с която влияят на политическия процес и държавните институции", отбелязаха от ЕК.</p>
<p>Приматарова смята, че промяната на политическата култура изисква повече от това да въведеш нови европейски закони.</p>
<p>Години наред Европейската комисия и членките на Евросъюза от години се придържат към формулата, която изисква страните кандидатки да адаптират своите икономически, търговски, екологични и здравни закони към законодателството на ЕС. Но създаването е едно, а прилагането им и промяната на политическата култура – съвсем друго.</p>
<p>Комисията според Приматарова не е успяла да прецени колко време ще отнеме преходът за замяна на дълбоко вкоренените структури.</p>
<p>Но част от бившите комунистически държави се справиха значително по-добре. В техните случаи обаче помогнаха два ключови елемента – силните дисидентски движения от ерата на социализма и пълното разсекретяване на тайните полицейски досиета.</p>
<p>Полша, която влезе в ЕС през 2004, имаше силна антикомунистическа опозиция, която изигра важна роля при прехода към демокрация през 90-те.</p>
<p>Унгария също въведе лустрационен закон през 1994 г., но се забави с отварянето за обществото на досиетата на тайната полиция въпреки интензивната антикомунистическа реторика на правителството.</p>
<p>Бившата Чехословакия, която имаше малко дисидентско движение, през 90-те приложи едни от най-радикалните закони за "лустрация" или "прочистване" от комунистическите тайни служби в региона. Първият посткомунистически президент на Чехословакия, покойният Вацлав Хавел, не изпитваше съчувствие към колаборационистите на комунистическия режим.</p>
<p>Унгария също изготви подобен закон през 1994 г. Но се забави с полицейските досиета, въпреки упражнения натиск.</p>
<p>И България, и Румъния започнаха да се борят с комунистическото си минало едва наскоро. И го правят колебливо.</p>
<p>Моника Маковей смята, че ако секретните досиета са били отворени по-рано, това е щяло да има значение за справянето с корупцията или с разбиването на дълбоко окопалите се комунистически мрежи.</p>
<p>Но все пак членството в ЕС "ни даде шанса да се борим за промяна. Щяхме да сме много по-зле, ако бяхме останали извън съюза. Преходът щеше да отнеме още повече време", обобщи проф. Даниел Смилов от Софийския университет.</p>
