Каква еврокриза?

<p>И така, защо има криза в еврозоната и какво я определя?</p> <p>От време на време се твърди, че единната валута не съответства на потребностите на страните-членки, както и че икономическите различия в крайна сметка ще ги принудят да се откажат от еврото.</p> <p>Сред най-сериозните различия най-често се споменават разликите в икономическия растеж, създаването на нови работни места и нивата на безработица, а също така огромната несъразмерност на текущите платежни баланси - при това всички те могат да бъдат проследени до големите различия в стойността на работната сила спрямо единица произведена продукция.<br />Осъзнаването на тези различия води до значително изтичане на капитали от проблемните страни с високи нива на риск.</p> <p>Всички тези събития наблюдаваме в момента в еврозоната, особено в периферните страни. Рисковите оценки започнаха да превишават допустимите нива още през 2009-а, продължиха да растат през 2011 и 2012, докато оттеглянето на капиталите стана неудържимо през 2010 година.</p> <p>Но, ако се замислим какво може да лежи в основата на такъв тип движение на капиталите, подозренията могат да паднат и върху нерационалната политика, характерна и за страни, невлизащи в еврозоната.</p> <p>В Европейския съюз такива държави като Великобритания и Унгария в същата степен са подложени на структурни недостатъци, както и някои от периферните страни от еврозоната.<br />Гъвкавостта по отношение на обменния курс не им донесе особен резултат или пък те просто предпочетоха да не я използват.</p> <p>Нещо повече, има страни със също толкова тежки, ако не и по-тежки, задължения по държавния дълг, както и в периферията на ЕС: основни примери в това отношение са САЩ и Япония.</p> <p>Други страни, като Норвегия и Швейцария, имат профицит на текущия платежен баланс над 10% от своя брутен вътрешен продукт, но те пък се противопоставят на ревалвация на своята национална валута.</p> <p>Струва си да си спомним, че в течение на десетилетие до 2005 година Германия беше наричана &bdquo;болния човек на Европейския съюз&rdquo;.</p> <p>Германия беше неконкурентноспособна, когато влезе в еврозоната, заради прекаленото увеличение на работните заплати и цената, която трябваше да бъде платена за обединяването на страната през 1990 година.</p> <p>Впоследствие проблемът беше решен с помощта на структурни реформи, проведени в страната в рамките на единната валута.</p> <p>Същото е вярно и по отношение на една от най-новите страни, членки на еврозоната - Естония, която благодарение на строгото задържане на работните заплати с осигури конкурентно способност на единния пазар, и то в рамките на кратък период от време.</p> <p>Защо тогава съществуват толкова силни съмнения, че еврото ще оцелее?</p> <p>Някои смятат, че текущите усилия по въвеждане на разумни политики в периферните страни са обречени на неуспех и че жертването на демокрацията в името на съхраняването на целостта на валутния съюз е твърде висока цена.</p> <p>В действителност усилията на правителствата и международните институции са насочени в посока на по-надеждни решения.</p> <p>Кой би повярвал само преди една година, че ще бъде възможно бюджетно-данъчното споразумение прието през март?</p> <p>И независимо от колебанията нима не бяха намалени въпреки всичко рисковите добавки в проблемните страни, без при това да се увеличават разходите на държавите кредиторки за финансиране?</p> <p>Както и преди много неща остават неизвестни. Дали наблюдаваме начални признаци на излекуването на еврозоната? Ще успеят ли страните длъжници да се придържат към суровите програми за реформи, или техните граждани ще отхвърлят жестоките икономии? И ще успеят ли държавите кредитори да победят популистката реакция в собствените си страни, която може да ги тласне към протекционизъм?</p> <p>Разумното сътрудничество, избягващо рисковете от недобросъвестност, би трябвало да съумее да предотврати паниката, да намали рисковете и да разреши по-пълно използване на ресурсите.</p> <p>Например възможностите за междудържавни миграционни потоци би трябвало да бъдат облекчени. Високото ниво на безработица, особено сред младите квалифицирани работници, може да бъде избегнато, държавите кредиторки, които се нуждаят от емигранти заради недостиг на собствена работна сила, би трябвало да ги привличат от страни с по-ниски възможности.<br />Ръстът на имиграцията би довел до увеличаване на нивото на доходите, съкращавайки разходите в проблемните страни за социални разходи по безработицата.</p> <p>Повишената мобилност на работна сила вътре в ЕС ще спомогне и за създаването на по-открито европейско мислене, по-високи нива на отговорност и поведение и по този начин би могло да бъде отслабено влиянието на националистическите предразсъдъци.</p> <p>И така - ще продължи ли Европа упорито да се движи в посока към политически съюз, като по този начин ще решава и пропуснати проблеми независимо от премахването на вътрешните граници благодарение на единния пазар, еврото и шенгенския съюз?</p> <p>Модел за такъв политически съюз е Швейцария - страна със силни бюджетно-данъчни институции и административно-териториални единици (кантони), с единна първокласна валута, а също така с федерално правителство и парламент, притежаващи, макар и ограничена данъчно-бюджетна власт.</p> <p>Ако ЕС максимално използваше компетенциите, с които вече разполага, и управляваше по-ефективно, то би могъл да постигне по-бърз икономически растеж в течение на следващото десетилетие и 2,5% годишен ръст на икономиките не би изглеждал недостижим.</p> <p>Задължителна за този процес е подкрепата за периферните страни, защото е необходимо еврото да бъде запазено, макар и не непременно на основата на разширяване на еврозоната.</p> <p>Финансовите пазари биха били убедени по-лесно, ако подобна подкрепа бъде допълнена в приемането от страна на държавите-длъжници на споразумението за финансова стабилност, заедно с техническа помощ в областта на структурните реформи.</p> <p>В Гърция например биха могли да бъдат привлечени антикорупционни чиновници от САЩ, италиански специалисти по данъчно облагане, немски експерти по приватизация и испански специалисти в сферата на туризма, за да бъдат ускорени темповете на модернизация и конкурентно способност.</p> <p>Всичко това представлява толкова необходимият и пропагандиран "План Маршал" за европейската периферия.</p> <p>При това е ясно, че на проблемните страни от ЕС са им нужни не само пари, а планиране и административни възможности за тяхното ефективно усвояване.</p> <p>За последните десетилетия Гърция е използвала само една пета от средствата от ЕС за модернизация.</p> <p>Европейският съюз не е трябвало да го допусне тогава и не може да си позволи да го допусне сега.</p>