Изгубената Украйна

<p>Най-общо Украйна е изправена пред три тежки проблема. На първо място стои начинът, по който ще бъдат формирани новите институции и политиката, която ще прокарват. Вторият проблем изразява опита САЩ и Европа да обвържат отпускането на кредитни линии с провеждането на тежки икономически реформи. И третият, разбира се, касае Путин. Не просто е съмнително, че руският президент ще наблюдава безучастно как му измъкват плячката изпод лапите, по важно е, че колкото и да звучи парадоксално, днес Кремъл разполага с много по-голяма свобода на действие спрямо Украйна в сравнение с преди една седмица.<br /> Първият проблем, засягащ формата и характера на бъдещото украинско управление, е основополагащ. В каквато и степен да действат вътрешните трудности и външният натиск, ако се запази вътрешнополитическата стабилност, бъдещето на страната е гарантирано. В това отношение можем да намерим множество исторически примери, в рамките на нашето минало това е било управлението на Ст. Стамболов.</p> <p><br /> Въпросът за Украйна касае как може да бъде постигната тази така необходима вътрешна устойчивост. Засега новите управляващи вървят по пътя на натиска, та дори и на репресията. Днес, когато се намират на зенита на своята слава, това донякъде изглежда оправдано. Те използват докрай в своя полза максимата, че &bdquo;победителите не ги съдят&rdquo;. Затова и не обръщат кой знае какво внимание на дългосрочните последици от сегашните си действия.<br /> Най- голямо притеснение буди факта, че атаката срещу Янукович разми границата между демократичната и екстремистката опозиция. Битката за Майдана не бе спечелена от проевропейското гражданско крило, а от ултранационалистическите банди на партията &bdquo;Свобода&rdquo; и &bdquo;Десния сектор&rdquo; на Дмитро Яроша. Това бяха силите, които се изправиха срещу &bdquo;Беркут&rdquo;, които градяха барикади и излагаха телата си под постоянния обстрел с гумени (и истински) куршуми. Колкото и това да се премълчава от западните медии, те са истинските герои, които повалиха Янукович.</p> <p><br /> Именно начинът, по който те ще се интегрират във властта, ще предопредели дали ще бъде преодоляна фазата на противопоставяне в обществено-политически план, или тя ще бъде перманентна. Засега им бе дадено удовлетворение с отмяната на закона за регионалните езици и със заличаването на съветската символика, но е ясно, че техните апетити са много по-големи. Лидерът на &bdquo;Свобода&rdquo; пожела да се въведе статусът на &bdquo;неукраинци&rdquo;, с което да бъдат лишени от политически права представителите на руското малцинство в страната.</p> <p><br /> Дори и да оставим настрани моралните и правните последици от действията на националистите, те едва ли биха могли да наложат своя дневен ред дори и над тази част от обществото, която подкрепя настъпилата промяна. В този смисъл има налице обективни предпоставки за разкъсване на връзките между силите, които задружно бяха на Майдана. Едно евентуално успокояване на обстановката неминуемо би поставило извън контекста групите на Тягнибок и Яроша. Това е закономерен резултат при реализацията на всяка една революционна ситуация &ndash; крайните нейни апологети биват маргинализирани и унищожавани &ndash; Робеспиер, Рьом, Троцки и т.н.</p> <p><br /> Как ще протече този процес в Украйна, засега не може да се каже. Но е повече от ясно, че днешната ситуация не може да продължава дълго, особено в условията на стартирала предизборна кампания. В допълнение присъствието на националистите в структурите на властта прави невъзможно формирането на широко коалиционно правителство. Така представителите на демократичното крило се изправят пред две крайно опасни алтернативи. Едната е да се пуснат по течението на национализма, което предполага политика на тежък натиск и репресия спрямо проруската част на обществото, а другата предполага търсене на компромис с Партията на регионите и Комунистическата партия, което ще означава в днешните условия политическото им обезличаване и нов импулс в развитието на &bdquo;Свобода&rdquo; и &bdquo;Десния сектор&rdquo;. А избор ще трябва да направят. Партиите на Тимошенко и Кличко не просто нямат електорален ресурс да сформират сами правителство, дори и да го направят, те ще бъдат пометени от недоволството на &bdquo;крайния Изток&rdquo; и &bdquo;крайния Запад&rdquo; в страната си.</p> <p><br /> Вторият проблем, степента, до която Запада ще се обвърже не просто да помага, но и да менторства в икономически и политически план, е също крайно проблематичен. САЩ и особено Европейският съюз трайно не могат да разчетат своите интереси в Украйна. Те предпочитат да изхождат от позицията на идеологически и исторически митове, наместо ясно да вникнат в тенденциите, които предопределят успеха или провала им на украинска почва.</p> <p><br /> Защото техният глобален интерес се заключава в наличието на стабилна Украйна. Такава Украйна, независимо кой я управлява, по дефиниция ще се интегрира в Европа. Дори въпреки властите, само посредством нарастващия обмен между хората, неправителствените институции, икономическите агенти и културните взаимодействия страната ще трасира своя път на запад. На това поле Русия не може да бъде конкурент. Да не забравяме, че и Янукович бе на крачка да подпише спогодбата за асоцииране и формално той не се е отказвал от този процес, а само го отложи. Доколко е бил искрен, е друг въпрос, но е факт, че в онези условия и т.нар. проруско управление не посмя официално да декларира скъсване на връзките с ЕС.</p> <p><br /> Обратно, дори наличието на правителство, което е силно обвързано с идеята за интеграция с Европа, не би могло да направи кой знае колко, ако работи в условията на масово недоволство и сепаратизъм. Също и официален Брюксел едва ли би се чувствал &bdquo;поласкан&rdquo;, ако пътят на запад за Украйна минава през остракирането на правата на една голяма част от населението и прилагането на авторитарни методи. Защото винаги когато се прилага политика на насилие, това води до накърняване на демократичния характер на институциите.</p> <p><br /> Затова е хубаво евродипломацията да се концентрира върху проекти, които преследват успокояване на вътрешнополитическия живот в Украйна. Това предполага диалогът да не се води само в Киев, но да се отскача и до Харков, Симферопол и Донецк. Да бъде показано на хората там, че те са така важни за Европа, както сънародниците им, живеещи на запад от Днепър. Не бива Западът, макар и неволно, да изгражда свой обръч за изолация на Източна Украйна в допълнение на вътрешнополитическия.<br /> Трябва да си припомним отново лекомисления начин, по който европейците изпуснаха шанса да наложат подписването на споразумението за асоцииране на Украйна. Те поставиха такава грамада от изисквания пред Янукович, която показа, че не са в състояние да оценят уникалността на момента, заключаващ се в това, че договорът ще бъде подписан именно от проруското управление и ще бъде израз на вътрешнополитически консенсус. Тогава еврокомисията с възмущение отхвърли искането на Киев за помощ в размер на 15 милиарда евро, една цена, която на днешния фон изглежда направо скромна.</p> <p><br /> Към днешния момент сумата за спасяване на Украйна е вече 35 милиарда долара. И не става въпрос толкова, че западните финансови институции не горят от желание да я отпуснат, колкото се наблюдава поредният опит тези кредити да бъдат обвързани с налагането на икономически реформи. Трябва да се разбере, че страната не е готова за подобно нещо. Промяната, свободата и демокрацията са все хубави неща, но може да се окаже, че за гражданите на Украйна е по-важно редовното изплащане на пенсиите и заплатите.<br /> Идеята, че политическата трансформация може да се допълни от провеждането на икономическа такава, е политика, която подготвя нов социалнополитически взрив в Украйна. Колкото и да звучи кощунствено, Европа и САЩ ще трябва да възприемат подхода на Путин, ако искат да спечелят геополитическата си битка с него: ще отпускат средства с единствената цел проевропейските власти да оцеляват. Така, както го правят в Афганистан например. Примерът е тежък и именно затова изглежда невероятно, че Западът ще се реши на подобен ход. Но с друг той не разполага. И не трябва да чака Украйна наистина да се превърне в Афганистан, за да започне да я финансира така, както финансира Афганистан.</p> <p><br /> Макар свалянето на Янукович да бе изобразено като триумф на западния политически вектор в Украйна, все повече се налага убеждението, че предстои нов сблъсък с противник, много по-опасен от бившия президент, а именно &ndash; Путин. В повечето анализи действията на руския държавен глава се разглеждат от гледна точка на т.нар. доктрина &bdquo;Бжежински&rdquo;. Тя вече е втръснала от повтаряне и гласи, че за да се реализира Русия като империя, е необходимо да подчини Украйна и обратното, при европейска Украйна Русия по дефиниция не може да бъде самостоятелен глобален играч.<br /> Твърдението е крайно погрешно. Ако Русия се опита да погълне Украйна, това не само би взривило властта на Путин, но би застрашило сериозно функционирането на руската държавност. Все едно в стомаха на един човек да се имплантира футболна топка. Това не би го нахранило, а сериозно ще застраши здравето му. Путин умее добре да дефинира външнополитическите си интереси и не би се впуснал в авантюра, за да преследва химери.<br /> Проблемът не е, че Русия не може да окупира Украйна, а че не разполага с механизъм, по който да я интегрира в себе си. Алтернативата с военни усилия да се поддържа контролът върху една територия от 600 000 квадратни километра е безумие. Затова за Путин и Лавров не представлява никакво усилие да уверяват западните си партньори, че ще зачитат суверенитета на своята славянска съседка. Сигурно в Кремъл много са се смели, докато са разговаряли с Обама и Меркел и са ги уверявали, че нямат агресивни помисли.</p> <p><br /> Но ако Путин няма апетит към цяла Украйна, това не означава, че би се отказал от някои нейни части. Политическото разделение на страната следва една географска линия и това дава шанс тази линия да се превърне в гранична. И първите стъпки в тази посока Русия вече направи.<br /> Москва отказа да признае легитимността на новите власти в Киев и по същество оттегли подписа си под споразумението за кредитиране. С това бе провокирано разгарянето на сепаратизма в Крим, който може да се превърне в пробен камък за поведението на източноукраинските региони. Този пламък може да бъде усилен от въвеждането на икономически ограничения, така че новите власти да бъдат изправени пред едно цунами от социално-икономически проблеми, с които да няма как да се справят. Ако Русия успее да убеди рускоговорещите украинци, че собствената им страна е пречка пред тяхното благоденствие, то тя ще е спечелила голяма част от битката. Настъпи ли окончателен психологически поврат за търсене на спасение в източна посока, самото отделяне ще е само въпрос на формалност.<br /> На следващо място, елиминирането на Партията на регионите открива възможността да се появи открито русофилска политическа сила в Украйна. Досега Янукович разплащаше подкрепата от Москва чрез стопиране на евроинтеграцията, сега може да се появят сили, които са готови да издигнат за своя кауза съюза с Москва. Ако те се появят и наложат на политическата карта, би се стигнало до патова политическа ситуация, в която и двете части на страната ще възприемат другия като непосилна тежест за носене.</p> <p><br /> На трето място, няма как да избегнем факта, че политическите реалности в Украйна, също като в България, са такива, че всяко стоене на власт води до значителна загуба на популярност. Много скоро днешните герои от Майдана ще затънат във взаимни дрязги, корупционни схеми и нерешими проблеми. Това е също елемент, който Путин е калкулирал в своите разчети. Неефективността на централната власт допълнително ще даде тласък на проявите на сепаратизъм, които всячески ще бъдат насърчавани от Кремъл.</p> <p><br /> Едва когато Украйна прогние отвътре, когато се създаде подходяща атмосфера, при която двата украински лагера ще излъчват отчаяние навътре и омраза навън, когато Европа се е уморила от участие в украинската драма, едва тогава Русия може да побутне вече разклатеното здание на държавността. Но сега, когато украинският национализъм се е наелектризирал, когато стотици хиляди показаха готовността да бранят каузата си до краен предел, това не изглежда много вероятно.<br /> Освен да работи в дългосрочна перспектива за разделянето на Украйна, съществува възможността да възникнат фосмажорни обстоятелства, които да наложат намесата на Русия. Основната опасност се корени в избухването на безредици в източните области, които сегашната власт да се опита да потуши със сила. Ако насилието приеме голям размах, вероятно ще се стигне до външна намеса. Но колкото и да изглеждат тревожни съобщенията от Крим, играта на сепаратизъм засега си остава по-скоро артикул на местните елити, отколкото опиум за масите. Затова и новата централна власт, колкото и да й е неприятно, ще трябва да &bdquo;купи&rdquo; регионалните върхушки, като залог за стабилност.</p>