Интелектуалците през античността І. Седемте мъдреци

<p><strong>1. Кои са и кога живеят. Източници</strong></p> <p>В книгата на Диоген Лаерций се говори изрично за седем мъдреци, но се добавя, че списъците се различават. Но седемте &ldquo;безспорни&rdquo; са следните (според реда у Диоген): Талес от Милет, Солон от Атина, Хилон от Спарта, Питак от Митилена, Биант от Приена, Клеобул от Линдос (на Родос), Периандър от Коринт.</p> <p>Източниците за живота и изреченото от тях са неравномерно разпределени: за едни от тях има много повече сведения, отколкото за други, а за всички тях късните (следкласически) свидетелства са много повече от ранните (класически). За Талес и Солон се говори най-много, и ранните, тоест по-достоверни, източници са повече. Най-много класически сведения и изобщо споменавания за тях двамата (а и за всички останали) се намират у Херодот, Платон и Аристотел. Един от най-ранните списъци е в Платоновия &ldquo;Протагор&rdquo; (343а), където вече се казва, че те са седем, но вместо Периандър е назован Мисон (от Хена).</p> <p><em>&hellip; този, който може да употребява такива изрази, е крайно образован човек. Между тях са били Талес от Милет, Питак от Митилене, Биас от Приене, нашият съотечественик Солон, Клеобул от Линдос, Мизон от Хенея и на седмо място се споменава Хилон от Лакедемон.<br /> Всички те са били ревностни почитатели и ученици на лакедемонското възпитание. И ние бихме разбрали, че такава е била тяхната наука, от произнесените от всеки един от тях кратки и достойни за запомняне изречения, които те, събрани в храма на Аполон в Делфи, са му поднесли като първи плодове на своята мъдрост и са му посветили надписите, които всички повтарят: &laquo;Познай себе си&raquo; и &laquo;Нищо неумерено&raquo;</em>&nbsp;(прев. Г. Михайлов).</p> <p>Деметрий от Фалерон може би е направил сборник с афоризмите на седемте, макар че за това съдим чак от Стобей (500 г. сл. Хр.), където пише, че тези афоризми, които цитира, са били събрани от Деметрий. Талес, Биант и изобщо седмината се споменават в един фрагмент на Калимах (ІІІ в. пр. Хр.). Следващите по време свидетелства &ndash; примерно за Талес - са от Цицерон, Плиний Стари, Сенека, Йосиф Флавий и след това от мнозина по-късни.</p> <p>Трябва да се обърне внимание на това, че почти всички те са били високопоставени хора в държавите си &ndash; повечето са били есимнети (арбитри) или тирани за различно време &ndash; Солон за една година, Питак за десет, докато Периандър е бил второ поколение тиранин &ndash; след баща си Кипсел. Хилон е бил ефор, и само Талес, за който се твърдяло, че е не е грък, а чужденец - финикиец, не е заемал никаква държавна длъжност.</p> <p>Плутарх е автор на един диалог, наречен &ldquo;Пирът на седемте мъдреци&rdquo;. Според него мъдреците пристигат в Коринт по покана на Периандър, пируват и разговарят по общи въпроси на морала и политиката, разменят си множество шеги. Те не са само седем, там присъстват и други известни лица като Езоп; освен това се оказва, че точно същия ден в Коринт бил пристигнал спасеният от делфините дитирамбически поет Арион.<br /> Споменавам за Плутарховия &ldquo;Пир&rdquo;, защото той е повод да се помисли, дали тези хора са живели по едно и също време така, че да е възможно да се съберат на едно място. Изглежда, че е било така, може би с едно-две изключения. Всички те са били активни преди Кир да победи Крез и да разруши лидийската държава (546 ?). Възможно е Периандър да е живял докъм средата на 80-те години на VІ в., а по-младите от него Солон и Биант - до края на 60-те. Може би и затова Платон не включва Периандър в своя списък от диалога &ldquo;Протагор&rdquo;. Би могло да се предположи, че почти всички те са били живи около 570 г.</p> <p><strong>2. Епохата</strong></p> <p>Времето е изобилствало с политически събития в източното Средиземноморие, започнали с унищожаването на древната асирийска империя (през 612 е била разрушена Ниневия). Следствие от това е усилването на Вавилонската държава при Набополасар (625-605) и Навуходоносор (605-562) и, от друга страна, на мидийците при Киаксар (625-584) и Астиаг (584-550). При Кир, като разказва и Херодот, персите създават за кратко време голяма държава, която включва на запад цяла Мала Азия, където са Мидия, Лидия и околностите, а после дори Вавилон (539). Египет остава независим, макар и не настрана от тези сътресения &ndash; от 90-те години нататък там управляват Псаметих ІІ, Априй (589-570) и Амасис (570-525), през чието управление се знае &ndash; пак благодарение на Херодот &ndash; че контактите между Египет и полисите са много по-интензивни от преди това.</p> <p>Колкото до гърците, тяхната цивилизация вече е достатъчно близо до онова, което се знае от класическите писатели. Колониите им били разпръснати до Сицилия, Египет и Африка; точно тогава &ndash; през 80-те и 70-те години, с организацията на Истмийските и Немейските игри се оформя класическата система на 4-те общогръцки празника. Омир и Хезиод са добре познати и разпространени (Плутарх, да кажем, споменава, че самият Солон е редактирал &ldquo;Списъка на корабите&rdquo; в &ldquo;Илиада&rdquo; в интерес на атиняните), също и старите лирици като Архилох, а Алкей и Сафо са точно съвременници на &ldquo;седемте&rdquo;.</p> <p>Същевременно градовете били обхванати от политически размирици &ndash; както било, примерно, в Атина, където, както казва Аристотел,&nbsp;<em>знатните и простият народ враждували дълго време помежду си, понеже държавният строй изобщо бил олигархически и при това бедните робували на богатите заедно с децата и жените си&hellip;</em></p> <p><strong>3. Политическият проект на &ldquo;мъдреците&rdquo;</strong></p> <p>Взимането на решения в новата политическа ситуация се възлага на един човек &ndash; есимнет, тиранин, понякога просто влиятелен гражданин, който предлага решенията (Солон &ndash; цялостна конституция, Талес &ndash; отделни въпроси). Те трябва да са имали контакти както помежду си, така и с някои негръцки монарси &ndash; това е правдоподобно и дори необходимо, а се потвърждава и от източниците. Нищо не пречи наистина да са имали съвещания, може би дори с участието на Крез.</p> <p>От спомените за тяхната дейност може да се предположи, че те &ndash; поотделно и вероятно съвместно - са поставяли въпроса за изграждане на някакво ново общогръцко и дори универсално законодателство. Особено важна е била темата за моралните и религиозни основи на законодателството &ndash; тъй като почти всички от приписваните им афоризми са в тази посока.</p> <p>Но наред с това е трябвало да се мисли и за гаранцията за спазването на тези конституции, тъй като пред очите им е бил неуспехът на Солон, който се е надявал, че законите му са достатъчно добри, за да бъдат спазвани свободно, но това не се е случило, а градът твърде бързо се превърнал в тирания. Сигурно заради това взаимодействието им прилича на стремеж към към образуване на един общогръцки &bdquo;съвет на овластените авторитети&rdquo;, при това с подкрепа и отвън. Това, което те са можели да постигнат, или поне е било мислимо, е било нещо като конфедерация на монархически управлявани полиси.</p> <p><strong>Заключение</strong></p> <p>Появата и взаимодействието на монарсите &ndash; наричани арбитри (есимнети), законодатели или тирани, е в основата си антиолигархичен процес, насочен против старите родове, които възхождат към героичните времена. Не е случайно, че чуждестранните монарси, с които &ldquo;мъдреците&rdquo; поддържат добри връзки, също, поне според Херодот, са от нови родове &ndash; не само Амасис, но и Крез. Целта им е била една умерена демократизация на полисите, повече права за &ldquo;простия народ&rdquo;; Но проектът за конфедерирани гръцки тирании, поддържащи мирни отношения със съседните варварски царства, не се осъществява.</p> <p>Най-напред взаимодействието между континенталните и малоазийските гърци било прекратено след идването на персите, с които малоазийските градове не са могли да намерят общ език така, както с Крез. На континента пък спартанците са твърде влиятелни и трудно биха променили своята уредба без силен натиск отвън. Възможно е привържениците на идеята за &ldquo;верига от нови монархии&rdquo; да са виждали възможен съюзник в съществуващото по това време (средата и втората половина на VІ в.) питагорейско общество; но то е било унищожено (физически). Накрая идва прогонването на Пизистратидите от Атина, победата в две важни войни и последвалата я радикална демократизация. И все пак трябва да се забележи, че в най-успешните й години някои политици (Темистокъл, после Перикъл) добиват извънредно голям авторитет и влиянието им в града се доближава до това на старите &ldquo;мъдреци&rdquo;.</p> <p>Софистите, с които във времето на атинската хегемония разговаря Сократ (или пък пишещи хора, какъвто е Херодот), поддържат атинския демократизъм; но като чужденци и временно пребиваващи там те не са познавали от личен опит слабостта на атинската система: а тя е в твърде лесното взимане на важни и необратими решения от едно манипулирано от демагози събрание. Така държавата се самоунищожава поради имперската си алчност.</p> <p>След загубата на Пелопонеската война, кратковременния проспартански режим и последвалите репресии срещу противниците на демокрацията от атински вид, един друг &ldquo;интелектуалец&rdquo; - Платон - се заема да възроди проекта на &ldquo;мъдреците&rdquo;. Най-напред той опитва да направи това като съветник на Дионисий Сиракузки, а после чрез книгите си. Този негов проект не би трябвало да се отнася само за един отделен полис, а по-скоро за множество така устроени полиси, които биха създали общност; и това дори е необходимо, тъй като дори една отлично устроена, но не стремяща се към завоевания държава, каквато е Платоновата, не би оцеляла без съюз с подобни на нея, които да й я подкрепят заради общността политическите им уредби.</p> <p>&nbsp;</p>