Имигрантските ни неволи са в ремисия

<p>Сред собствениците имаше и завършили у нас арабски и африкански студенти, но преобладаващ брой бяха нови заселници от арабските страни, от Африка и от Китай. Всички от тази първа имигрантска вълна усядаха в България единствено по законен път, незаконните бяха пренебрежимо малко.</p> <p><strong>Т</strong><strong>e</strong><strong>зи имигранти не притесниха никого,</strong></p> <p>огромната част от пришълците дойдоха с неголемия си капитал и работеха, и продължават да работят, усърдно за да преживяват, никой от тях не е чакал помощ от държавата ни. Тази, нека я наречем първа имигранска вълна, бе значителна, макар да не мога да посоча никаква, дори приблизителна бройка, във всеки случай само новооткритите магазини и ресторанти бяха стотици само в София, за цялата страна са хиляди без съмнение. Тези първи заселници от изток се занимаваха предимно с търговия и гостилничарство, с производствени дейности &ndash; пакетиране на хранителни и нехранителни стоки, хлебопекарство, дори сглобяване на технически съоръжения и какво ли още не. Сред има също</p> <p><strong>лекари, инженери, зъболекари, учени, крупни търговци.</strong></p> <p>Значителна част от новодошлите в резултат на откриването на границите направиха сериозни стъпки към пълното си интегриране в българското общество, точно като двамата братя от Йордания, от чийто голям магазин за хранителни стоки до нас пазарувам често. И двамата говорят български почти без акцент, женени са за българки, животът им вече е неразривно свързан с България.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32206_6St4cfwGHZPLv9BoHn5q3HDdUFmojL.jpg" style="height:863px; width:600px" /></p> <p><em>Точно така &ndash; бедни, мърляви, неуверени, сипещи проклятия заради нещастията си, изглеждат Балканите днес. И всеки, дори съвсем слаб трус, под формата на шумна имигрантска вълна, например, може да ги извади от крехкото им равновесие. На снимката: Просякиня в самия център на една от балканските столици*.</em></p> <p>Старейшините на сирийските имигранти от първата вълна днес</p> <p><strong>поднесоха венци и цветя на паметника на Васил Левски</strong></p> <p>в София като израз на тяхната признателност към България, която ги е приютила.&nbsp;</p> <p>През есента на миналата година друга,&nbsp;безконтролна, стихийна и разнолика имигранска вълна&nbsp;заля България и предизвика всеобщо брожение. Съвсем невярно тези шумни мигранти бяха наречени &bdquo;бежанци&rdquo;, при това сирийски. Оказа се, че повече от една четвърт, даже само една пета, от всички тези незаконно навлезли в страната ни са наистина прогонени от военните действия в Сирия, останалите са професионални икономически мигранти, които обикалят подходящи страни в търсене на благоприятни условия за живот, по възможност без да работят, те са самовъзпроизвеждащи се в резултат както на колониалното наследство в страните им, така и поради, вероятно, някакви техни си национални особености и доктрини. Тези мигранти са именно професионални, те работят това &ndash; мигрират, и така се издържат. Точно такъв тип мигранти заляха преди няколко години</p> <p><strong>съседна Гърция</strong></p> <p>и превърнаха там цели квартали в ужасяващи гета.&nbsp;</p> <p>Така се случи, че успях да наблюдавам съвсем непосредствено ескалирането на този проблем в съседна Гърция. Първите имигранти там &ndash; черноработници от Египет и медицински сестри от Филипините, бяха повикани от правителството за да запълнят незаетите работни места, освободени в резултат на взривообразното изселване на почти 3 милиона гърци през 70-те и 80-те години на миналия век. В същото време бяха приложени шокови стопански мерки за изравняване на доходите в Гърция с тези в Западна Европа за да отпадне необходимостта от емигриране, така Гърция натрупа значителна част от колосалния си&nbsp; външен дълг.</p> <p>Постепенно&nbsp;имигрантите заобсаждаха безкрайното гръцко крайбрежие,&nbsp;постепенно броят им приближи, според някои оценки, 3 милиона. До настъпването на кризата, дали защото все някаква работа се намираше, дали защото броят на имигрантите още не беше достигнал космически висини, се смяташе, че проблемът може да се реши с обичайните средства &ndash; лагери за имигранти, работа за безумно малко пари и помощи от Европейския съюз. В някои промишлени предприятия, създадени специално за имигрантите в западните атински предградия,</p> <p><strong>надницата не надхвърляше 5 евро</strong></p> <p>през 2011-2012 г., при това за поне 10-часов работен ден &ndash; такава сума дневно е достатъчна, при цените в Гърция, само за хляб. Много от по-непридирчивите бангладешци, индийци и пакистанци обикаляха селскостопанските райони в търсене на сезонна работа по обработване на земята и по прибиране на реколтата за подобни умопомрачително ниски надници.</p> <p>От началото на кризата гледката на тълпите от бродещи в търсене на храна имигранти&nbsp;из пустите в почивните дни улици на централните и западните атински квартали и предградия бе подтискаща. Кварталите източно от Централната гара в Атина са превърнати в типично гето, започна да става опасно да се пресичат тия места по тъмно. Дори денем направо на асфалта в страничните улички можеше да се видят налягали наркомани, пришълци от Азия и Африка, които си вливат, вдишват и шмъркат каквото им е нужно. В по-топло време въздухът вони на всичко гадно, за което можете да се сетите. По тъмно хиляди имигранти и от двата пола проституират в квартала на север от площад &bdquo;Омония&rdquo;.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32206_XpEruQG1xo1m9wvKVd71EbIhoDXL1h.jpg" style="height:409px; width:600px" /></p> <p><em>Обиталища на имигранти от Бангладеш до недостроената Централна гара; Атина, 2011 г.</em></p> <p>За мен няма никакво съмнение,&nbsp;такива гледки ни очакваха и нас,&nbsp;ако не бе спряна имигрантската вълна тая есен. Първите симптоми бяха налице. Стотици имигранти обсадиха, и още обсаждат, софийския център в околностите на Централните хали. Грамадната част от тях имаха, и продължават да имат, спешна нужда от пари за да се нахранят, както и, очевидно, нужда от медицински грижи. Множеството от тях заработваха, и продължават да го правят, от просия, от продажба на това-онова, включително и на наркотици, както и от проституция. Извън бежанските лагери обитават изоставени постройки или се тъпчат по десет в стая в квартири и хостели.</p> <p>Изтерзани от грижите и проблемите си, ние, българите, които първоначално не забелязвахме особено мигрантите, започнахме да не издържаме на предимно психологическия натиск, процесът беше на път</p> <p><strong>да се превърне и в неуправляем.</strong></p> <p>Въпреки безбройните тълкувания, България, а и нито една от разпокъсаните балкански държави, не може да си позволи да рискува крехкото си етническо и стопанско равновесие с приемането на икономически имигранти на своя земя, тази задача могат сравнително безболезнено да поемат само големите нации. За нас, а и за коя да е от балканските държави, бремето на икономическите мигранти от Азия и Африка е самоубийствен акт, най-малко ние трябва да поемем последствията от колониалната западна политика към страните от Азия и Африка, всичко това просто не е наша работа,</p> <p><strong>то не ни е по силите.</strong></p> <p>Едва що пресекналата стихийна имигранска вълна остави у всеки от нас, струва ми се, безчет неясноти, нито причините за внезапното нахлуване на тия мигранти, нито още по-внезапното секване на шумното им прииждане са напълно ясни. Може би Турция използва в своя изгода нещастието на тия люде, може би Европейският съюз свърши някаква работа &ndash; ще разберем истината в бъдеще (вж. за подробности интервюто на Деница Сачева в рубриката на ГЛАСОВЕ &rdquo;Интервю&rdquo; - бел. авт.).</p> <p>Засега няма да ни интересува тайната страна&nbsp;на така благоприятно стеклите се за нас обстоятелства, истината ще изплува все някога. Ще трябва да признаем, ако поискаме да сме по-близо до обективността, че секването на стихийния имигрантски поток е всъщност</p> <p><strong>първият значителен успех на правителството.</strong></p> <p>Изглежда опасността бързо бе схваната, задействаха се необходимите лостове и резултатите дойдоха мълниеносно. Верно си е, че когато искаме можем всичко.&nbsp;</p> <p><span style="line-height:1.6em">Твърде много са изглежда факторите, които прекратиха натрупването на нови стихийни имигранти в България, някои от тях може да се променят в бъдеще. Очаква се, например, със затоплянето напролет да се засили отново имигрантското нашествие откъм българо-турската граница. В особено тежко състояние &nbsp;ще изпадне тоя проблем, ако</span></p> <p><strong>България стане част от Шенгенското пространство,</strong></p> <p>поради географското ни положение тогава икономическите мигранти от Азия и от Северна Африка ще ни нападнат отново още по-немилостиво. Както и да се получи в бъдеще, имигрантските ни неволи към днешна дата, в началото на 2014 г., са в ремисия, докога ли . . .</p> <p>______________</p> <p>* Нарочно тук ще бъде спестено къде точно е направена снимката за да не се размива символният й смисъл. Неудържимо любопитните могат да се вгледат в настилката на плочника, тя е характерна и еднаква практически за целия град.</p> <p><em>Снимки: Иван Петрински</em></p>