Имигрантите вече заминаха - за Италия и Испания*

<p><strong>Паника във Великобритания&hellip;</strong></p> <p>Проучване на Националния център за изследвания в Обединеното кралство разкрива, че 77 на сто от анкетираните желаят намаляване на нивото на имиграция в страната.</p> <p>Дебатът бе лансиран още през месец ноември от премиера Дейвид Камерън, който обяви затягане на правилата за отпускане на социални помощи за европейските имигранти. След това, през декември, членовете на Консервативната партия, от която той произлиза, предложиха да се определи таван от 75 хил. души за броя на вътрешноевропейските имигранти в страната.</p> <p>Самият Дейвид Камерън обеща да намали нетната имиграция (броят на хората, които влизат в страната, минус броя на хората, които я напускат) с 250 хиляди годишно до 100 хиляди през 2015 г., когато са предстоящите парламентарни избори.&nbsp;</p> <p>Проучвания, като това на Националния институт за икономически и социални изследвания, показаха обаче в миналото, че имигрантите повече допринасят, отколкото струват на финансите на страната. Но това няма никакво значение. Прекалено големите обещания на популистката и евроскептична партия ЮКИП по въпроса за имиграцията натежават в дебата. Либералдемократите, изглежда, правят изключение. Министърът на търговията либералдемократ Винсънт Кейбъл изобличи&nbsp;повтарящата се паника по повод на имиграцията, припомняйки антиимиграционния дискурс на Инок Пауъл през 1968 г. за &quot;реките от кръв&quot;, които заплашвали Великобритания - той беше отстранен от Консервативната партия. Днес дори Лейбъристката партия не смее да се изправи срещу кредото на ЮКИП. Така бившият вътрешен министър Дейвид Блънкет обяснява пред Би Би Си, че &quot;проблемът е, че в миналото приехме, че имиграцията винаги е&nbsp;благотворна за икономиката&quot;.</p> <p><strong>&hellip; и полемика в Германия</strong></p> <p>Два месеца преди местните избори в Бавария, консервативната партия в провинцията, Християнсоциалният съюз, поде кампания срещу имигрантите &quot;използвачи&quot;, която канцлерът Ангела Меркел и вицеканцлерът Сигмар Габриел се стремят&nbsp;да неутрализират. Първият министерски съвет от новата година би трябвало да разгледа този въпрос в сряда.</p> <p>Пристигането на българите и румънците, дори и да остава ограничено в рамките на имиграцията като цяло към Германия, редовно става център на вниманието в новините, защото те са концентрирани в някои големи града, като Берлин или Дуисбург, и защото много германци виждат в тях измама със социални помощи.</p> <p><strong>Защо притокът не би трябвало да е масивен</strong></p> <p>Според мнозина експерти обаче опасенията от масов приток на румънски и български работници не би трябвало да се конкретизират.</p> <p>Най-напред, защото притокът от потенциални мигранти, идващи от тези страни, вече се случи. Повече от 3,5 млн. румънци (от общо 21,3-милионно население&nbsp;на страната) вече работят&nbsp;в чужбина през 2011 г., сочи последният доклад за миграцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. &quot;Населението, склонно да мигрира, вече замина. Хората, които са в състояние да тръгнат да търсят работа в чужбина, са главно между 25 и 45 г.&quot;, отбелязва Катрин де Венден, изследователски директор в Националния център за научни изследвания в Париж, специалист по миграциите. И това са именно съседните Италия и Испания, а не страните от Северна Европа, които приеха най-голям брой: 2 млн. румънци и 300 хил. българи (от общо 7,3-милионното население на страната).</p> <p>&quot;Повечето от тях работят в специализирани сектори. Става дума било за много квалифицирани лица, като инженери, лекари или медицински сестри - които често се деквалифицират работейки например като болногледачи на възрастни хора, особено в Италия. Или пък те са използвани в категорията професии &quot;3D&quot;&nbsp;(<em>Dirty</em>, <em>dangerous</em>, <em>difficult - </em>мръсни, опасни и трудни - б.ред.), допълва изследователката. Тя подчертава впрочем, че съществува ефект на видимост на тези работници, защото повечето от тях работят навън.</p> <p><strong>Полският прецедент</strong></p> <p>Британските страхове донякъде са обосновани от прецедента през 2004 г. Когато Полша (38,5 млн. жители) влезе в Европейския съюз, лейбъристкото правителство на Тони Блеър не предвиди, противно на повечето от останалите страни от общността, ограничителен период за работниците от Източна Европа (в разгара на войната в Ирак, Лондон и Вашингтон подкрепяха горещо разширяването на ЕС&nbsp;към страните от Източна Европа, привърженици на войната, срещу &quot;старата Европа&quot;, главно Берлин и Париж, които се противопоставиха на тази военна авантюра). Британското правителство подцени притока на работници: властите предвиждаха пристигането на 15 хил. поляци. За десет години обаче пристигнаха между 900 хил. и един милион души.</p> <p>Въпреки това не би трябвало да се повтори сходен феномен според Марк Харпър, министър на имиграцията, тъй като днес всички европейски страни, които бяха въвели временни ограничения спрямо българите и румънците, ги вдигнаха по едно и също време (сред тях са големи страни като Германия, Австрия, Испания и Франция).</p> <p>В Германия поляците също бяха широко представени, но незаконно, главно на амбулантните пазари, в селското стопанство и строителството.&nbsp;</p> <p>&quot;Берлин прие най-голям брой чужденци (7 милиона плюс 2 млн. &quot;етнически германци&quot;, които напуснаха Източна Европа, когато падна Берлинската стена&quot;, припомня Катрин де Венден. Но, същевременно, това е страната с най-динамичен трудов пазар, което обяснява по-малкото чувствителност, отколкото във Великобритания.</p> <p>&quot;Поляците, които се установиха във Великобритания или в Германия, са много мобилни. Те отиват и се връщат непрекъснато и са много чувствителни към промените в&nbsp;конюнктурата&quot;, добавя Катрин де Венден.</p> <p><strong>Контекстът на изборите</strong></p> <p>Този антиимиграционен климат дразни в Румъния: &quot;Не можете да се възползвате от установяването на компаниите си в Букурещ или в София, за да използвате евтината работна ръка, и същевременно да отказвате да приемете български и румънски работници във вашата страна&quot;, раздразнено обяснява румънската депутатка Моника Маковей.</p> <p>От раждането на единния пазар, отбелязва &quot;Франкфуртер Алгемайне Цайтунг&quot;, работниците от най-бедните страни членки винаги са пробвали късмета си в по-богатите страни членки. Досега всеки намира&nbsp;полза от това. Но във време на криза, страховете, свързани с отрицателните последици от имиграцията, са склонни да затъмняват положителните последствия. &quot;Най-вече когато последиците от ултралибералните политики допринесоха за влошаването на обществените услуги, добавя Катрин де Венден. Чувството за несигурност нараства и страховете се насочват към чужденците&quot;, добавя изследователката. А изборите през тази или следващата година допринасят за влошаването на дебата.</p> <p><em>*Заглавието е на &quot;Гласове&quot;</em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em>&nbsp;</p>