„Газпром“ официално започна строителството на наземната част на газопроовода „Южен поток“ в най-проблемната му отсечка, българската. Наложи се „Газпром“ да свали цената на синьото гориво и да склони на сериозни отстъпки в условията по заема, предоставен на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така започва публикацията си журналистът Юрий Барсуков в руския вестник „Комерсант“. Нещо повече, в споразумението с България е записано, че до „Южен поток“ ще се допускат и други доставчици, за което настоява ЕС и което „Газпром“ още не е правил за нито един свой проект, изтъква Барсуков и добавя, че на фона на изострените отношения между Русия и Украйна значението на успеха на „Южен поток“, заобикалящ украинската територия, се увеличава.
<p> </p>
<p>В началото на 2008 г. София бе една от първите, подписали междуправителствена спогодба за строителството на газопровода, но след това преговорите относно българския участък от 540 км станаха най-сложните.</p>
<p><strong>В началото България не искаше да предостави земята под газопровода</strong></p>
<p>и настояваше за контрол на строителството от страна на БЕХ. В края на 2011 година страните се договориха, като България спечели отстъпка за цената на газта. През 2012 г. обаче София отново постави под съмнение рентабилността на проекта. Монополът бе принуден да направи нова отстъпка, като по думите на председателя на УС на „Газпром“ Алексей Милер цената на газа за България е „една от най-ниските в Европа“.<br />Нещо повече –</p>
<p><strong>„Газпром“ се съгласи да предостави кредит на БЕХ</strong></p>
<p>за строителството на тръбите. В замяна на това България – последна от транзитните страни, през които ще минава „Южен поток“ – подписа инвестиционното решение за строителство на газопровода на своя територия.<br />„Южен поток“ трябва да премине по дъното на Черно море до България и след това през Сърбия, Унгария, Словения и Италия. Цената се изчислява на 16,5 млрд. евро, от които за морската част сметките възлизат на около 10 млрд. евро. Въвеждането в експлоатация на газопровода е планирано за декември 2015 г., като годишно трябва да се изграждат 15,750 млрд. куб. метра.</p>
<p><strong>Схемата за финансиране на българския участък бе преработена през април</strong></p>
<p>тази година: София бе недоволна от това, че заради нуждата от кредит България няма да получава транзитни такси. Сега според представител на „Газпром“ част от транзитните такси ще отиват в бюджета на България. Останалата част ще взема „Газпром“ за сметка на плащанията по кредита.<br />Графикът на плащанията ще се разшири до 22 години от момента на започването на строителството – като според предишните договорки заемът трябваше да бъде върнат до 2030 година.<br />По думите на министъра на икономиката и енергетиката на България Драгомир Стойнев</p>
<p><strong>кредитът, предоставен от „Газпром“ на БЕХ, възлиза на 620 млн. евро</strong></p>
<p>при годишна ставка 4,25% вместо обсъжданите по-рано 8%.<br />Общата стойност на българския участък се изчислява на 3,5 млрд. евро, напомни Алексей Милер.<br />Освен всичко това българското правителство официално съобщи, че „Газпром“ е подписал протокол, съгласно който достъп до газопровода могат да получат и други доставчици. От „Газпром“ не коментираха това.<br />Въпросът дали монополистът ще издейства</p>
<p><strong>„Южен поток“ да бъде освободен от изискванията на третия енергиен пакет на ЕС</strong></p>
<p>бе поставен още в началото на дейността по проекта. Иначе компанията ще бъде принудена да „запази“ част от тръбата за хипотетични алтернативни доставчици, поради което тя със сигурност ще работи на загуба.<br />„Газпром“ не крие, че основната цел на „Южен поток“ с оглед стагниращото търсене на газ в Европа е да се заобиколи Украйна.</p>
<p><strong>Транзитните рискове с „Южен поток“ приключиха завинаги,</strong></p>
<p>заяви вчера Алексей Миллер на фона на ожесточените преговори на „Газпром“ и „Нафтогаз на Украйна“ за цената на синьото гориво. За деветте месеца на тази година транзитът през Украйна възлиза на 61 млрд куб. метра, а през 2012 година — 84,2 млрд куб. метра. Като се има предвид заплахата и за „Южен поток“, и за „Северен поток“ – 55 млрд куб. метра не се използват пълноценно – „Газпром“ ще бъде в състояние да се откаже напълно от транзита през Украйна.<br />Но ако по-рано „Газпром“ очакваше рязък ръст във вноса на газ в Европа до 2020 г. и бе готов да използва всичките си транспортни мощности, днес</p>
<p><strong>монополистът постепенно започва да признава, че прогнозите му са били погрешни</strong></p>
<p><br />Докато конюнктурата позволява това, ще направим пауза, заяви вчера заместник-председателят на „Газпром“ Валерий Голубев, коментирайки перспективите за разширяването на „Ямал – Европа“ и „Северен поток“.</p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>