"Фигаро": Столипиново - най-голямото гето на Балканите

<p>От езика на Молиер знаят само няколко думи, които им помагат да живеят - "шеф", "ям", "строеж" и т. н.</p> <p>Но това лято се разколебали да заминат. "Когато видяхме снимките на роми по телевизията, си казахме: "Ето, всичко започва отново, всички пак ще ни сочат с пръст", гневи се 33-годишния Иван, старейшината на бандата.</p> <p>"Всичко, което искаме, е да спечелим някое и друго евро", продължава той.</p> <p>В Столипиново безработицата е почти 100%.</p> <p>"Грубо казано, заедно с проститутките ние сме единствените, които бачкаме", казват "французите". Всички са приели с облекчение последните новини от Париж.<br />"Благодарение на нас всички българи ще могат да работят свободно във Франция", казва с усмивка Антон. "Това прилича на парадокс", суфлира му Васил.</p> <p>Тези млади цигани са родени и израснали в Столипиново. Разположен в покрайнините на Пловдив, този квартал се простира до бреговете на Марица, реката, вдъхновила песен на Силви Вартан.</p> <p>Неговите жители са струпани в мръсни кирпичени бараки, обитавани по времето на комунизма от военни, и къщи с различни размери - от циментови колиби до мраморни вили, изникнали като гъби след свалянето на режима. Малцина имат течаща вода и електричество.</p> <p>Това не е нито безправна зона, нито свърталище на разбойници, но жителите на града отказват да минават през квартала, особено след като се стъмни. "Това е Бронкс на Пловдив", казват таксиметровите шофьори, разказвайки ужасяващи истории за складове, пълни с дрога, ширеща се проституция и свободно придвижващи се престъпници.</p> <p>"Нашият най-голям порок е, че сме бедни, много бедни. И различни. Накратко, идеалната изкупителна жертва", казва 32-годишният Сашо Юруков, който работи като социален посредник за асоциацията Евророма.</p> <p>Този млад баща, чието семейство живее в Столипиново, още си спомня антиромските бунтове от миналото лято след събитията в Катуница, село в околностите на Пловдив, където станаха кървави събития с участието на циганската общност.</p> <p>По същото време Столипиново било взето на мушка от мотористи ултранационалисти и жителите му трябвало да се барикадират по домовете си в продължение на дни.</p> <p>Оттогава напрежението е спаднало, но стигмата е останала. "Вчера отказаха да ме пуснат в басейн от другата страна на булеварда. Само заради цвета на кожата ми. Как се нарича това?", пита Сашо.</p> <p>"Когато кандидатстваме за работа, най-често ни казват, че мястото току-що е било заето. Ако споменеш Столипиново в автобиографията си, тя директно отива в коша за боклук", възмущава се един от колегите му Осман.</p> <p>В този горещ ден служителите на социалния център изглежда главно се възползват от климатика, но в нормално време опитват да осъществяват превенция срещу малария и туберкулоза, да раздават лекарства, да получават помощи...</p> <p>"Мизерията е там, пълна, точно зад сглобяемите ни стени", казва 30-годишната Кристина Сотирова, която се занимава със семейно планиране.</p> <p>Младата жена е единствената българка, която работи тук. Родена в малък град в областта, тя казва, че идва "от света на белите".</p> <p>Тя върши тази работа, защото я смята за призвание и от убеждение. Нейният случай е голяма рядкост.</p> <p>"За повечето мои сънародници ромите остават нисши хора. Въпреки че техните проблеми са само заместител на болките на цялото общество", разказва тя.</p> <p>Сашо припомня, че тя има шанса да й плащат пряко от европейска програма за развитие, докато той от месеци не е виждал и сянка от фиш за заплата.</p> <p>И подозира, че началниците му, също роми, си живеят добре благодарение на парите от субсидиите - усещане, което споделят голяма част от сънародниците му.</p> <p>"Мога да слагам тапети, да правя подове. Освен това съм дърводелец. Помисли за мен, когато се върнеш в Париж", казва той, преди да ни изпрати до края на Столипиново, там, където започва "светът на белите".</p>