- Автор: Ярослав Шимов
- 10 Sep 2020
- 48
- 6
По прогнози на геополитически анализатори евроскептицизмът се намира на прага на крупен успех. Това не е чак толкова зле за ЕС.
<p>Най-разпространената политическа прогноза за 2014 година в Европа е за неизбежен успех на евроскептиците и десните популисти на изборите за Европарламент. Според многобройни допитвания такива партии са в състояние да съберат 25-30% от гласовете и с това да променят обичайното досега разпределение на силите на европейската политическа сцена. Колкото и странно да звучи, подобно развитие на събитията може да донесе на Евросъюза единствено полза.</p>
<div><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32120_w8tr0O2yK2RjOfNukqjKZFu25dehdU.jpg" style="height:360px; width:640px" /></div>
<div><em>Гръцките демонстранти имат много поводи за недоволство. Но дали Ангела Меркел е виновна за проблемите им?</em></div>
<p>Европа е изтощена, изнемощяла, болна. Кои са основните детайли, очертаващи картината на общественото мнение в Стария континент през 2013 година? Социално напрежение в резултат на ескалиращата от 2009 г. насам криза; умора от интеграционните планове на Брюксел – често неразбираеми за редовия европеец; повишена бдителност, породена от притока на имигранти.<br />
<br />
Ако човек прелисти страниците на СМИ или прегледа водещите европейски информационни сайтове, може да остане с впечатлението, че проектът за европейска интеграция е на ръба на колапса. Впрочем истината е, че за Европейския съюз 2013-а се оказа най-успешната година от последните пет – но това, кой знае защо, не бе забелязано почти от никого.</p>
<p>Прогнозите за скорошен крах на еврозоната, отекващи гръмко през 2012 г., не се сбъднаха. Поне две от страните членки, които пострадаха най-силно кризата, показаха видими резултати благодарение на спасителната програма на ЕС. В средата на декември Ирландия бе първата страна в еврозоната, която излезе от нея без допълнителна кредитна линия.</p>
<p>„Страната ни разполага със средствата, равняващи се на цялото финансиране, от което ще се нуждаем през 2014 г. – заяви тогава Еймън Гилмор, вицепремиер и министър на външните работи и търговията на Република Ирландия. – От следващата година ще имаме бюджетен излишък, което означава, че събираме повече приходи, отколкото ще харчим за всичко, с изключение на лихвите по дълга.“</p>
<p>През последното шестмесечие на 2013 г. икономиката на Испания за първи път отбеляза растеж – след девет последователни тримесечия на непрекъснат спад. Това позволи на рейтинговата агенция Moody’s да промени прогнозата си за икономическото развитие на страната от „негативно“ на „стабилно“ и да прогнозира началото на края на колосалната испанска безработица.</p>
<p>Дори Гърция, главният „болен“ на континента, прояви признаци на оживление: през есента производството ѝ отново започна да расте – за първи път от 2009 година.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32120_kno1GHApKEL4TUG99lVwju4Z8KguYx.jpg" style="height:360px; width:640px" /></p>
<p><em>Евромайдан в Киев. Там ЕС наистина е популярен</em></p>
<p>В резултат на септемврийските избори в Германия бе създадено правителство на „широката коалиция“. Начело отново застана Ангела Меркел, което гарантира политическа приемственост в икономически най-силната и влиятелна държава в Евросъюза. В състава на коалицията обаче присъстват и социалдемократите, които са известни с по-меките си подходи към проблемите на бедстващите страни от еврозоната. Това е залог, че разярените демонстранти, развяващи плакати за „четвъртия райх“ по улиците на Атина и Лисабон, ще се укротят, и постепенно ще се възстанови мирният тон между благоденстващия север и болнавия юг.</p>
<p>И накрая, към интеграционния проект дори се присъединиха нови попълнения: на 1 юли 2013 г. Хърватия стана 28-ият член на ЕС, а от 1 януари т. г. Латвия вече е 18-ият участник в еврозоната. </p>
<p>Но общественият живот не е само реалността, която може да се „докосне с ръце“, той преди всичко е начинът, по който възприемат тази реалност хората. Ненапразно навремето бившият президент на Чехия Вацлав Хавел говореше за феномена на „мрачното настроение“, възникващо в обществото под влиянието на различни фактори и най-често несъответстващо на действителното положение на нещата. С други думи, животът се струва на хората по-тежък и безрадостен, отколкото е наистина.</p>
<p>В този смисъл 2013 г. в Европа без съмнение беше годината на тържеството на „мрачното настроение“ – затова успехите, макар и скромни, остават незабелязани. А Брюксел с неговата „евробюрокрация“ (това е отчасти реалност, отчасти популярна щампа в общественото съзнание) се оказа удобна мишена за справедлива и недотам справедлива критика. В резултат, по данни на агенция „Евробарометър“ делът на европейците, възприемащи ЕС „изцяло позитивно“ и „изцяло негативно“, е съответно 30 и 29%; доминират неутралните – те представляват 39% от анкетираните. Данните се отнасят за Евросъюза като цяло – в отделните страни картината естествено е различна и индивидуална.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32120_6pGiiyJ33lkf9BfeEMmYzyFDFglegY.jpg" style="height:360px; width:640px" /></p>
<p><em>"Бащите основатели" на евроинтеграцията Конрад Аденауер (вляво) и Шарл дьо Гол</em></p>
<p>Много бюрократични изисквания на европейските чиновници наистина заслужават и усмивка, и насмешка. Но дейността на ЕС съвсем не се ограничава с изработването на стандарти за енергопотреблението и зеленчукопроизводството. Както отбелязва италианският писател и публицист Бепе Севернини, за десетилетия интеграция, към която Европа бе подтикната от страшния опит на първата половина на ХХ век, тя се научи да реагира на собствените си страхове не изпадайки в психоза, а с рационални решения.</p>
<p>Икономическата база на общия пазар бе специално създадена през 50-те години на миналия век, за да могат да бъдат избегнати конфликтите най-вече между Франция и Германия. Годините на икономически растеж доведоха до преобразуването на този пазар във всеобемен Европейски съюз – който в близък до сегашния си вид съществува от 1992 г. и постепенно се разширява.</p>
<p>Разпадът на комунистическия лагер и СССР едва не доведе до хаос по източните граници на ЕС, но Европа реагира на това с относително бързата интеграция на значителен брой бивши социалистически страни. Сега за това си спомнят може би единствено на киевския Евромайдан. „Мрачното настроение“ тържествува. Бепе Севернини вижда една от причините за него в прозрачността и прагматизма на европейския проект: „Да се съживява евроентусиазмът с нови правила за банкова регулация – а това днес е голяма тема в ЕС – е все едно да се опитваш да стимулираш либидото си с четене на инструкциите върху кутията с презервативи. Може и да се получи, но едва ли.“</p>
<p>Тук положителна роля могат да изиграят борците с „брюкселското чудовище“. (Именно така холандският политик популист Герт Вирдерс нарича ЕС; неговата съмишленичка, лидерът на френския Национален фронт Марин Льо Пен, предпочита да сравнява Евросъюза със СССР, предричайки му сходна съдба.) У много политици от европейския мейнстрийм високата популярност на тези лидери предизвиква тревога, прерастваща в ужас. „В случай, че популистите успеят на предстоящите евроизбори за демократичните партии ще бъде твърде трудно да водят политиката като такава – предупреждава евродепутатът от германската партия на „зелените“ Ян-Филип Алберхт. – Десните радикали вече използват присъствието си Европарламента за да легитимират расистки и популистки възгледи, както и да се възползват от различни финансови изгоди. Водейки своята така наречена „културна война“ за идентичността на Европа, тези партии спомагат за поляризацията на политическите дебати.“</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32120_sjURlAyV0jzLotG4DPqylJ3qJbbZFa.jpg" style="height:360px; width:640px" /></p>
<p><em>Лидерът на </em><em>Британската партия на независимостта</em><em> Найджъл Фарадж (в центъра) и неговите съратници „пазят“ еврото</em></p>
<p>Но нека се запитаме толкова ли е страшна „поляризацията на политическите дебати“? Когато британският евродепутат, представляващ популистката Британска партия на независимостта, публично заяви на един от висшите европейски чиновници, че притежавал „харизмата на изтривалка“, това бе най-обикновена грубост. Но съвсем не е задължително дебатите между защитниците и противниците на евроинтеграцията да се държат по този начин. А сама по себе си полемиката за идентичността на Европа; за това как да се развива Старият континент занапред; струва ли си да се ускоряват или забавят политическата и икономическата интерграции, какви заплахи тегнат над ЕС; какво изобщо означава днес да си европеец – такава полемика може да бъде не само полезна, но и да се превърне в истински лек срещу „мрачното настроение“.</p>
<p>Още повече че дори и най-мрачните прогнози да се превърнат в реалност, популистите от третия ред на Европарламента няма да успеят да блокират работата му. Да не говорим за това, да „закрият“ ЕС. Но за целта на социалистите и десните либерали в Брюксел може да им се наложи не просто да обясняват по-активно своята политика на избирателите си, но и да изведат като свои лица в Европейския парламент наистина по-харизматични лидери. В годината на избори това е особено важно за водещите еврошефове. </p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
