Европейските избори: атаката срещу ЕС – част втора

<p>Европейският подход на управление е твърде неточен и разбалансиран, заяви министърът на външните Франс Тиммерманс, който според собственото си изказване не иска да предава инициативата на европейските еврофоби и популистите.</p> <p>Холанците настояват да бъдат препроверени принципите на субсидиарност и застанаха начело на този процес. В края на януари министрите на 28-те страни-членки на ЕС се събраха в Хага, за да обсъдят темата. През март Европейският съвет ще се събере по настояване на Холандия, за да изработи своеобразна пътна карта по уточняването на субсидиарността.&nbsp;</p> <p>За разлика от британците, правителството на Холандия няма намерение да отнема пълномощия на правителството в Брюксел, което прави подкрепата на тази идея от много от страните от ЕС, напълно възможна.&nbsp;</p> <p><strong>За някои проблеми ще ни трябва повече Европа</strong></p> <p>&quot;Действията на холандците са много проницателен маньовър в контекста на предизборната борба.&nbsp;Сега политиците се стараят да дадат сигнал на гражданите, че те възприемат техните притеснения от негативното развитие на ситуацията в ЕС напълно сериозно&quot;, коментира Стивън Блокманс от Центъра да европейски политически изследвания.&nbsp;</p> <p>Участниците в предизборните кампании, благодарение на острата критика от страна както на левите, така и на десните, удивително единодушно превърнаха субсидиарността в тема на цялата година.</p> <p>&quot;В големите теми и проблеми трябва да имаме повече Европа, а в малките по-малко&quot;, заяви граф Александър Ламбсдорф, основен кандидат на германските либерали, които се надяват да се върнат в Европарламента след изборите през май.</p> <p>Според Мартин Шулц, кандидат на социалдемократите, на много места ще ни е нужна повече Европа. Но в много от случаите стремежът на Брюксел да регулира всичко и всички трябва да бъде ограничено.</p> <p>От своя страна Християндемократическият съюз настоява да бъде съкратен броя на еврокомисарите, за да бъде ограничена и лавината &nbsp;от брюкселски инициативи. Опитът от миналото показва, че всеки комисар се стреми да остави собствена политическа следа (разбирай, все нови и нови норми и разпоредби).</p> <p>В същото време изпълнението на предизборните обещания по повод засилването на субсидиарността е трудноизпълнима задача.</p> <p>Неслучайно преди 20 години тогавашният президент на Европейската комисия Жак Делор обеща награда от 200 хиляди укю на този, който даде точно определение на понятието субсидиарност.</p> <p><strong>Ясен отговор няма&nbsp;</strong></p> <p>Какво преразпределение на задачите между ЕС и националните правителства би било целесъобразно?</p> <p>От икономическа гледна точка има ясен отговор - Европа трябва да действа едва тогава, когато възниква съществена добавена стойност.&nbsp;Това е безспорно на вътрешния пазар, защото засилва конкуренцията в Европа и гарантира на потребителите по-богат избор за по малка цена.&nbsp;</p> <p>Но в областта на предлагане на услуги Европа все още силно изостава от вътрешния пазар, а отделните страни самостоятелно регулират ситуацията в приблизително 800 професии и така пречат на същата тази конкуренция.</p> <p>В страните от ЕС работят почти пет пъти повече предприятия в сферата на услугите, отколкото в САЩ, чиято икономика е съпоставима с общоевропейската по размер, защото тези услуги се предлагат главно на националните пазари.</p> <p>Икономистите се доближават до мнението, че сферата на услугите, след отварянето на общоевропейския пазар в тази област, &nbsp;има голям потенциал за растеж.</p> <p>Но лобистите, защитаващи интересите на отделните професионални групи, които могат да бъдат засегнати от тези решения, както например немските нотариуси, и до момента успяват да предотвратят отварянето на общоевропейски пазар на услуги.</p> <p><strong>Все по-голямо разделение в областта на енергетиката</strong></p> <p>Равноправие в тази сфера не е нужно, както и Европейска агенция по основните права на човека. И едното и другото не само струва много пари, но и косвено води към това, че ЕС постепенно разширява пълномощията си в тази област.</p> <p><strong>Жълтият картон се използва рядко</strong></p> <p>Но субсидиарността работи само тогава, когато страните-членки от ЕС не само критикуват Европейската комисия, но и своевременно я &quot;пляскат през ръцете&quot;, когато я заподозрат в опит за превишаване на пълномощията.</p> <p>Националните парламенти имат за тази цел пълномощия и инструмент, наречен &quot;субсидиарно порицание&quot;. Въпреки това от момента на появяването на този своеобразен жълт картон през 2009 година страните са го използвали крайно рядко.</p> <p>Само два пъти парламентите на отделни страни са се изказвали против намеренията на Европейската комисия.</p> <p>Често депутатите от националните парламенти са натоварени с други задачи и не успяват да реагират срещу инициативите на Европарламента в течение на задължителните осем седмици.</p> <p>Освен това, не достигат експерти, които в потока от инициативи на Комисията да открият тези, които са спорни. Така например немският Бундестаг през миналата година не реагира на предложение на ЕС въвеждащо така наречените &quot;женски квоти&quot; в органите на властта.&nbsp;</p> <p>С помощта на &quot;жълтия картон&quot; националните правителства действително могат да спрат едни или други прекалени инициативи. Така се случи например с плановете на ЕС по повод Паневропейското споразумение в областта на горското стопанство и ли с нормите на така наречения &quot;екологичен шум&quot;. И в двата случая не беше понятно, защо тези въпроси трябва да бъдат регулирани на европейско ниво.</p> <p>Всъщност и двете теми са споменати в изготвения от холандците списък от 54 точки.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>