Европейските избори: атаката срещу ЕС

<p>Това беше съобщение, за което можеше да се каже, че няма значение дали отговаря на истината или не. В края на януари британският вестник The Telegraph писа за тайни планове на ЕС за оборудването в бъдеще на всички автомобили с дистанционно управление. По този начин полицията ще получи възможност принудително да спира автомобилите, в които се намират предполагаеми престъпници, опитващи се за избягат от преследване.</p> <p>Това звучи фантастично, но има реална основа. Полицията, на първо място във Великобритания, вече доста дълго време се занимава с разработването на съответните технологии, и дори е информирала за това съответната европейска работна група.</p> <p>Този проект засега не получава политическа подкрепа и Европейската комисия е все още много далеч от това да направи конкретно предложение по този въпрос. Така че няма особена необходимост да се говори за някакъв таен план на ЕС.&nbsp;</p> <p><strong>Радикалите на прага на своя главен успех на изборите&nbsp;</strong></p> <p>За такъв политик, като евроскептика Найджъл Фарадж, председател на Партията на независимостта на Обединеното кралство (UKIP), дори такава полуистина може да се окаже идеално оръжие, защото тя идеално се вписва в картината на &bdquo;супердържавата Европа&rdquo;, която&nbsp;напълно контролира своите граждани и прониква във все повече и повече сфери на живота им. &nbsp;Фарадж изрази възмущение, коментирайки &bdquo;новината&rdquo; и призова хората да се защитят от тези посегателства като гласуват на изборите против &quot;Големия брат&quot; олицетворяван от ЕС.</p> <p>В близките месеци на европейците ще им се наложи да слушат многократно такива призиви. Групировки от типа противници на статуквото, намиращи се съответно &nbsp;в левия и десния фланг на политическия спектър, се намират на крачка от своя най-голям успех на избори в историята на Европа.<br /> Бившият премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който има добри шансове да заеме поста на председател на Консервативната европейска партия смята, че радикалите ще получат 25% от гласовете.</p> <p>При това майските избори, по мнението на убедения привърженик на европейското единство Юнкер, ще бъдат напълно различни.</p> <p>За пръв път партиите представят своите основни кандидати, които трябва да помогнат на Европа да получи свое собствено лице.</p> <p>В тази връзка много се говори за своеобразен квантов скок, защото с приемането на лисабонския договор правилата на играта се промениха. Мартин Шулц, основният кандидат на европейските демократи, дори говори за нов път на демокрацията.&nbsp;</p> <p>Но предстоящите избори могат да бъдат различни и по друга причина: на тях, в много по голяма степен отколкото преди ще става дума действително за Европа.</p> <p>За предишните избори политолозите бяха измислили термина &bdquo;второстепенни&rdquo;, защото гражданите нямаха усещането, че именно техният глас може да се окаже решаващ и ще помогне именно на тяхната партия да дойде на власт.</p> <p>Често избирателите използваха европейските избори просто за това, да накажат своите национални правителства.</p> <p>А още по-често те дори нямаха стимули за това да отидат и да гласуват. През 2009 година избирателната активност в Германия беше едва 43%, което съответстваше на средните показатели и в останалите европейски страни.&nbsp;</p> <p><strong>Скептиците ще принудят Европарламента да заеме собствени позиции &nbsp;</strong></p> <p>Макар че в Гърция водачът на лявата коалиция &bdquo;Сириза&rdquo; Алексис Ципрас обяви предстоящите евроизбори за референдум спрямо управляващата коалиция на консерватори и социалисти, а във Франция водачът на Националния фронт Марин Льо Пен ги приравнява към референдум на недоверие срещу президента &nbsp;Франсоа Оланд,със своите &nbsp;атаки евроскептиците принуждават политиците на статуквото на своите страни да приемат и обнародват определени позиции по повод бъдещето на Европа. &nbsp;</p> <p>Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу &nbsp;вече даде да се разбере, че за него резултатите от евроизборите ще бъдат свидетелство за отношението на европейците &nbsp;към всички институции на ЕС, а не само към Европейския парламент.&nbsp;</p> <p>Причините, по които тази оценка може да се окаже унищожителна, са предостатъчно. Висока безработица, слаб икономически растеж, криза в еврозоната &ndash; всичко това навреди силно на имиджа на европейските институции като цяла и на отделни политици.</p> <p>Ако в началото на 2009 доверие към ЕС заявяваха 47% от европейците, то сега тази цифра е едва 31%.&nbsp;</p> <p>ЕС вече се възприема от гражданите като враждебен регулиращ механизъм, пораждащ твърде много бюрокрация &nbsp;и 85% от немците потвърждават това в проучване, проведено по поръчка на ЕК.</p> <p>В останалите страни европейските структури също не се приемат по-добре-трима от четирима европейци &nbsp;са съгласни с това твърдение.&nbsp;</p> <p><strong>Мнозинството смята, че мнението на гражданите се игнорира&nbsp;</strong></p> <p>Едновременно с това у европейците се засилва усещането, че те не могат да влияят върху приемането на решения. 66% от тях смятат, че техните гласове нямат никаква роля. Във всички страни, с изключение на Дания, &nbsp;това са мнозинството от хората. А това означава, че евроскептиците получават все по-голям брой потенциални избиратели.</p> <p>В Брюксел расте страха пред засилващите се радикални сили. Дипломатите си задават въпроса, как в бъдеще Европейският съвет ще сътрудничи с Европарламента, ако там значителна част от депутатите са в опозиция. Барозу се тревожи, че майските избори ще се превърнат във &laquo;фестивал на неоснователни упреци по адрес на Европа.</p> <p>Тонът, в който ще се води предизборната кампания, ще става все по-яростен. А и след изборите, настроенията в Европарламента могат рязко да се променят.&nbsp;</p> <p>Но новите сили, ако попаднат там, ще оказват много по силно косвено въздействие, отколкото директно, защото на старите парламентарни партии ще им се наложи да отговорят на новата конкуренция.</p> <p>Експертите смятат, че малко неща ще се променят в работата на европарламента. Консерваторите и социалдемократите ще запазят мнозинството си и ще могат да вземат важни решения. Според прогнозите броят на депутатите на двете най-големи партии ще се запази. Зелените и либералите, които сега са малцинство, ще бъдат на разположение на основните политически сили, ако се налагат коалиции.</p> <p><strong>Липса на общи цели&nbsp;</strong></p> <p>Но така наречените нови сили, няма да могат да създадат единен блок, въпреки обединяващия ги скептицизъм спрямо перспективите на ЕС. &nbsp;Така например, холандската Партия на свободата и британската Партия на независимостта виждат в емигрантите много по-голяма заплаха отколкото немската Алтернатива за Германия, за която основен проблем е единната европейска валута-еврото, или &nbsp;Истинни финландци, които пък са недоволни от активната подкрепа за слабите страни от Южна Европа.</p> <p>Председателят на Алтернатива за Германия &nbsp;Бернд Луке вече изрази съмнения за перспективите за сътрудничество с Партията на независимостта на Фарадж &nbsp;заради враждебното им отношение към емигрантите.&nbsp;</p> <p>Марин Льо Пен и Герт Вилдерс още през миналата година заявиха готовността си да си сътрудничат в Европарламента. Въпросът е дали ще могат да заемат единни позиции, когато започнат парламентарните предизвикателство.&nbsp;</p> <p>Без да имат статут на фракция, както големите ЕНП, ПЕС и АЛДЕ, за което са необходими минимум 25 депутата от седем страни, отделните групировки рискуват да се &nbsp;разтворят и загубят своето потенциално значение, &nbsp;защото именно фракциите разпределят помежду си важните постове на докладчици, които водят дебатите по законопроектите.</p> <p>Така че тримата независими депутати на Националния фронт, включващи и Марин Льо Пен, не успяха да оставят през последните пет години никакъв съществен отпечатък в европейското законодателство.</p> <p><strong>Протестните партии привличат вниманието към вътрешните проблеми &nbsp;</strong></p> <p>Протестните партии в Европарламента досега по-често привличаха вниманието с вътрешни проблеми отколкото с успехи. Така Алиансът за бъдещето на Австрия изключи единствения си представител в Европа Евалд Штадлер, защото той си позволи &bdquo;нелицеприятен коментар&rdquo; по адерс на партията след загубата на националните избори. Сега Штадлер е независим депутат и не играе никаква роля в работата на Европарламента.&nbsp;</p> <p>Но косвено партиите, придържащи се към крайни позиции могат да оказват влияние. Социолозите твърдят, че и Националният фронт на &nbsp;Льо Пен, и Партията на свободата на Вилдерс, и Сириза на Ципрас са най-силните в своите страни. &nbsp;</p> <p>В миналото неуспехът на изборите нерядко се оказваха фатални за правителствата.</p> <p>Така например, в Гърция пред &nbsp;2009 година консервативната партия Нова демокрация беше принудена да насрочи нови избори, които загуби.</p> <p>Премиерът Антонис Самарас &nbsp;прави всичко възможно да предотврати повторение на този сценарии през май и не се уморява да повтаря, че през 2014 няма да има повторно гласуване. &nbsp;Но ако се вземе предвид, че неговият коалиционен партньор социалистическата ПАСОК,според прогнозите &nbsp;има голяма вероятност да се провали, подобни уверения не означават нищо.</p> <p><em><strong>Следва част втора</strong></em></p>