ЕС-Украйна: „Игра за престиж*"

<p>Няма съмнение, политическа бомба, по-мощна от атомната, избухна на 22 ноември &ndash; Украйна в 12 без пет развали подготвяния годеж с Европейския съюз. Съобщението предизвика мощна вълна от възмутени до фалцет, първоначално напълно хаотични отзиви от ръководните лица и от първокласните членове на съюза. Чак после като че някой подсети и част от второкласните, като наша милост, да се включат в масовката, което и бе сторено за отбиване на номера. Въпреки усилията Виктор Янукович и днес, на срещата на ЕС със страните от така нареченото &bdquo;Източно партньорство&rdquo; във Вилнюс, не промени мнението си, макар и да направи, очевидно за успокояване на напрежението, доста уговорки и заклинания.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31076_gisWZU7PYgWQXeyxu7YyBciq8tSP6y.jpg" style="height:477px; width:600px" /></p> <p><strong>Писмо на Богдан Хмелницки до руския цар Алексей Михайлович (1645-1676), написано от ръката на личния му писар Иван Виговски (бъдещ хетман през 1657-1659 г.), съставено в Черкаси на 8 юни 1648 г., Руски държавен архив за старинни документи - Москва. В текста хетманът съобщава за казашките победи над полската войска при Жовти води (Днепропетровска област, Украйна) на 6 май и под Корсун (Черкаска област, Украйна) на 16 май същата година и се изразява желанието на запорожкото казачество да премине под властта на православния руския цар (&quot;ваша царская велможност православний хрестиянский цар&quot;). Долу ляво &ndash; портрет на Богдан Хмелницки (ок. 1595&mdash;1657), хетман на Украйна (1648-1657), гравюра на Вилхелм Гондиус, 1651 г. Единственият портрет на владетеля, който е правен приживе. Вдясно &ndash; карта на земите (в жълто), обединени с Русия официално по Андрусовския договор (1667 г.). Киев и неговата околност са присъединени отново през 1678 г.</strong></p> <p>----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------</p> <p>Трябва да признаем веднага, че ако Украйна беше подписала във Вилнюс споразумението за асоцииране щеше да направи ход с непредсказуеми последствия за страната, и най-вече за нейното стопанство. Условията, които ЕС постави за изпълнение безапелационно бяха достатъчно всеобхватни и напомняха отношенията между метрополия и колониално владение.</p> <p>В началото на тая седмица Виктор Янукович поиска Украйна да бъде поне овъзмездена за това, че на практика цялата й тежка промишленост, която впрочем от столетия е почти напълно интегрирана с руското стопанство, в условията на асоциирано членство в ЕС ще трябва да удари кепенците. Поиска и светкавично получи отговор &ndash; никой за нищо няма да плаща, това си е само асоцииране. Така трябва вече на всички да е станало ясно, че за Европейския съюз цялата тая работа и с Украйна, а и с цялото така наречено &bdquo;Източно партньорство&rdquo;, е само политическа игра за престиж*. Нищо повече.</p> <p>Неспирните клатушкания на украинската политика развалиха годежа с ЕС, но пък кой може в случая да ги вини. В Киев сметнаха с лист и молив резултатите от очаквания във Вилнюс ход и сметките не излязоха. Би трябвало вече да са разбрали, че последният подарък, който Украйна получи бе Крим през 1954 г., по случай 300-годишнината от обединението на Украйна и Русия. Едва ли някой предвижда да обдарява така царски Украйна занапред, идеите на Европейския съюз са без съмнение съвсем други и не включват никакви дарения.</p> <p>Не че предварително не бяха известни намеренията на ЕС, та Украйна бе перлата в короната на програмата &bdquo;Източно партньорство&rdquo;, създадена нарочно за да дразни Русия. Та как иначе, не само страните от Източна Европа, но сега даже бившите съветски републики трябваше да бъдат приласкани със щедри обещания и да преминат към бившия вражески лагер. Каква блестяща победа, какъв триумф се очертаваше . . .</p> <p>Дългото сватосване сякаш поостана в сянка, дори в самата Украйна не се наблягаше твърде много на предстоящия годеж. Сам измъчен от грижи, Европейският Запад използва &bdquo;Източно партньорство&rdquo; за трупане на влияние, като в златните си години между 1990 и 2007. Изнемощял, но все още достатъчно амбициозен,съюзът много разчиташе на срещата във Вилнюс.</p> <p>Никой досега не беше се усъмнявал в безкрайната благодат, която ЕС изсипва денонощно над новите си членки. Предварително омаломощени, разпокъсани и нашамарени, на малките и беззащитни източноевропейски бивши социалистически държави не би им хрумнала даже подобна дързост, те учиха в ход урока, преподаден зрелищно на бунтарската Югославия, на нея й спретнаха такава мокра поръчка, че свят й се зави и още я държи.</p> <p>Западът скоро няма да преглътне случилото се с Украйна и рано или късно ще намери начин да отмъсти за унижението си във Вилнюс. Въпреки това беше малко странна реакцията на ръководните органи и на главните страни-членки на ЕС по тоя повод. Те би трябвало отлично да си спомнят множество стари случки от последните две десетилетия, които показват нагледно как в Киев умеят да правят &bdquo;клатушкаща се&rdquo; политика &ndash; сутрин се обявява едно, по обед то вече е диаметрално противоположното, вечерта е трето, а на следващата заран сякаш нищо не е било. Някои биха нарекли тая политика &bdquo;гъвкава&rdquo;, но на мен тя ми изглежда по-скоро хаотична, а впечатлението, което оставя у наблюдателя е като не внушаваща доверие, най-малкото несимпатична, поради своята неискреност и непредвидимост. Та нека припомним само газовите игри на Киев през 1993 г., през 1994 г., през зимата на 2005/2006 г., които възникваха все поради отказите на Киев да плаща за получените газови доставки.</p> <p>Причините за решението да бъде обявено преустановяването на работата по асоциирането на Украйна в ЕС ще трябва да се търсят без съмнение в разделението на страната, което е отдавна разглеждано в стотици научни съчинения. Веднага след като това решение бе обявено, в центъра на Киев между няколкостотин и няколко хиляди нахъсени украинци бурно изразиха мнението си за правителственото решение, тях никакви сметки не ги интересуваха, те искаха в ЕС и го искаха веднага.</p> <p>Първото, което прави всеки, който следи внимателно поведението на разгневените тълпи на Площада на независимостта, а и на площад &bdquo;Европейски&rdquo;, в Киев от миналия петък насам е да се зачуди един народ ли са всъщност украинците. Наистина трудно може да се открие друга европейска държава, в която противопоставянето сред населението да е толкова ярко и така всеобхватно, та да стига чак до различие в говоримия език.</p> <p>Да, Украйна е двуезична държава, при това с почти пълно преобладаване на руския във всекидневието, та там дори не всички министри говорят правилно украински, самият Виктор Янукович на няколко пъти ходи на ускорени курсове по украински, понеже е от Източна Украйна, където никой допреди 20-тина години не владееше тоя език. Дори днес телевизионните- и радиопрограмите са предимно на руски, в детските градини и в училищата децата говорят на руски, с изключение на най-западните части на Украйна, а преподавателите им, понеже са задължени служебно, им отговарят на украински.</p> <p>Разделението сред днешните обитатели на Украйна не е нито от сега, нито от преди няколко десетилетия, историческите му корени ще ни отведат най-малко до началото на миналото хилядолетие, ако не и още по-рано.</p> <p>Понеже границите на Украйна по различни, главно чисто политически, причини бяха раздувана безмерно в съветската епоха, днешната най-източна нейна четвърт, приблизително, разбира се, заедно с южните части на страната, включително и п-в Крим, са все земи, които са там всъщност погрешка. Тази Източна и Южна Украйна, както обичайно се нарича, е населена почти изцяло с етнически руснаци. Централните две четвъртини на Украйна, по двата бряга на р. Днепър, с изключение може би на столицата Киев вече, са също с преобладаващо рускоезично население, а руски ползват във всекидневието много над 90 % от тукашните обитатели. Последната най-западна четвъртина на Украйна е всъщност отделна етно-демографска област, в която единствено украинският език е преобладаващ във всекидневното общуване.</p> <p>Тези три части на днешна Украйна много точно повтарят границите на исторически образуваните области. Източна Украйна е в границите на Руската империя най-общо от ХV в. насетне, тя е населена предимно с руснаци, а етническото разнообразие е следствие от многовековното съжителство в една държава. Русия присъединява и южните земи &ndash; остатъците от Златната орда до към края на ХVІ в., и завладява Кримското ханство и владенията на Османската империя до края на ХVІІІ в.</p> <p>Днешна Централна Украйна е сърцето на Древната Рус, през ХІІ-ХV в. тези земи са в границите на Киевското (до 1471 г.) и Черниговското (до 1356 г.) княжества. До 1569 г. земите тук са владение на Великото литовско княжество, а после &ndash; на конфедерацията Реч Посполита. По-голяма част от днешна Централна Украйна се обединява с руските земи след като през януари 1654 г. свиканото от хетмана Богдан Хмелницки (1645-1676) народно събрание взима твърдото решение за повторното обединение на украинските и руските земи. Първоначално само земите на Левобрежна Украйна участват в тоя процес, но днес, поради почти 350-годишното пребиваване в Руската империя, границата между двете етно-демографски части на Украйна е изместена силно на запад, в нея влиза цялата централна част на страната.</p> <p>Съвсем различна, чак до 1939 г., е съдбата на по-голямата част от Западна Украйна. Тези земи дълги векове се владеят от Унгария, а до края на Първата световна война &ndash; от Австро-Унгария. Върху други части от днешна Западна Украйна се развива Галицко-Волинското княжество (до 1349 г.), имат владения тук молдовските и полските господари. Реч Посполита остава по тия земи до 1795 г.</p> <p>* * *</p> <p><em>Днешните украинци, кои истински, кои принудени, никога преди съветската епоха не са обитавали една държава, различията сред населението на Украйна трябва да приемем като следствие от различната историческа съдба. Така и отношението им към едно или друго съвременно събитие ще трябва да очакваме да е различно.</em></p> <p><em>__________</em></p> <p><strong>* Престиж, от лат. praestigium <strong>&ndash;</strong> лъжа, измама, мошеничество</strong></p> <p>&nbsp;</p>