- Автор: Гласове
- 19 Фев 2026
- 2190
- 20
Автор: Джордж Фридман, cicero.de
Преглед на Мюнхенската конференция по сигурността - Европа трябва да порасне
Представители от над 115 държави се събраха миналия уикенд за годишната Мюнхенска конференция по сигурността. Обикновено тази среща дава малко съществени резултати, освен че предлага прозрения за основните притеснения на участниците. Понякога включва различни теми. В други случаи има само един основен въпрос на дневния ред.
Основната тема тази година беше променящото се виждане на Съединените щати за тяхната роля в света. По някакъв начин това беше кризисна среща. Не защото светът е изправен пред катастрофа, а защото геополитическата система се променя дълбоко, както каза държавният секретар на САЩ Марко Рубио в речта си – и защото мнозина възприемат тези промени като предателство от страна на американците.
Това е напълно нормално за хората. Те живеят по определен начин и смятат промяната в реалностите, които са оформили тези сигурности, не само за катастрофална, но и за злонамерена. Всички имаме своите норми и разчитаме на тях да служат като постоянен водач в живота ни. Създаването и адаптирането към нова норма е болезнено, затова твърде често виждаме тази болка като резултат от неспокойни и дори злокачествени сили.
Срещата в Мюнхен беше по същество за факта, че глобалната геополитическа система и нейните норми са се променили, така че някой трябва да носи отговорност за това. Тук Вашингтон е обвиняван, че е предал нормите на миналото и е дестабилизирал света, оправдавайки това твърдение с факта, че президентът на Съединените щати е Доналд Тръмп, когото те възприемат като безмилостен и неразумен. Факт е, че природата на геополитическата система се е променила, както и Съединените щати, които, както всички велики сили, трябва да се адаптират към новите реалности.
Причините за американските гаранции за отбрана вече не са релевантни
Със сигурност Тръмп е избрал драстично да засили напрежението около тази промяна – може би ненужно. Но промяната е неизбежна и е напълно естествено да изпитваш отхвърляне, страх и гняв, когато на пръв поглед непроменими истини се окажат в миналото.
Глобалната промяна има глобални последици, но регионът, който е най-разтърсен, е Европа. Вече съм писал за това няколко пъти и се извинявам, ако отново кажа, че Студената война най-накрая приключи, както показват границите на руската мощ в Украйна. Това неизбежно промени ролята на Америка в геополитическата система. След Втората световна война САЩ изградиха икономическа система, която позволи възраждането на Европа, като същевременно използваха военна сила, за да предотвратят съветски нашествия. Целта беше да се даде възможност на Европа да се възстанови икономически и след това да бъде в състояние да се защити сама.
Кризата в Европа изглежда се основава на възприятието, че ангажиментите за защита на Европа не са изпълнени. Всъщност днешната Европа вече не е Европа от 1945 г., а колективният брутен вътрешен продукт на Европейския съюз е малко по-голям от този на Китай. Няма икономическа причина Европа да не може да се защити, особено на фона на последните неуспехи на Русия. Москва се провали в Украйна и загуби контрола над Южния Кавказ и Централна Азия, които бяха част от сферата на влияние на Съветския съюз (а по-късно и на Русия). Това доведе до фундаментално различна и много по-малко силна геополитическа позиция на Русия.
Предвид тази ситуация, причините за американските гаранции за отбрана вече не са релевантни. Европейската икономика се възроди, а руската заплаха значително намаля. Икономическият растеж би могъл да ускори военното развитие, за да защити Европа от настоящи и бъдещи заплахи.
Европа превръща геополитическите отношения в морално задължение
С други думи, мисията на САЩ в Европа е изпълнена. Европа отново е просперираща и следователно може да разполага с въоръжени сили, които да я защитават срещу значително намалената заплаха. Нека си припомним, че Вашингтон възроди Западна Европа не от морален дълг, а от геополитическа необходимост.
Тази необходимост вече не е належаща. В момента и в близко бъдеще Европа не е изправена пред значителна заплаха, затова има достатъчно време и ресурси да се укрепи и защити военно. Като превръща геополитическите отношения в морално задължение, Европа се опитва да убеди САЩ по донякъде циничен начин.
Фридрих Мерц на Мюнхенската конференция по сигурността – „Възраждане на трансатлантическото доверие заедно“
Друг спорен момент е, че „Европа“ е просто името, което даваме на континент, който – в зависимост от това как го дефинирате – включва до 50 суверенни държави, всяка със свои национални интереси. Въпросът е дали Европа може да направи това, което трябва: да изгради европейска армия под контрола на европейска държава, чието финансиране да идва от колективното богатство на Европа. Този дебат има и важно културно измерение. Като цяло европейците са по-малко ентусиазирани от военната служба в сравнение със САЩ, където тя е много по-високо ценена.
По-лесно е да се говори за американско предателство, отколкото европейците да се изправят пред задълженията към самите себе си. Европа отдавна е регион, в който нациите се борят помежду си и искат да се окупират и унищожават взаимно. Остава открит въпросът дали Европа може да преодолее жестоката си история или различните си интереси, за да се защити.
Това беше основният въпрос, пред който бяха изправени държавните и правителствените глави в Мюнхен: Може ли Европа да се развие от континент на малки, разделени и взаимно недоверчиви държави в световна сила?
От геополитическа гледна точка това е повеля на момента. Но има и морален и исторически въпрос, на който трябва да се отговори. Обречена ли е Европа да се върне към трагичната си история на разделение и взаимна враждебност? Може би. Но няма да помогне на Европа да обвинява САЩ за предполагаемо предателство, вместо да разбере новата геополитическа реалност.
Джордж Фридман, роден през 1949 г., е един от най-известните геополитически анализатори в Съединените щати. Той ръководи мозъчния тръст Geopolitical Futures, който е основал, и е автор на множество книги. Най-скоро беше публикувана „Бурята преди спокойствието: Разделението на Америка, надвисналата криза и последващият триумф“ от Plassen-Verlag.
Източник: cicero.de
Превод за "Гласове": Меглена Плугчиева
