- 07 Апр 2026
- 3612
- 26
За първи път Министерството на финансите признава като факт, че безконтролното увеличаване на доходите вече е утежнило бюджетната ситуация. Да се стигне дотам, че още през април правителството да сочи разходите за персонал и пенсии като причина за значителния бюджетен дефицит, е сигнал, че публичните финанси са в много тежко състояние. И това идва цяло полугодие преди да започнат плащанията по инвестиционната програма.
Свързана статия: Министър Клисурски: Бюджетът е на автопилот, дефицитът е рекорден
Фактите накратко
Министерството на финансите съобщи, че първото тримесечие е приключило с бюджетен дефицит от 1.5 милиарда евро, или 1.2% от брутния вътрешен продукт. Числото е огромно. Става дума за втори пореден месец на бюджетен дефицит и той не може да се покрие въпреки двуцифрения темп, с който се увеличават и приходите в бюджета. Самото министерство признава, че сработва ефектът на натрупването – увеличението на пенсиите, на някои заплати и индексирането на всички държавни заплати със закона за удължаване на бюджета.
„Причините за наблюдавания ръст на разходите са, от една страна, базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 01 юли 2025 г. с 8,6 на сто. От друга страна, ЗДБРБ за 2025 г. бе обнародван в „Държавен вестник“ в края на месец март 2025 г., като политиката по доходите, заложена в него, не се е прилагала до влизането му в сила. След приемането на закона заложеното увеличение на възнагражденията бе приложено след месец април, считано от януари 2025 г., поради което за месеците януари–март 2025 г. възнагражденията са по-ниски от определените им размери по действащото към началото на 2026 г. законодателство. Върху разходите за персонал влияние оказват и увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г.“, казва прессъобщението от втори април.
Вторият проблем
България е навлязла в период на неконтролируема инфлация още преди кризата в Близкия изток, а войната на САЩ и Израел срещу Иран само задълбочава проблемите.
През януари приходите от данък добавена стойност са се увеличили с 13% на годишна база. Само през февруари увеличението в постъпленията от ДДС е 24% спрямо миналия февруари. Общо за януари и февруари приходите от ДДС растат със 17%. Тези данни са показателни, защото ДДС е функция на икономическия растеж и на инфлацията. Когато приходите растат значително по-бързо от икономиката, обяснението е в сериозното покачване на цените.
Нещо повече. Събраният през февруари ДДС е върху търговските обороти от януари. Той се приема за месец на „икономическия махмурлук“ и успокоение след засиленото потребление по коледните и новогодишни празници. Увеличаването на приходите през февруари ясно показва приноса на значителната инфлация към допълнителните приходи, сочи в свой анализ специализираният сайт fiscalenmonitor.com.
Все по-очевидно става, че методиката на Националния статистически институт е неспособна или не желае да измери инфлацията коректно. Затова едновременно наблюдаваме ниски стойности в официалните данни за ценовия индекс, а растяща част от обществото усеща, че обеднява. Този процес вече може да се посочи, че е започнал миналата година. При 16% увеличение на номиналния брутен вътрешен продукт (според най-ранните оценки) темп на нарастване от 3% в реално изражение означава, че раздуването на цените е към осем процента, или двойно над официалните данни.
Събираемостта от данъци и осигуровки през миналата година е 29% от БВП, което е същото отношение като в предходните години и показва, че допълнителните приходи не са резултат от по-ефективна работа на данъчните и митническите служби. Това се вижда и от приходите от ДДС, които за миналата година са били 9% от БВП. Отново това е същото отношение като в трите предходни години.
Частично и само за кратко инфлацията е добра новина поне за бюджета, но само за него. Основен източник на приходи в бюджета е данъкът върху добавената стойност. С повишаването на инфлацията приходите винаги се увеличават. Затова във финансовото министерство циркулира ведомствен хумор, че ако инфлацията е двуцифрена, бюджетът ще се изпълни дори при рецесия. Разбира се, това е временен ефект и на него не може да се разчита. В средносрочен план подобна ситуация би свила потреблението и тогава бюджетът няма да се изпълнява дори при по-високи цени.
Проблемите му вече са видими. Държавата не се справя с посрещането на заложените разходи, камо ли с антикризисни мерки, а в същото време проект на бюджет липсва.
Най-слаба форма от началото на века
Контекстът на тези лоши новини е още по-тревожен. Светът е пред първата от десетилетия енергийна криза и България я посреща във възможно най-лошо състояние в сравнение с предишните кризи на този век – от 2009 г. и 2020 г.
По данни към края на февруари фискалният резерв е 6.1 милиарда евро, или само 6% от брутния вътрешен продукт. За сравнение, когато България посреща световната финансова криза, фискалният резерв беше в отношение 13% от брутния вътрешен продукт. През 2020 година, преди да се разгърне кризата, причинена от пандемията с коронавирус, фискалният резерв беше 8% от брутния вътрешен продукт.
Кабинетът прибързва с помощите за собственици на автомобили. От една страна, прагът за класиране в размер на два пъти линията на бедността е твърде висок. От друга страна, кризата не е показала лицето си, а държавата започва да разхвърля своя ресурс. За момента няма прогнози колко дълбока ще бъде кризата, колко дълго ще продължи, кои ще са най-засегнати и как ще се проявят нейните ефекти.
Кабинетът не спира да се бие в гърдите колко смело ще действа, а отчетите показват, че, както е тръгнало, пари има до септември – и то само ако няма изненади.
