Борис Джонсън приключи Брекзит със сделка, която няма да зарадва никого

Брекзит никога не е бил по същество икономически проект. По-скоро винаги е бил само онова, което пишеше в изборната бюлетина през 2016 г. Единствената цел на Брекзит беше да престанем да бъдем членове на Европейския съюз. И неговите привърженици знаеха това. А неговите противници все още се борят с него. За много от тях, които настояваха, че трябва да останем в Евросъюза, Брекзит беше символ на нещо друго, на антиимигрантските движения, на икономическото безправие или на постимперската носталгия. Тези въпроси не бяха без значение за Брекзит, но никога не бяха основната идея.

Напускането на ЕС беше зареден с емоции политически проект, а не икономически. Това беше желание, основано на представата за британски суверенитет, на което до голяма степен повлия опияняващата смесица от носталгия и лъжливото чувство за жертва, разпалвано от британските медии, което допусна огромната грешка, обърквайки суверенитета с властта. Реалността на тази грешка ще се наложи да плащаме в близките месеци и години. Но Брекзит не е бил свързан никога с цените на картофите или автомобилите. В крайна сметка, дори не ставаше дума да защитим единствения истински общ дипломатически триумф на Великобритания за последните няколко десетилетия, изразител на който беше постигнатото мирно споразумение със Северна Ирландия.

Първоначалният шум, който се вдигна в навечерието на Рождество по повод търговското споразумение с ЕС, следва да бъде разгледан именно от гледна точка на допуснатата грешка. Глупавите заглавия за весело „Брекждество“ прикриват факта, че това, което се празнува, всъщност е сключването на една неразбираема сделка и лоши икономически новини за Великобритания. Но в Брекзит икономиката е била винаги второстепенен въпрос. Търговските споразумения и икономическите споразумения като цяло не са първостепенни задачи на Брекзит, а негови второстепенни последствия. Ако целта беше свободната търговия, Британия щеше да остане в единния пазар и митническия съюз. Беше глупост Борис Джонсън да се преструва в четвъртък, че сделката с ЕС ще създаде „гигантска зона за свободна търговия“. Вече имаше такава. И тази сделка казва малко за услугите.

Това, което най-накрая беше договорено тази седмица, е по-лоша търговска сделка, отколкото това, което имахме като държава-членка на ЕС. Великобритания напусна ЕС, защото суверенитетът е това, което наистина има значение в Брекзитленд, а не търговията. В резултат, вероятно за първи път в историята на човечеството, това са търговски преговори, чиято цел не беше не да сближат търговските партньори, а да ги отдалечат един от друг. При наличието на добра воля това би било доста трудно да се направи. И беше два пъти по-трудно да се направи, поради нереалистичната тактика на Великобритания. Но такъв е огледалния свят, в който днес живее Великобритания. Ако връщането на контрола означаваше отказ в някаква степен от просперитет, но наред с другите преимущества, които обезпечава членството ни в ЕС (а това безусловно е така), тогава привържениците на Брекзит биха казали, нека така да бъде. Но, горчивата и парадоксална истина се заключава в това, че всички търговски сделки, включително и сегашната, предполагат ограничаване на суверенитета в полза на взаимната изгода. Това се подразбираше още при сключването на сделката.

Урсула фон дер Лайен беше права, когато заяви, че „обединението на силите ни и действията от единни позиции“ на практика е суверенитетът на ХХI век. Това споразумение не се различава абсолютно с нищо от това твърдение. Тази истина, разбира се, медиите споменаха изключително небрежно поради липсата им на разум, каквато липса, без да губят време, демонстрираха още в четвъртък. Но когато всичко се успокои и депутатите се върнат в Уестминстър, за да обсъдят през следващата седмица подписаното споразумение, ще разберат, че се е наложило Великобритания да се откаже от някаква част от суверенитета си, за да имат възможност при преференциални условия да продължат търговията си със страните от нашия най-голям и близък пазар.

Това споразумение е триумф за Джонсън, но само с това, че приключва отделянето на Обединеното Кралство от ЕС, за което четири и половина години по-рано гласуваха мнозинството избиратели. Безспорно това е много важно. Защото споразумението ознаменува края на кампанията от лъжи за ЕС, която в продължение на много години водеше Джонсън. Фактически това би могло да означава, че в премиерството на Джонсън сега вече няма никакви други конкретни цели. Но споразумението е съпроводено от значителен политически риск за правителството, защото икономиката на Брекзит и политиката на Брекзит винаги са били разнопосочни за Джонсън.

Джонсън, далеч не е толкова умен колкото си мисли, но не е и глупав. Той знае, че географската близост и отработената система за доставки имат огромно значение в търговията и затова не трябва просто така да се отказваме от търговията си с ЕС. На него му е известно, че Управлението отговорно за бюджета е пресметнало, че без сделка, загубата в потенциала на БВП за следващите 15 години ще възлезе на повече от 5%. Той също така знае, че в условията на пандемията Covid-19, малкият, средният и големият бизнес оцеляват само за сметка на маржа. Той също така знае, че след пандемията Covid-19 Великобритания ще се сблъска с огромен финансов натиск, който ще бъде още по-силен, ако няма споразумение. Дори ако част от самия него би предпочела да игнорира това, той знае, че липсата на сделка би била най-големият и най-хубав подарък за Рождество за Никола Стърджън, за който тя би могла да мечтае в опитите си Шотландия да излезе от състава на Великобритания.

Тъй като през следващата година за премиера Брекзит постепенно ще отиде в миналото и ще стане история, то все по-актуална ще бъде задачата за спасяването на съюза. Всички тези фактори винаги са указвали необходимостта от сключване на споразумение. Но в разчетите на Джонсън винаги е присъствала и партийно-политическата логика, и това винаги го е теглело в противоположната посока, а именно да напусне ЕС без сделка. Та нали Джонсън не е просто министър-председател на Великобритания. Той е и лидер на променливото, фанатично и мощно движение за излизането от ЕС. Именно благодарение на това той стана лидер на партията си. Именно поради тази причина Джонсън победи на изборите през 2019 г. И участниците в движението за излизане от ЕС биха били безкрайно щастливи от един Брекзит без сделка, защото за привържениците за запазване на суверенитета пълният разрив с Европа е до голяма степен идеал. По тази причина, при сключването на търговската сделка с ЕС решаващо значение имаше избора на правилна тактика. Това би било така, даже и ако сега беше нормална година и обичайно Рождество. Но предвид обстоятелствата, които настъпиха през 2020 г., когато действията на Джонсън в условията на пандемия станаха предмет на повсеместна и постоянна критика, в това число и вътре в партията му, а днес и на фона на рождественския хаос, предизвикан от километричните опашки по пътищата в графство Кент, това стана двойно по-важно.

Първоначалната стратегия на Джонсън след изборите през 2019 г., за която настояваше Доминик Къмингс, се състоеше в това да изисква желязна партийна дисциплина, единство на членовете на кабинета, действия в обход на парламента и преди всичко политически да блокира Найджъл Фарадж, лишавайки го от възможността да говори за предателство. Пандемията сериозно наруши тези планове, но не успя напълно да ги събори. Но когато през есента възникна опасността пандемията да излезе извън контрол, стана още по-важна необходимостта да се контролира обществената реакция относно политическия курс. Трябваше да се действа докрай, бързо и точно, за да не успеят несъгласните вътре в партията да се обединят, а Фарадж да не може да подготви бунт. И именно така и стана. Но всичко това не гарантира, че със сключването на търговската сделка с ЕС Джонсън е постигнал целите си и сега е в безопасност.

На първо място, Брекзит винаги ще бъде източник на разногласия и разделение във Великобритания. Този проблем няма да бъде решен никога. При това екстравагантното предколедно нагнетяване на напрежение в обстановката и балансиране над пропастта свидетелства, че всъщност в сделката има много неща, против които могат да възразят фанатиците от групата на редовите членове на парламента и Фарадж. Думите на Фон дер Лайен, че това е справедлива, балансирана и отговорна сделка, съвсем не са това, което искат да чуят депутатите от парламентарната фракция „Европейска изследователска група“. Даже в самия край на годината, даже в условията на разпространение на коронавируса, даже и при положение, че мнозинството от тях са ангажирани с празниците, и даже при това, че повечето медии усърдно изобразяват Джонсън като силен и уверен лидер, в близките дни всичко може да рухне. Никога не бива да забравяме, че с всичките си многобройни качества Джонсън е почти патологично склонен към политически рискове. Отчитайки неистовите емоции, които винаги ще предизвиква Брекзит, тази сделка може да се окаже значително по-сериозен риск, отколкото някой, включително и самият Джонсън, сега осъзнава.          

Превод от английски: Никола Стефанов