- Автор: Дмитрий Минин, fondsk.ru
- 25 Март 2021
- 1662
- 34
Може да се изтъкнат различни мотиви за лансирания от Борис Джонсън проект „Глобална Британия“, навяващ спомени за отминалото величие на Лондон и наподобяващ натрапчива болка по изгубения крак. Първоначално тази идея възникна в британския премиер и неговите съветници като някаква форма за компенсиране на обществеността във връзка с Брекзит. В смисъл, че напускайки Евросъюза, ние не само че няма да загубим позициите си на международната сцена, а точно обратното, ще ги разширим и укрепим. Тази идея не предизвика особено внимание в света. През последните месеци обаче към този проект започнаха да се отнасят сериозно. Главната причина е, възникналите по-рано от очакваното съмнения в дееспособността на американския президент Джо Байдън. Не беше възможно някой да си го представи в ролята на лидер на англосаксонския свят, каквито дълги години бяха американските президенти.
Между другото, англосаксонският свят, като острие на западната коалиция, беше обединен от „Съюза на петте очи“ (Five Eyes), в който въз основа на пет отбранителни споразумения влизат САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия. С мисията лидер на англосаксонците едва ли може да се справи и Камала Харис, по отношение на която вече се залага в тази посока, след като заеме официално мястото на своя шеф. Словесните нападки на Байдън срещу Путин на 18 март по-скоро следваха замисъла да изключат напълно контактите му с руския президент, „докато не е казал нещо излишно“. Затова пък си има амбициозен ръководител от „добрата стара Англия“, Борис Джонсън, който съдейки по-всичко, с най-голяма готовност ще се съгласи да облече тогата на „неформален“ лидер на англосаксонския, а даже и на целия западен свят.
Не е изключено и ролята на „главен преговарящ“ на Запада с Москва и Пекин да бъде отредена на него.
От такава гледна точка вероятно трябва да се разглеждат и приетите през последните дни от британското ръководство решения, с претенцията те да са висшето ниво в световната политика. Тези решения са пропити с крайна войнственост, очевидно призвана да докаже, че Борис Джонсън няма да преклони глава. Одобреният преди няколко дни от британския премиер Комплексен обзор на безопасността, отбраната и външната политика, наречен „Глобална Британия в епохата на конкуренцията“, като че ли връща света в епохата на конфронтацията след Втората световна война. Враговете на Британия и на целия Запад са определени максимално безкомпромисно. Това са Русия и Китай. Наистина, запазено е и някакво малко пространство за диалог, особено с Пекин. Но в същото време Chatham House отбеляза, че „Великобритания все повече практикува агресивен подход към Китай, ожесточавайки позицията си по отношение достъпа на Huawei до британския пазар за 5G мрежата и предлагайки на 350 000 жители на Хонконг възможност да се преселят в Англия“.
Впрочем и провъзгласената несъвместимост между двата свята след Втората световна война, прераснала в Студена война, беше делегирана на представителя на Великобритания Уинстън Чърчил, което той направи с Фултънската си реч. Президентът на САЩ Труман в този момент нямаше достатъчно международна тежест и авторитет, както например и сегашният президент на САЩ. Все пак, излиза, че е вярна мисълта, че историята неизбежно се повтаря, един път като трагедия, а друг път като фарс. За отбелязване е, че британският документ провъзгласява като едно от направленията за борбата със „зловредната политика“ на Москва да „противодейства на прането на пари чрез използването на Великобритания“. А това означава, че изтеклите в Англия руски капитали могат да бъдат конфискувани като „корупционни“ и прехвърлени за финансиране на проекта „Глобална Британия“. Ето така ще има парички и за скъпоструващия замисъл!
Край на призрачната идилия за Лондонград.
Даже използваната сега лексика напомня за известния план на Чърчил „Немислимото“. Очаква се скоро да бъде обнародван отделен документ, в който да бъде включен текст, че „въоръжените сили на Великобритания до голяма степен ще действат в „сивата зона“ между мира и войната и ще заставят противника да плати висока цена за „злонамерената си дейност“. "Таймс" отбелязва, че „става дума за презареждане на отворения свят и на света на войната, с „преход към по-изменящия се свят, където действат нашите противници“. Предлага се военните разходи на Великобритания в следващите четири години да се увеличават ежегодно с по четири милиарда лири. Британското правителство обяви, че Министерството на отбраната ще даде нов тласък в разработките на съвременна бойна техника, например такава, като хиперзвукови самолети и лазерно оръжие, за което ще отдели допълнителни средства. Както пише "Дейли Телеграф", за водещи военни изследвания ще бъдат отделени 6.6 млрд. лири.
Участващ в разработката на документа правителствен източник обяснява, че заложеният риск в изследователската работа е опит да се направят британските въоръжени сили „най-ефективните и новаторските в света“. Това може да изглежда съмнително, но плановете на Лондон в ядрената сфера са на границата на пълна безотговорност. След края на Студената война британското правителство заявяваше нееднократно, че съкращава своите ядрени арсенали. През 2010 г. то обяви, че запасите от ядрено оръжие, заедно с вече разположените бойни глави, включително и тези, които са в резерв, към средата на 2020 г. ще бъдат съкратени от 225 до по-малко от 180 единици. През 2015 г. правителството на консерваторите потвърди това решение. Считаше се, че това количество е достатъчно „за нанасяне на главния противник в лицето на Русия неприемливи щети“. Сега Великобритания изведнъж заяви намеренията си да увеличи своя ядрен арсенал в близките години почти с 40%, до 260 бойни глави.
Такава стъпка безусловно ще има глобални последствия, защото тя подкопава „глобално“ стратегическата стабилност в света. Тя ще затрудни възможните преговори за съкращаване на ядрените оръжия между САЩ и Русия, като главни ядрени държави, защото при какъвто и да е резултат ще даде преимущество на западната коалиция. В същото време ще послужи като негативен стимул за аналогични решения от страна на средните и малки притежатели на атомни бойни заряди, каквито са Китай, Франция, Индия, Пакистан, Израел, а вероятно и КНДР. Ще подтикне към активиране на военните ядрени програми от голям брой прагови държави. Мегаломанският проект „Глобална Британия“ едва ли ще позволи на Лондон да реши собствените си проблеми.
Прекалено голяма е разликата между „амбициите и амунициите“.
Дори временно да замести САЩ като западен лидер, може да се окаже, че това не е по силите на Борис Джонсън, а само ще подкопае далече не големите британски ресурси. Освен това, фигурата на британския премиер и на Запад не се възприема еднозначно. Мнозина наричат Борис Джонсън „физическия и емоционален клоун“ на Доналд Тръмп. Съмнително е, че проектът „Глобална Британия“ ще помогне на Лондон да реши още една поставена в него задача, да удържи в своята орбита чрез демонстрация на външни заплахи Шотландия и Северна Ирландия, където са доста силни сепаратистките настроения. Шотландия например едва ли ще се зарадва от разполагането на нови ядрени ракети, тъй като всички те ще се базират на нейна територия.
Превод от руски: Никола Стефанов
