- Автор: Bloomberg
- 08 Март 2026
- 2595
- 24
Автор: Томас Блек, Bloomberg
Съвременната война се води с ракети, прихващачи, стелт самолети и дронове. Благодарение на компании като Lockheed, RTX, Northrop Grumman и други, американската армия разполага с най-съвременните и най-ефективни нападателни и отбранителни оръжия. Недостатъкът е, че те са скъпи за използване и сложни за производство.
Намаляването на запасите от ракети, което накара Пентагона през януари да притисне производителите да увеличат производството, се задълбочава с всеки изминал ден.
Стратегически риск
САЩ и съюзниците им няма да останат без това скъпо въоръжение в настоящия конфликт с Иран, но притесненията за запасите трябва да бъдат сигнал за събуждане. Следващият конфликт може да изисква още повече ракети, а големите запаси действат като възпиращ фактор.
„Едно от предизвикателствата е, че системите за противовъздушна и противоракетна отбрана са полезни инструменти за демонстрация на възпиране, както за защита на съюзниците, така и за възпиране на противници“, се казва в доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания от декември. „Всеки път, когато САЩ имат външнополитически проблем, изглежда, че решението е да разположат такава система.“
Войната изяжда запасите
Способността на Иран да нанася щети на съседите си вече беше отслабена след 12 дни бомбардировки от САЩ и Израел през юни. В последните атаки масиран залп от ATACMS и крилати ракети Tomahawk, подкрепени от стелт изтребители и бомбардировачи, унищожи повечето командни центрове, системи за ПВО и ракетни установки на Иран още в първите дни. След няколко дни беше постигнато въздушно превъзходство, което рязко намалява нуждата от изстрелване на тези скъпи ракети. ATACMS и Tomahawk струват над 1 милион долара всяка.
След установяване на въздушно превъзходство конфликтът навлиза във втори етап, в който не стелт самолети като F‑15 патрулират над Иран в търсене на останали установки и за сваляне на бавните дронове Shahed. Тези дронове са предизвикателство, защото са евтини за производство и лесни за прикриване. Въпреки това способността на Иран да атакува съседите си намалява с всеки час, докато американски и израелски самолети продължават да унищожават цели.
Този етап намалява и натиска върху системите за противоракетна отбрана като Patriot и по-усъвършенстваната THAAD. Търсенето на тези системи расте, тъй като все повече държави искат защита от ракетни удари на фона на засилващи се геополитически напрежения.
Скъпите прихващачи
Прихващачите, които тези системи изстрелват, са още по-скъпи от ракетите и пораждат най-големи опасения за изчерпване на запасите. Един прихващач Patriot струва около 4 милиона долара, а THAAD достига около 13 милиона долара. Системите изстрелват няколко прихващача срещу една входяща ракета, за да гарантират поразяване. Разходите и запасите бързо стават неустойчиви, ако Patriot се използва за сваляне на ирански дрон, който струва под 50 хиляди долара.
През януари Lockheed се съгласи на дългосрочна сделка за увеличаване на годишното производство на прихващачи Patriot от 600 на 2000 и на THAAD от 96 на 400. През февруари RTX подписа подобно седемгодишно споразумение за увеличаване на производството на Tomahawk и AMRAAM, както и на прихващачи за системата Aegis, използвана основно на кораби.
Това е положителна стъпка към възстановяване на запасите, но не е достатъчно. Трябва двупартийна подкрепа за ясен и дългосрочен сигнал към отбранителната индустрия да произвежда повече.
По време на кампанията през юни, когато САЩ и Израел бомбардираха ирански ядрени обекти и унищожиха ПВО, се смята, че са изстреляни над 100 прихващача THAAD, което е около 20% от запасите, според CSIS.
Запасите от Patriot са в по-добро състояние, тъй като САЩ произвеждат средно по 270 годишно през последното десетилетие. Реалните количества са класифицирани, а изчисленията се базират на бюджетни данни и оценки за употреба.
Колко са изчерпани запасите в настоящата операция ще стане ясно след края ѝ. Интензивното използване на умни ракети и прихващачи вероятно е продължило само първите дни, преди да бъде постигнато въздушно превъзходство. Ракетите въздух земя са много по-евтини и не страдат от същите ограничения.
Следващият конфликт може да бъде по-тежък
Необходимостта от разширяване на запасите идва от следващия потенциален конфликт, в който въздушно превъзходство няма да бъде постигнато толкова лесно и противникът ще има много по-голям капацитет за ракетни атаки. Русия и Китай са очевидните примери.
Тази втора студена война е потенциално по-опасна от първата, защото Китай, който подкрепя Иран, Русия и Северна Корея, има много по-развита производствена база от бившия СССР. Китайското производство е без аналог, докато САЩ позволиха индустриалната им база да се изпразни, а веригите за доставки да се разпилеят по света.
Решение за справяне с евтините дронове и за увеличаване на производството на всички видове боеприпаси е спешно и необходимо за следващ конфликт, а не за настоящия.
Големите запаси действат като възпиращ фактор. В момента оскъдните количества ракети и прихващачи могат да се превърнат в покана за повече агресия от противници.
