- 10 Sep 2020
- 36
- 2
Не мога да кажа дали поразиите, които ГЕРБ направи спрямо съдебната власт, са по-различни като насока в сравнение с другите власти. В България от началото на прехода всички партии, които са идвали на власт, всички мнозинства по един или друг начин са се опитвали да овладеят съдебната власт - кадрово, функционално, с оглед на нейните правомощия и по всякакъв начин да я подчинят на определени политически цели и конюнктурни интереси. В това отношение ГЕРБ не прави разлика. Разликата е в интензитета, агресивността, наглостта, безцеремонността на тази атака. Бих казала, че разликата е в изключителната глупост на тези атаки, липсата на професионализъм и чувство за мярка. Персоналните нападки, недопустими за една политическа власт, спрямо предната администрация. В това отношение и резултатите вече са наяве. Ние имаме и едно много скандално решение. Първото решение на Европейския съд в Страсбург по делото "Гуцанов". Иначе по отношение на ефекта съм затруднена да преценя кое е по-негативно и кое изигра по-страшна роля за съдебната власт и въобще за обществото като цяло.
<p>Дали назначението на главния прокурор Никола Филчев навремето с политическата протекция на СДС, за което отговорност носи лично тогавашният премиер Иван Костов и неговото най-близко обкръжение. Назначаването тогава на главния прокурор Филчев беше осъществено с ясен политически натиск и имаше изключително негативен ефект върху прокуратурата и съдебната власт. Не съм сигурна, ако това тогава изобщо се беше случило, дали сега щяхме да говорим за тези проблеми на съдебната власт.</p>
<p>При всички случаи тази нагла и агресивна атака на ГЕРБ към съдебната власт в публичното пространство имаше един положителен ефект, колкото и парадоксално да звучи. И той е в това, че тя консолидира реформаторско мнозинство в съдебната власт, консолидира една нова обществена нагласа в стремеж да се оцени и отдели важността на проблема независимост на съдебната власт.</p>
<p>Всъщност тя създаде една съпротива срещу точно този тип политическа намеса, такава каквато досега не бяхме виждали. Не бяхме виждали такива протести пред Висшия съдебен съвет от страна на съдии, декларации. Самата професионална общност реагира. Струва ми се, че това до голяма степен се дължи на тази безпринципна целенасочена атака в стремеж да се омаскари съдебната власт и конкретни нейни представители.</p>
<p>Проблемът с реформите в съдебната власт опира до липсата на цялостна визия. В този смисъл няма някаква най-належаща реформа. Мисля, че още преди 1995 година Младен Червеняков постави за първи път въпроса за липсата на обща политическа воля и визия за цялостна съдебна реформа, политическо съгласие за основните субекти в държавата за продължаването на тази реформа, независимо от смяната на мнозинства, политически власти.</p>
<p>Това е една реформа, която трябва да бъде проведена в продължение на много години при различни власти. Ако няма такава обща политическа визия, такава нагласа и политическо съгласие, просто не е в състояние да се случи. Още повече че основните анализатори смятат, и аз съм съгласна с това, че такава реформа на съдебната власт задължително трябва да мине през промени в Конституцията, за което пък трябва да има ясна политическа воля.</p>
<p>Необходимо е съгласие, включително и за това как да бъдат извършени тези промени – дали чрез обикновено Народно събрание, Велико народно събрание и т.н. В този смисъл не бих си позволила да говоря за някакви много спешни и належащи промени, макар че има и такива, които трябва да се направят дори в чисто технологично отношение.</p>
<p>Големите болезнени проблеми в съдебната власт, това са проблемите на кадруването, ясно принципно кадруване при ясни правила, проблемите на дисциплинарната отговорност, конкурсите и случайното разпределение на дела. Те са ясни промени. Ясно е какво трябва да се направи, даже в момента има законопроект за промени в закона за съдебната власт, който стои от предишното правителство.</p>
<p>Доколкото знам, по него се работи с оглед да се вкара в парламента до месец-два, както обеща министър Зинаида Златанова. В това отношение това е един належащ проблем. Наистина според мен е по-важно да има цялостна концепция и политическа воля да се направи нещо.</p>
<p>Има смисъл от дебат за мястото на прокуратурата. Ако има проблем и в общественото съзнание очевидно не е решен, нищо лошо няма в това да има дебат. Даже е много хубаво и положително. Въпросът е доколко задълбочено и професионално ще се води той, защото това подхвърляне от време на време на проблема за мястото на прокуратурата не е здравословно. То звучи повече като натиск към прокуратурата и съдебната власт въобще. Да, дебат трябва да има.</p>
<p>Що се отнася до това дали смятам, че трябва да се промени мястото на прокуратурата, дори да съм се колебала през последните години, събитията, които се случиха, за мен лично показаха, че прокуратурата в никакъв случай не може да бъде извадена от съдебната власт и поставена някъде под контрола на изпълнителната власт или под контрола на някаква независима, самостоятелна структура. По-скоро прокуратурата, такава каквато е, трябва да бъде обект на по-сериозен обществен контрол, минаващ през парламента.</p>
<p>Прокуратурата притежава един изключително сериозен инструмент. Тя е основният фактор в наказателната политика на държавата. Нека да останат магистрати, но те и прокуратурата като институция трябва да имат много сериозен обществен контрол точно с това как тя използва тези инструменти и как се реализира наказателната политика през прокуратурата. Трябва да има някаква ясна не толкова отговорност, колкото механизъм. Но и кой носи отговорност за работата на прокуратурата и по какъв начин. Това е изключително важно.</p>
<p>Дебатът за мястото на прокуратурата трябва да влезе в рамките на дебата за промяна на Конституцията. Така че той в една или друга степен е неизбежен. Важно е да се чуят аргументи, различни, включително и сравнителноправни, ако трябва, за да се получи истински резултат, зад който да застане максимално голяма част от българското общество.</p>
