- Автор: Равид Гор il24.ru
- 10 Sep 2020
- 156
- 29
Струва си да се отбележи, че оригиналният материал е излязъл на английски език, и едва след това е преозвучен и преведен за рускоезичната версия на сайта. В този смисъл въпросният материал стана достъпен и разбираем за целия спектър на израелската публика, голяма част от която чудесно разбира един от тези два езика.
Обичам Русия, моите възрастни родители живеят там, но това нямаше значение, когато за известно време бях обзет от гняв и ненавист към всичко, свързано с тази страна. И, изглежда, точно с тази цел е бил създаден този материал.
Успокоих се и се опитах да анализирам въпросната публикация. И разбрах, че моите негативни чувства трябва да се насочат в друга посока. В дадения материал ще се постарая да покажа на читателите защо се появяват подобни материали.
Репортажът се подава от името на Пола Слиър. Малко са тези, които знаят, че Пола не е обикновен репортер. Тя е, повече или по-малко, ръководител на близкоизточното бюро на RT. Пола Слиър е родена в ЮАР и е усвоила основите на журналистиката и манипулацията на масовото съзнание чрез медиите не от руските ВУЗ-ове. Пола Слиър работи в телеканала RT от момента на неговото създаване през 2005 г. Тя е правила репортажи от зоните на военни конфликти в Египет, Сирия, Ирак, Афганистан, Либия, Ливан, Йордания, Палестина, Израел и Украйна. Сред нейните работи са ексклузивни интервюта с първите държавници на различни страни, в това число с президента на Израел Шимон Перес, с президента на Ливан Емил Лахуд и действащия президент на ЮАР Джейкъб Зума.
Колата, в която е пътувала еврейската майка с децата си, след среща с мирни палестинци
Малко история
Както написа Слиър още през юли 2012 г. в своя Туитър, министърът на външните работи на Израел Авигдор Либерман се оплакал на руския президент Владимир Путин за необективно отразяване на близкоизточните събития в телеканала RT като цяло и конкретно как той отразява близкоизточните събития, като нарекъл това „антиизраелска пропаганда“.
Либерман, по думите на Слиър, се обърнал към Путин с молба да повлияе на редакционната политика на RT, за да стане тя в частта с отразяване на близкоизточния конфликт по-балансирана.
Високопоставен сътрудник на израелското външно министерство потвърдил пред изданието Haaretz, че в Йерусалим са възмутени както от журналистическите похвати, които ползват в RT, така и от съдържанието на програмата: „Пускайки материали, в които става дума за Израел, те никога не се обръщат към нас за коментар, а лицата за интервютата се подбират крайно тенденциозно, като се канят само такива, с които имат една и съща гледна точка. Каналът RT е толкова антиизраелски, че често надминава дори катарската „Ал Джазира“.
Възмущението на израелското външно министерство от RT се задълбочава и от това, че към израелското външно ведомство нееднократно са се обръщали руски колеги с молба да оказват съдействие в работата на канала и тези молби винаги са се изпълнявали. Въпреки това обаче позицията на канала след това не ставала по-балансирана.
Две години след тази история през септември 2014 г. на страниците на RT Пола се оплака от чуждестранните колеги, защото „цялото съдържание, което произвеждат руските медии, чуждестранните колеги автоматически възприемат като пропаганда просто затова, че не са готови да приемат алтернативна гледна точка“. По нейно мнение такава постановка е „необоснована и оскърбителна“.
Защо така, Пола? Не е ли твоя вината за това? Ти, Пола, си учила по тези учебници и работиш по тези шаблони, по които го правят и твоите западни колеги. По твоята работа оценяват и работата на руските медии и руските журналисти. А с какво ти самата се отличаваш от своите западни двулични колеги?
Хайде да разберем какви ги заплете нашата Пола, което после всички ние трябва да разплитаме.
Преди всичко е учудващ самият момент, когато RT реши да публикува пропаганден антиизраелски материал.
На 7 октомври в държавното радио „Гласът на Израел“ в ефир на живо се появи извънредният пълномощник на Руската федерация в Израел Алексей Дробинин. На хубав иврит пред милиони слушатели той направи важно заявление от името на Руската федерация:
„Лидерите на Русия имат голям интерес да разширяват сътрудничеството, което съществува между нашите страни в широк спектър в различни области. Също така искам да отбележа, че у нас има голям потенциал за по-нататъшно развитие на сътрудничеството в хуманитарната област, в областта на икономиката, туризма, и дори, бих казал, на военно равнище, в областта на безопасността. Русия е страна, която желае да развива двустранните отношения. Ще се радваме, ако Израел също изрази готовност за развитието на тези отношения.“
Леко ранен от палестинец йерусалимски евреин
Пола, чувала ли си тези думи? Вероятно не. А може би ти просто не знаеш иврит, за разлика от г-н Дробинин? Или теб просто не те интересува страната, която е свързана с работата ти през последните десет години и заплатена доста добре? Но теб, Пола, това едва ли те вълнува.
В момента на публикацията на отвратителния репортаж на Пола Слиър в Израел вече седмица продължава вълната на терор: поединични терористични атаки, масови безредици, загинали мирни граждани на Израел, десетки ранени – но за тези неща в репортажа на RT няма ни дума, ни някакво споменаване.
Пола се вълнува само от нападенията и редките акции на еврейски религиозни екстремисти, предизвикващи напрежение в обществото вследствие на непрекъснатия палестински терор. Отдалеченият от Израел зрител няма да разбере от репортажите на Пола, че сутринта в деня на нейната публикация се започна с взрив на атентатор-самоубиец, а вечерта завърши с кървав атентат на друг терорист.
Мирен палестинец минути преди да рани леко евреина
Леко раненият евреин
От репортажите на Пола западният или руският зрител няма да научи, че ден преди предаването в Йерусалим е имало два атентата, а също така масови безредици на израелските араби в Рамала и Назарет с насилие, унищожаване на имущество и с призиви да се убиват евреите.
За нищо подобно професионалният манипулатор на общественото мнение Пола Слиър не разказва в своите репортажи. Западният и руският зрител ще види в материалите на RT само демонизирани израилтяни, които тероризират невинните палестинци. Пола Слиър няма да разкаже на руснаците, че именно нещастните мирни палестинци вече почти унищожиха една страна, където сега руската армия, рискувайки живота на руските войници и офицери, се опитва да върне контрола над страната на законното правителство. RT не разказва на руснаците, че именно този „Хамас“, състоящ се изключително от палестинци, които организират терористични атаки в Израел и станаха причина за гражданската война в Сирия, е ядрото, около което се формира сирийската опозиция. Руснаците не знаят, че поддържаното от тях правителство на Асад е убило и изгонило от страната повече палестинци, предали Сирия, отколкото са загинали при противопоставянето с Израел или са избягали оттам по което и да е време.
Ранен при взрив полицай
Отделен анализ заслужава подредбата на видеото към репортажа. Голяма част от него представляват кадри, които трябва да предизвикат у зрителя сълзи на съчувствие към нещастните палестинци, жертва на израелската агресия. Само толкова. Намериха се при нас няколко слабоумни граждани, по-малко от десетина, които дадоха повод за антиизраелска пропаганда, като предоставиха на репортерите да преснимат използвани кадри, за голям наш срам. Ние, нашето общество, единодушно осъждаме, презираме и желаем изкореняването на подобни настроения в нашите редове. Нашите спецслужби водят тежка рутинна всекидневна работа по изявите на еврейските екстремисти, извършват арести, прокуратурата дава в съда обвинителни заключения. Това е нашата главна и очевидна разлика от палестинското общество, което героизира терористите, убийците на деца, плаща им пенсии, нарича с имената им улици. Голяма е разликата между нас и в броя на екстремистите, готови да убиват. Сред арабите-мюсюлмани те са в пъти повече. Но Пола с това никога не занимава аудиторията на RT. Тя просто лъже, че това не е така.
При монтажа на видеоматериал е била допусната грешка. Нарича се „некохерентност“ (несъгласуваност) на материала, когато негова част не съответства или противоречи на друга негова част. В репортажа има кадри на арестувани еврейски младежи с белезници – това са наши еврейски екстремисти, заснети в съда с белезниците и със затворническо облекло. И това не съответства на думите на кореспондентката. То показва несъгласуваност в работата на екипа, когато по невнимание на редактора видео разказът опровергава текста зад кадър по най-очевиден начин.
Бюджетът на близкоизточното бюро на телекомпанията Russia Today (RT) според слуховете e четвърт милион долара годишно. Също така по сведения, с които разполагам, една значителна част от този бюджет заминава за заплата на нейния шеф – тоест за Пола Слиър. Минималната заплата за труда на всеки у нас е около 1200 долара на месец, затова никой що-годе нормален израелски журналист, свободно владеещ английски и с добро образование, би се съгласил да работи за сума, по-малка от 2000 долара на месец. Е, с изключение на палестинските араби. Не е ли това причината да имаме нещастието да сме само наблюдатели?
След като се платят заплатите на централата, след покриване на текущите разходи, не остават средства да се наемат квалифицирани журналисти, които са чували нещо за журналистическа етика и разбират значението на думата „безпристрастност“, които ще напишат за Пол Слиър нормален текст, който тя ще озвучи професионално от свое име. Но не карайте шефа на Близкоизточното бюро сама да подготвя материал и да пише текста зад кадър.
Работата на близкоизточната редакция на RT е организирана така, че интелигентните и талантливи журналисти от Израел просто не искат да работят там или приемат работата като халтурка. Остават арабите и палестинците, които се задоволяват с трохите от масата на господаря. Тяхната работа можем да наблюдаваме като краен продукт на близкоизточния отдел.
Като чета различни интервюта на шефа на компанията Маргарита Симонян, разбирам, че в тази организация толкова авторитетни журналисти като г-жа Слиър, които сами по себе си са известни медийни фигури, имат в голяма степен свобода. Техните репортажи не са обект на прекалено редактиране в главна редакция, ако изобщо се редактират. Самата телекомпания е достатъчно голяма, вписала се е в различни страни и континенти, издава материали на много езици и в тази връзка е инертна. Сякаш ръководството все още не е осъзнало, че външната политика на Руската федерация в близкоизточния регион е коренно променена, за което свидетелстват думите на Алексей Дробинин. Но нужните инструкции от външното министерство на РФ очевидно са останали непрочетени сред стотиците неотворени електронни писма, паролата е изгубена из дебрите на корпоративния пощенски сървър на RT.
По моето скромно мнение в създадената ситуация работата в близкоизточното бюро на RT нанася не илюзорни, а истински вреди на опитите за сближаване между Израел и Русия и сътрудничество на немислимо по-рано ниво. Репортажите на Пола Слиър разпалват в руснаците ненавист към „кървавите ционистки отрепки“, а у израилтяните извикват ненавист към компанията с огромен световен обхват, която се занимава с оклеветяването на цяла нация.
Малцина обаче са наясно, че със създаването на тези материали не се занимава нито един руснак и дори нито един рускоезичен журналист. Изходът е само един: да се сменят всички сътрудници на RT за Близкия изток и да се внесат нови стандарти за работа с материали от Израел. Бих посъветвал ръководството на телеканала да се обърне за указания в посолството на РФ в Израел.
Ако случайно по някакво чудо прочетат моята статия руснаци, способни да повлияят на ситуацията, няма да търся благодарности, а единствено ще направя това, което умея – вече три години се занимавам да търся дефекти и тяхното отстраняване в работата на едно от израелските министерства. Не ми благодарете – просто прекратете тази глупост!
Репортаж на Пола Слиър
Превод: Рени Нешкова
