Предложението за препоръка на Съвета за ранно откриване на сърдечносъдови заболявания излиза извън скрининга и навлиза в политически спорни теми
Европейската комисия представи на 28 септември проект на Препоръка на Съвета за профилактичните прегледи за сърдечносъдови заболявания (COM(2026) 481). Документът трябва да даде на държавите членки практическа рамка за ранно откриване на хората с повишен риск чрез измерване на кръвно налягане, холестерол, кръвна захар, бъбречна функция и индекс на телесната маса, и за навременното им насочване към лечение. При внимателен прочит обаче текстът излиза отвъд вторичната профилактика. Той навлиза в теми, които са научно дискусионни, политически чувствителни и засягат националната компетентност за организацията на здравеопазването.
Най-спорни са текстовете, в които „sex“ и „gender“ са вписани като отделни категории. В официалния превод това са „биологичен пол“ и „социален пол“. Съображение 21 изисква при прегледите да се отчитат „разликите в риска, свързани с биологичния пол и социалния пол“. Точка 5 от препоръчителната част призовава държавите да „интегрират специфични за биологичния пол и социалния пол съображения“. Различията в сърдечносъдовия риск между мъжете и жените са безспорно медицинско знание. Самият документ посочва, че при мъжете заболяванията се развиват по-рано, а при жените рискът нараства след менопаузата. Не става ясно обаче какво конкретно следва от понятието „социален пол“ за един кардиологичен преглед и какво трябва да промени лекарят в практиката си.
За България въпросът има и правно измерение. С Решение № 13 от 2018 г. Конституционният съд обяви Истанбулската конвенция за несъвместима с Конституцията, като един от основните мотиви беше понятието „социален пол“. С Решение № 15 от 2021 г. съдът прие, че „пол“ в Конституцията има само биологичен смисъл. Позовавайки се на двете решения, в средата на октомври България направи изрично изявление в Съвета по заключенията за равенството, че ще прилага понятието „пол“ само в биологичния му смисъл. Препоръката не е задължителна, но вписването на термина в текст, по който България ще гласува в Съвета, на практика го нормализира.
Документът призовава държавите да обмислят и мобилни здравни услуги „на пазари и в търговски центрове“, както и прегледи в аптеки и читалища. Стремежът към по-широк обхват е разбираем. Остава обаче въпросът дали такива изследвания могат да се правят качествено извън медицински кабинет и кой отговаря за насочването на пациента след това. В България профилактичните прегледи се извършват от общопрактикуващите лекари и тяхното мнение трябва да бъде чуто.
Според заглавието и целта си документът е за ранно откриване и скрининг, тоест за вторична профилактика. Според компромисния текст от края на октомври, обаче в него се добавят нови елементи на първичната профилактика. Те засягат начина на живот на здравите хора, а не откриването на заболяване при рисковите пациенти. Двата подхода се допълват, но смесването им размива целта и прави препоръката по-трудно приложима.
Обсъжданията в Съвета не са приключили. Държавите членки имат основание да настояват за сериозно преразглеждане. Така препоръката може да се върне към предназначението си: работещи инструменти за ранна диагностика на сърдечносъдовите заболявания, а не поредния документ, в който медицинската цел отстъпва място на политически и административни амбиции.