- Автор: Лияна Панделиева
- 10 Sep 2020
- 97
- 28
Александър Вондра - една от най-ярките фигури на дисидентския и посткомунистически живот на Чехия. Той посети България по покана на Софийския дискусионен форум.
Мениджър през 80-те на ъндерграунд групата "Народни тршида", самиздат на "Револвър Ревю", говорител на "Харта 77" и министър на отбраната на Чехия 2010 - 2012 г.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52266_E3OvcR6IguPi6lbKjlsWY8EsIJlXpf.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p><strong>- Г-н Вондра, интересна е биография ви. Ще започна отзад напред. През 2012 г. поради загуба на доверие и в резултат на обвинения в корупция се отказвате от политиката. Вие сте били част от антикомунистически настроените фигури в страната, но как влязохте в схемите за които ви обвиняват?</strong></p>
<p>- Аз приех длъжността на министър на отбраната в средата на 2010 г. Това беше изключително трудна година, точно в средата на финансовата криза и бюджетът трябваше да бъде съкращаван по всички възможни начини, за да оздравим икономиката. И това, което направих в министерството на отбраната, бе да прекъсна създадени връзки между ведомството и конкретни бизнес групи. И затова никак не ме харесаха.</p>
<p><strong>- Подложили сте стъпало на вратата, така ли?</strong></p>
<p>- Направо с цял крак им стъпих на палците. Това беше причина да бъда намразен от хора, чиито интереси бяха сериозно засегнати, и срещу мен започна кампания.</p>
<p><strong>- Тоест попречили сте на мафията във военния сектор?</strong><br />
- Ами... може би това беше нещо, което може да нарека мафия, такива явления не са уникални за Чехия.</p>
<p><strong>- Щом сте били прав, защо не успяхте да се защитите, защо не ви защити правителството, а излязохте от политиката? Задавам ви тези въпроси, защото търся наподобяване и с преживяното в политическия живот в България.</strong></p>
<p>- Същите хора, които ме обвиниха в корупция, твърдяха, че съм допуснал финансови... непълноти, когато ръководех чешкото председателство на ЕС през 2008-2009 г. И след като се оттеглих от поста на министър, всички приказки по мой адрес спряха на мига – никой не поиска съдебно преследване, никой не поиска разследване на финансовите ми злоупотреби – нямаше ме вече там, настана покой.</p>
<p><strong>- Няма да питам каква е била съдбата на приемника ви тогава...</strong></p>
<p>- Реформи... всички преминаваме през реформи и повечето са болезнени. Аз прекарах целия си обществен живот в работа в сферата на международните отношения и политика. И там парите не са ключова тема. Но когато станах отговорното лице, което да разпределя ключов бюджет, и като затворих някои изобилно течащи „тръби“ и извадих парите от частни джобове, всичко лошо ми се случи.</p>
<p><strong>- В България все още вярваме, че зад големите пари по един или друг начин стоят комунистите, които умело са ги изпрали през много легални дейности. Как в Чехия се отървахте от комунистическото наследство и от призрака на режим, който винаги дърпаше конците? </strong></p>
<p>- И в случая на атаката срещу мен един от големите бивши комунистически лидери бе в тесни отношения с един от най-големите оръжейни търговци. Връзките остават, така е. Но не мисля, че да поставим комунистите в центъра на управление или разруха и изграждане на тайни схеми е твърде елементарно. Не бих минал на вариант със собственото си георизиране – Вондра VS комунистите и техните мрежи. Икономическите кръгове се развиват по-бързо от механизмите за въздействие на бившите комунистически първенци.</p>
<p>Ведомствата с големи бюджети са под влиянието на тези силни икономически кръгове и когато някой опита да създаде прозрачност или да прекрати установени практики, водещи до лично обогатяване, става изключително непопулярен. Но от друга страна – бях министър на отбраната две години и половина, което ме прави вторият по продължителност на този пост след Кадифената революция в страната ни. Проветриво място се оказа това министерство.</p>
<p><strong>- Законът за лустрацията в Чехия е от 1991 г. Това даде ли чисто начало за ключовите процеси в страната и реално освобождаване от влиянието на ръководители, обвързани по някакъв начин с комунистическата партия?</strong></p>
<p>- Чрез този закон търсехме поне начална гаранция, че хората, които са отговорни за тоталитарните изстъпления и престъпления в предходните години и са били част от комунистическата структура или по друг начин свързани с нея, били са предани на Кремъл, те няма да поемат отговорност за взимането на нови решения, свързани с настоящето и бъдещето на страната. Те не трябваше да участват в създаването на новите структури. Това беше законова застраховка, че такива хора няма да могат да въздействат при взимането на решения в този най-важен и ключов период на трансформация – от социалистическо и зависимо общество към нова, автономна, независима държава с политическо и икономическо управление, което не е подчинено по никакъв начин на представители на стария режим.</p>
<p><strong>- Ефективно ли се случи този процес?</strong></p>
<p>- Имаше си начини как да се отървем от тези хора. Някои просто се изпокриха, други станаха бизнесмени...</p>
<p><strong>- Именно! Бизнесмени! С откраднатите пари са започнали легална дейност, всичко е било изпрано... Какво по-хубаво от това?</strong></p>
<p>- Ние не ги искахме в политиката, не ги искахме в управлението, не ги искахме на ключови постове, но не можехме да ги изпарим, нито да ги пратим в изгнание. Все нещо трябваше и те да правят... Това е същото като в Германия или Италия след Втората световна война. Участвалите в Райха или тези, които са подкрепяли предишния режим не са могли да участват в управлението, но са получили правото на собствен живот.</p>
<p>Затова ние гледахме по-съсредоточено към бъдещето и към създаването на правила, които да стабилизират страната за дълъг период от време.</p>
<p><strong>- И през 2012-а представители на новото общество ви набеждават за корумпиран заради личните си интереси... Не е много дългосрочно. </strong></p>
<p>- В коя държава подобни неща не се случват? Държави с дългогодишни демокрации, с установени правила. Но ние обяснихме на хората защо продължаваме напред без да търсим реванш по следния начин: Ако карате кола, то в нея имате огледало за обратно виждане. Но то не бива да е по-голямо от предното стъкло. И когато карате, не го правите непрекъснато с поглед назад, а само проверявате какво се вижда в него. Ние не позволихме миналото да ни застигне и да ни надмине. И се концентрирахме в това, което виждаме пред себе си, към бъдещето.</p>
<p>Може да се каже, че законът за лустрацията изигра ролята на огледалото за обратно виждане. Трябваше да сме сигурни, че тези, които веднъж са карали страната в погрешна посока са останали назад и няма да ни изпреварят.</p>
<p><strong>- Обществото остана ли доволно от тази мярка и видяха ли се реални резултати от нея?</strong></p>
<p>- Несъмнено в началото преданите на партийните функционери не бяха доволни, защото устоите на много малки вътрешни общества се разклатиха, а за други се сринаха. Но повечето хора бяха удовлетворени, защото очакваха новото. И законът, гласуван от демократично избрания парламент, оцеля и доказа своя смисъл в идните 25 години. Е, в някакви моменти комунистите настояваха законът да бъде отменен, защото е изпълнил своята роля. Но ние сме наясно, че все още сред нас са достатъчно живи комунисти от миналото и за тяхната роля в миналото няма давностен срок. Те нямат място в управлението. Законът го казва!</p>
<p><strong>- Как се отърсихте от влиянието на Съветския съюз?</strong><br />
- За пълно оттърсване от наследството на тоталитарния режим трябва да си говорим за библията – колко години Моисей е вървял през пустинята, колко поколения трябва да останат в миналото, за да е напълно изчистено подобно наследство... На Моисей са му трябвали 40 години, но той не е разполагал с интернет и е бил признат водач, а сега всеки иска да избере част от историята и да я възроди по своя идея. Днес Моисей не стига.</p>
<p>Когато Чехословакия е създадена през 1918 г. след края на Първата световна война, отново се говори за демокрация, а едва след това минаваме през Сталин, Хитлер и Втората световна, после през социализма, започнахме нови 40 години след едни объркани 50 години... И все вървим към тази демокрация. Нужни са поне две поколения, за да може нагласата за свобода и демокрация да е съставна част от тях, а не от приказките по тези теми.</p>
<p><strong>- Младите чехи наясно ли са с тези процеси, активни ли са в обществения живот, или всичко се случва между купоните, фейсбук и намаляваща грамотност и ангажираност?</strong></p>
<p>- Млади хора, които се вълнуват от историята, от развитието на обществените отношения са нашата сила днес. Те четат, активни са. И аз няма да кажа кои преобладават. Важното е, че Чехия днес дава възможност за такова развитие, показва интерес към младите и те могат да намерят своето място, където да са активни.</p>
<p><strong>- Кои процеси от новата историяна Чехия се преподават в училище?</strong></p>
<p>- Самите преподаватели в училище са все още от периода, който трябва да получи нов поглед и прочит. Няма начин всички да бъдат сменени веднага. Но ще кажа какво се случва: 25 години след промените връстниците на тези промени и по-младите от тях започват да задават въпроси. Защото учителите, съдиите са били част от тоталитарната система и те не искат да обясняват защо преди са били едни в обществото, а сега са се отрекли от предишното и опитват да са нови и различни. И тези хора не искат да отговарят на въпросите. Затова трябва своето място да заеме новата генерация и тя да започне да вади отговорите.</p>
<p><strong>- А какво се случва в наши дни в Русия?</strong></p>
<p>- Това, което става там, няма нищо общо с комунизма. Путин опитва да възроди руската империя. Той играе по струната на руснаците за изграждането на Велика Русия. Мисля, че това е много опасна игра. Руското общество е много различно от всички европейски, то не е либерализирано. Там изобщо не става дума за комунизъм, за възраждане на стари легенди. Става дума за власт, мощ, за надмощие. И то е търсено както в исторически план, така и в геополитически, също и в политически. И Сталин не е правил нищо в името на комунизма, а за власт. Стъпка по стъпка Путин се превръща в новия Сталин.</p>
<p><strong>- Дали там се гради ново тоталитарно общество?</strong></p>
<p>- Не мисля, че е изцяло тоталитарно, но е авторитарно, гради се пирамида и е комбинация от сталинистки методи с централизиран царски режим. Чрез върховенство в управлението, Путин се явява Кръстникът на всички кръстници, които сам е разположил надолу по пирамидата. Това е коренно различна концепция от либералните общества.</p>
<p><strong>- Той не срещна никакъв проблем при анексирането на Крим. Европа страхува ли се от него?</strong><br />
- От една страна, САЩ се държат настрана и не водят западния свят, както го правеха преди. Те са поизморени от войните в Афганистан и други държави. Самата Европа е изправена пред разрешаването на много проблеми, свързани със стабилността на еврозоната, увеличаващия се поток от бежанци. Затова тази Европа е във вегетативно състояние по отношение на противопоставянето на хищника Путин, а САЩ избират пасивността.</p>
<p><strong>- Европа не е ли цинична по отношение на мерките срещу Русия? От една страна, наложи финансови санкции и всъщност САЩ активно се включиха в играта с цените на петрола, а от друга – ни една западна държава не е изгонила своите руски милиардери.</strong></p>
<p>- По отношение на мерките срещу най-богатите жители в страните си демокрациите се оказват парадоксално слаби и юридически безпомощни – живеят си милионерите и милиардерите, плащат си сметките, данъците, допринасят за местната икономика, а да поискат да ги гонят... Как да стане това.</p>
<p><strong>- Със закон – като за лустрацията. </strong></p>
<p>- Милиардерска антируска лустрация? Не, не - не мисля!</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
