Таня Масалитинова пред "Гласове": "Време имам много, ще ви разкажа всичко. Но сега се уморих"

<p><span style="font-size:14px">Таня Николаевна Масалитинова-Есауленко е родена в Прага през 1921 г. Тя е дъщеря на известния театрален деец, артист и режисьор Николай Масалитинов. Завършва гимназия за чужди езици в София, а в началото на 40-те г. следва в Художествената академия, след което завършва Държавната театрална школа през 1945 г.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:arial,verdana,tahoma">През 1946 г. е назначена в Народния театър &quot;Иван Вазов&quot;, където играе до 1989 г., когато е пенсионирана. Тя обаче продължава да играе на сцените на театър &quot;Сълза и смях&quot;, Театър 199, в Габровския театър и др.&nbsp;</span></span></p> <p><span style="font-size:14px">Освен в театъра актрисата играе и в киното, където най-<span style="color:rgb(40, 40, 40); font-family:verdana">известните й роли са във филмите &quot;Точка първа&quot;, &quot;Рицар без броня&quot;, &quot;Сбогом, приятели!&quot; и &quot;Ненужен антракт&quot;. </span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="color:rgb(40, 40, 40); font-family:verdana">През 2005 г. Таня Масалитинова получи наградата &quot;Аскеер&quot; за цялостен принос към българския театър.&nbsp;</span></span></p> <p>Ето малък <strong>откъс</strong> от разговора на журналистката от &quot;Гласове&quot; Милена Нейова с актрисата, проведен преди няколко дни:</p> <p><em>Родена съм в Прага. Пристигнали сме в България, когато съм била на три години. Много смътно си спомням това преселване.&nbsp;</em></p> <p><strong><em>Един от първите ми спомени е пътуване по голяма река с кораб - била е Дунав&hellip;</em></strong><em>&nbsp;</em></p> <p><em>Тогава започва моят живот в България. Баща ми все казваше, че България му е втората родина.&nbsp;А аз се чувствам повече българка, отколкото рускиня.&nbsp; Въпреки че сега вече, съдейки по последните събития, Украйна нали се отдели и е самостоятелна, трябва да съм украинка... Фактически&nbsp;</em></p> <p><strong><em>моята баба по баща е чиста&nbsp;украинка.&nbsp;Майката на мама също е&nbsp;украинка,</em></strong><em>&nbsp;</em></p> <p><em>а баща й, дядо ми - поляк. Виждате ли каква смесица... И най-смешното е,&nbsp;че и баща ми, чиято майка е чиста рускиня, веднъж го питали защо Масалитинов се пише с две &bdquo;с&rdquo;. Татко казал: Защото на татарски &bdquo;масса&rdquo; значи господин, господар. Значи имам и татарска кръв! Представяте ли си?! А всички тук се смятаха за руснаци!&nbsp;&nbsp;</em></p> <p><em>Майка ми беше чудесна актриса и красива жена! Тя е била студентка на баща ми, имаха голяма разлика в годините.&nbsp;Но баща ми говореше много добре български, с акцент, разбира се, а мама така и не го научи хубаво. Дори когато влизаше в магазин й казваха: &quot;Госпожа, говорете си на руски, така по-лесно ще ви разберем&quot;.&nbsp;&nbsp;</em></p> <p><strong><em>Но ето какво си спомням..</em></strong><em>.&nbsp;</em></p> <p><em>Трябва да съм била двегодишна. Много обичах да седя на коленете на татко, а той да ми рисува гага, това е нещо като патица. А моята задача беше с молива да нарисувам окото на гагата. И не помня вече помня ли го, баща ми ли ми е разказал, как веднъж забравил и сложил окото, а аз така горчиво съм плакала...</em></p> <p><em>Като малка, съдейки по фотографиите, съм била много сладко дете. Татко ме водеше в Народния театър в ложата, където парапетът ми стигаше до брадичката и така зяпах. Татко ме водеше и зад кулисите и много силно впечатление ми правеха актьорите с онзи тежък грим. После стана модерно да се играе с по-малко грим, а сега вече и голи играят... Но знаете ли, никога не ми е минавало през ума да ставам актриса! Само веднъж помня... не, не помня...</em></p> <p><em>А, да! Живеехме в квартира с широк двор и аз бях написала пиеса от няколко изречения. Трябва да съм била 9-годишна. От чаршаф направихме завеса, пиесата беше много къса, в три действия...&nbsp; Но аз много хубаво рисувах, имам дори три години в Художествена академия...</em></p> <p><em>О-о-о, време имам много, ще ви разкажа всичко. Но сега се уморих&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="color:rgb(40, 40, 40); font-family:verdana"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37363_JsTJz46fAaYxVOTEO9TdtaFILjyn9E.jpg" /></span></span></p> <p><em><span style="background-color:rgb(242, 240, 198); font-family:helvetica,arial,tahoma,sans-serif; font-size:14px">Таня Масалитинова в пиесата &quot;Сама&quot; в края на 50-те г.</span></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em><span style="background-color:rgb(242, 240, 198); font-family:helvetica,arial,tahoma,sans-serif; font-size:14px"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37363_qe35UH5yAEeqnK8D3TEenrwje7cN2I.jpg" /></span></em></p> <p><em>Таня Масалитинова и Апостол Карамитев в &quot;Майка на своите деца&quot; (1956, реж. Филип Филипов)</em></p>