- Автор: Зорница ИЛИЕВА за в. Галерия
- 10 Sep 2020
- 83
- 34
Четете Иречек и Иван Хаджийски и се обединявайте.
Трябва да наваксаме изгубеното време в не много продуктивни дебати и разногласия.
Чувството за хумор е здравословно и затова гледам карикатури с мен.
<p> </p>
<p>- <strong>Ваше Величество, всички признават, че Вие сте единственият ни политик, който не си е позволил да каже дори една нелицеприятна дума по адрес на други личности, партии или организации у нас. Това е въпрос на аристократичното ви възпитание, на ваше „верую” или просто убеждение, че „добрата дума врати отваря”?</strong></p>
<p> </p>
<ul>
<li>- Нали съм прагматичен човек, аз съм убеден, че добрата дума наистина врати отваря. Една дума може да остави горчив привкус, лош спомен, а аз не изпитвам удоволствие да казвам нещо отрицателно и няма как да огорчавам когото и да било.</li>
<li> </li>
<li> </li>
<li>- <strong>Оттеглихте се от политическия живот след периодите на управление на НДСВ, а информация за настоящата ви дейност и битие трудно намира място в българските медии. В замяна на това понякога ставате обект на изказвания, които не правят чест на когото и да било. Държите да стоите „ над тези неща”, считате, че сте изпълнили „дълга си към България”, или просто оставяте историята да оцени ролята ви в периода на демократизация на страната?</strong></li>
<li> </li>
<li> </li>
<li>- Думата „над” не съответства на вижданията ми. Предпочитам да оставам настрани от полемики, кавги и прочие. След изборите през 2009 г. счетох, че единственото коректно отношение към резултатите от вота беше да си подам оставката и реших да се оттегля и друго поколение да поеме управлението, а не да играя задкулисно. Да си изпълнявам дълга е нещо лично, особено като гледам и анализирам живота от 1943 г., когато почина цар Борис ІІІ, моят баща. Тогава всичко е било за България, в името на България и титлата, която нося, е определяла моя живот. Вече повече от 70 години. Аз сам не мога да се оценявам, но се опивам да продължавам.</li>
<li> </li>
<li> </li>
<li><strong>- Въпросът за имотите ви сякаш занимава повече част от нашата общественост, отколкото например изложбите, които организирате във „Врана” и „Царска Бистрица”, или симфоничните концерти с Българската филхармония и изявени наши творци, които се проведоха преди време в двореца „Врана”. Оказахте се единственият монарх в Европа, който не притежава нищо в страната си, а юридическите казуси само объркват все повече любопитните. Какви са идеите ви за ползването на „Врана” и „Царска Бистрица”?</strong></li>
<li> </li>
<li> </li>
</ul>
<p>- Сложен въпрос, изопачаван и често цитиран. На тези, които се занимават с него, мога само да кажа, че аз 53 години съм живял без тези имоти и по принцип съм ги бил отписал. Но вярвам в частната собственост, това е една типично българска черта. При нас мисля около 92% имат частна собственост, не е като в САЩ и това е наша традиция. Нездравият интерес към нашата частна собственост, на 3 поколения, ме карат да мисля как биха реагирали, как биха ме критикували, ако бях безхаберен към предците си? Бих искал да използвам частната си собственост по достоен начин. Опитвам се, но се изискват средства, с които не разполагаме. Опитвам се да придам културен дух и традиция, защото ние у нас нямаме замъци и паметници като в някои други страни в Европа. Затова гледам да съчетая нещата, да са полезни за сънародниците ни.</p>
<p> </p>
<p><strong>- Каква е истината, че предстои излизането на книга с ваши мемоари, и какво искате да кажете на българите с тях?</strong></p>
<p> </p>
<p>- Децата ми казват, особено като гледат някои неща, тълкувания и тенденциозни версии, че трябва да оставя нещо от 1-во лице единствено число, а не само да цитират, че някъде нещо съм казал. Откровено мога да кажа, че тъй като съм международна личност, аз мога да правя нещата така, че да представя България и нейната политика за световна консумация, ако така мога да се изразя. 50 години съм бил в изгнание, но в много страни ме познават и моето житие е интересно за хората. Това не са спомени, а по-скоро размисъл, описание на един живот, но се старая да се пазя от впечатления, които могат да дадат основания да ме обвинят в самореклама. Именно затова изчаках толкова дълго. Даже наскоро открих мои писани стари спомени, от 1968 година, които за мое учудване се оказаха сякаш писани вчера. Включих ги сега в книгата и това ми е много интересно, защото са 5 глави, и то особено актуални. Книгата ще излезе на 28 октомври.</p>
<p> </p>
<p><strong>- В чужбина ви посрещат с респект и уважение. Каква е причината у нас да се подчертават предимно негативно вашите прояви или изказвания? Особено след периода на управление</strong>.</p>
<p> </p>
<p>- „Никой не е пророк в собствената си страна”, но аз винаги съм се старал да имам поведение да допринеса с нещо, а не да се възползвам от привилегии или възможности.</p>
<p> </p>
<p><strong>- Днес можете ли да перифразирате, че „не българите, а първо политиците ни трябва да си сменят чипа”?</strong></p>
<p> </p>
<p>- Не обичам да си спомням за тази фраза, защото тя бе извадена от контекста на едно мое изказване и се използва, за да ме упрекват. Фактите обаче рано или късно излизат наяве.</p>
<p> </p>
<p><strong>- След Балканската война България сякаш не е имала национална кауза, която да я обединява. Влизането в ЕС и НАТО бе посочено като цивилизационен избор и изигра ролята на кауза. Днес какво би обединило българите?</strong></p>
<p> </p>
<p>- Мисля, че е необходимо да наваксаме изгубеното в разни не много продуктивни дебати и разногласия време. В годините на международна криза трябва да се мобилизират всички, и то не за да мечтаем да достигнем една определена страна, а да намерим начин да постигнем общо благоденствие.</p>
<p> </p>
<p><strong>- Свидетели сме на изказванията и изявите на „социалния” папа Франциск, които вдъхновяват католиците за по-добър и благочестив живот. Особено след масовите призиви за повече справедливост и връщане към истинските човешки ценности. Смятате ли, че нашата православна църква ще намери прекия път към българите, за да бъде отново опора в тези трудни кризисни времена? Повечето хора в черквите не са доказателство за наистина духовен живот и вяра в духовните водачи</strong>.</p>
<p> </p>
<p>- Не би трябвало да се ограничим само в Българската православна църква, а в цялата православна общност и да видим общия знаменател. Ценностите са едни и същи. Няма значение дали е Франциск, Вартоломей или Кирил, въпросът е като християни да се задълбочим, да се доверим и това ще ни помогне да сме по-благи и духовни.</p>
<p> </p>
<p><strong>- По общи признания вие сте европейски човек. Докъде според вас е границата на ЕС и как ще се справи светът с новите опасности, които увеличават кървавите конфликти?</strong></p>
<p> </p>
<p>- Европеист съм до мозъка на костите си и считам обединена Европа за ключово постижение за културата и просперитета на континента. Изхождайки от „Обединението прави силата”, отново мисля, че Европа представлява един много мащабен фактор, икономически, демографски, културен, ценностен. Ако някоя страна беше останала отвън, може би даже нямаше да я има, практически да е заличена, но в общността има развитие и възможности.</p>
<p> </p>
<p><strong>- Историята, колкото и противоречива да е, дава своите оценки за управлението на вашия дядо и на баща ви. Разбира се, децата не носят вина за грешките на родителите си. С какво най-вече се гордеете, когато става въпрос за цар Борис ІІІ или цар Фердинанд? </strong></p>
<p> </p>
<p>- Да, децата не носят вина за родителите си, това не е справедливо и в обикновения живот. Първо за цар Фердинанд. Като за всяка силна личност, разбира се, отзивите за него са противоречиви, но влияние имат и редица международни политически фактори. Голямата му заслуга е, че за 25 години модернизира България по удивителен начин, и то след излизане от 5-вековна изолация. Имало е войни, драми, трагедии, но вярвам, че нищо не зависи от един фактор, винаги има обстоятелства. За цар Борис ІІІ бих казал, че неговата роля и умерената позиция по време на Втората световна война е била от изключителна важност за България. Понякога сравнявам нашата българска съдба с тази на Полша, която бе победена от хитлеристите, а след войната бе окупирана де факто от СССР. В нашия случай, благодарение на уменията на цар Борис ІІІ, германците влязоха и минаха през България в изпълнение на стратегическите си цели, но без жертви сред българите. Фактът, че цар Борис ІІІ не пожела въпреки натиска на Райха да изпрати войски на Източния фронт, даде възможност войските на СССР да влязат по-късно в България като освободители, а не като победители, които искат да си отмъстят. За спасяването на нашите евреи е казано много и отдавна.</p>
<p> </p>
<p><strong>- Призовахте преди изборите за висока избирателна активност, „за да не облагодетелстваме статуквото” и „да не се върне обществото към остарели вече прийоми на авторитарната власт”. Оптимист ли сте сега, след изборните резултати? </strong></p>
<p> </p>
<p>- Загрижен съм, не мога да го скрия. Надявам се, че желанието за доброто на нашите съграждани и разумът ще са общият знаменател във водените преговори между партиите. Виждам, че трябва да черпим поука от близкото и далечно минало, за да не се повтарят грешките. Главното е да има добра воля и диалогичност. Да препрочетем Константин Иречек и Иван Хаджийски.</p>
<p> </p>
<p><strong>- Ще присъствате на изложба с ваши карикатури. Как се решихте на тази нетипична за наши политици позиция?</strong></p>
<p> </p>
<p>- Баща ми имаше собствени карикатури и аз съм ги виждал.Това е нещо като остър сигнал за начина, по който някои хора мислят, и винаги ми е било приятно да ги виждам. Чувството за хумор е здравословно. Опасно е човек да се взима много на сериозно. Това е.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43119_nO3W74OqKx3CxcAHUgpxXu7a4QhO54.jpg" /></p>
<p>снимка: Зорница Илиева</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
