- Автор: Агенция
- 10 Sep 2020
- 38
- 16
По отношение на "Южен поток" изхождаме от това, че основополагащите правни документи за реализиране на проекта са сключените между Русия и страните-участнички в „Южен поток” двустранни междуправителствени споразумения. Законодателството на Евросъюза не трябва да се прилага ретроспективно, да пречи на изпълняването на договореностите, постигнати по-рано.
Възнамеряваме да продължаваме последователно да придвижваме този проект. Не бива да се допуска Европа да бъде използвана заради нечии интереси, общият ни континент да става заложник на недалновидните идеологизирани подходи, казва министърът на външните работи на РФ Сергей Лавров
<p><strong>Какви, според Вас, са България и Русия – исторически, славянски, традиционно и православно свързани страни, равнопоставени партньори или опоненти от противостоящи блокове?</strong></p>
<p>В днешната Европа няма противостоящи военно-политически блокове. Логиката на блоковата конфронтация, геополитически игри с нулеви резултати е част от архаичния идеологически багаж на „Студената война” и в днешния свят е контрапродуктивна. Убедително свидетелство за това са, в частност, събитията в Украйна и около нея.</p>
<p>Очевидно е, че само чрез обединяване на усилията може да бъде постигнато процъфтяване и благополучие на европейския континент, да се укрепи стабилността, да се бори успешно срещу трансграничните предизвикателства и заплахи.</p>
<p>Най-важните ориентири в тази работа са обезпечаване на равна и неделима сигурност за всички, опиране върху международното право, укрепване на централната роля на ООН.</p>
<p>Най-важното значение имат принципите на уважението на суверенитета на държавите, ненамеса във вътрешните им работи, което означава неприемливостта на опитите за насърчаване на антидържавни преврати, на разколебаване на вътрешнополитическата стабилност.</p>
<p>Във външната си политика Русия последователно изхожда от това, че решение на глобалните и регионалните проблеми трябва да се търси чрез сътрудничество, чрез намиране на компромиси.</p>
<p>Смятаме, че върху такава основа Русия и ЕС – двама най-големи играчи на европейския континент – ще могат в перспектива да се придвижат към реализирането на идеята за създаване на единно икономическо и хуманитарно пространство от Атлантика до Тихия океан – разбира се, с участието на всички други заинтересувани държави.</p>
<p>Сигурен съм, че за реализацията на тази амбициозна задача има всички необходими предпоставки – общи цивилизационни, културни корени, висока степен на взаимно допълване между икономиките, придържане към единни правила на търговията в съответствие с нормите на СТО.</p>
<p>Разглеждаме България като важен партньор, диалогът, с който изграждаме по прагматичен и конструктивен начин. За нас руско-българските отношения са ценни сами по себе си – убедени сме, че те не трябва да стават заложници на външните фактори, да зависят от колебанията на политическата конюнктура.</p>
<p>В частност, важно е членството на България в Европейския съюз да не влияе негативно върху двустранното ни сътрудничество, включително върху реализирането на взаимноизгодните съвместни проекти, в това число в областта на енергетиката.</p>
<p><strong>Европа неведнъж е изразявала критиките си към „Южен поток”. Как трябва да работят Брюксел и Москва, за да изгладят различията си по проекта, и каква е ролята на България в процеса?</strong></p>
<p>За нас е очевидно, че „Южен поток” ще допринесе значително за комплексната енергийна сигурност на Европа, като способства за диверсификация за маршрутите на газовите доставки. От това ще спечелят всички – и Русия, и европейските потребители, в това число, разбира се, и България.</p>
<p>Що се отнася до вашата страна, става дума, по-специално, за участието на български компании в изграждането на газопровода, създаване на нови работни места, приток на многомилиардни инвестиции и нови технологии, а в перспектива – събиране на големи такси за транзит и гарантирани дългосрочни доставки на газ. Важността на „Южен поток” както за България, така и за Южна Европа като цяло неведнъж се е изтъквала от българското ръководство.</p>
<p>Ние знаем, че Еврокомисията има свое виждане относно изграждането и по-нататъшното функциониране на газопровода в контекста на разпоредбите на Третия енергиен пакет на ЕС.</p>
<p>От своя страна изхождаме от това, че основополагащите правни документи за реализиране на проекта са сключените между Русия и страните-участнички в „Южен поток” двустранни междуправителствени споразумения.</p>
<p>Законодателството на Евросъюза не трябва да се прилага ретроспективно, да пречи на изпълняването на договореностите, постигнати по-рано.</p>
<p>Възнамеряваме да продължаваме последователно да придвижваме този проект. Не бива да се допуска Европа да бъде използвана заради нечии интереси, общият ни континент да става заложник на недалновидните идеологизирани подходи.</p>
<p>Готови сме за конструктивен диалог с всички заинтересовани страни. През януари тази година беше създадена специална работна група между Русия и ЕС по въпросите на реализацията на „Южен поток”, в рамките на която експертите започнаха да разработват на практика възможни развръзки.</p>
<p>По-рано предложихме на ЕС да бъде сключено специално споразумение, което да регулира принципите на функционирането на трансграничната енергийна инфраструктура. Съответният проектодокумент беше подготвен и предаден в Брюксел.</p>
<p>Убедени сме, че по-активна роля в диалога между Русия и Еврокомисията трябва да играят – с оглед на значимостта на проекта за националните икономики и повишаване на енергийната сигурност – и държавите от Евросъюза, ангажирани в проекта, в това число и България</p>
