- Автор: Георги Киряков
- 10 Sep 2020
- 214
- 12
След почти революционното сваляне на подкрепяния активно от Русия украински президент Виктор Янукович от власт преди няколко месеца, все още няма изгледи за нормализиране на ситуацията в Украйна. А натискът и намесата на САЩ, НАТО и ЕС не донесоха желаното сваляне на напрежението.
<p><span style="font-size:13px">Затягането на примката около Русия чрез засилване на финансовите и търговските санкции има и ще продължи да има обратен ефект. От една страна, действията на Запада укрепват режима на Владимир Путин и засилват недоверието на руснаците към демокрацията и демократичните ценности. От друга страна, на всички трябва да е ясно, че когато едно силно животно е притиснато до стената, то инстинктивно проявява агресия в опита си да се защити и да оцелее. Путин ще става все по-готов да поема големи рискове и да вдига залога, колкото повече западните лидери „натягат гайките“ на санкциите.</span></p>
<p>Тази специфична война с нотки на взаимно гарантирано унищожение, разбира се, чрез различни от пряката ядрена заплаха механизми, носи по-скоро негативи и провокира реакции на страх от зараждането на нова студена война, този път с трудно предвидим изход, тъй като глобализацията и съвременните технологични изобретения доведоха света до невъобразими нива на взаимна зависимост, обвързаност и откритост.</p>
<p>Днес, именно пред заплахата от зараждането на нов световен конфликт с непредвидими и дори катастрофални последици, трябва да си дадем сметка, че основата на следвоенния консенсус, постигнат в резултат на пораженията от Втората световна война, и основанията за създаването на Европейската общност са поставени под съмнение.</p>
<p>На този фон е напълно разбираема остро негативната реакция на словашкия премиер Роберт Фицо и чешкия му колега Бохуслав Соботка. Желанието на САЩ НАТО да засили присъствието си в Източна Европа силно им напомня за съветската инвазия от 1968 година, когато войски на СССР нахлуват в Чехословакия под предлог за запазване на постиженията на социализма, а всъщност за защита на стратегическите интереси на Източния блок в битката му със загниващия Запад.</p>
<p>ЕС отдавна не е придатък на САЩ в битката им с „империята на злото“ и въвличането на която и да е част от Европа в нов конфликт с привкус на студена война напълно логично ще среща решителна съпротива. Самият общ европейски дом е мислен и създаден с цел да се скъса окончателно с този остарял начин на възприемане на световната политика.</p>
<p>Западът, към който с някои съображения може да бъде причислена и Русия, има много по-спешни задачи за решаване. Той е изправен пред много по-сериозни предизвикателства. Заплахата от набиращия сериозни сили войнстващ ислям, последиците от човешкото въздействие върху природата, преодоляването на трудностите, предизвикани от световната финансова и икономическа криза, са с приоритет пред измислената и гарнирана с много забравени пропагандни клишета заплаха от възраждане на руските имперски амбиции.</p>
<p>Затова и с основание можем да зададем упорито премълчаваните въпроси.</p>
<p>Искаме ли нова студена война? Готови ли сме да поемем риска от ново затъване в блатото на открита, непримирима и с непредвидими последици вражда с измислени врагове? Искаме ли завръщане във водовъртежа на финансовите трудности, от които все още не сме се отървали напълно и които, между другото, усилваме с налагането на безрезултатни санкции на Русия. В края на краищата, готови ли сме да направим компромиса с непримиримите врагове на демокрацията в името на налагането на волята върху и премерването на силите с един определян доскоро като демократ и приятел на Европа и избран от собствения си народ президент?</p>
<p>Нека оставим настрана пропагандните клишета и да се върнем към основните ценности на западната демокрация!</p>
<p>Защо изоставихме решаването на проблемите чрез диалог и приемането на необходимите компромиси и ги заместихме с отдавна забравеното в отношенията между партньори „дрънкане на оръжия“? Готови ли сме да поемем отново този риск? Готови ли сме да поемем отново по пътя на конфронтацията, взаимното недоверие, заплахите и измислените поводи за агресивна намеса? Ако не, то е необходимо незабавно връщане към диалога, възстановяване на доверието, спиране на заплахите със санкции и заливането с пропагандни клишета. Все още се намираме на място, от което има връщане назад.</p>
<p>Не мисля, че е добре да позволяваме под напора на емоциите да се направи „решителната крачка напред“.</p>
<p>Искам да бъда разбран правилно, затова и ще уточня, че не симпатизирам на по-скоро страхливия подход на Путин и Русия и стремежада се осигури на всяка цена нов/стар буфер между ЕС, САЩ и НАТО, от една страна, и Русия, от друга. Но не симпатизирам също така на налаганите от различни властови етажи на Запад аналогии с Хитлер, нацизма и поводите за започването на Втората световна война.</p>
<p>Западната цивилизация не е извървяла целия този път напразно. Нима намирате за нормално, разумно и логично връщането към „законите на войната“? Ако не, го заявете открито и честно поне пред себе си. Ако да, опреснете всичките знания, умения и навици, придобити в казармата. За тези, които не са имали „честта“ да опознаят тази институция, жалко. </p>
