- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 97
- 33
„Светът изживява кулминацията в процеса на разпадане на втората част от биполярния свят. Запада и суперсилата САЩ - това е естествен процес, който е неизбежен“, коментира в интервю за „Гласове“ проф. Нина Дюлгерова. „Политиката на организиран хаос, която Вашингтон прилага през последните години, за създаването на конфликтни зони, които да консолидират американското, европейското и арабското общества да се борят срещу измисления враг, стига той да не е САЩ“, смята още тя.
<p><em>„Доколко обаче американските стратези могат да контролират този процес, е въпрос с много неизвестни.</em> – анализира проф. Дюлгерова - <em>Може би вече трябва да говорим само за хаос, в който правилата не се диктуват от САЩ. Големият въпрос е има ли конкретна държава, организация или личност, която да знае какво всъщност се случва днес и каква ще бъде съдбата на човечеството утре?“</em></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48136_flL6LURuTHOBXGSXs9dn42lR5xh8JT.jpg" style="height:228px; width:300px" /></p>
<p> </p>
<p><strong>- Проф. Дюлгерова, какво се случи за света на 12–13 февруари в Минск?</strong></p>
<p>- Поредната среща на високо равнище, на която след многочасов политически диалог се постигна споразумение за решаване на украинската криза.</p>
<p>Подписаният документ за пореден път, подобно на постигнатото споразумение от 21 февруари 2014 г. в Киев, съдържа ефективна пътна карта за преодоляване на политическата конфронтация и икономическа разруха. Никой обаче не е оптимист за бързото разрешаване на украинската криза.</p>
<p>В тази посока говорят фактите – политическа среща на най-високо ниво, отсъствието на представители на САЩ, но най-вече отсъствие на единодушие сред воюващите страни. Не трябва да се забравя, че този документ е сключен по време на война, а Ото фон Бисмарк има една поговорка, която съответства на ситуацията. „Всички лъжат преди избори, по време на война и след лов.”</p>
<p><strong>- Примирието е в сила, но виждаме, че в Източна Украйна стрелбата на спира. Доколко това примирие предотвратява войната в Украйна? Можем ли изобщо да говорим за прекратяване на войната?</strong></p>
<p><strong>- </strong>Целта не е постигната, за да говорим, че войната ще спре с това примирие. Правителството в Киев не е постигнало задачата, която му е поставена – победа над Югоизточна Украйна, ликвидиране на проруските сепаратисти и рускоезичното население в тези региони, както и пълна победа и контрол над цялата територия.</p>
<p>Тези цели се отдалечават във времето. Военната немощ на украинската армия, съпроводена с поредната неуспешна мобилизация, както и желанието на определени среди във Вашингтон да ги въоръжат с военна техника, показват, че ситуацията се усложнява, а не се решава.</p>
<p>В една или друга степен това е изгодно за САЩ, тъй като решението на украинския казус води до два нежелани процеса – първо, Вашингтон няма да има повод да се меси явно и задкулисно в засилващото се разделение между ЕС и Русия, което води до тяхното политическо, икономическо и военно обезсилване, така и второ – НАТО губи мотивацията за увеличаване на военните бюджети на страните, членки на Северноатлантическия пакт, както и засилване на присъствието във различен формат на координационни центрове, военни бази и военна техника във държавите, граничещи по суша и море с Русия.</p>
<p><strong>- От известно време се заговори за Втора студена война. Има ли основание такова твърдение и защо?</strong></p>
<p><strong>- </strong>Този термин е от миналото. Президентът Плевнелиев преди няколко дни използва друг термин – „студен мир”. Това са евфемизми, които не могат да обяснят засилващите се тенденции в регионалното и глобалното пространство.</p>
<p>Според мен светът изживява кулминацията в процеса на разпадане на втората част от биполярния свят – Запада и суперсилата САЩ. Това е естествен процес, който е неизбежен. Освен това вече имаме повече от един център на влияние.</p>
<p>След създаването на БРИКС, както и след т.нар. „арабска пролет” Близкият изток вече не е само разпадащи се държави, но и със засилващи своето политическо влияние, подплатено със сериозни икономически успехи, държави от Персийския залив като Саудитска Арабия, Катар, Оман и др.</p>
<p>Политиката на организиран хаос, която Вашингтон прилага през последните години, за чиято кулминация може да се приеме украинската криза и ИДИЛ, е опит (дали обаче успешен) за създаването на конфликтни зони, които да консолидират американското, европейското и арабското общества да се борят срещу измисления враг, стига той да не е САЩ.</p>
<p>Доколко обаче американските стратези могат да контролират този процес, е въпрос с много неизвестни. Може би вече трябва да говорим само за хаос, в който правилата не се диктуват от САЩ. Големият въпрос е има ли конкретна държава, организация или личност, която да знае какво всъщност се случва днес и каква ще бъде съдбата на човечеството утре?</p>
<p><strong>- Демонизирането на Путин в крайна сметка не му ли прави услуга? Виждаме, че рейтингът му бележи нови висоти – според последни сондажи на общественото мнение?</strong></p>
<p>- Да, разбира се. С много уговорки може да се каже, че по отношение на Русия политическата пропаганда е с реторика от края на 30-те години на ХХ век. Русофобската лексика, политически действия и икономически санкции както тогава, така и сега сплотяват руското общество.</p>
<p>За Русия това не е ново, проблемът е за тези, които повтарят грешките на своите предци. Москва може да не печели всички битки, но историята е доказала, че тя печели войната. Фактите са неумолим съдник за това. САЩ играят вабанк, докато Русия измина своя път след края на Студената война, тя има варианти.</p>
<p><strong>- В интервю казвате, че Путин на практика реанимира НАТО. Какво точно имате предвид?</strong></p>
<p>- Украинската криза бе създадена от Вашингтон. Това можеше да си остане само киевският сценарий на САЩ, но референдумът в Крим и неговото присъединяване към Руската федерация формулира стратегическата цел на НАТО, което доведе до неговата реанимация.</p>
<p><strong>- Наемате ли се да анализирате реториката на българските политици по отношение на Русия и Украйна? Как бихте я характеризирали?</strong></p>
<p>- Като отсъствие на ясна политическа позиция, подчинена на националния интерес. В повечето случаи това са политици, които послушно изпълняват поставените им задачи, удобна трансмисия на чужди интереси.</p>
<p><strong>- Каква според вас би била правилната позиция на българската дипломация относно случващото се в Украйна?</strong></p>
<p><strong>- </strong>В тази ситуация няма такава. В настоящия момент в държавата ни няма самостоятелна политическа фигура, която може, но и има властовия ресурс да защитава България.</p>
<p>Поетите ангажименти в Уелс, финансовият колапс, в който е страната ни, както и размиващата се политическа среда, в която вече има само личен и корпоративен интерес, но не и дългосрочен национален интерес, не дават възможност да коментираме и да търсим правилна политическа позиция. Това се прави с личности, които носят национална отговорност.</p>
<p><strong>- Какъв е директният резонанс на украинския конфликт върху нашата страна?</strong></p>
<p>- Негативен в политически и икономически план, както в отношенията с Украйна, така и спрямо Русия.</p>
<p><strong>- Актуален е въпросът с разделението на ЕС. Бихте ли коментирали позициите на основните страни, членки на съюза, и мотивацията им? Доколко всяка отделна страна държи на себе си?</strong></p>
<p>- Украинската криза повлия сериозно на Европейския съюз в политически, икономически и социален план. Освен финансовата нестабилност в Съюза сериозно влияние върху нейната консолидация оказа политиката на санкции спрямо Русия, което доведе до много фалити и засили икономическата, а и социалната нестабилност.</p>
<p>Руската реакция повлия много сериозно върху селскостопанските производители, което увеличи недоволството не толкова срещу Москва, колкото срещу европейския и национален елит.</p>
<p>Сред държавите, които отстояват своя национален интерес, на първо място може да бъде поставена Гърция, също така Унгария, Словакия, Чехия, Италия. Франция и Германия са в по-неизгодна позиция, тъй като техните лидери са раздвоявани между националния интерес и американската зависимост, което не позволява голяма свобода на решения и действие.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
