- Автор: Любослава Русева, reduta.bg
- 10 Sep 2020
- 212
- 34
„У човека всичко трябва да е прекрасно – и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.”
Антон Павлович Чехов
<p><span style="font-size:13px">Върви си полицейският надзирател Очумелов по пазарния площад и изведнъж чува врява. „И хапеш, проклетнико!" - крещи търговецът Хрюкин, налагайки бяло кученце с остра муцунка. Очумелов, както се полага на един полицейски надзирател, веднага въдворява ред. „Този, който не си държи кучето вързано, ще бъде глобен!" - казва строго и нарежда да бъде издирен стопанинът.</span></p>
<p>Да, ама някой от тълпата се обажда, че кучето е на генерал Жигалов. Очумелов внезапно омеква. После друг извиква, че генералът гледа само скъпи хрътки. Очумелов отново става строг. „Но ако все пак е на Жигалов?" - тормози се вътрешно Очумелов и пак леко поприбира перките. „Не, не е негово!" - отрича готвачът на генерала и надзирателят тутакси наритва подлото псе. „На брат му е!", продължава готвачът и...</p>
<p>Докато за има-няма десет минути се лута между крайностите „Да се разстреля и туйто!" и „Кученцето си го бива!", новият шинел на полицейския надзирател подгизва от пот. Затова Чехов озаглавява разказа си „Хамелеон". Така както в природата има животни, които менят окраската си според околната среда, в човешките общества също се откриват екземпляри, чиито позиции се въртят ту на 180 градуса, ту до пълно превъртане. Независимо какво пазят - дребните си службици или високите си постове, тези очумеловци се потят от притеснение да не „настъпят кучето", особено ако се наложи да заявят какво мислят, или, да не дава Господ - трябва да вземат решение по някой въпрос.</p>
<p>Разказът е писан в далечната 1884 г. и постепенно „очумеловщина" се налага в руския език като синоним на хамелеонство. Само че с един важен нюанс, свързан с края на „Хамелеон":</p>
<p>Появява се, както казах, готвачът на генерал Жигалов и дилемата се разрешава благоприятно за кучето. Очумелов си отдъхва, запарен в мокрия си шинел, и започва да милва животинчето по муцунката. Тълпата се смее. Тя се смее обаче не на надзирателя, нито от облекчение заради щастливата развръзка, а на... ухапания Хрюкин!</p>
<p>Този, който е истинският потърпевш от нелепата случка, не само не получава справедливост от органа на реда, но не се радва и на съчувствие. А онзи, който наистина заслужава присмех, не просто не изпитва унижението на собствения си гръб - той продължава да крачи важно по пазарния площад, все едно нищо не се е случило...</p>
<p>В българския език няма подобен термин за „човек, който се нагажда според обстоятелствата". В тълковния речник като синоними на хамелеон фигурират „безпринципен, конюнктурен, приспособим, променим, непостоянен, несигурен, изменчив", но в нито един от тях не се срещат нюанси като в очумеловските превъплъщения. В същото време у нас не липсват отделни лица и цели трудови колективи, за които да се каже, че са безпринципни или конюнктурни, ще бъде твърде неопределено; че са приспособими и променими - до голяма степен неточно; че са непостоянни, несигурни и изменчиви - направо слабо.</p>
<p>А примери за очумеловщина - с лопата да ринеш...</p>
<p>Първият и най-красноречивият е казусът „Близнашки”. Сам по себе си този службогонец винаги е бил повратлив като полицейския надзирател, но по-интересното е, че след превъплъщението му като активен борец против статуквото, неговата биография автоматично беше изпрана, центрофугирана и простряна за целите на окончателното й избелване. Изведнъж беше забравено, че проф. Георги Близнашки е бил част от същото омразно статукво, срещу което поведе борба, включвайки се пъргаво в протестите, окупацията на Софийския университет и подписката за изборния референдум. Готовите да изгорят в името на принципите, прозрачността и морала, изпаднаха в амнезия, че е „опасен комунист”, съветник на Живков и въобще „червен боклук”. Член, депутат и виден активист на БСП, който благодарение на Партията направи добра политическа кариера. Не на последно място - един от бащите на Конституцията, приета през 1990 г., срещу която „десните” се бунтуваха, че даже и гладуваха.</p>
<p>Днес, оказа се, те нямат нищо против такъв човек да е служебен премиер и с гордост се фотографират с него. Възторгват се, че протестите са успели, затваряйки си очите тъкмо за безпринципността, непрозрачността и аморалността, триумфирали в лицето на Близнашки. Не ги смути обстоятелството, че професорът по конституционно право обслужи операцията на ГЕРБ по „президентската” идея за допитване до народа, оглавявайки комитет, който внесе над 100 000 (!) фалшиви подписа в парламента. И не само допуснаха прероденият Очумелов да бъде поставен начело на правителство, което трябва да организира честни и свободни избори, но се направиха на глухи след изявлението му: „Комунизмът е много красива идея!”</p>
<p>Това изглежда наистина невероятно, тъй като на 26 април 2000 г. именно „десните” приеха Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. В него пише: ”Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.”</p>
<p>Този закон все още е в сила и е съвсем кратичък - съдържа едва четири члена, но за сметка на това ясно посочва престъпленията, извършени по време на тоталитарния режим. За престъпен, например, е обявен т.нар. Народен съд, както и установяването на централизирано директивно управление на икономиката, „довело я до разруха”. Престъпно, според законодателя, е и провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата, както и срещу цели групи от населението (разбирай т.нар. възродителен процес). Преди 12 години българските народни представители от тогавашното синьо мнозинство са гласували единодушно, че комунизмът преднамерено е унищожил традиционните ценности на европейската цивилизация и е нанесъл на обществото ни непоправими морални вреди, поради което всеки опит за неговата реабилитация също представлява престъпление. Въпросът какво тогава правят лица на протестите и на някогашното ОДС в служебния кабинет, приемайки за премиер опасния комунист, съветвал бившия Първи, остава отворен.</p>
<p>Но да продължим нататък...</p>
<p>Самоназначилите се за предводители и говорители на протестите, се самообявиха за красиви, умни и интелигентни. Цяла година ни уверяваха, че са прекрасни в онзи чеховски смисъл на думата, според която прекрасно е разнозначно на чисто. С пърформансите и ивентите си ни убеждаваха, че ще възтържествува моралът (нов при това!), както и че ще се бият до последна капка кръв за победата над олигархията, статуквото, задкулисието и т.н. Кой знае защо обаче не само проспаха безумната идея на ГЕРБ и ДПС за „банкова ваканция”, която щеше да фалира държавата, и не просто се направиха на дръж ми за шапката, когато ГЕРБ и ДПС, в съдружие с президента, настояваха за актуализация на бюджета. Точно обратното – също като Очумелов много внимаваха да не настъпят кучето и по живковски се снишиха, щом беше пробутан сценарият за разширяване на правомощията на служебния кабинет до степен да сключва договори за външни заеми.</p>
<p>За щастие, подмятането на празни чекове из ръцете на Близнашки и служебните министри не се случи, но пък за сметка на това президентът се зарече да направят пълна ревизия на предишното управление. Не че то не го заслужава, разбира се, но тук възникна съществен проблем:</p>
<p>Фигурата на президента е надпартийна, а от назначения по негово усмотрение служебен кабинет се очаква да е политически неутрален. По една причина – основната му задача е да организира честни и свободни избори. Правителството „Близнашки” обаче е на път да направи точно обратното, бомбардирайки ни с данни за лошото наследство, т.е. обезпечавайки кампанията на опонентите на предишната власт. Самият факт, че в него са известни лица от протестите и кадри на сините и на ГЕРБ, вече го позиционира, което е недопустимо.</p>
<p>Разбира се, истината за управлението на Пламен Орешарски несъмнено трябва да бъде извадена, но от редовно правителство, зад което стоят партия или партии, избрани от суверена да го представляват. Но ще трябва също така да се извади и истината за управлението на Бойко Борисов, което приключи с опоскан фискален резерв и „изчезването” на 1,5 млрд лв. от здравната каса, с десетки хиляди съсипани фирми и едва дишащ бизнес - не само заради невъзстановения ДДС, а заради невиждания рекет от страна на „калинковата” администрация.</p>
<p>Тук е мястото да се попита и защо Плевнелиев не поиска ревизия, когато назначаваше своя първи служебен кабинет. Тогава, ако сте забравили, пак имаше протести, но още в встъпителната си реч премиерът Марин Райков декларира, че няма да се съобразява с недоволните граждани. „Ще слушам повече мълчаливото мнозинство”, каза дипломатът, при положение че към онзи момент социологическите изследвания регистрираха около 70-80% обществена подкрепа за случващото се на улицата. А „на улицата” вече се бяха самозапалили трима души, което идеше да подскаже на правителството, че поема управлението на страната в особено тежка ситуация. Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев дори я сравни с национална политико-икономическа и морална катастрофа, трета след „промяната”.</p>
<p>Президентът обаче не призова с апломб да се извади истината, защото ставаше дума за наследството на издигналата го партия. Същата, която не се поколеба да възседне протестите срещу управлението на наследниците си, за да се върне на власт, понесена от гражданския гняв. И същите протести, чиито активисти бяха наградени с постове в президентската администрация и новия служебен кабинет – като започнем от самия Близнашки, минем през Румяна Коларова, и стигнем до Христо Иванов.</p>
<p>Апропо, интересно е дали Иванов продължава да мисли същото, което мислеше преди година. Тогава днешният министър на правосъдието каза нещо важно: „Ако говорим за операция „Чисти ръце” (позицията на „Протестна мрежа”), това не може да не включва и изрично искане Борисов и Цветанов да напуснат политиката. След появяването на площада на тези две мутри като официализирани съ-организатори на протеста, позицията, че сега протестираме срещу Орешарски, а когато ГЕРБ дойдат на власт, ще протестираме срещу тях, става невъзможна за удържане.”</p>
<p>Христо Иванов ми е симпатичен, но истината ми е по-скъпа. Позволявам си да перафразирам класика, но опазил ме Господ да се самоназначавам и за неин говорител, както прави любимата ми Yvette!</p>
<p>Държа обаче да кажа защо не е прекрасно да си назначен за вицепремиер и министър на правосъдието, след като си бил представен за адвокат, а не си; нито си представял отчети за дейност, която е била финансирана с около... $1 млн.</p>
<p>Проправителствените медии и самото съобщение на Министерството на правосъдието се опитаха да оправдаят Иванов - не плащал, защото не упражнявал адвокатските си права. Но през това време той активно се е занимавал със съдебната система. Това са темите на проектите, за които е получавал огромни суми и се е ползвал с правата на адвокат, които не са никак малки съгласно Закона за адвокатурата. Иванов, с други думи, е имал достъп до пълния обем правна литература, който се осигурява от адвокатската колегия, печелил е значителни суми, но не си е плащал за това. Още: самоиздръжката е един от основните принципи и не е маловажно как се отнасяш към задълженията си. В същото време заниманията на днешния правосъден министър със съдебната система не са особено известни в юридическите среди и може да се окаже, че е получавал money for nothing. Това не е в разрез със статута му на министър, но все пак е въпрос на морал. Особено от страна на човек, който се е борил за възтържествуването на морала...</p>
<p>Най-жалкото обаче е, че вместо днес да му поискат оставката, някогашните протестиращи го оправдават с повече от смешни аргументи. Единият е, че Христо Иванов бил „мърляч, но експерт”. Невероятна глупост, защото тъкмо заради мърлячите все патим, тъкмо заради онова нашенско „Абе, карай да върви”, „Ш`съ опраим някак”, „Ми кво па, наш човек е”, сме я докарали дотук.</p>
<p>Е, прекрасни хамелеони, никога няма да се оправим така. Затова ви препращам с обич писмото, което Чехов написал на брат си - самовлюбен пияница и пълен идиот. Антон Павлович извел цели осем правила за „културните хора”, с които ви предлагам да се съобразяваме:</p>
<p>1.Те уважават човешката личност и затова са винаги мили, внимателни, любезни и готови да услужат на другите. Не се бунтуват заради чука или изчезналата гума. Когато живеят с някого, не го карат да им се чувства длъжен за това. А когато си отиват, не казват: „С вас не може да се живее!” Те прощават шума, студа и изсушеното месо. И остроумието, и присъствието на непознати в домовете си.</p>
<p>2.Те не са състрадателни само към просяците и котките. Сърцето ги боли за това, което очите не могат да видят. Стоят будни през нощта, за да помогнат.</p>
<p>3. Те уважават имуществото на другите и затова си плащат дълговете.</p>
<p>4. Те са честни и се ужасяват от лъжата като от огън. Не лъжат дори за малки неща. Лъжата е обида за слушателя и го опошлява в очите на говорещия. Не се правят на това, което не са. Държат се на улицата, както у дома, не се перчат пред по-скромните си другари. Не бърборят и не досаждат с прекалени откровения, когато не ги питат. От уважение към ушите на другите, те по-често мълчат, отколкото говорят.</p>
<p>5. Те не унищожават себе си, за да предизвикат съчувствие и помощ. Не си играят със струните на сърцата на другите хора, за да ги карат да въздишат и да ги дундуркат. Не казват: „Аз съм неразбран”.</p>
<p>6. Не са суетни. Не се вълнуват от такива фалшиви диаманти като познаването на знаменитости, възторга на салонните посетители и популярността в кръчмите.</p>
<p>7. Ако имат талант, те го уважават. За него жертват останалото – жени, вино, суетност... Те са горди със своя талант. Освен това са взискателни към себе си.</p>
<p>8. Те развиват естетическото чувство у себе си. Те не могат да си легнат с дрехите; да гледат пукнатини, пълни с буболечки по стените си; да дишат лош въздух; да вървят по наплют под... Не лочат водка по всяко време на деня и нощта; не душат около шкафовете, защото не са прасета. И знаят, че не са. Пият, само когато са свободни. С повод... Защото искат mens sans in corpore sano и т.н. Такива са културните хора.</p>
<p>Накрая Чехов написал: „За да си културен и за да не стоиш по-долу от своето обкръжение, не е достатъчно да си чел „Записките на „Клуба Пикуик”, или да си научил наизуст репликите от „Фауст”. Необходима е непрекъсната работа. Ден и нощ, непрекъснато четене, учене, воля... Всеки час е скъпоценен!”</p>
