- Автор: Норберт Кулс, Франкфуртер алгемайне цайтунг
- 10 Sep 2020
- 42
- 14
Когато стоиш пред погледите на обществото, е особено трудно да бъдеш себе си. Повечето политици се контролират силно, защото знаят, че една погрешна дума, едно грешно движение могат да им изиграят лоша шега. Затова се ограничават много, за съжаление.
<p><strong>Според книгата Ви политиката е бойно поле между половете. Жените трябва да се борят за власт много по-здраво от мъжете.</strong></p>
<p>Да, приемат ги коренно различно. Външният вид играе голяма роля – как се обличат, каква фигура имат и преди всичко прическата.</p>
<p><strong>Възприемането на мъжете друго ли е? Когато Обама се появи на сцената, всички говореха колко добре изглежда. Очевидно всички винаги говорим много за външния вид.</strong></p>
<p>Да, а трябва много повече да се интересуваме какво казват хората, вместо как изглеждат. Има много начини да направиш впечатление. Знаете, че съпругът ми Бил свиреше на саксофон, когато се кандидатираше за президент.</p>
<p>Хората решават да гласуват за някого или против някого по свои си причини. Те могат да кажат: Този е атрактивна личност, ще гласувам за него. Или: Не й харесвам фризурата, няма да я избера. Не споделям възгледите й за икономиката.</p>
<p>Когато Бил свиреше на саксофон, това беше възможност за хората да го опознаят по-добре. Той показа целия си характер.</p>
<p><strong>Мислили ли сте и Вие да покажете коя сте с пеене и танци?</strong></p>
<p>В книгата ми има снимка, на която можете да ме видите как танцувам. Но не танцувам, за да се покажа, а защото ми се танцуваше. Когато стоиш пред погледите на обществото, е особено трудно да бъдеш себе си. Повечето политици се контролират силно, защото знаят, че една погрешна дума, едно грешно движение могат да им изиграят лоша шега. Затова се ограничават много, за съжаление.</p>
<p><strong><span style="line-height:1.6em">Пред „Ню Йорк таймс” казахте наскоро, че на нощното ви шкафче е „The Goldfinch” от Дона Тарт. А четохте ли новия роман на Дейв Егерс „The Circle“, в който се разказва за частен монопол върху нашите лични данни, с който се поддържа страх у хората. Вие чувствате ли се застрашена от подобен сценарий?</span></strong></p>
<p>Уважавам много личната сфера на хората, може би защото съм изгубила толкова много от моята. Забелязвам, че масово има страх правителството да не злоупотреби с лични данни, но когато частни субекти злоупотребяват с тях, на никого не му прави впечатление. В социалните мрежи хората си споделят всичко.</p>
<p>Мисля, че се живеем в необичаен период от човешката история, когато милиарди от населението сами доброволно си разкриват личната сфера. Те си въобразяват, че просто си комуникират с приятел или пазаруват онлайн.</p>
<p>Така обаче попадат в бази данни завинаги. Не знам докъде ще ни доведе това, още повече че младите хора са изцяло въвлечени в тази култура.</p>
<p><strong> Но да се подслушва телефонът на Ангела Меркел е, така да се каже, практика на старата школа? </strong></p>
<p>Това не биваше да го правим. Няма съмнение. Гневът на Ангела Меркел може да бъде полезен за нас, защото идва от страна, която споделя нашите ценности, и ще породи дебати.</p>
<p><strong>В книгата си разказвате как, когато по служба е трябвало да четете секретна информация, сте го правили завита през глава. Още ли правите така?</strong></p>
<p>Не, защото, слава Богу, вече нямам достъп до такава информация. Но искам да кажа и друго: В западните демокрации очевидно можем да идем далече, затова сме длъжни сами да се ограничаваме и да не прекрачваме границата – както, за жалост, направихме с нашия приятел Германия. Страни като Русия и Китай обаче не признават ограниченията, нито имат угризения.</p>
<p><strong>За вас Джулиан Асанж и Брадли Манинг не са герои. Но грамите, публикувани от „Уикилийкс” разкриха, че американските дипломати не си губят времето. Не виждате ли противоречие в това, че пледирате за човешки права, но в същото време сте имали други приоритети?</strong></p>
<p>По време на война се случват ужасни неща и хората правят грешки. Винаги загиват невинни, защото имат грешна информация, изпадат в паника или извършват грешни действия. Говоря за докладите, които посланиците са ни пращали за Кадафи в Либия или Бен Али в Тунис.</p>
<p><strong>В книгата ви има дължи пасажи за Близкия Изток, а много малко за Европа. Мислите ли, че Западът все още съществува?</strong></p>
<p>Абсолютно!</p>
<p><strong> И кой принадлежи към него?</strong></p>
<p>Имам една глава, посветена на Европа, и една – на Русия. Това са важните връзки на САЩ, трансатлантическият съюз. НАТО е най-важният и силният алианс, според мен дори най-силният в цялата световна история. Аз съм голям поддръжник и на Европейския съюз.</p>
<p>Наистина има нужда от реформи, но смятам сегашното му състояние за голямо постижение от падането на Стената насам.</p>
<p>Впечатлена съм и от повечето държави от бившия Съветски съюз, които изградиха демократични структури и развита икономика. За това пиша – как да се подпомагаме взаимно.</p>
<p>Русия си спечели отделна глава в книгата, защото с Путин начело отново се възродиха имперските й стремежи, вместо да се модернизира икономиката и страната да се отвори за истинска демокрация. Вярвам, че ценностите на западния свят са универсални и трябва да ги разпространяваме.</p>
