Пламен Димитров: Хора с депресии и неврози са в парламента, други правят партии

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50411_IDIJ3V4VS55kGU5FggZejFJeWWV8jO.jpg" style="height:466px; width:520px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Последният случай с очевидно психически обременения шофьор, който щеше да убие нарочно моторист, изпречил се на пътя му, поставя много въпроси. Този човек е бил освидетелстван, но за хората, които издават документи за правоспособност, това е било неизвестно. Докъде трябва да действа лекарската тайна?</strong></p> <p>- Лекарската тайна си я има по цял свят, иначе ще се превърнем в концлагер.</p> <p><strong>- Случаят с германския летец, убил заедно със себе си 150 души, също с документирани психически проблеми, поставя въпроса може би по друг начин? </strong></p> <p>- Случаят с германския летец не мога да го коментирам, толкова съм далече от всичко около него, просто нямам никаква представа какво точно се е случило, както впрочем и никой не знае.</p> <p><strong>- Съмнявате се, че причината е някакво психическо отклонение?</strong></p> <p>- Казвам, че наистина не е ясно, ние правим коментари, но не знаем истинските обстоятелства, затова се въздържам да коментирам, поне по един прибързан начин.</p> <p>- <strong>Става дума по принцип доколко може да има някаква обществена превенция да бъдат ограничавани такива случаи? Да има достъпност на подобни медицински документи от хората, които издават тапии? Някакъв списък ли, нещо друго?</strong></p> <p>- Това с регистъра не е начин. От цялото човечество близо една четвърт от хората преминават през някакъв епизод, през който имат психическо разстройство. Освен това има една много широка категория, която се нарича невроза, от която може би 80-90% от населението страда в определен етап от живота си в една или друга степен.</p> <p>Имаме перфектни описания на диктаторите например, които са психично неуравновесени и то се е знаело и се е виждало. Препоръчвам ви да гледате един документален филм за Сталин или за Хитлер, за да видите не само тях самите, а и хората, които ги обожават и следват. Да не говорим за цялата история на човечеството, в която има доста такива примери. Да помислим например здрави ли са психически банкерите, които движат света и притежават богатството.</p> <p><strong>- Те май са си здрави.</strong></p> <p>- Да не говорим за медиите, за рекламите и т.н. Явно от гледна точка на психичното здраве нещо не е както трябва.</p> <p><strong>- Искате да кажете, че хората много лесно се подвеждат по моди, лъжливи пророци, реклами и прочие масови фалшиви феномени?</strong></p> <p>- Да, естествено. И всяка епоха си има някаква представа за времето и за нормалността. Така че е по-сложно, отколкото изглежда, и обикновено случаите, за които говорим, най-често се използват за странна форма на дебат, в който не искам да влизам, защото това е тема за психологична консултация. Тоест, не става в публичното пространство, а в една доверителна среда, в която, ако човек има проблеми, се опитва да ги решава. Докато масата хора не искат да си решават проблемите, което не означава, че политиците или законотворците могат да им ги решат. Все едно да направим един закон, според който да стане публично известно кои са хората, които са се преглеждали при зъболекар. Такъв регистър няма, но ако прокуратурата или полицията искат да стигнат до тях, винаги могат да го направят. Както и без регистър могат да разберат каквото им трябва както от психиатрите, така и от лекарите. За съжаление няма как да реализираме тази фантазия на сциентолозите за друга, развита форма на контрол, като във филма с Том Круз и превантивната полиция, която те арестува, защото евентуално може да направиш нещо лошо.</p> <p><strong>- Не е ли възможно, когато за работа се изисква и документ за психично здраве, то да става поне малко по-сериозно, а не формално, което е масовата практика?</strong></p> <p>- Сега ще ви кажа каква е нашата драма, чисто българска, с което се борим от години. При нас професията психолог и психотерапевт не е регуиранапрофесия, така че има много голяма вариантност. Както всъщност имахме спор преди още два мандата с Министерството на транспорта и нашето дружество. Например: всички тези служби, които правят тестове на шофорите, където може и да има квалифицирани психолози, но не във всички. Защото ние от професионалната асоциация нямаме думата при лицензирането на методиките, с които те си служат, и проверката дали са правоспособни специалистите, които работят с тях. Да не говорим, че ние имаме и по-високи изисквания за квалификацията на хората, които се представят за психолози. Например у нас има много психолози, които са недообучени. Или не са обучени за това, което си представят, че правят. В асоциацията ни има много професионални изисквания, но тя не е регулирана, както е лекарската професия. Трудно е да станете практикуващ лекар в която и да е област, ако не сте член на Лекарския съюз. Докато членството в Дружеството на психолозите е доброволно, тъй като това никъде не е обхванато в закон. Същото се отнася и за професията психотерапевт, за което ние се борим от 15 години.</p> <p>Мога да ви кажа като професионален терапевт с 30-годишен стаж, че не съм сигурен дали тези издадени свидетелства за психичния статус на кандидат-шофьорите имат покритие и дали могат да бъдат валидни през цялото време. Защото динамиката на психичните разстройства понякога е въпрос на часове и зависи от прекалено много фактори в живота на хората. Тоест, не могат да бъдат освидетелствани въобще, могат да бъдат освидетелствани, когато имат някакво състояние, което се установява, че е отклонение. Нали знаете, че истинското освидетелстване, ако трябва да сме коректни, е няколко седмици наблюдение и работа. Както сме гледали по американските филми, когато има и престъпление, пращат ги по 6 месеца на психотерапевт-консултант, за да може той да се произнесе евентуално. А не някой да влезе и да очакваш резултат за 5 минути разговор. Както се случва у нас - попълваш едни въпросници, които са предварително известни и продадени на всички. Казвам ви нещо, което е много по-тревожно &ndash; не са регистрирани и не е регулирана професията, която при образователни и други квалификационни изисквания един психолог да се произнесе за статуса на един човек.</p> <p><strong>- А кой трябва да го направи?</strong></p> <p>- Държавата. Парламентът трябва да приеме закон, който да направи професията на психолога и психотерапевта в България регулирана. Това е регламентирано във всички нормални държави. Професията у нас не се практикува в рамките на каквато и да е регулация. Опитваме се например да имаме регистър на квалифицираните психолози, но влизането в него не е в съответствие с изискванията на държавата. Тоест тя да постанови, че такъв регистър трябва да има.</p> <p>Ние просто спазваме международните практики, но членството при нас и проверката на правоспособността, квалификацията, годността на тези специалисти е доброволен акт, а не е задължителен. Мога например да ви кажа кои колеги доброволно са представили доказателства за квалификацията и правоспособността си, но не мога да ви кажа какво е състоянието на хората от службите, които издават тези бележки от т.нар. психотестове, тъй като те не се лицензират от професионалната асоциация. Ние нямаме изпратено едно листче кои са, каква квалификация имат и какви методи използват, защото с някакъв подзаконов акт това става в Министерство на транспорта, службата за автомобилен транспорт.</p> <p><strong>- Защо в министерството искат да си създават повече работа?</strong></p> <p>- Затова защото по този начин се плащат такси на държавата. Много от тях използват методи, за които не са адекватно обучени, но нито искат да се квалифицират, нито да наемат някой друг, просто така им е изгодно.</p> <p><strong>- За какви методи по-точно не са обучени?</strong></p> <p>- Нали си има европейски стандарти, различни апаратури и методики, тестове. Ще бъде интересно да се проучи какво правят хората, когато трябва да получат свидетелство.</p> <p><strong>- Мисля, че е обществена тайна какво правят, когато не могат да го получат легално.</strong></p> <p>- Та според &bdquo;обществената тайна&ldquo; там действа т.нар. мафия на школите, там връзките са на равнище агенцията по автотранспорта. Когато отидохме да говорим с тях, те ни изгониха, като едва ли не някакви нахалници, които се опитват да им вземат бизнеса. Това бе преди четири години и оттогава не се е променило нищо. Нашето депозирано становище е, че както е в другите страни, всяка структура, в която нещо се практикува като психология, била тя клинична или както е в случая в областта на транспорта, всичко това трябва се регулира със закон. Същото е горе-долу положението с придобиването на оръжие. Има само задължителни разпоредби, когато хората отиват в армията или в полицията, но в създадения за това институт по психология работят подготвени специалисти и не е лесно да се мине през всичките процедури.</p> <p>И един от феномените, когато говорим за службите, които издават свидетелства за правоуправление, е, че те не са много надеждни от професионална гледна точка. Защото професията не епоставена на принципа на нормалното законодателство и на професионалните стандарти. Едни хора решили, че са психолози, защото имат някаква диплома и министерството им е издало лиценз, тъй като те внасят едни пари, отчислени от тези кандидати. Няма ясен контрол, няма система с методически средства.</p> <p>Има голям риск много от хората, които имат &bdquo;чисти&ldquo; свидетелства, да имат психически проблеми. Такива психиатри държат хора с депресии и неврози да заемат високи постове. Някои от тях са в парламента, други правят партии.</p> <p>Както се случва и обратното. Знам точно кой колега издаде документите на г-н Ахмед Доган да е с тежка депресия, а това го освобождава от много неща (не се яви като свидетел в съда &ndash; бел. ред.). Ако проследите случая със съдия Ченалова, която арестуваха, ще видите какви са системите за освидетелстване.</p> <p>Ако се наблюдава съдебната практика, съдебните експертизи се правят петорни. Но тук нещата са в една друга територия, тя няма много общо действително с психичното здраве, с психичния статус.</p> <p>Но когато стане дума за бързо събиране на такси, лицензи и каквито и да са други режими, този професионален подход отпада. Да, психолозите, включително в авиацията работят професионално, но не защото България си е регулирала нещата, а защото спазват професионални световни стандарти. Защото техните работодатели са заинтересувани и отговорни и са се допитали кои са най-високите стандарти в професията. Но рискове съществуват, както видяхме, дори в една такава страна като Германия, където всичко е регулирано.</p> <p><strong>- Според световната статистика напоследък много са зачестили депресивните състояния, като са се увеличили и паническите атаки. Това от начина на живот ли е или някаква друга причина?</strong></p> <p>- Известно е, че големите психиатрични заболявания не се повлияват толкова лесно. Аз нямам такава статистика, тъй като не са ни възлагани такива проучвания. Има си център по анализ и информация &ndash; бившия център по обществено здраве в Центъра по хигиена &ndash; той прави такава статистика покрай самоубийствата, покрай общия статус и там проф. Хинков може да има актуални данни. Оттам могат да потвърдят достоверността на такава статистика, която се базира на регистираните случаи.</p> <p>Първото нещо, което пита човек, влязъл в кабинета, е има ли конфиденциалност. Може да се каже, че професията в голямата си част се базира на конфиденциалност и хората нито биват разкривани, нито се водят в някакъв тип регистри. Но всяка статистика е отклонение от реалната картина. Тя може да бъде реална само в страни, каквито има в Европа, където психичното здраве изцяло е обхванато от здравната система. И работата на лекаря, бил той психолог, психотерапевт, психиатър, изцяло се покрива от здравно-осигурителната система. У нас обаче психичното здраве, психиатричната помощ не е обхваната от здравно-осигурителната каса, а се финансира, реимбурсира, и то не напълно &ndash; примерно не за психотерапията, а само за лекарствата - директно от министерството. Вследствие на което от статистиката в министерството отиват само онези случаи, при които се използва медикаментозно лечение и трябва да се изписват скъпи лекарства, или да се прекара известно време в психиатрично заведение. Но повечето от случаите нямат нужда от тази медицинска регистрация, защото не са обхванати от тези услуги. Заможните хора пък ходят в частни заведения и там не са задължени, след като не ползват застрахователен механизъм, да регистират каквото и да е. Тези лекари си водят статистика, за да плащат данъци, но в нея няма имена, има само брой пациенти.</p> <p><strong>- Не е ли сега моментът да поставите своите проблеми на политиците за решаване?</strong></p> <p>- Не е етично, а от наша гледна точка това не е най-правилният начин, защото ние по всяко време казваме, че това е важно. Не само когато има такива случаи, още повече че те са преекспонирани и преди да се установи действителността, не знаем точно какво е.</p> <p><strong>- И понеже зависите от политиците, а те не обичат да се подлагат на психотестове, както стана ясно, ще ви е трудно да промените статуквото. Какво ще правите?</strong></p> <p>- За съжаление не сме високо в приоритетите на политиците, макар че аргументацията ни е, че това просто е нормалният европейски начин тези професии да бъдат регулирани, да има много ясни изисквания кои са организациите, които поддържат регистрите, както Лекарският съюз поддържа регистъра на лекарите в България, стоматолозите, фармацевтите също. Но така стоят нещата и не съм сигурен, че едно свидетелство е издадено, първо - от квалифициран колега, второ - след спазване на процедурен стандарт. Тоест тази експертиза, дори за мен, като председател на Дружеството на психолозите, не е ясно как е дадена. Когато човек е кандидатствал да стане редовен член на дружеството, той представя всички свои квалификации всяка година. Дали е придобил нова специалност, дали е разширил специализацията си, дали е подготвен за това. Защото една магистратура по юридическа психология не те прави квалифициран да използваш полиграф. Това е специален курс, специална програма, която струва по-скъпо от обучението в университета и продължава по-дълго.</p> <p><strong>- Сигурно и с детските психолози е по-сложно обучението?</strong></p> <p>- Ако в България има около 900 педагогически съветници психолози, от тях някъде около 10% са наистина квалифицирани, да ги наречем по нашите стандарти &bdquo;отличници&ldquo;. В това отношение ние сме &bdquo;по-свободен&ldquo; пазар от Америка. Ако някой там си сложи табелка &bdquo;психолог&ldquo;, ще му искат поне десет лиценза да е покрил и минава един от двайсет кандидати. И честно ще ви кажа, не всички психолози са в добро психично състояние. Много хора се мислят за такива, защото това е много защитна позиция. То е като с политиците &ndash; не всички политици са честни хора, което би трябвало да е условие, защото се грижат за обществения интерес.</p> <p><strong>- В Русия е организирана психотерапия на хора, изпаднали в депресия заради дългове към банки. Ние също имаме големи проблеми с този сектор?</strong></p> <p>- Ние правихме преди време такъв проект, но не можахме да му намерим финансиране. В България това също е голям проблем. Но нали знаете, бизнесът на това се крепи - на човешката наивност и алчност. Но не е ли добре преди да подпишете банков договор, да поговорите с психолог. Преди, а не след това.</p> <p><strong>- Не сте ли правили опит да разговаряте с новия министър Петър Москов за проблемите на психолозите?</strong></p> <p>- Аз лично не съм, но имам някои наблюдения, че това не е приоритет в момента на министерството. А и само като чуят, че искаме, след като се признае професията за регулирана, да се осигурят тези условия за практикуване, които са осигурени на лекарите, и &bdquo;бюджетът&ldquo; настръхва. Така че причините да не преминават нашите проекти за тази регулация, е че ние ще натоварим бюджета, а на всичкото отгоре ще поставим изисквания психичното здраве да премине в застрахователния апарат. Например в една консервативна Англия от доста години всеки, който иска да посещава психотерапевт, може да разчита на това, че здравната каса, ако човекът се е осигурявал, ще му покрие 60-70 сесии, преди да се прецени дали има нужда от вторична, специализирана грижа. Тоест това означава, че може да си ходите при който си искате психотерапевт, фигуриращ в националния регистър, и да не плащате от джоба си 70 сесии, тоест 70 часа. И съответно да отидете на комисия за освидетелстване, ако грижата не е довела до подобрение. Това е модерната практика, за която никой, дори психиатрите не искат да говорят. Защото тя поставя нещата веднага на конфронтационна база.</p> <p><strong>- Гледали ли сте филма &bdquo;Красив ум&ldquo;?</strong></p> <p>- Да, един човек може да е гениален и да има проблем с главата. Но филмът дава и друго послание &ndash; гениите винаги са изглеждали странно на обикновените хора, защото си позволяват да отидат отвъд официалната картина.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>