- Автор: Рени Нешкова
- 10 Sep 2020
- 181
- 22
„Абсолютна грешка би било Радан Кънев да тръгне да воюва с призрака на Костов и да прави опити да се еманципира от него. Авторитетът на Радан ще дойде постепенно с политическите победи, които той постига. Факт е, че до момента той успя да се справи с най-трудната задача – да върне партията си не само в парламента, но и в управлението.“
Така Петър Николов коментира за ГЛАСОВЕ ситуацията в Реформаторския блок, лидерската криза и предизвикателствата пред правителството.
Петър Николов е роден в София през 1979 г. Политолог и преподавател по политически науки в Нов български университет. Автор на три монографии в сферата на политическата история. Председател на Института за дясна политика. През седмицата беше назначен за парламентарен секретар на премиера Бойко Борисов.
<p><strong>- Честито! Вие, струва ми се, като политолог за пръв път ще видите политиката „отвътре“, и то в един труден момент за страната. Това предизвикателство ли е за вас?</strong></p>
<p>- Политиката я гледам отвътре от доста отдавна. За пръв път ще видя отвътре изпълнителната власт, което е едновременно и интересно, и отговорно.</p>
<p><strong>- Как се чувствате до Бойко Борисов, една от най-противоречивите фигури на българската политика? Не виждате ли риск, лошите практики от предишното му управление да се повторят?</strong></p>
<p>- Политическа фигура от такъв мащаб няма как да не е противоречива. Лично аз се запознах с Борисов преди година, когато той беше тежко ударен политически и не беше ясно какво бъдеще го чака. И видях с очите си, колко усилия положи, за да се промени. Видях го да прави равносметка на пътя, довел го дотам, и да тръгва по друг път. Колкото и да сме критични, няма как да не оценим трансформацията, която Бойко Борисов преживя. Днес имаме насреща си един много различен, по-диалогичен и по-консенсусен политик.</p>
<p>Да вземем например една теза, която цяло лято стоеше по страниците на медиите. Че Борисов се готви да управлява с ДПС. Казваха го всички и повечето от тях го вярваха. Изборите минаха и първото, което той каза, беше, че няма да прави коалиция с ДПС. Тогава всички решиха, че явно коалицията ще е скрита и той ще разчита на тяхната парламентарна подкрепа. Добре, но човекът отказа тази подкрепа и състави правителство, което я направи невъзможна. И ДПС наистина не гласува кабинета. И остана в опозиция. А в правителството влязоха хора като Христо Иванов, за които никой няма съмнение, че ще се борят срещу влиянието на ДПС в съдебната система.</p>
<p><strong>- Вие създадохте Института за дясна политка с амбицията да „ожените“ ГЕРБ и Реформаторския блок. Удовлетворени ли сте от резултата, който се получи?</strong></p>
<p>- На първата ни „кръгла маса“, когато представяхме института, един до друг седнаха Томислав Дончев, Тодор Танев и Румяна Бъчварова. До тях бяха Светослав Малинов, Гроздан Караджов... Тези хора днес са в едно и също правителство и в едно и също парламентарно мнозинство. А тогава знаете ли какво усилие ни струваше да ги съберем заедно? Когато се събраха обаче, се оказа, че нямат противоречия помежду си. Не просто съм удовлетворен от това, което направихме, а се гордея с него.</p>
<p><strong>- Коалицията между ГЕРБ и Реформаторския блок изглежда като „съдружници по неволя“. Докога ще издържи?</strong></p>
<p>- Тази коалиция е най-хубавото нещо, което се е случвало на десницата от 2001 г. насам. На въпросната първа публична проява на института Калин Янакиев каза, че България се нуждае от съюз на популярната десница ГЕРБ с интелигентската десница РБ. Че едната без другата е осакатена. И беше напълно прав. Няма как едно управление да е устойчиво, ако изолира традиционните градски елити. И няма как въобще да бъде съставено, ако гнусливо страни от средния българин и се затваря в някаква политическа барокамера. Оттук нататък, който се осмели да разруши тази конструкция, ще направи тежък политически грях.</p>
<p><strong>- Трябваше ли според вас да се направи компромис с назначаването на Орхан Исмаилов за зам.-министър на МО, за да не се разтури мнозинството в парламента?</strong></p>
<p>- Аз може би съм един от най-последователните защитници на приемането на „Патриотичния фронт“ като интегрална част от българската десница наравно с ГЕРБ и Реформаторския блок. В този случай обаче патриотите направиха много груба политическа грешка. Първо, изказаха се неподготвени и без да познават случая в детайли. Второ, когато разбраха, че са сбъркали – не се извиниха, а продължиха да повтарят една и съща мантра, сменяйки хаотично аргументите за нея. В началото казаха, че Орхан Исмаилов е проблемен, защото е човек на Ердоган. Оказа се, че работата на Исмаилов е такава, че от години той е подложен на строг мониторинг от страна на българските служби и досието му е перфектно. Става въпрос за убеден български патриот, чийто произход никога не го е спирал да работи за България. Когато това стана ясно, от ПФ обявиха, че Исмаилов е член на „етническата партия НПСД“ и по тази причина не е подходящ за поста. Оказа се обаче, че той не е член на нито една партия. Остана единствено аргументът, че Орхан Исмаилов е етнически турчин. Въпросът е – какво трябва да правим с етническите турци в България. Да ги избием? Надали ПФ искат това. Да ги изолираме и да не им даваме да работят за България? Това искат ДПС, защото тази капсулация е ключът към порочния модел, който ги държи в политиката. Не виждам нищо по-патриотично от това да накараме българските турци да работят за България и да се чувстват българи. </p>
<p>Нещо повече – запознатите добре знаят, че от всички партии в РБ, НПСД са най-горещите привърженици на тезата, че партиите в Блока трябва да се слеят в единен субект, т.е. те са привърженици на модерната визия, че политическите ценности, а не етническата или религиозната принадлежност трябва да са решаващи за идентичността на една или друга партия. Точно това, което ни е необходимо за да спасим българската политика от диктата на ДПС. Прочее, след последното посещение на Местан в Турция стана очевидно, че хора на Ердоган в България са именно ДПС. В такъв случай, поне преди някой да докаже обратното, като патриоти трябва да приемем, че НПСД са част от решението, а не част от проблема с капсулацията и политическото използване на българските мюсюлмани.</p>
<p><strong>- Вие познавате отблизо Реформаторския блок. Найден Зеленогорски оприличи Реформаторския блок на италианско семейство – карат се, но не се развеждат. Харесва ли ви тази метафора? </strong></p>
<p>- През последните години „автентичната“ десница досади на българските избиратели до смърт. Когато видя двама свои добри приятели, които са хем интелигентни и възпитани хора, хем членове на една и съща парламентарна група... Когато видя тези двама души да стоят в телевизионно студио на пет метра един от друг и да отказват да седнат на една маса, честно казано, ми идва да счупя телевизора. Ако ще продължаваме с подобни идиотщини е по-добре да вземем и да се разведем, отколкото да поддържаме тази лицемерна коалиция, в чието единство никой не вярва. Как въобще ще убедим някого, че ще реформираме страната си, ако не можем да решим елементарни проблеми помежду си.</p>
<p><strong>- Гражданският съвет на РБ се превърна в ябълка на раздора, някои от неговите членове напуснаха. Като политолог как виждате ролята на тази структура?</strong></p>
<p>- Бях скептичен към него, когато Гражданският съвет се създаваше. Но днес, след успеха на изборите, никой няма право да посяга върху една структура, която има своята немалка роля за този успех. Би звучало, меко казано, неблагодарно. Друг е въпросът, че Гражданският съвет не винаги играеше успешно ролята, която се очаквше от него. Когато например се редиха листите, на мен ми се искаше именно от „гражданите“ да чуя една по-морална позиция по технологията на това редене и някои конкретни персонални решения в него. Такава позиция за жалост нямаше, или по-скоро имаше, но изказана под сурдинка.</p>
<p><strong>- Никой не пожела да каже преди изборите защо коалиция „Десните“ не бе приета като част от РБ. Ще отрехнете ли завесата към това решение и има ли връзка то с Гражданския съвет? Не е ли разпиляване на гласове сред единомишленици? Какво ги разделя?</strong></p>
<p>- Жал ми е, че партии като „Синьо единство“ или БДФ не намериха място в Реформаторския блок. Лично аз имам много приятели там и смятам, че трябваше да сме заедно. Но на последните избори те направиха голяма грешка. На тях те си поставиха две съвършено неприемливи цели – да работят за провал на РБ на изборите; и да минират възможността за коалиция между ГЕРБ и РБ. Стратегически за десницата, а и за България, това беше тежко предателство и в крайна сметка то беше наказано от избирателя.</p>
<p><strong>- Погледнато отстрани, проблемът в РБ изглежда като лидерска битка. Изглежда също така, че двойното председателство не е много ефективно. Така ли е?</strong></p>
<p>- Разбира се, че е така. РБ се нуждае от лидер и кой да бъде той е очевидно. Тези, които пречат на тези процеси, все още не осъзнават, че губят много повече от своите действия, отколкото печелят. Но рано или късно ще го осъзнаят.</p>
<p><strong>- Според бившия лидер на ДСБ Иван Костов най-големите рискове за кабинета идват от ДПС и Бойко Борисов. Съгласен ли сте? </strong></p>
<p>- Опасенията на г-н Костов, че ДПС ще има влияние върху кабинета, бяха опровергани от начина, по който той беше съставен. Що се отнася до личността на министър-председателя, струва ми се, че той е по-скоро гарантът за успех на доста сложната управленска формула. Без него всичко постигнато при преговорите би се обезсмислило. Очевидно единствено Борисов е в състояние да убеди ГЕРБ, че отстъпките, които бяха направени на РБ, си заслужават.</p>
<p><strong>- И още един въпрос, който се коментира сред привържениците на ДСБ – не са ли изказванията на бившия лидер на ДСБ опасни за крехкото равновесие на управляващата коалиция и обидни за сегашния лидер Радан Кънев? Или може би е просто експертно мнение?</strong></p>
<p>- ДСБ няма как да мине без Иван Костов, защото той е създателят на партията и нейната най-авторитетна фигура. Абсолютна грешка би било Радан Кънев да тръгне да воюва с призрака на Костов и да прави опити да се еманципира от него. Авторитетът на Радан ще дойде постепенно с политическите победи, които той постига. Факт е, че до момента той успя да се справи с най-трудната задача – да върне партията си не само в парламента, но и в управлението.</p>
<p><strong>- Между Радан Кънев и Меглена Кунева изглежда, че има напрежение, колкото и да се опитват да го скрият. Кунева изглеждаше преди консенсусна фигура, но промяната в нейния стил е очевидна. Какво мислите за това?</strong></p>
<p>- Не ми се влиза в тази тема. И двамата са пълнолетни и си имат глави на раменете. Да се надяваме, че ще изгладят противоречията си.</p>
<p><strong>- Кой е добрият и лошият вариант пред дясното, ако правителството се провали?</strong></p>
<p>- Както преди малко казах, за българската десница тази управленска формула е оптимално възможната. Ако се провали, не ни чака нищо добро. Остава само лошият вариант, а именно нарастващо влияние на антиевропейските политически сили с всички произтичащи от това последствия.</p>
<p><strong>- Събитията от последната седмица с тефтерчетата на Златанов показва колко е нежък проблемът и належаща реформата в съдебната система. От какво зависи нейният успех?</strong></p>
<p>- От стабилността на управлението. ГЕРБ и РБ явно имат политическата воля за реформи в съдебната система и назначението на правосъдния министър е ясен знак за това. За да се осъществят успешни реформи обаче, е необходимо правителството да стои стабилно и да може да се облегне на стабилна парламентарна подкрепа. Иначе ще е трудно.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
