Отвъд случая „Ана-Мария“, ужасяващата истина за българската "закрила на детето"

<p>Все по-вероятното насилие, упражнено над Ана-Мария, разкри колко саката е цялата система, свързана със защита на децата и успоредно с това &ndash; колко бездейни, безидейни и безотговорни са представители на училищното съсловие у нас. Затова темата излиза далеч извън частния казус на момиченцето и неговите близки.</p> <p>Ако едно любящо семейство, което мобилизира целия публичен ресурс на държавата, не може да накара отговорните институции да си говорят директно с него, за миг да помислим какво се случва с децата, чиито семейства не търсят начин да ги защитят? А какво става с хлапетата без семейства, които са обект на системно физическо, сексуално и всякакъв вид малтретиране в малките селища, където се намират социалните им домове?</p> <p>&nbsp;</p> <p>Според Закона за закрила на детето полицията е орган за закрила и тя е длъжна да реагира мигновено при сигнал за дете в риск. Това е сравнително лесно и ясно, когато става дума за изоставени малчугани, такива, които са на улицата или принудени да просят, крадат, проституират. Някои от тях ги прибират и ги отвеждат в социален дом. Органите на реда реагират и при сигнал от страна на лекар, който се съмнява, че малкият му пациент е жертва на някакво посегателство. Горе-долу тук свършва намесата на полицията, когато се отнася до защитата на деца.</p> <p>Сериозен български бизнесмен става свидетел как в столичен мол майка пребива детето си, опитите му да я спре почти го превръщат също в жертва. Свидетелите не се отдръпват обаче, викат полиция, но тя отказва да дойде, защото детето очевидно е с майка си. Охраната на мола отказва да се намеси, защото това е семеен проблем.</p> <p>Когато в почивен зимен ден се обаждам, за да подам сигнал, че бебета, увити в парцали, и 3-4-годишни деца участват в просия сред колите на бул. &bdquo;Евлоги Георгиев&ldquo;, от тел. 112 ми отговарят да се оплача (?!) в Столична община в работен ден. И служителката започва да диктува телефонен номер. След кратка схватка, напомняне, че полицията е орган за закрила на деца в риск, и закана, че се връщам там с фотоапарат, че съм записала разговора ни, тя с досада казва, че ще прати патрул.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Какво се случва със семейството на Ана-Мария? Родителите първо не разбират веднага за какво става дума и когато с ужас започват да проумяват случилото се, подават сигнали до училището, до МОН, до Агенцията за закрила на детето, до полицията и за тях нещата спират дотам. Никой от изброените не иска да си говори със семейството, никой не желае да му върне отговор, никой не му обръща внимание.</p> <p>Едва след бурната и едногласна намеса на медиите се оказа, че институциите &bdquo;веднага&ldquo;, &bdquo;мигновено&ldquo; започнали проверки, но те си &bdquo;течали&ldquo; до приключването им. Никой обаче не пожелал да уведоми за тях родителите, да им каже какво ще бъде предприето, никой не е изпратил при тях свои представители, които да снемат техните показания. МОН не реагира на безобразното поведение от страна на училището спрямо обърканото семейство.</p> <p>В същото време Ваня Кастрева, зам.-министър на образованието, докара до ярост цяла България с думите, че училището отговаря за процесите в образованието, а не за насилието, което евентуално се случва в него. Това е същият специалист, който само преди дни заяви на конференция в БАН, посветена на образованието, че децата се нуждаят от нов и модерен подход. От МОН наговориха куп кухи фрази за &bdquo;поставяне на детето в центъра на процеса&ldquo;. Но нагледно се оказа, че този процес не включва самите деца.</p> <p>Никой от МОН не реагира официално на расистката пропаганда от страна на педагози сред децата в село Калище. Тогава учител заяви, че емигрантите &bdquo;са болни и не заслужават да живеят&ldquo;. Явно това не е свързано с &bdquo;процесите&ldquo; в самото училище и затова първолаците чужденци просто не тръгнаха на училище. Мерки срещу директор и преподаватели расисти? Няма такива работи!</p> <p>&nbsp;</p> <p>Ясно е, че затъналите в бюрократична безполезност служители на образователната институция така и не са разбрали, че</p> <p><strong>насилието в училищата расте главоломно</strong>,</p> <p>че деца убиват други деца пред портите на школото, друсат се в час, напиват се в междучасията. Явно обаче, докато ученик не убие учител, от МОН ще гледат на тези случаи като нещо съвсем отделно от &bdquo;образователния процес&ldquo;. Затова какво тук значи накакво си насилие над ученик, който е в училище?</p> <p>Как се оплете МОН в нелепите си оправдания по случая Ана-Мария:</p> <ul> <li>Детето било склонно към разголване;</li> <li>Детето било тръгнало с още една дрешка (бельо) от къщи;</li> <li>Детето и без това не може смислено да разкаже какво му се е случило.</li> </ul> <p>В какво сгрешиха от МОН в обърканите си оправдания:</p> <p>Да допуснем, че Ана-Мария е склонна към разголване. Още в първото си писмо на страницата си във ФБ майката Радосвета Симеонова подчертава, че момиченцето е било със спортен сутиен, който не бил върху него, когато се прибрало. Спортният сутиен се облича през главата и няма закопчалки. Следователно, за да го свали сама Ана-Мария, тя трябва да направи нещо, което &ndash; и нямаме причини да се съмняваме в думите на родителите &ndash; сама не умее. В подкрепа на твърдението им е изказването и на досегашната учителка на Ана-Мария, която казва, че детето не може да прави само почти нищо.</p> <p>Да допуснем, че на тръгване от къщи към училище, Ана-Мария е грабнала още една долна дрешка. Това не обяснява обаче защо тя се е оказала изобщо без бельо, за слагането на което се е погрижила майка й. А коментарът за неспособността на малката да даде &bdquo;смислено обяснение&ldquo; е израз на паниката, която от МОН не успяват да прикрият.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Първоначалната проверка на помощното училище заключава, че то не е безопасно място за децата. &bdquo;Екипът на училището не е отчел правилно първоначалните индикатори за насилие. Бил е неглижиран или подценен този въпрос. Може би причината е, че персоналът не е знаел какво да прави&ldquo; &ndash; казва Ева Жечева, председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).</p> <p>Добре де, Ана-Мария е със забавено развитие. Но с какъв капацитет са директор и учители, за които сигнал, че едно болно дете се прибрало полуголо, че пищи от ужас и на своя език разказва за ужасни неща, не означава нищо? Казаното от Ева Жечева означава, че в помощното училище на всяко от децата с ментални и други увреди може да се случи всичко, защото педагозите нехаят и го позволяват! При това те са толкова неспособни да си вършат работата, че дори не са схванали, че става дума за насилие, и като схванали &ndash; не знаели как да реагират.</p> <p>Казаното от Ева Жечева е косвено потвърждение за насилието над Ана-Мария.</p> <p><strong>Какво е редно да се случи:</strong> дори само тази констатация е достатъчна директорът на школото да бъде светкавично освободен от работа; редно е поне веднъж в историята на българските управници &ndash; временни или постоянно назначени &ndash; един да се подаде оставка заради нелепо поведение и в случая това е зам.-министър Ваня Кастрева. Редно е всички институции, които дни наред безобразно мълчаха пред семейството на Ана-Мария (включително и ДАЗД, които се раздвижиха едва след като медиите ги вдигнаха на ура), да поднесат публично извиненията си и да поемат ангажимент оттук нататък да разпишат правилата за адекватна реакция при подаване на сигнал, свързан с дете. Което и да е дете, чието и да е това дете, където и да се намира то!</p> <p>&nbsp;</p> <p>Затова преди да слушаме поредните гръмки приказки за реформа в образованието и &bdquo;поставяне на детето в центъра на процеса&ldquo;, нека започне реформа в поведението на администрацията. &nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>