- Автор: Екатерина Забродина, Игор Черняк
- 10 Sep 2020
- 189
- 22
Новият 10-сериен документален филм на известния холивудски режисьор Оливър Стоун „Премълчаваната история на САЩ“ вече се излъчва в много страни на света. Проектът на Стоун пренебрегва традиционния поглед върху американската история и повдига завесата над тъмната страна на съществуването на САЩ.
<p> </p>
<p> </p>
<p><strong><em>„Атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки; главната роля в развитието на Студената война; финансирането на ислямистките фундаменталисти в борбата със СССР и неговите съюзници, което в крайна сметка се обърна против самите Съединени щати; нарушаването на Конституцията на САЩ от президентите им – тези и много други примери свидетелстват за това, че историческите факти често се тълкуват в угода на американските политици.“ Това е част от анотацията към филма.</em></strong></p>
<p><strong>- Оливър, вие пристигнахте в Москва в навечерието на премиерата на сериала „Премълчаваната история на САЩ“. Отскоро в Русия се продава и книга със същото заглавие, която излезе след филма. Защо така задълбочено сте се заели с „белите петна” на американската история, вместо да снимате блокбъстъри, които биха имали къде-къде по-голям комерсиален успех?</strong></p>
<p>- Започнах да се занимавам с това през 2008 година. По онова време Джордж Буш беше вече седма година президент. Всичко, през което се наложи да премине моята страна, започвайки от 11 септември 2001 година, за самия мен беше личен кошмар.</p>
<p>Много други хора в Америка също имаха чувството, че нещо не е наред във външната ни политика. Аз не съм изучавал история, винаги съм бил режисьор на драматични филми и не съм се занимавал с документално кино. Беше по-скоро работа, нищо особено амбициозно.</p>
<p>Започнах да работя над „Премълчаваната история“ заедно с историка Питър Кузник и група млади негови дипломанти изследователи. Кузник е уважаван учен, от 35 години е професор, специалист по Студената война и историята на ядрените изследвания. Решихме заедно да заснемем филм за Америка, в който да се опитаме да осмислим нашата история и политика, да разберем как сме станали такива, каквито сме.</p>
<p>Например да осмислим феномена Джордж Буш. Какво представлява той като политик: продължение на някакъв общ модел или отклонение от него. След няколкогодишни изследвания стигнахме до извода, че той е продукт на политиката на Студената война, която бе създадена в САЩ след Втората световна война.</p>
<p>Ще бъда откровен: за мен това беше разочарование. Не е лесно да признаеш, че със смяната на президентите всъщност не се променя нищо: политиката си остава предишната.</p>
<p>Съществува паралелна държава, може да се каже, „правителство в сянка“, което притежава реалната власт. Разбира се, ние сме показали и примерите с Кенеди или Франклин Рузвелт, които са ярки изключения. Също така сме разказали за много моменти в американската история, когато САЩ са могли да тръгнат по алтернативен път – както беше по време на президентските избори през 2000 година.</p>
<p><strong>- Къде освен в Русия е показван филмът и кои други страни са изразили желание да купят правата за излъчването му?</strong></p>
<p>- Много съм горд, че филмът се излъчва в Русия. За мен това е особено събитие. А иначе „Премълчаваната история на САЩ“ бе излъчен в много страни на света, в това число и европейски – например във Франция и Англия. Възможно е в бъдеще да го покажат в Китай, но засега това не се е случило.</p>
<p>Много е важно, че във вашата страна този документален сериал ще се излъчва в ефира на националната телевизия, по Първи канал. В Америка той можеше да бъде видян само по един от кабелните канали, който няма ефирно покритие.</p>
<p>Телевизионните мрежи в нашата страна са много комерсиализирани и се контролират от крупни корпорации. Те никога не биха пуснали такъв нееднозначен филм.</p>
<p><strong>- Коя е най-важната серия от филма според вас?</strong></p>
<p>- За мен всички са еднакво важни. Всяка серия, която продължава един час, е малко кино със своя собствена драматургия. Действието се развива, напрежението расте и в края развръзката открива пътя към следващата серия. Но непременно трябва да се видят всички, за да може „мозайката да се подреди като едно цяло.</p>
<p>Този документален цикъл в крайна сметка позволява човек поне отчасти да разбере американския модел на държава. Що се отнася до отделните серии, мисля, че най-популярна по гледаемост в YouTube е третата част, „Бомбата“ – за това как и защо Америка хвърли атомните бомби над Япония.</p>
<p>Друга много гледана серия е десета – за Буш и Обама. Тя се нарича „Векът на тероризма 2001–2013“ и засяга в по-голяма степен съвременността. Ние предлагаме да се вникне в това защо американците се разочароваха от Обама, който през 2008 година получи от народа мандат за провеждане на реформи, но не се възползва от него.</p>
<p>В моя филм има много размисли по повод на Втората световна война: защо американците са се включили в нея значително по-късно, не са воювали с фашизма от самото начало.</p>
<p>През всички серии преминава въпросът, който непрекъснато задавам на себе си: защо не се променяме, защо през цялото време се повтаряме? Знаете ли, аз съм ветеран от Виетнам. Защо така САЩ отново и отново продължава да воюва – в Ирак, в Афганистан?</p>
<p>В края на краищата разбрах: ние сме продукт на своя манталитет, който е много ограничен. Много мои съвременници, хора от моето поколение, не остаряха – те застинаха в петдесетте години на миналия век и до ден днешен живеят в реалиите на Студената война.</p>
<p><strong>- След излизането на филма в САЩ много американски критици ви обвиниха в изкривяване на истината. Кои моменти от филма бяха най-дискутирани и как отговорихте вие на опонентите си?</strong></p>
<p>- Аз твърдя, че всички изложени във филма факти са щателно проверени и се базират на истински документи. Целият екип се отнесе много сериозно към работата си. Освен всичко друго, репутацията на Питър Кузник беше в опасност. Но е естествено, ако искате да вместите един голям исторически отрязък – от 40-те години на миналия век до наши дни – в 12-часов филма, да ви се наложи да пропуснете някои факти и детайли. Това е неизбежно. Затова двамата с Питър написахме и едноименна книга, по-подробна от филма.</p>
<p>Подчертавам, книгата беше написана след премиерата на филма, колкото и необичайно да е това. По този начин предотвратихме атаките на критиците. При създаването и на сериала, и на книгата работехме с две независими групи, които проверяваха фактите.</p>
<p>И още нещо по повод на критиките: проблемът не е, че ме нападнаха, проблемът е, че мнозина просто игнорираха филма. Той не им беше интересен. Всъщност по повод на „Премълчаваната история на САЩ“ нямаше никаква публична дискусия.</p>
<p>Не ни дадоха ефир в Общонационалното обществено радио, не получихме предложение за сътрудничество от PBS (американска некомерсиална служба, най-известния доставчик на предавания на държавните телевизии – бел. Р.Г.). Причината е, че такива предложения за разпространение се правят единствено за проамерикански документални филми.</p>
<p>По отношение на това, което засяга собствената ни история, ние сме ужасно невежа нация – защото нашите образователни програми провеждат една-единствена генерална линия, тази за американската изключителност.</p>
<p>Ние гледаме на света най-вече през погледа на Америка и не сме способни да го погледнем с други очи. Този начин на мислене се проявява и в политиката ни. Както и преди, Конгресът се придържа към много твърда линия по въпросите, свързани със заплахите за националната сигурност.</p>
<p>А трябва да се признае, че тези заплахи, които ни се представят, са просто един сапунен мехур. Ние живеем в крайна параноя, страхуваме се от Иран, Китай, Русия.</p>
<p>В моя филм исках да покажа: истинският ни враг е вътре в нас. И това е липсата на широта в мисленето. Пример: ако американците посетят Русия, ще опознаят истинската същност на руснаците и няма да бъдат послушни в родината си САЩ. Това е голям проблем.</p>
<p><strong>- През септември в интервю казахте, че сте се обърнали към президента Путин с предложение за интервю. Получихте ли отговор?</strong></p>
<p>- Засега не. Но се надявам, че такова интервю е възможно заради документалния филм за Украйна, чийто съпродуцент съм.</p>
<p>Чакаме отговор. Владимир Путин ми е интересен като личност, като политик, който вече почти 15 години е във властта и който притежава широк кръгозор.</p>
<p>В своите филми винаги се старая да показвам на своите съотечественици, че съществува и друг поглед към света. Така беше с филмите за Фидел Кастро и Уго Чавес.</p>
<p><strong>- Срещнахте ли се с Владимир Путин в Москва тези дни?</strong></p>
<p>- Да, за много кратко. За първи път се срещам с господин Путин.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Ще се появи ли президентът Путин в един от следващите ви проекти – новия филм за Едуард Сноудън, над който работите?</strong></p>
<p>- Не, него го няма във филма. Но е ясно, че именно Русия предостави политическо убежище на Едуард Сноудън в съответствие с нормите на международното право.</p>
<p>Знаем в каква сложна ситуация се оказа той. Струва ми се, че преди години, по времето на моята младост, значително повече страни биха се решили да предоставят убежище на такъв човек.</p>
<p><strong>- Кои страни?</strong></p>
<p>- Освен страните от източния блок – би било възможно това да са Германия и Франция при Митеран или Дьо Гол. Но ситуацията около Сноудън показа, че светът се е променил.</p>
<p><strong>- Честно казано, ние малко се объркахме: в началото имаше съобщения, че ще правите филм по книгата на журналиста Люк Хардинг от „Гардиън”, после – че филмът ще е по книгата на адвоката на Сноудън Анатолий Кучерена „Времето на октопода”. Каква е истината?</strong></p>
<p>- Продължавам да работя над сценария. Той се основава частично на книгата за Сноудън от адвоката му, която представлява художествено произведение. Използвам също така и книгата на Люк Хардинг. Освен това ние интервюирахме и много хора. Когато четох книгата на Кучерена, много от неговите идеи, мисли и опасения ми бяха близки. Преди всичко – по повод на модела на държава на тотално следене и подслушване в стил Оруел. Впрочем цялата история на Сноудън е доказателство за наличието на такава държава. Мнозина се досещаха за това, но нямаха доказателства.</p>
<p><strong>- През август 2013 година на пресконференция в Токио нарекохте Сноудън герой </strong>–<strong> „защото той обнародва секретните файлове не за да получи нещо, нито да причини вреда на страната ни. Направи го по съвест”. А как се отнасяте към факта, че в САЩ мнозина смятат Сноудън за предател?</strong></p>
<p>- Аз съм драматург и снимам филм за него. Не е моя работа да го съдя и да му давам оценки. Аз разказвам историята, а зрителят сам ще реши и ще си състави представа за нея.</p>
<p>Не смятам Сноудън за предател. И не мисля, че е навредил на Америка. Напротив, появата на неговата информация би могла да помогне на САЩ ефективно да реформира спецслужбите си. И президентът на САЩ назначи две специални комисии по този въпрос. Но в края на краищата господин Обама игнорира техните изводи и предложения.</p>
<p><strong>- Решихте ли вече кой ще изпълнява ролята на Сноудън във филма ви? В медиите изтече информация, че сред кандидатите са Джаред Лето, Едуард Нортън, Джейк Джиленхол, Джоузеф Гордън-Левит...</strong></p>
<p>- Това ще бъде Джоузеф Гордън-Левит.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44551_ZL7SMt6eWIJISymXKjHYnXfY5hwemH.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p><em>Едуард Сноудън</em></p>
<p><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44551_AbS0lestBuM9PD5cWKd4fgB72x95bW.jpg" style="height:400px; width:600px" /></em></p>
<p><em><span style="font-size:12.7272720336914px">Джоузеф Гордън-Левит</span></em></p>
<p><strong>- Работейки над филма, срещахте ли се със Сноудън в Русия?</strong></p>
<p>- Да, общувахме в Москва – както и с много други хора, имащи отношение към тази ситуация. Но други подробности не мога да ви кажа.</p>
<p><strong>- Кога филмът ще излезе по екраните?</strong></p>
<p>- Планираме да започнем снимките в първите месеци на следващата година и да завършим филма в края на 2015 година.</p>
<p> </p>
<p><a href="http://www.rg.ru/2014/11/10/stoun.html">http://www.rg.ru/2014/11/10/stoun.html</a></p>
<p><em style="line-height:1.6em">Превод: Елена Дюлгерова</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
