- Автор: Сергей Прасолов, lug-info.com
- 10 Sep 2020
- 105
- 19
Как се случи така, че довчерашните сънародници безмилостно избиват деца, жени, старци? Що за колективно безумие е обзело жителите на „континентална Украйна”? Какви са причините за тази масова психоза и безпределна нечовечност? По тези теми разсъждава Нина Ишченко, литературовед, културолог, преподавател в Луганската държавна академия по култура и изкуства „М. Л. Матусовски“.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50169_WlkWpzPoz3ZSw3QJtnIsMBLEmAyyBV.jpg" style="height:296px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p><strong>– Автор сте на интересна теория, според която в основата на украинското национално самосъзнание е процесът на насилствено формиране на новата украинска нация. Тя се базира и на идеите на Джоан Роулинг, авторката на книгите за Хари Потър, разделящи света на хора и „подчовеци”. Какъв път извървяхте, за да стигнете до тази теория?</strong></p>
<p>– Интересувам се от литература и философия, а също така волю-неволю следя съвременните политически събития. На първо място ме интересуват дълбоките пластове на колективното съзнание, тоест представата на хората за задължителното, правилното, приемливото, нормалното.</p>
<p>Философията изразява тези идеи в прав текст, литературата ги въплъщава в образи. А в екстремална ситуация, каквато е войната, този идеен кадър се осъществява на практика.</p>
<p>От какво не би отстъпил човек дори в страха си от смъртта? Какво би направил човек, ако това му е изгодно? Сега можем да видим отговорите на тези въпроси в живота и по този начин да съставим теория, съвпадаща с наблюдаваната от нас реалност. Известно е какво се случва в Украйна, а светогледът, съответстващ на това, е описан в книгите на Джоан Роулинг.</p>
<p><strong>– Каква е същността на вашата теория?</strong></p>
<p>– Литературата и общественото съзнание си влияят взаимно. Авторът може да стане популярен само ако книгите му изразяват това, което е важно за всички негови читатели. Книгите на Роулинг започнаха да излизат през 1997 година, малко по-късно се появиха екранизациите по тях, всяка от които бързо се превръщаше в култова. Днес Хари Потър е цяла индустрия. Има подражатели, любители, ценители, издават се книги, пишат се продължения, пояснения, обсъждания. Излизат сборници с обяснения, литературна критика, философски трактати, аксесоари, музика, компютърни игри. Тази невероятна популярност показва, че описаното от Роулинг светоусещане се възприема от читателите като норма, а създаденият от нея свят е привлекателен и желан.</p>
<p><strong>- Що за свят е това?</strong></p>
<p>- В този свят хората се делят на две групи – на магьосници и мъгъли. Магьосниците по рождение са такива. Не можеш да станеш магьосник, раждаш се магьосник. Никакви способности и талант, труд и морални качества не биха помогнали на мъгъла да стане магьосник, тази граница е абсолютно непробиваема.</p>
<p>В същото време магьосникът може всичко по отношение на мъгълите: може да ги лъже, да отнема децата им, да изтрива паметта им, да ги държи в робство, дори да ги убива. Това не представлява проблем за героите и се възприема като задължително. То е фон, на който никой не обръща внимание.</p>
<p>Сега, по време на война, на украинските младежи се предлага картина на света, според която хората се делят на два вида – украинци, радетели за европейския избор, и „ватници”. На украинците е позволено всичко, а „ватниците” могат да бъдат бомбардирани в собствените им домове, понеже „светът е устроен така“.</p>
<p>Предложената от украинските модератори картина на света съответства идеално на усвоените още от детството представи, които човек възприема като норма и не вижда необходимост да ги променя.</p>
<p><strong>– Какво представлява това в своята основа – деструктивна идеология или манипулативна технология за трансформиране на масовото съзнание?</strong></p>
<p>– Първото. Това е много повече от манипулативна технология, това е светоусещане, чиито корени са в европейската икономическа система, намиращи проявление в религията и културата. Не става дума за приумица на някаква група хора, а за идеология на цяло едно общество.</p>
<p><strong>– Как в продължение на четвърт век се е проявявало всичко, за което говорите, в украинската независимост – в детайли и примери?</strong></p>
<p>– Тук бих разграничила две направления – вътрешна политика и икономика. В политически план Украйна опита да изкопира Прибалтика, където законодателството се базира на разделянето на жителите на два вида по национален признак.</p>
<p>Да се направи това в Украйна е по-сложно, защото тук руснаците не са малцинство, а мнозинство. Още повече че опитите в тази посока не са преставали никога през всичките 23 години от съществуването на независима Украйна.</p>
<p>Постепенно руският език се отстраняваше от областите на науката, културата, образованието, политиката, идеологията. Защо човек да не може да участва във всички тези сфери на обществения живот, говорейки на родния си език, при положение че равенството между всички народи, езици и култури формално е провъзгласено? Защото руснаците не са народ, не са език, не са култура, правилата не важат за тях и никой не вижда в това никакъв проблем. Тоест става дума за същата тази идейна структура, в която живеят героите на Роулинг.</p>
<p><strong>- Това е хуманитарната страна на нещата. А по-нататък?</strong></p>
<p>- В икономически план Украйна се стремеше да приеме либералните теории и да изгради постиндустриална икономика (красивото наименование на колониалния капитализъм). За теоретична основа на това служи представата, че от една страна съществуват хора креативни, талантливи, с „добра генетика“. От другата страна са всички останали.</p>
<p>Първите трябва да получават повече пари за своя ум и талант, а вторите да работят с двете си ръце за жълти стотинки, и това е справедливо. С такива идеи, насаждани в масовото съзнание, се оправдава отмирането на промишлеността и засилването на паразитиращата социална прослойка.</p>
<p>Ролята на работещите се занижава първо в индустриалните региони, а както се вижда, следващите кандидати за това са селскостопанските райони.</p>
<p><strong>– Как действа тази идеология днес в Украйна?</strong></p>
<p>– Днес тази идеология тласка украинците към война против своите бивши съграждани. Вменяват ни се във вина обикновени в цивилизования свят неща: гласуванията, референдумите, установяването на суверенитет на определени територии. Това е основата на политическата идеология на Европа на Новото време.</p>
<p>В европейската политическа култура да възпираш народа да изразява своята воля и да устройва живота си на основание на своя политически избор е престъпно и еднозначно подсъдно деяние.</p>
<p>И аз питам: как се получи така, че именно поддръжниците на европейските ценности тръгнаха да убиват хора заради провеждането на референдум, за тяхното осъществено право на избор? Отговорът е прост: всички хора имат равни права, но не всички са хора – което отново ни води до идеологията на Роулинг.</p>
<p><strong>– Можe ли да се твърди, че става въпрос просто за съвременен прочит на извечния постулат „разделяй и владей”?</strong></p>
<p>– Не мисля така. Тук става дума за идейното ядро на европейската култура, а тя не е вечна. Хората винаги са знаели за някакви основи на управлението, такъв феномен, какъвто е европейската цивилизация, съществува не толкова отдавна.</p>
<p><strong>– Как мислите: Джоан Роулинг разбирала ли е какво прави и как го прави, или просто се е получило така, че творчеството й да бъде грамотно използвано?</strong></p>
<p>– Роулинг е човек на своята култура. За нея разделението на хората на два вида е дотолкова нормално и естествено, че тя не вижда в него никакъв проблем. Ако попитат Роулинг смятала ли е, че книгите й биха предизвикали масови убийства, тя, естествено, би отговорила отрицателно.</p>
<p>Само че идеите сработват дори този, който ги е изразил, да не може да ги формулира докрай и да предвиди последствията от тях.</p>
<p>Във всеки случай не бива да се твърди, че „се е получило просто така“. Така се получава винаги, когато европейците се сблъскват с руснаците, и тази повторяемост ни навежда на мисълта за обективна закономерност. Западният светоглед винаги води до такъв резултат, а европейската колониална политика на Новото време е пример за това.</p>
<p>Много наши съграждани са в шок от случващото се в Донбас, защото сега именно ние се оказахме в ролята на онези индианци, които е допустимо да ги уморяват от глад и да ги разстрелват в собствените им домове. Ние обаче отдавна знаехме за този принцип. Авторите на тази култура въплъщават в произведенията си идеите, за които говоря, не с някакви пропагандни намерения, а защото виждат света така и не могат да пишат по друг начин.</p>
<p><strong>– По какво се различава идеологията на „Хари Потър“ от исторически изградените формати за разделяне на света? Например англосаксонското делене на „нашия остров“ и „света на туземците“, или това на ислямистите – на „правоверни“ и „неверници“?</strong></p>
<p>– Идеологията на „Хари Потър“ е плод на англосаксонския формат на деление на света, показан в художествени образи. Роулинг е английска писателка, за нея това е естествено. Идеологията на ционизма е много близка до протестантската, двете идеологии имат общи исторически корени.</p>
<p>Общоизвестно е, че английските протестанти са предпочитали Стария завет пред Новия, а много протестанти са се увличали дори по Талмуда. Тези връзки и взаимни влияния са се запазили до ден днешен.</p>
<p>Ислямът е друга култура, но в този важен пункт тя се докосва до западната. Възможно е, и то не на последно място, тази да е причината за популярността на исляма в съвременна Европа.</p>
<p>Всички изброени форми на колективно съзнание са явления от един и същ порядък. Включително украинският национализъм във вида, в който го наблюдаваме на този етап.</p>
<p><strong>– Имат ли значение талантът на автора и мащабът на инвестициите в популяризирането на подобна деструктивна идеология?</strong></p>
<p>– Разбира се, талантът на автора има много голямо значение. Литературното произведение трябва да влияе на поведението, при това на човешкото поведение в екстремални ситуации, когато от избора му зависи нещо изключително значимо – примерно, неговият живот.</p>
<p>Създадената от автора картина трябва да бъде убедителна и увлекателна. В случая с украинския читател светът, описан в книгата, не съвпада с неговия свят. Повечето хора в Украйна все пак не са свикнали да одобряват масовите убийства и не възприемат бомбардирането на училища и болници като норма. Следователно атмосферата в книгата трябва да бъде по-наситена дори от самата реалност. Без чисто литературен талант това няма как да се получи.</p>
<p>А големите инвестиции позволяват да се обхване публичното пространство, предлаганото светоусещане да се превърне, ако не в единствено по принцип, то поне в единственото обсъждано.</p>
<p><strong>– Как тази технология може да сработи утре и в други държави, например в Русия?</strong></p>
<p>– Тази идеология работи еднакво в целия свят. В Русия може да сработи тъй, както сработи и в Украйна. Опити, подобни на Майдана, там се правят непрекъснато – Маршът през 2010-а, митингът на 1 март в Москва тази година, разни инициативи в Сибир, за което писа например, Мараховски*. Прослойката, проводник на западната идеология, в Русия е по-голяма, отколкото в Украйна – и в процентно отношение, и в цифрово изражение. Така че възможности за организиране на „майдан“ има и те ще бъдат използвани. Не бива да се смята, че налягането ще спре от само себе си.</p>
<p><strong>– Как да се борим с подобни деструктивни технологии/идеологии?</strong></p>
<p>- На общественото съзнание влияе както общественото битие, така и културата в тесния смисъл на думата – затова борбата може да върви в две направления.</p>
<p>Единият път е в промяната на икономиката и излизането от капиталистическия свят. В този случай другият обществен строй ще се нуждае от друга идеология, от друга литература – и те ще се появят.</p>
<p>Вторият път е да се направи така, че идеята за делението на хората на „горна“ и „долна“ категория да бъде неприемлива за обсъждане в публичното пространство. Тук решаваща е ролята на религията, а след това на изкуството. Информационните технологии също имат голямо значение за организацията на публичната дейност и това не бива да се пренебрегва.</p>
<p>-----------</p>
<p>*Нина Ишченко е литературовед, културолог, преподавател в Луганската държавна академия по култура и изкуства „М. Л. Матусовски“.</p>
<p>** Виктор Мараховски, съвременен руски писател</p>
<p> </p>
<p><em>Превод от руски: Елена Дюлгерова</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
