Непризнатият Северен Кипър празнува 31-ва годишнина

<h1>&nbsp;</h1> <h1>Изключените европейци вече не вярват в чудеса</h1> <h2>Външният министър Йоздил Нами пътува като официален турчин или частен англичанин</h2> <p>&bdquo;Като дипломат, аз пътувам с турски дипломатически паспорт. Като обикновен гражданин пътувам с британски паспорт, тъй като съм роден в Англия и притежавам и такъв документ.&rdquo; Така отговори външният министър на Севернокипърската Турска Република Йоздил Нами на въпроса на &bdquo;Гласове&rdquo; с какъв паспорт пътува в чужбина.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_urmwsPWbBpkQQ28FTMx1uT73drs54x.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><strong>&nbsp;<em>Йоздил Нами</em></strong></p> <p>Само ден по-рано Кемал Баякали, зам.-генерален секретар по международните въпроси на Севернокипърската търговско-промишлена палата разказа, че притежава три паспорта: севернокипърски, който е единствено за местна употреба; кипърски, с който е член на ЕС и може да пътува свободно навсякъде и турски, чрез който ползва всички права и привилегии на турски гражданин. И това е валидно за всички жители на северната част на Кипър.</p> <p>Някои хора притежават и четвърти &ndash; британски, допълни съветник на външния министър. Бившата колония на короната счита жителите на острова за &bdquo;свои&rdquo; и мнозина от тях са и поданици и на Н.В. Елизабет ІІ. И е факт, че когато заминава по лични причини, външният министър на севернокипърската република Йоздил Нами го прави като англичанин.<br /> В крайна сметка всеки индивидуален жител на Севернокипърска турска република (СКТР) &nbsp;е гражданин е жител на ЕС с последващите пълни права на придвижване и работа, но като общност севернокипърците остават непризнати.</p> <p>Обект на дипломатически упражнения и кървави военни действия за последните 50 години, мнозина от местните, с които човек се запознава в ресторанта или се разговаря в таксито коментират с крива усмивка и махване на ръка: &bdquo;Да се върнат англичаните, всичко ще е ясно!&rdquo; Повечето обаче упорито повтарят, че след толкова години разрешението трябва да дойде. И веднага дават пример с Косово.</p> <p>&bdquo;Искам да бъда човек с еднозначна идентичност, уморен съм от превъртане на паспорти! Уморен съм от измисляне на пощенски адрес!&rdquo; &ndash; казва още Кемал Баякали от търговската камара.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_CzYY6rO2DpsXfj0oYTawUFq2IDubIy.jpg" style="height:600px; width:400px" />&nbsp;</p> <p><strong>Кемал Баякали</strong></p> <p>Севернокипърците сме самостоятелна икономическа единица. Ние не сме Турция, защото сме с различни икономики, различно ДДС, с различни парламенти, закони, съдии. Ние имаме митнически правила между Турция и СКТР. Ние сме друга държава, но не сме признати.</p> <p>А някой задава ли си въпроса какво се случва, когато искам да си поръчам книга от Amazon, например? Или стока от Ebay? Къде да пристигне моята поръчка? Когато човек отвори падащото меню с всички държави, там ще намери Гуана, Вануату, България, Косово, но СКТР няма. Затова даваме международен код за Турция, оттам пощите го изпращат към нас. Мога да го изпратя до Кипър, но то ще пристигне в южната част, а тамошните служители ще решат дали искат да ми го пратят, но най-вероятно &ndash; не.</p> <p>А как се прави бизнес с друга държава за внос или износ на изделия, след като всяка компания трябва да реши сама за себе си дали иска да подпише договор с представител на несъществуваща държава? Нашите ежедневни проблеми се въртят край изпращане на най-обикновени фактури и подписване на договори. Ако аз мога да кажа нещо на политиците, то е: позволете ми да бъда обикновен човек. В Косово това стана възможно за много кратък период от време. Ние чакаме от 50 години. Искаме нормален живот.&rdquo;<br /> <br /> &nbsp;</p> <p><strong>Непризнатата Севернокипърска Турска Република отбелязва 31-ва годишнина</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_Ik8Hjf87iLwKJM4Ja3Dlzx1ZAKC4Vl.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Това би бил най-обикновен национален празник, ако не става дума за страна, която е такава само в собствените си очи &ndash; без нито една дипломатическа мисия по света, ако не броим самата Турция. Дипломатически и граждански нито един неин представител не може да пресече нито една европейска или друга граница с паспорта си като севернокипърец, защото държавата не съществува на политическата карта. Следователно всеки кипърец притежава поне три паспорта: на кипърец и като такъв той е европеец и следователно може да пътува свободно и неограничено; турски, защото това му дава всички права и превилегии на турски гражданин и севернокипърски, защото принадлежи към тази общност, която от 50 години се надява да постигне решение на въпроса за своята идентичност.</p> <p>От гледна точка на туристите, буферната зона между Севера и Юга е малка атракция. Най-активно и непрестанно движение между двете зони е на няколко котки, които без никакви санкции похапват ту при турците, ту се подмазват на служителите от базата на ООН, разположена между двете бариери.</p> <p>От центъра на Северна Никозия до южната до бариерата отнема половин час разходка.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_6uFUCdhkOLxrJGaBnJO3teYemxets5.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Питам граничната служителка на турската граница: &bdquo;Отскачате ли понякога от другата страна?&rdquo; &bdquo;Не! Защо да го правя?&rdquo;</p> <p>Сто метра отвъд тази бариера е гръцката. Вървим редом със сръбски колега, който няма виза за ЕС. Подаваме паспортите, гърците поглеждат изпитателно лицето на младия журналист, той им се усмихва. &bdquo;Минавай, минавай.&rdquo; &ndash; махват те с ръка. И така шенгенските правила са пренебрегнати за секунди. Тук играта е въпрос на авторитет &ndash; не може този човек да е вече в Кипър, да е гост на съседите отвъд бариерата, а те да го върнат.</p> <p>Питаме и тях: &bdquo;Отивате ли на гости от другата страна?&rdquo; &bdquo;Не! Защо да го правим!&rdquo;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Първите къщи, които виждаме</p> <p><strong>помнят военни действия</strong></p> <p>и са оставени на саморазрушение. Покривът на едната е рухнал и вътре е поникнало високо дърво. Причината е по-скоро въпрос на собственост, отколкото знак за историческа памет.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_DEFLlZ1u6jgD4Zq8JBbmXKUYKuInyE.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>В съседство се виждат великолепните домове на бившите колонизатори от Острова &ndash; изящни, светли, скъпи. Те са обитаеми от местни богаташи.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_IbioXEoZ9uip8mpzu8aFv7qp5bUOyt.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Интересен факт е, че бившият председател на Камарата на лордовете във Великобритания днес кара щастливите дни на своята пенсия именно в Северен Кипър. Известни британски политици отдъхват след активна кариера в съседство с него. И в това няма нищо странно или незаконно &ndash; те са там в частно качество, а преимуществата на острова са признати още по времето британската колонизация.</p> <p>Навлизането в гръцка Никозия града разкрива обикновени тесни улици, не особено добре поддържани сгради и изобилие от гръцки заведения. Общото между двете части на острова са дюнерджийниците.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>&quot;Турция е виновна за всичко, северните кипърци нямат вина!&quot;</strong></p> <p>Това ни казва Янис. Заедно със съпругата си Фортула държат магазин за сувенири. Смешното е, че тези сувенири са абсолютно идентични от двете страни на зелената линия. Нито турците са написали &bdquo;Турски Кипър&rdquo;, нито гърците акцентират на своята териториална претенция за първенство на острова. Забавното е човек да си купи сувенир от всяка страна.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_shFLGDq4CzzUYHhnhMvrs1ySqE4lsC.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&bdquo;Някога притежавах два магазина във Фамагуста. Явих се на конкурс за техните площи и го спечелих. Изглеждаше чудесна възможност. Купих апартамент в близост, а три месеца по-късно дойде войната от 1974 г. Мобилизираха ме преди да се усетя. Отидох да стрелям по съседи. Голямо клане стана, голямо. От всички, които бяхме на този фронт, оцеляхме четирима. Аз бях един от тези късметлии. Върнах се да търся жената, двете ни деца бяха малки. Нямаше ги. И се чудех дали са живи, дали са отвлечени, дали са жертви на нещо друго... Сетих се после, че жена ми има дядо някъде далеч на юг. Някак се добрах дотам и започнах да питам по улицата за някакъв дядо. Когато я видях, тя седеше на земята пред къщата на дядо си, децата пълзяха около нея, я та гледаше в нищото. Да, на нас ни провървя, събрахме се, живи бяхме, справихме се. Сега голямата ми внучка е на 22.&rdquo;</p> <p>Жената не проговаря нито веднъж, стои права до мъжа си и само се усмихва. Когато той разказва как я видял в двора на дядото, протяга ръка и го гали по рамото. &bdquo;Нямаме нищо против севернокипърските турци. Нали и преди живеехме с тях, те не са виновни за това положение. Ние виним Турция, те подпалиха всичко, те продължават да подклаждат проблемите. Ето сега турците искат да ни откраднат залежите от гориво, дори кораб са пратили!&rdquo;<br /> &bdquo;Но турците не работят ли в изключителната икономическа зона, там където е Севернокипърската република?&rdquo;<br /> &bdquo;Хей, няма такава република! Има буферна зона, която ни дели от хора, които са никакви, те са част от нищо! Всички залежи са наши, всички!&rdquo;<br /> &bdquo;А някога отивате ли на гости от другата страна на бариерата?&rdquo;</p> <p>&bdquo;Отивали сме, хей така, но чакаме всичко да се отпуши, чакаме да си върнем жилището във Фамагуста, чакаме да си върнем целия живот.&rdquo;&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Кипър става пълноправен член на ЕС през 2004 година</strong>.</p> <p>И досега стои въпросът: защо съюзът прие член, на чиито гръб към датата на приемането вече 40 години тегне неразрешен териториален, политически и военен конфликт. Осман Ертюг, съветник и говорител на президента на СКТР Дервиш Ероглу обяснява: &bdquo;Защо ЕС прие гръцките кипърци преди постигането на съгласие? Защото по това време Гърция изнудваше ЕС, като казваше, че ако и цитирам &bdquo;Републка Кипър не бъде приета, ние ще стопираме целият процес по разширяването&rdquo;. И тъй като в този момент ЕС бе на пътя на разширяването, като в този процес държавите-членки станаха 27, гърците ясно предупредиха, че докато ЕС не приеме Република Кипър, те ще стопират целия процес. И така съюзът все кипърците на борда.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_PUUuGA86FKFeFDWW1dJxEbyd3ZR7kk.jpg" style="height:600px; width:402px" /></p> <p><strong>Осман Ертюг</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Ние гледаме на Кипър като дом на турски и гръцки кипърци, те гледат на острова като на исконно гръцка земя, където турците, в най-добрия случай могат да имат права на малцинство, втори клас население.&rdquo;</p> <p>&nbsp;</p> <h2>НАЧАЛОТО НА ЕВРО-ХАОСА</h2> <p>Точно с решението за пълноправно членство е забъркана първата евро-кипърска политическа каша. Ако Европа бе приела в разширението само гръцката част на острова, това автоматично би означавало признаване на самостоятелността на северната турска част. Така е решено приемането да се отнася до Кипър в неговата цялост, като признаващите себе си за турци жители получават паспорти, с които могат да се движат като всички европейци. Разрешаването на проблемите между двете части на острова е оставено за следващ етап на преговори.</p> <p>Това решение води след себе си цяла поредица от търговски, пазарни и най-общо &ndash; икономически бъркотии, политически крамоли, объркване в редиците на европейския парламент, а от последните няколко седмици &ndash; и разрастващ се спор по отношение на изключителната икономическа зона в която се извършват проучвания за наличие на горива от страна на Турция.</p> <p>По смисъла на международното законодателство, изключителната икономическа зона е неотменима част от територията на всяка страна, която се намира на море и всички полезни залежи в зоната, която в зависимост от размера на водната площ и отстоянието от друга суша, е в рамките на определени морски мили. Всички залежи в тази зона принадлежат на съответната държава. И докато севернокипърската непризната република счита за свое право да проучва залежи в своята акватория, която отговаря като площ на изключителната икономическа зона, то кипърските гърци са убедени, че водите от всички страни на острова са изцяло техни. Формално имат право на такова твърдение, защото официално признаване на севернокипърската република не съществува. По тази логика всяко проучване от страна на севернокипърците и особено с чужда помощ, като тази от страна на Турция, може да се счита за открита провокация.</p> <p><strong>В началото на октомври</strong> т.г. гръцките кипърци за пореден път напускат масата на преговорите за обединение на разделения остров, като отговор на турските планове за проучване за горива там, където гръцкото кипърско правителство вече е назначило компании, които да извършват такава дейност. Според президента на Северен Кипър Дервиш Ероглу обаче, кипърските гърци са договорили напускането на преговорите с Гърция още преди появата на турския кораб за проучвания в спорната акватория.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_K9fFEVgM1VxGack69lkSSZ3rd7q5fL.jpg" style="height:600px; width:400px" /></p> <p><strong>Дервиш Ероглу</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Полезните залежи около Кипър не са гигантски, но са достатъчно богати, за да позволята на острова да се изстреля като ракета в икономическо отношение, обяснява външният министър Йоздил Нами.</p> <p>В името на какво да е съглашение извън договорки със СКТР, сега гръцката страна се кани на договорки дори със страна като Египет, която й носи риск, допълва той.</p> <p>Поредицата от</p> <p><strong>провалени преговори от двете страни</strong></p> <p>датират още от 60-те години и през равни интервали от време преговарящите не постигат съгласие, независимо кой стои като медиатор между тях. Специалистите цитират годините от 1963 г., после 1968, 73-та... Кървавите събития от 1974 г. бетонират антагонизма между двете спорещи групи не само в полически, но и в човешки план. Само няколко разговора с местните хора от двете страни на буферната зона разкриват настървение към другата част на острова предимно с териториални претенции и почти без никакъв коментар по отношение на различните вероизповедания.</p> <p>Неуспехите продължават да се трупат от 1977 г. през 1985-та, 86-та. И така стигаме до <strong>&bdquo;</strong>Плана Анан<strong>&rdquo; </strong>от 2004 г. За мнозина предложението на председателя на ООН е повратна точка. Въпросът за референдум към двете групи жители на острова гласи: &bdquo;Съгласни ли сте с предложението за създаване на нова държава с всички юридически анекси към това съгласие между гръцките и кипърските турци, за да може Кипър да влезе в ЕС като една държава?&ldquo;</p> <p>Резултатите са повече от категорични: От гръцка страна <em>неодобрението</em> на &bdquo;Плана Анан&ldquo; е 75%, а&nbsp;<em>одобрението</em> от турска &ndash; 64%. Може да се каже, че двете страни, които би трябвало да формират една федерална държава са на полюсно противоположни мнения.</p> <p>Важна подробност е, че е предвидено ЕС да продължи с разширяването, независимо от резултатите от референдума. А това го обезмисля, тъй като гърците са наясно, че с подкрепата на Атина, те така или иначе стават член на съюза, заедно с още девет държави, кандидати по същото време.</p> <p>Одобрението за плана на Анан от страна на турските кипърци е разглеждано като &bdquo;домогване до Европа&ldquo;, а в един от анализите по темата, публикуван в гръцката преса се казва: &bdquo;Троянският кон на кипърските турци бе спрян&ldquo;. Коментарът е, че по този начин Турция ще търси задни вратички за достигане до членство в ЕС.</p> <p>Сега обаче кипърските турци и така са си членове на ЕС и на теория всеки турчин, който би искал легитимно европейско гражданство е достатъчно да получи севернокипърско поданство, което изобщо не е проблем.</p> <p>Сред доводите от страна на гръцкия президент срещу</p> <p><strong>отхвърлянето на &bdquo;Плана Анан&ldquo;</strong></p> <p>са записани и следните точки: &bdquo;Петата поправка на плана предполага коопериране по отношение на гражданската авиация на Турция. Управлението на въздушното пространство на Кипър ще изисква и съгласието на Турция. Това означава, че в случай на пряка опасност за живота на пътници на борда на граждански самолет, това ще позволи на Турция да използва военна авиация за оказване на помощ в кипърското въздушно пространство.&ldquo;; &bdquo;Етническите пропорции на гръцки и турски кипърци е съответно 77% и 18%. Планът на Анан обаче предполага равно представителство в сената и съда, като дава по 50% участие на всяка от страните. И така мнозинството става малцинство по отношение на важните решения в страната&ldquo;; &bdquo;Почти всички турски заселници ще получават гражданство, а бъдещият парламент няма да има никакъв контрол над турската имиграция&ldquo;.</p> <p>Този текст конкретно е интересен и се отнася до</p> <p><strong>етническо неодобрение</strong>,</p> <p>а не до човешкия фактор и количеството население като бройка. Днес в Кипър живеят малко над 1 млн. жители, а при пътуване през острова с кола човек остава поразен колко големи площи пустеят напълно, изглеждат по-скоро като пустини с разпръснати по тях камъни и боклуци.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_NbGnAvCzTOVSRbaVw387UORCVMBI0j.jpg" style="height:309px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Днес вътрешността на Северен Кипър е тъжна и гола, мръсотия и пусти строежи се виждат да стърчат самотно.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_p0VEFAzVmBRTh16C8fXs8QsbhFjIKz.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>По думите на Ахмет Сьозен, зам.-ректор и завеждащ научната част на Източен средиземноморски университет, островът без проблеми би поел още 10 млн. души и те пак няма да си пречат &ndash; просто свободното място за тях е налично.</p> <p>Следват обаче доводите на гърците по &bdquo;Плана Анан&ldquo;, които звучат най-разбираемо. След като през 1976 г. Европейската комисия по човешките права признава, че с военните действия от 1974 г. Турция чрез своите военни е нарушила правата на гърците, като е избивала невинни хора, изнасилвала е жени на възраст между 12 и 71 години, причинила е мъчения на затворници от гръцки произход, отнела е свободи, не е разрешила завръщането на над 18 хиляди гръцки бежанци да се върнат по домовете си, поне да съберат имуществото си.</p> <p>Гръцките доводи изтъкват и факта, че в плана не са предвидени финансови компенсации за гърците от страна на Турция по нито една от точките, признати официално за нарушения.&nbsp; В същото време въпросът с незаконно отнетите имоти няма да се разглежда, англичаните, закупили от кипърските гърци домове, някога принадлежали на гърци, си остават собственост на последните купувачи.</p> <p>Не на последно място, според плана на Анан, гръцките кипърци не могат да надвишават повече от 6% население в турските райони, което не им дава и възможността да изграждат там свои училища и по същество това количествено ограничение води и до контрол над раждаемостта. Ако тя е по-висока, някой от новите местни гърци ще трябва да се изсели отново.</p> <p>Само година по-късно обаче, Анан пише доклад, чието основно съдържание се отнася до поставянето в пълна международна изолация кипърските турци. И това е факт. Към днешна дата турски Кипър е извън всички световни събития от спортен и културен характер &ndash; местното население не може да участва в олимпиада или световно първенство, не би участвало на световен културен или кино форум.</p> <p>Сред новите и вече утвърдени абсурди на системата е фактът, че като еднозначен член на ЕС, Кипър е с право на 6 депутати в Европейския парламент. Броят на депутатите се базира на общата численост на населението. В ЕП обаче представители са само гърците. Когато от СКТР официално питат евроинституциите как техните европейски граждани да участват в евроизборите, получават странен отговор: всички жители с право на глас да отскочат до гръцката част на Кипър, където са изборните урни. Външният министър Йоздил Нами с право пита: &bdquo;Как да организираме тази изборна евакуация в рамките на един ден? Та това са 150 хил. души с право на глас! Да не говорим, че дори това да се случи, тези хора по закон нямат право да гласуват на място, където не живеят. Тоест &ndash; трябва ли 150 хил. гласоподаватели да се снабдят с фалшиви адресни карти?&ldquo;</p> <p>В крайна сметка гръцката страна диктува условията. Те позволяват 2 на сто от 150-те хиляди гласоподаватели или 3 хил. души да дадат гласа си. От тях едва половината успяват да направят това, другите са върнати заради нередовна адресна регистрация (което е валидно и за останалите 1500 човека, добрали се до урните).</p> <p>На въпроса на &bdquo;Гласове&ldquo; колко са българите в турската част на острова, Нами отговори, че са около 1000 души, които били толкова сходни по манталитет с местните, че се вписвали веднага. Той добави, че един от висшите служители на външното министерство също е българин и са много доволни от работата му.</p> <p>Съветникът по дипломатическите въпроси на президента на СКТР Осман Ертюг добави, че за него също работят българи и той е доволен от сътрудничеството си с тях.</p> <p>&nbsp;</p> <h2>ДИПЛОМАЦИЯТА</h2> <p>Към днешна дата едва шест европейски държави са допуснали създаването на представителства на СКТР. Това са Белгия, Германия, Италия, Швеция, Швейцария, Турция (с пълноправно посолство), Великобритания &ndash; освен с представителство и с туристически офис и последна е Унгария.</p> <p>Това е последната държава, където външният министър Нами осъществи официални срещи. &bdquo;Наясно съм, че България е с ново правителство, каза той - Ще търсим контакт, защото дори да не сме признати, ние искам да включим повече държави в общия диалог по темата, защото всички сме с интерес този дълъг и изтощителен период &nbsp;да намери своето решение.&ldquo; &ndash; каза министър Нами.</p> <p>В Северна Америка представителства непризнатата република има в Ню Йорк и в столицата Вашингтон.</p> <p>В Азия републиката е представена в Азърбайджан, Бахрейн, Израел, Кувейт, Киргистан, Пакистан, Оман, Катар и ОАЕ .</p> <p>През годините преговорите никога не са спирали, форматите се променят, политическите лидери, които се включват се променят, остава непроменен само крайният резултат &ndash; без резултат. И така &ndash; 50 години.</p> <p>Президентът на СКТР Дервиш Ероглу заявява: &bdquo;Ние никога не сме ставали от масата на преговорите, ние просто очакваме гръцката страна да се завърне. Продължаващото разделение не може да продължи вечно, то вече се проточи твърде дълго. През тях аз съм бил 18 години премиер на страната&ldquo;, и допълни: &bdquo;Гърците не отхвърлят просто план &ndash; кой да е план, те не искат разрешение на проблема защото не искат да делят, те са убедени в териториалното си право.&ldquo;</p> <p>Външният министър на севернокипърската република Йоздил Нами коментира поредното напускане на преговорите от страна на Гърция и с чисто икономически причини. &bdquo;Те се надяват на естествените природни ресурси, за да си стъпят на краката. Истината е, че през последните години икономиката на Гърция се срути, гърците продължават пътя си надолу, подобно е положението и при кипърските им сънародници. През цялото това време Турция върви във възходяща посока. Ние разчитаме в изключително голяма степен на финансовата помощ на Турция, но за нас възходът също е факт.&ldquo;</p> <p>&nbsp;</p> <h2>БИТИЕТО НА ИЗОЛИРАНИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ</h2> <p>Тъй като СКТР остава държава на изолираните европейци, университетските преподаватели признават, че изтичането на мозъци е факт. Всеки, който иска да се развива, просто не може да остане на острова, защото там ще се състезава сам със себе си. Преподавателят от Източният средиземноморски университет Ахмет Сьозен коментира: &bdquo;Ние сме като куче, което гони опашката си. Колкото и бързо да се върти, какво следва от това за опашката?&ldquo;</p> <p>Президентът на търговско-промишлената палата Фикри Торос подчерта, че предвид трудните външноикономически връзки на страната, ресурсите за забогатяване се търсят във вътрешния потенциал.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_fOvWc5rPFkDBduMnqirzqmniYj4A25.jpg" /></p> <p><strong>Фикри Торос</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Над 70% от БВП на страната се формира от сектора на услугите, по малко над 5% се падат на строителството и земеделието. Огромната част от услугите се генерира като резултат от дейността на девет университета, които, за разлика от републиката, са акредитирани от съответните световни центрове. В тях по едно и също време се обучават 72 хил. студенти. Дори когато възникне проблем с дадена специалност, тя получава легитимност в Турция, а този документ вече гарантира, че тапията ще бъде приета. Повечето специалности се преподават на английски, преподават се модерни специалности, които се търсят по света.</p> <p>Само в Източният средиземноморски университет работят 1100 преподаватели от 35 държави, сред които и двама българи. Студентите са 19 хиляди от 95 държави, четири българчета се обучават там. Всички младежи от развиващи се страни и тези, които са с финансови проблеми получават 50% намаление на цената. Така обучението на година излиза около 3500-5500 USD. Въпреки това изтичането на мозъци е факт &ndash; всеки с талант търси реализация и заминава към Турция или Англия.</p> <p>Сред услугите с почти еднакъв дял важност са туризмът и дейностите, свързани със студентите, обяснява шефът на търговско-промишлената палата. &bdquo;Ние не броим родителите на децата, които учат при нас за туристи, когато ни посещават и не отчитаме приходите от тях като част от тези на туризма, но е факт, че те допринасят за икономиката ни. Проблем е обаче, че не може да се осъществяват директни полети до летище Ерчан, а задължително трябва да се кацне някъде в Турция. Рейсове се осъществяват само от самолети под турски флаг.</p> <p>Въпреки това, на глава от населението броят на туристите в северната част на острова съответства на тази на южната. При 300 хил. души население, броят на туристите, които са отседнали с преспиване е четири пъти по-голям.&ldquo; &ndash; казва Фикри Торос.</p> <p>Факт е, че само в Никозия, по-интересните исторически и археологически обекти се намират в северната част на разделения град. През ноември човек се разминава по тесните улички със стотици германски туристи, които са плъзнали навсякъде.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_UiUpe6vGVa1yLe3yCuR44iqsApLE0O.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><br /> <em>Боюк хан, построен от османците преди няколко века, сега е място за хапване, почивка и покупка на сувенири, много от които се правят на ръка, а работилничките са в дюкянчетата.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_RXpbnA7JAarzr47jRK1v8vYcZJQMNV.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Днес едни от най-красивите исторически паметници в столицата Никозия са останали на турска територия и е интересно да се види здание, видимо изградено за католически храм превърнато на джамия.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_A46FUxSpqQzqivAuGUIxGkAQ2Oc6r4.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Архитектурата е напълно запазена, само хората се събуват на входа и ходят вътре по меки килими. Редом с големите германски групи се чува още испански и руски.</p> <p>Въпреки активността в града, извън конферентните срещи питам външния министър Нами защо градът е толкова мръсен, липсва елементарна инфраструктура като тротоари, където ги има са разбити и криви, боклуците са навсякъде. &quot;Вярно е наблюдението Ви - кимва министърът - до съвсем скоро имахме кмет-мошеник, който докара града до банкрут. Сега го разследват. А ние избрахме нов. На него се надяваме да поправи всичко това, но нищо няма да стане от днес за утре.&quot;&nbsp;</p> <p>Пътуването от Никозия до Фамагуста обаче е тъжно. През цялото време в главата ми звучи Вапцаров: &quot;Ти помниш ли моерто и машините, и трюмовете пълни с лепкав мрак. И онзи див копнеж по Филипините, по едрите звезди на Фамагуста...&quot;</p> <p>Пътищата към мечтаното небе са тесни, а на места се превръщат в асфалтови пътечки. Мизерия, изоставени полуразрушени сгради, боклуци от всякакви остатъци и селкостопанска механизация стърчат самотно насред нищото; в селищата мизерията е видна, а където е асфалтирано, едвам може да мине една кола. За сравнение, дори най-отдалечената част на Анадола изглежда по-свежо и облагородено.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_t9zpOfZoblZ2fh4lTcBRFJH7VZMeHx.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Председателят на търговската камара Торос изтъква, че</p> <p><strong>40 на сто от бюджета им идва от Турция</strong>.</p> <p>Чуждите инвестиции са под 2% и е невъзможно да разчитаме на тях, обяснява той.</p> <p>За разлика от политиците, академичната общност е пълна с идеи за практически действия, които не зависят от политиците по същество. &bdquo;Културата, работещите проекти ще ни обединят, не някакви документи. Още повече, че през 2015 г. в СКТР предстоят избори. Това автоматично променя говоренето на политиците &ndash; те стават актьори, популисти, говорители, но не и работещи хора. Губим още една година в празни приказки!&ldquo; &ndash; казва проф. Ахмет Сьозен.</p> <p>Това, което от академичната общост предлагат е обединение на хората над общи проекти, някои от които могат да се случват и в буферната зона. Един от плановете е за нов соларен парк от който да се възползват и двете страни. Учените искат военните да се изтеглят от Вароша във Фамагуста и там отново да започне живот.</p> <p>Живот за кого обаче? Как места, които са били нечия собственост сега просто да бъдат преразпределени? Янис, онзи с магазинчето, още чака да се върне в апартамента си, който е обитавал едва три месеца в началото на 1974 г.</p> <p>&bdquo;Явно през всичките тези години не вършим нещата по правилния начин, не се съгласяваме на разумните действия, защото иначе щеше да настъпи някакво решение. Очевидно не на всяка цена, но и без решение, каква е цената, която плащаме?&ldquo; &ndash; продължава да разсъждава университетският преподавател.</p> <p>Питам го след като са успели да станат космополитни въпреки изолацията, дали друговерците могат да хапват и свинско. Проф. д-р Ахмет Сьозен се усмихва широко и отвръща, че много турци редовно си хапват и свинско, като съпругата му е сред тези мюсюлмани. &bdquo;Само на официални гости не го поднасяме... &bdquo; &ndash; и допълни: &bdquo;Много от местните турци влизат в джамията за петъчна молитва заедно със своите бизнес партньори, само, за да изглеждат по-праведни и благонадеждни.&rdquo;&nbsp;</p> <p>За разлика от политиците, професорът говори направо:</p> <p><strong>&bdquo;Нека се белгизираме! </strong></p> <p>Да, измислих нова фраза, но тя обяснява идеята ми &ndash; да търсим общия си интерес, а можем да се развиваме и без политици, които правят всичко друго, но не и да постигнат резултати на преговорите. Как в Белгия си живяха чудесно след 400 дни без правителство? Щом икономиката работи, значи може да го прави и без да й се бъркат политици!</p> <p>Колко хора само направиха кариера от преговори! Те могат да продължат още 50 години. Докато не се лее кръв, това е най-приятният начин да си прекарваш времето в Кипър, включително и за наблюдателите на ООН, които се радват на хубаво време, спокойно ежедневие и добра храна&ldquo; &ndash; коментира университетският преподавател.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_7mNQTVKufWa7I4MrMvpOIoKkUBFPV0.jpg" style="height:338px; width:600px" /><br /> <em>Буферна зона на ООН. Не снимайте. Не изхвърляйте боклук.&nbsp;</em></p> <p>Докато преговорите се точат по разни приятни точки по света, на място се водят малките ежедневни битки. Учебниците по история разказват различни истории в двете половини на острова. През 2007 г. те са сменени и в тях е наложен много по-мек тон. С идването на по-националистично настроени политици, връщат текстовете към старата агресия. Учителите се опитват да омекотяват текстовете по време на уроците. &ndash; и професорът разтваря ръце в недоумение за дребнотемието, наложено от политиците.</p> <p>Той подчертава, че освен джамии, в тяхната част се градят и църкви. На въпроса кой финансира църквата, той се замисля и казва: &bdquo;Едни... Лари и Хари.&ldquo; Май са англичани, но не е сигурно. Парите за всички храмове идват от частни дарения &ndash; друго яче не може. Това е валидно и за джамиите.</p> <h2>ПАРАДЪТ</h2> <p>Официалните гости на честванията за 31-вата годишнина са предимно турски официални лица, генерали, както и гости от азиатските държави. Нито едни европейски новини не отразяват по никакъв начин местния празник. За изненада на международните журналисти, началото на тържеството е под звуците на турския химн. Няколко часа по-късно на президентския прием за празника на севернокипъската република се обръщам към президента Ероглу с въпрос за тази изненада. Макар да не говори английски свободно и винаги да използва преводач, сред шума на няколко хиляди гости, президентът се съгласява да поговорим. &quot;Г-н президент, Вие, както и членовете на правителството твърдите, че Севернокипърската турска република е самостоятелна, независима, със своя икономика и политика. Защо тогава нямате собствен химн, а се представяте като част от Турция?&quot; &quot;Гръцките кипърци използват гръцкото знаме и гръцкия химн. В деня, когато бъдем признати от международната общност ще се представяме и със собствен химн. Той ще бъде важен знак за момента на признаването ни. Не желаем да имаме и химн, който звучи само за нас.&quot; &quot;За мен е странно, че давате пример с Гърция. Вие искате пълна независимост, а се сравнявате с тях за химна?&quot; &quot;Химнът е неразделна част от националната идентичност, но ние все още не сме получили такава, не сме признати. Турция ни подкрепя от години. Когато стъпим на международната сцена като самостоятелна република, ще зазвучи и нашият химн.&quot;</p> <p>На тържествената церемония се проявява основният дефект на всички подобни събития &ndash; безкрайно дълго говорене ту от мъжки, ту от женски дикторски глас. Сред публиката са хора най-вече с децата си, които нетърпеливо очакват да започне преминаването на участниците; присъстват дори пакистанци и индийци.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_6exs0mAvsXQFDW3lX9UeJqAR5AKBSM.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>След проверката на строя от президента, започва преминаването на отделните блокове. Сред тях най-силно и болезнено чувство оставят ветераните. Под звуците на духовия оркестър, те едва движат краката си, с усилие набиват крак и с всички сили опитват да се държат изправени. От тях лъха само болката на цял загубен живот в битки за разделение.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_J19QH3nztNp2eIxOdeJVLpfmfiasoC.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Във въздуха отдалеч се задава едномоторен самолет, който прелита над нас. След него се задава моторен делтаплан и журналистите започваме да се смеем &ndash; очакваме следващата демонстрация на бойна сила да е дрон. Едва по-късно разбираме, че летателните средства са собственост на университети и ги управляват студенти.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_x7EGXlKlUd8kfm3Nbg1UbNjrayJl17.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Най-неочаквано обаче, на не повече от 20 м. над главите ни прелита изтребител. Двама журналисти падат &ndash; от изненада и от трясъка на машината. При втория заход на самолета правим опити да го снимаме.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_XyfBfdWZyQcHbs4egfui9G5t8f2RB3.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Пред нас вече преминават бойни машини, БТР-и, танкове. Часове по-късно планираното авио-шоу на бойната авиация е отложено заради проливен дъжд и гръмотевична буря. Съжаляваме, защото за него сме пътували до морето и се очертаваше спектакъл, наблюдаван от древна крепост, на фона на морето.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_pTEBa0RvxQVNGs89IV6Irvlc6XkrXy.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_NwzpMJgfP7iMb2THRfuV6zaDJRiaBO.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>След армията започват да маршируват ученици, студенти, спортисти.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_7MB943aJ5IQ66DJqtJJsDfbYmLn55p.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><br /> <em>Тези младежи могат да се дуелират само помежду си и няма международно състезание в което да могат да се включат. &nbsp;</em></p> <p>Децата, които усмихнато преминават, също предизвикват тъга. Едно момиче прави цигански колела, друго развява детска лента по художествена гимнастика.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_GdbhmgkxZqfPwltgMWZvpDLAB8lZdr.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Университетите преминават с многообразието от националности. Те са на празника, но плановете им не включват заробване на тази част от острова, която би ги оставила без идентичност.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_KZ1is1E2x70nMDkQZiZUwIk7ApIk1B.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>За всеобщо смайване, на финала започват да се точат ретро автомобили.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_SnrxYCxP75G3Smv1weWCWo8hAefVGd.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>С приближаването на следващия автомобил публиката се разшумява и сред турските думи отчетливо чуваме: &quot;Мистър Бийн, Мистър Бийн.&quot; Усещаме повея на западната култура във вида на любимата кола на британския комик Роуън Аткинсън.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_tyAV6yxDoFJ4IBreCXszAoXJGyYWtE.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Събрани сме журналисти от 25 държави и коментираме помежду си, че на този парад севернокипърците просто показват всичко, което си имат. И вече не ни е смешно. Всеки от преминалите хора по силата на обстоятелствата е част от непризнатия народ. И за тези млади хора възможностите са да живеят живота си на територия без адрес или да отидат във видимата част от света, където никой не се интересува от 50-годишната им безпътица.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44306_bplLO7v5nkdF6oI05zgzvm8FZSwi28.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>