- Автор: RuBaltic.Ru
- 10 Sep 2020
- 73
- 19
Защо Украйна не изтрезнява, дали през изминалата година ЕС е започнал да гледа по-рационално на руско-украинските отношения, имат ли бъдеще руско-украинските отношения – тези въпроси коментира пред интернет портала RuBaltic известният украински политолог, директор на Киевския център за политически изследвания и конфликтология Михаил Погребински.
<p> </p>
<p><strong>– Майданът започна сравнително мирно. Хората излязоха на площада заради европейските санкции, след това портретите се смениха и на преден план изведнъж видяхме националистически лозунги. Защо се случи така според вас?</strong></p>
<p>– Европейската интеграция определено е по-слаб стимул от националистическата революция. Подобни настроения винаги са присъствали в обществото: внушава се, че не ни управляват украинци, че държавата ни не е достатъчно украинска, че не всички олигарси в Украйна са украинци, по телевизиите непрекъснато въртят руски сериали…</p>
<p>Тоест бяха налице силни елементи на национално самоутвърждаване в най-различни форми: от примитивния националекстремизъм до националлибералните формации.</p>
<p>Последните са подкрепяни от много интелигентни хора, тяхната основна цел беше да са далеч от Москва, защото според тях именно руската цивилизация забавя развитието на Украйна, държи я в консервативна изостаналост – тоест те смятат, че ако Украйна се присъедини към европейските ценности, ще се превърне в просперираща държава.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45682_yRTe0saCWQ0f2ram3y8SzwcRLL5adn.jpg" style="height:300px; width:530px" /></p>
<p><strong>Снимка © РИА „Новости”. Александър Максименко </strong></p>
<p>Другата гледна точка – това е примитивният национализъм: „чуждите ядат храната ни и използват нашите ресурси, за да трупат богатства“. Тази теза е заредена с повече младежка енергия по простата причина, че младите хора не са живели в Съветския съюз. Те са израснали във време, когато хуманитарната политика на страната бе напълно под властта на националистите, независимо кой е стоял начело на държавата.</p>
<p>Източноевропейските елити бяха заети с проблемите на бизнеса и капитала и нямаше нужда да финансират киевската интелигенция, която винаги е била антируски настроена.</p>
<p><strong>– Фьодор Лукянов <em>(политолог, главен редактор на списание „Россия в глобальной политике” – бел. ред.)</em> често нарича Русия и Украйна „сиамски близнаци“. Вие говорите за ново зряло поколение, което не знае нищо за съветското минало. При това положение актуално ли е да се говори за подобна близост с Русия? Какво може да ни сближи освен езика? </strong></p>
<p>– Аз съм против определения като „сиамски близнаци“. Ако ги разделят, ще умрат. В случая с Украйна и Русия това не е така. Без Русия Украйна просто се превръща в друга държава – без промишленост, без връзки и интереси, които са мотивирани от „кооперирането“ й с Русия.</p>
<p>Ние имаме хора, които умеят да строят самолети, атомни електроцентрали и прочее – но без Русия това няма как да стане. А европейците не се нуждаят от всичко това. Обаче Украйна и Русия не са сиамски близнаци, връзката помежду им може да бъде скъсана.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45682_jMfc0fFbSB1SR4k2rnBzga5t2Re81s.jpg" style="height:300px; width:530px" /></p>
<p><strong>Снимка © РИА „Новости”. Максим Блинов </strong></p>
<p>Това е възможно, защото част от украинския политически елит е зает със собственото си себеутвърждаване. Млада държава, разбираемо е. Виждате, че дори рускоезични граждани на Украйна са част от тази тенденция.</p>
<p>Причината е, че те не желаят да играят второстепенна роля и се стремят към водещи позиции в управлението. Което обаче означава да поемат на плещите си отговорността за нацията.</p>
<p>Само че зад този „копнеж по националното“ се крие простото желание да живееш по-добре – ти, лично.</p>
<p>Активната част от тези хора основно се възползват от най-простото и безотказно действащо внушение – трябва да се отделим и всичко ще е наред, иначе просто ще ни задавят. Към тях се присъединиха много млади хора.</p>
<p><strong>- Бихте ли характеризирали състоянието на днешната украинска общност с една дума или с няколко изречения? Патриотичен подем, истерия? Още нещо?</strong></p>
<p>- Трудно бих могъл да ви отговоря с една дума. Разбира се, патриотичното въодушевление, то няма как да бъде скрито. Налице е и внушаваното от пропагандата безпрецедентно противопоставяне на всичко руско.</p>
<p>Такова чудо никога не е било. Главното обяснение е: „Взеха ни Крим“. Това е всичко.</p>
<p>- <strong>Питам, защото ми се струва, че в момента Европа, за разлика от украинците, постепенно изтрезнява по отношение на процесите, свързани с Майдана.</strong></p>
<p>- Да, Европа започва да гледа малко по-трезво на нещата. Но не защото е започнала да вниква в същността на случилото се и случващото се сега – там има достатъчно хора, които могат да обяснят събитията от отиващата си година. Европа изтрезнява поради факта, че може да й се наложи да поеме цялата отговорност за нещо, за което не би искала да бъде отговорна.</p>
<p>В Европа все повече се налага мнението, че тя ще трябва да ревизира позициите си относно Украйна. Украйна е голяма страна, но й липсва прагматизъм, ефективна власт и прочее.</p>
<p>В ЕС, естествено, виждат всичко това – те общуват с Киев и знаят с кого си имат работа. Затова там смятат така: „Нека руснаците си вземат Украйна. Така Русия ще поеме поне част от отговорността за този кошмарен разпад“. Такова е чисто европейското егоистично осъзнаване за онова, което може да се случи.</p>
<p><strong>- Дори да е така, отношението на Европа към Украйна е нееднозначно. Например Прибалтика и Полша и до този момент призовават до приемането й ЕС Украйна да бъде „защитена“ от Русия. Не ви ли се струва, че такава позиция утежнява положението? </strong></p>
<p>- Разбира се, това е погрешна стратегия, невъзможна да се осъществи. Видяхте как дразниха-дразниха Путин, и в резултат той се отказа от „Южен поток“.</p>
<p>Това отдавна трябваше да се случи. Какво се получава? Европа принуждава Путин да поеме върху себе си част от отговорността за случващото се в Украйна. Ако тук има безпорядък и война, те няма да получат своя газ. Президентът на Русия може да каже, че това вече си е техен проблем, след като веднъж не са искали „Южен поток“.</p>
<p>Дали сега ще има транзит през Украйна, зависи от това ще успеят ли европейците да убедят властите в Киев да се съгласят на компромисно решение. Аз съм дълбоко убеден, че решението за „Южен поток“ е взето съвсем навреме.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45682_vkeKxe0cpSOrLFw5IXtjwJuCdxtsFv.jpg" style="height:300px; width:530px" /></p>
<p><strong>Снимка: © РИА „Новости”. Маша Росс </strong></p>
<p>Това не значи, че сега не трябва да се прекрати огънят, да се оттегли войската, а основното внимание да бъде насочено към хуманитарните проблеми, към помощите за гладуващите и мизерстващите.</p>
<p>Необходимо е да се даде време на източните области с временен автономен статут от името на украинското правителство да се делегират права на граничарите на ДНР и ЛНР да охраняват източната граница.</p>
<p>След това да се възстановят икономическите връзки: на запад – въгледобивът, на изток – електроенергията. Така хората ще поживеят в мир и след три години отново ще се проведе референдум за статута на Донецка и Луганска области – искат ли да останат в състава на Украйна, или желанието им е да излязат от него. Аз смятам, че онези, които ще предпочетат Украйна, ще спечелят референдума. Но пак ще повторя: при строго съблюдаване на условията, които посочих по-горе.</p>
<p><strong>- Колко дълго ще продължи негативното отношение на украинците към руснаците в Украйна? Възможно ли е изобщо да се върнат предишните взаимоотношения? </strong></p>
<p>- Това няма как да се случи от само себе си. Може да стане единствено със съвместните усилия на европейците, руснаците и разумната част от украинците. Без ЕС въпросът няма да се реши.</p>
<p>Европейците са заинтересовани от отслабването на конфликта, макар да не желаят Украйна да попадне в сферата на влияние на Русия.</p>
<p>Те могат и са длъжни да повлияят на европейските елити.</p>
<p><em>Превод от руски: Елена Дюлгерова </em></p>
<p><a href="http://ukraina.ru/interview/20141205/1011386456.html">http://ukraina.ru/interview/20141205/1011386456.html</a></p>
<p> </p>
<p> </p>
