- 10 Sep 2020
- 75
- 32
Позицията на българските власти драстично се разминава с общественото мнение в страната за събитията в Украйна. Това показват резултатите от национално представително социологическото изследване на агенция „Медиана“, правено в периода на 21 февруари – 1 март 2015г.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49156_C5gQRTJcKFLJQ6rB5z2JqWNBThqkcd.jpg" style="height:375px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p>Българите не одобряват официалната позиция на властите, алтикулирана най-категорично от външния министър и президента, прилепващи се плътно до позицията на САЩ и НАТО. Анкетираните откриват отговорността и вината за украинските събития в много по-голяма степен в Съединените щати и НАТО, отколкото в Русия, без последната да е оневинена изцяло.</p>
<p>Образът на Русия като агресор, а САЩ и НАТО, като радетели на мира, справедливостта и демокрацията не издържа критиката на общественото мнение.</p>
<p>Съответно нагнетяването на напрежение в отношенията с Русия засилва анти НАТО настроенията и изправя голяма част от обществото пред въпроса за смисъла на присъствието ни в този блок.</p>
<p>Една трета (33%) от пълнолетните смятат, че при евентуален конфликт НАТО-Русия България трябва да напусне блока, а едва 9% смята, че страната ни трябва да остане в него.</p>
<p>Това дава отражение и по въпроса за потенциалните военни бази и други военни структури на територията на България. За бази на НАТО в страната се обявяват 14 %, а против са 52%.</p>
<p>Данните от това изследване на „Медиана“, което показва дълбока пропаст в оценките на общественото мнение и позицията на властта, пораждат сериозни съмнения доколко страната води външна политика, отговаряща на националните интереси и доколко следва диктат отвън, противоречащ на тези интереси.</p>
<p>32% от пълнолетните смятат, че правителството отстоява националните интереси, а 68% са на чнение, че управлението подчинява страната на чужди икономически и политически интереси.</p>
<p>Промяната на политическата власт не е променило дълбокия песимизъм по отношение на бъдещето на страната. Слуховете (лансирани в анализи към някои изследвания) за „успокоение“, покълване на оптимизъм и други подобни позитивни промени са силно преувеличени. Оптимистите по отношение на бъдещето на страната са едва 12 %, а песимистите близо четири пъти повече – 44 %.</p>
<p>За първи път (от последните пет редовни правителства) наблюдаваме такова високо ниво на песимизъм и негативизъм по отношение на управлението в началото на неговата работа. За една четвърт (24%) от запитаните новото правителство „вдъхва доверие“ – докато 52 % считат, че то разочарова.</p>
<p>Според анализ на изследователите причините за скептицизма и негативизма на българите следва да се търсят в две групи причини. От една страна това е продължаващата икономическа криза, която е изправила много домакинства пред сериозни трудности – 81%, но ,от друга страна, се наслагват и позицията на нашите управляващи за външни политическите фактори – загубата на „Южен поток“, Русия и Украйна в конфликта, САЩ и НАТО, призивите за въоръжаване. Пропастта в мненията и разделението за пръв път не е сред обикновените българи, а между властимащите и голяма част от хората в страната. </p>
<p> </p>
<p> </p>
