Кънчо Стойчев: В личния план на Борисов реформите са противопоказни

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48460_uGf3kt8KgM0XZLDZwtBRsZKZ4X3M78.jpg" style="height:296px; width:417px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Г-н Стойчев, виждали сте доста дебати в парламента на тема външен дълг, как бихте определили сегашните прения за искането на ГЕРБ да тегли 16 млрд. лв.? </strong></p> <p>- Качеството на дебата по темата трудно може да се определи, тъй като такъв почти нямаше. Ако оставим неизбежното донякъде политиканстване, основният въпрос бе колко точно да се вземе. Вместо &ndash; колко точно трябват. Но и линията на &bdquo;трябването&rdquo; е погрешна, защото тръгнем ли по нея, и до 30 милиарда можем да стигнем. Затова правилният въпрос, както дори и при едно семейство, е: колко можем да връщаме на година. При един държавен дълг главното е способността на правителството да обслужва годишните лихви главно, главниците могат да се разсрочват, макар и не до безкрай. Опасното за България ниво на лихвите е около един милиард годишно. За съжаление вече сме там и рискът от дългова спирала е реален.</p> <p>Дълг в момента безспорно трябва да се поеме. Но увеличаването му трябва да се прекрати. Тоест, още от догодина трябва да преминем към бюджет без дефицит. А това означава само едно - реформи. Именно от реформите бяга Борисов. Видяхме го в предишния му мандат &ndash; тогава той ни доближи до дълговата спирала. Сега продължава същата убийствена политика с план за нови три дефицитни години. Тоест, накрая ще му се съберат 7 такива години и близо 15 милиарда нов дълг - на него и на Плевнелиев, да не забравяме, че и той управлява два пъти по 4 месеца. Отвратителното е, че зад тази разоряваща страната ни политика се крие само покупка на политическо време за властване, не за управление. Влизаме в изборен цикъл и Борисов иска максимално рано да си осигури дългов ресурс.</p> <p>- <strong>Премиерът Борисов каза, че ще подаде оставката на кабинета, ако парламентът не подкрепи това искане. Възможно ли е според вас Борисов наистина да търси нови избори с идеята да ги спечели? Чуват се и такива коментари.&nbsp;&nbsp; </strong></p> <p>- Няма да има оставка, блъф е. Борисов има ясен личен дневен ред. Той минава през спечелване на местните избори, което е почти сигурно, и през президентския пост след това. Затова са му нужни дефицити, затова няма да направи необходимите вече жизненоспасяващи реформи.</p> <p><strong>- Ако допуснем хипотетично, че това се случи и се стигне до оставка, кой ще спечели и кой ще изгуби? Къде виждате другите партии от управляващата коалиция?</strong></p> <p>- Ще загубим всички, тъй като нови избори са най-последното нещо, от което се нуждаем в момента. Впрочем, ако такива се организират, убеден съм, че ще поставим супер рекорд по ниско гласуване. А от ниско гласуване обикновено печелят големите &ndash; ГЕРБ и БСП.</p> <p><strong>- Как ви изглежда политическият пейзаж днес, с кое правителство бихте сравнили кабинета &bdquo;Борисов 2&ldquo;? </strong></p> <p>- С кабинета &bdquo;Попов&ldquo;. Сега почти всички са поне външно погледнато на власт. За България това не е лошо &ndash; големият проблем за България винаги е била едноличната власт. Уверен съм, че широките коалиции, нищо че изглеждат безпринципни, са по-добро решение за нас, имайки предвид националния ни манталитет.</p> <p><strong>- Изгуби ли българската политическа система отношението &bdquo;ляво-дясно&ldquo; или това е някаква световна тенденция? </strong></p> <p>- У нас в последните 25 години такова отношение ляво-дясно никога не е имало, поради неизменното отсъствие на автентично дясно в страната ни в този период. За десните избиратели като мен автентичен избор е нямало. Филип Димитров ли бе десен? Смях в залата! Та той уби българската частна собственост на село. Иван Костов ли е десен? Спомнете си приватизацията му &ndash; по-лява и по-левашка не можеше и да бъде. Или сега Борисов &ndash; кое му е дясното на него? Харченето на пари си е пар екселанс лява политика. Дясната политика създава богатство чрез благоприятна бизнес среда, чрез мерки за капиталово формиране и чрез ограничаване на ролята на държавата. Такива елементи на дясна политика у нас имаше само по времето на Сакскобургготски.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Политическите модели като че ли губят класическите си определения за лявото и дясното като икономически отношения (повече и по малко държава), като се изместват от геополитически ориентации, особено след войната в Украйна? Как стоим ние в съвременния свят?</strong></p> <p>- Говорите за така нареченото welfare society, за златния милиард от хората и държавите. Но тъй като кризата в Европа не е отминала, ляво-дясното разделение отново е на дневен ред. Освен това имаме и криза НА Европа, т.е. на модела, което изостря проблема. Интеграционните процеси буксуват, липсват ярки лидери на континента ни. В такава среда хитове стават Орбан и Ципрас. Бог да пази Европа!</p> <p>- <strong>Успява ли според вас България да отстоява интересите си в Европейския съюз? Как виждате ролята на нашите евродепутати и защо почти не чуваме гласа им в промеждутъците между изборите?</strong></p> <p>- Не можеш да отстояваш общи интереси, ако не си формулирал и убедено приел такива. Пример за отстояване на общи интереси са французите и гърците, да речем. Какво общо имаме с тях?</p> <p>- <strong>Каква е вашата прогноза за живота на правителството и как местните и президентските избори ще се отразят на здравето му, ако Борисов не подаде оставка дотогава?</strong></p> <p>- Правителството ще оцелее до местните избори. При голям успех на ГЕРБ нищо чудно Борисов да обяви парламентарни избори заедно с президентските. И тъй като по традиция у нас под политика се разбира нещо тотално несвързано с икономиката, то след две години ще сме твърдо влезли в дългова спирала. И ще ни се предложи изключително &bdquo;оригинално&rdquo; за Балканите решение &ndash; твърда ръка. От което твърдо ще последва само едно &ndash; мъката.</p> <p>&nbsp;</p>