Кметът на Стрелча – между пикантериите и властта

На площада и в близост до него са струпани всички забележителности от управлението на г-н Евстатиев: Паметник на основателя на българската държава хан Аспарух, дар от Монголия.

В един ден – на 2 май тази година, се открива бюст-паметник на съветския генерал Жуков, наречен от кмета „Малката Москва“, и зоокът. Зоокътът е направен по европейски проект – в него има две понита, фазан, кокошки, петел, заек и едно сръндаче.

Но несъмнено най-голямата забележителност на китното подбалканско градче е самият кмет Иван Евстатитев. Той неведнъж е влизал в криминалните и жълтите хроники на медиите. Преди няколко години разследват мистериозно прострелялия се два пъти в гърдите Иван Евстатиев, тогава вече бивш кмет на Пазарджик.

Монголският паметник на хан Аспарух

Подозренията са, че става дума за опит за убийство, но ексначалникът прикрива извършителите. Версията пък на самия Евстатиев е, че първият изстрел е станал по невнимание, а вторият – от уплаха. Според други версии несполучливото самоубийство на кмета е вследствие на душевно разстройство заради сексскандала с малолетни проститутки, заради които той губи изборите в Пазарджик.

Но жителите на Стрелча имат други въпроси към него. И те не са свързани с пикантериите около битието на кмета, а с техния живот, с тяхната работа, с възпитанието и образованието на децата.

В три часа на трибуната се качват четирима от кандидатите за кметската надпревара. Петият – настоящият кмет Евстатиев, седи долу заедно със своята агитка, която гледа мрачно хората на трибуната. След покана да излезе на сцената и да отговори на въпроси на гражданите, Евстатиев се качва, но само да обяви, че неговото събрание ще е в читалището от 17 часа, след което напуска подиума.

Чуват се подвиквания и настоявания да отговори на въпросите. Защо не направихте заедно събранието в читалището, питам един от недоволните. „На неговото събрание той няма да отговаря на въпроси за управлението си, а само ще обяви какво възнамерява прави в следващия си мандат. Такъв му е сценарият. А освен това той не пуска в читалището другите кандидати“, обяснява човекът.

Свършеното от Евстатиев през изтеклия му мандат според самия него е повече от прекрасно. Всичко обещано преди четири години е изпълнено. В тази равносметка влизат и открити над 800 работни места.

Кметът не пожела да отговаря на въпросите на гражданите на Стрелча

Къде са тези работни места? Това пита един от гражданите. Другите кандидати пускат микрофон сред публиката за въпроси, но повечето са към настоящия кмет. Той обаче не желае да отговаря, но стои на площада с хората си, явно недоволен, но и малко притеснен.

 Кметът взе микрофона, за да покани гражданите на собственото си събрание

Публичният му отчет освен рапорт за изпълнените обещания има и едно намерение, което той заявява, че ще реализира през втория си кметски мандат. Според Евстатиев е въпрос на съвсем кратко време да се инвестират около 50 млн. лв. за възстановяване на оранжерийния комплекс на града.

Един от ромите пита останалите кметове за съдбата на този комплекс. Те обаче са категорични, че става дума за частен бизнес и дали ще бъдат възстановени или не оранжериите, това е работа единствено на собствениците.

Очевидно г-н Евстатиев не прави особена разлика между трите вида собственост – държавна, общинска и частна. Защото според другите кандидати кметът е продал имоти, собственост на частни лица, като преди това ги е актувал като общинска собственост. Факт е, че към момента в Районен съд – Панагюрище, и Окръжен съд – Пазарджик, има заведени редица дела от ощетени собственици на имоти.

Река Луда Яна минава през центъра на града

Двата часа на площада не стигнаха само да бъдат зададени въпросите към кмета. Някои бяха риторични, тоест не се нуждаеха от отговор, защото той е известен.

Част от тях ще зададем задочно не заради отговорите, които Евстатиев не смята за нужно да сподели с хората на Стрелча, а просто за сведение на останалите български граждани. Защото този град не е някакво екзотично изключение. Това е типичният модел за местни избори от последните години в много български селища.

Ето няколко от питанията на гражданите:

- Има ли образувани срещу г-н Евстатиев през последните години досъдебни производства във връзка с управлението на общината, тоест образувани ли са наказателни производства за престъпления по служба?

- Има ли общината спечелени съдебни спорове?

- В началото на мандата на кмета от военното формирование в с. Ягодово е взета безвъзмездно тежка техника. Каква е нейната съдба?

Изброени са голяма част от всички обещания на Иван Евстатиев, от които не е изпълнено нищо.

Нищо за откриването на обувния цех, нищо за цеха за бутилиране на минерална вода, нищо за проекта за фотоволтаични централи, нищо за належащия ремонт на пътя Стрелча – Пазарджик, нищо за асфалтирането на улиците в ромската махала, нищо за проекта за сезонно водоснабдяване на града от язовир „Черешка“, нищо във връзка със защитените жилища за социално слаби, нищо за достъпа на хора в неравностойно положение до обществени места, нищо за осигуряване на средства за квалификация и преквалификация на учителите за подобряване качеството на образование на децата на Стрелча.

Просто нищо.

Има ли поне един проект, който да е започнал и завършен по време на мандата на г-н Евстатиев?

Да, има. Шест паметника заедно с монголския хан Аспарух и бюста на ген. Жуков, който дори не е стъпвал в Стрелча. Но общината не била дала нито лев, е обяснението за монументите. Това обаче не обяснява кому е нужно точно в Стрелча, това типично възрожденско градче, да се слагат подобни паметници. Дори заради това, че ще бъдат сравнявани с паметника на Васил Левски и сподвижниците му от Стрелча по проект на проф. Величко Минеков, построен през 1997 г. На морената са изсечени имената на членовете на революционния комитет, основан от Апостола през 1871г.

Преди събранието на площада звучат онези възрожденски песни, които обикновено се чуват по време на предизборни кампании в много български селища. Но тук те са си на мястото, защото са пети от дедите на днешните стрелчани. Стрелча е оплячкосана и опожарена през Априлското въстание. Изгорени са църквата, училището и всички къщи. Разположена между Панагюрище и Копривщица, тази българска крепост е успяла да възкръсне от пепелищата и разрухата.

И човек неволно се пита – как е възможно наследниците на свободолюбивите българи, дигнали се да бранят свободата си с цената на живота и имота си, да превият гръб пред такава несправедливост. Как е възможно това средище на будни и образовани хора да се примири със статуквото и да го пожелае още веднъж.

Ако това стане, диагнозата е ясна - нещо много лошо се случва в тази държава. С наша помощ или с нашето мълчаливо съгласие.