- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 124
- 20
„Плевнелиев открито политизира дейността на президентската институция, изживява се като говорител само на една част от обществото и политическия елит. Освен това по време на тригодишното си присъствие на „Дондуков“ 2 илюстрира, че е трудно, направо невъзможно да бъдеш обединител на нацията, при това успешен, ако тръгнеш от бизнес попрището с неговите частни интереси, заменено за кратко време с престой в изпълнителната власт, по време на който си правиш пиар с магистралите.“ Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ политологът и медиен експерт Иво Инджов, който е хоноруван преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и ръководител на проекта "Темите табу в българските медии".
<p><strong><em>„Повечето телевизии, вестници и сайтове разтвориха обятия за популисткия дискурс на политиците, които очевидно правеха кампания като за парламентарни избори“, анализира медийното поведение по време на предизборната кампания за евровота Инджов. Според него медиите са били пълни с безкритично представяне на резултатите от многобройни социологически проучвания, които не са помогнали на избирателя да бъде по-добре информиран и да направи рационален избор на 25 май.</em></strong></p>
<p> </p>
<p><strong>- Неведнъж сте споделяли тезата си, че един от основните проблеми в медиите е автоцензурата, „като тя e резултат и от натиска на издателите и собствениците на медиите, както и на главните редактори, така и от външния натиск“. Бихте ли конкретизирали това с днешна дата?</strong></p>
<p>- Автоцензурата продължава да бъде един от основните дефекти на българската журналистика. Със сигурност този феномен, който преобръща представите ни за медиите като „четвърта власт“ и „кучета пазачи“ на обществения интерес, трябва да бъде проучен по-дълбоко. Да бъдат изследвани всички фактори, които карат медиите да мълчат – не само натискът „отвън“ или „отвътре“, но и идеологическите предубеждения на журналистите, робуването на табутата в едно общество, на превратната представа за политическа коректност и т.н.</p>
<p>Понастоящем се сещам за три събития от последната година, за три процеса, за които по-голяма част от българските медии, вкл. влиятелни и такива, които претендират за качествени, се самоцензурират. Първо – след като така и не получиха отговор на въпроса „Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС?“, с малки изключения медиите си замълчаха. И спряха да питат.</p>
<p>Второ – слабото отразяване на противниците на антиправителствените протести м.г. и последвалата окупационна стачка на Ректората на СУ. Техните „гласове“ бяха задушени от идеолозите и актьорите на протестите – както по трите национални телевизии, особено по БНТ 1, така и в изданията на „Икономедиа“. Да не говорим за политическото и идеологическо рамкиране на протестите, чиято цел очевидно беше свалянето на слабото правителство на Орешарски и връщане на ГЕРБ във властта.</p>
<p>Маргинализирането на гласовете на всички онези, които бяха против протестите, особено след като те открито бяха политизирани, е обратната страна на охулването им, което беше патент на медиите, свързани по някакъв начин с Пеевски. Трето – в стремежа си да бъдат по-големи демократи от Обама, Меркел и Барозу, повечето български медии, след като отразиха възторжено Евромайдана и приписаха всички възможни злини на Путин, проспаха или нарочно си затвориха очите за силното присъствие на дяснорадикални и неонацистки сили във властта в Киев, за изгарянето на над 40 руски сепаратисти от украински националисти в Одеса, за войната, която режимът в Киев води срещу народа в Източна Украйна. </p>
<p><strong>- Адекватни ли бяха медиите по време на предизборната кампания и в отразяването – коментарите и анализите – на резултатите от евровота?</strong></p>
<p>- Като цяло бяха неадекватни. В малко на брой медии бяха направени по-сериозни опити да се информира задълбочено и разбираемо за същността на евроизборите, за евротемите и позициите на партиите и водещите им кандидати по тях.</p>
<p>Какво да бъде отношението на България към тенденцията за развитие на Европа на „две скорости“? Каква позиция да заеме спрямо въвеждането на данък върху сделките на международните финансови пазари и за идеята за уеднаквяване на данъците в ЕС – две теми, по които преминава разграничителната линия между лявото и дясното в ЕС? Да влиза ли в Шенген? А в еврозоната? Каква да бъде политиката на ЕС в Украйна? Тези теми почти отсъстваха от дневния ред на медиите.</p>
<p>Повечето телевизии, вестници и сайтове разтвориха обятия за популисткия дискурс на политиците, които очевидно правеха кампания като за парламентарни избори. Емисиите и страниците бяха запълвани с безкритично представяне на резултатите от многобройни социологически проучвания, които не помагаха на избирателя да бъде по-добре информиран и да направи рационален избор на 25 май.</p>
<p>Но основният проблем за медиите, тяхната публика, а и за самите политици беше друг: и новият Изборен кодекс не успя да минимизира феномена „платени новини“, известен ни от дефектните демокрации в Азия и Латинска Америка.</p>
<p>Става въпрос за отразяване на предизборни прояви и публикуване на интервюта срещу заплащане. Така на практика в медиите присъстваха само онези политически сили, които можеха да си платят за това. Вижте кой какви суми е похарчил за кампанията и си направете сметката и изводите. Знаково беше отсъствието от вестниците на новата формация АБВ например, която не разполагаше с много средства.</p>
<p>Е, кажете ми как „платените новини“ съответстват на принципите на журналистическите професионализъм и етика? Те окончателно превърнаха медиите в пиар агенции, в обслужваща сфера на политиката. Все пак крачка напред в сравнение с предходни избори беше, че според изискванията на Изборния кодекс в повечето медии платените публикации бяха обозначавани като такива. </p>
<p><strong>- Защо се наложи тезата, че евроизборите са пряко свързани с „неизбежни“ парламентарни избори?</strong></p>
<p>- Защото правителството на Орешарски е слабо. То работи в режим на оцеляване, а не на разгръщане на стратегии и реализиране на последователни политики и реформи. Съотношението на силите в парламента е такова, че правителството се крепи на гласовете на националистическата партия „Атака“. А след евроизборите все повече зависи от волята и калкулациите на ДПС как и докога да бъде продължена сегашната коалиционна формула. </p>
<p><strong>- Възможно ли е връщане на ГЕРБ на власт и при какви обстоятелства?</strong></p>
<p>- Да, възможно е. Макар че това би означавало нова „постна пица“ за българите, реабилитация на подслушванията и погазване на основни човешки права и граждански свободи. ГЕРБ може да се върне на власт при два сценария. По-вероятният е, ако при предсрочни избори затвърди доминацията си над БСП и с помощта на един представил се прилично Реформаторски блок, но и на една по-компромисно настроена „България без цензура“ например сформира ново правителство. Вторият вариант минава през стратегическо партньорство с ДПС, но него го виждам по-скоро в средносрочен план.</p>
<p><strong>- Защо ГЕРБ спечели евровота с такъв неочакван за мнозина резултат?</strong></p>
<p>- Защото се превърна в партия – с работещи структури, успешни за българските мащаби кметове и съответната клиентела, която търси реванш за загубените властови позиции. Освен това ГЕРБ привлича в най-голяма степен активните хора на средна възраст, които са гръбнакът на едно общество.</p>
<p>Победата на ГЕРБ нямаше да бъде така категорична, ако една голяма част от избирателите на БСП не си бяха останали вкъщи – демотивирани от крамолите в левицата, но и разочаровани от липсата на адекватна лява политика, обещана през 2013 г. Както и от ръководството на партията, което очевидно се е откъснало много далече от проблемите на обикновените хора. </p>
<p><strong>- Съгласен ли сте с коментара на Иван Костов, че единствените печеливши от евровота са ДПС и президентът?</strong></p>
<p>- Не съвсем. Вярно е, заради слабия резултат на БСП тежестта на ДПС в управленската коалиция рязко нарасна, въпреки че Движението само леко повиши резултата си в сравнение с евроизборите през 2009 г. Не виждам как е „спечелил“ президентът – рейтингът му в социологическите проучвания става все по-нисък.</p>
<p>Плевнелиев открито политизира дейността на президентската институция, изживява се като говорител само на една част от обществото и политическия елит. Освен това по време на тригодишното си присъствие на „Дондуков“ 2 направи доста гафове и илюстрира, че е трудно, направо невъзможно да бъдеш обединител на нацията, при това успешен, ако тръгнеш от бизнес попрището с неговите частни интереси, заменено за кратко време с престой в изпълнителната власт, по време на който си правиш пиар с магистралите. </p>
<p><strong>- Какво показа за вас като наблюдател и коментатор преференциалният вот? </strong></p>
<p>- Като оставим настрана популисткия рефрен за мажоритарни избори – политическата традиция и гражданската култура в България априори ги обричат на опорочаване – бих казал, че преференциалният вот е сериозна крачка напред.</p>
<p>В повечето случаи преференциите за кандидатите бяха плод на рационален избор, те вкараха необходимата доза мажоритарност в изборите. Направих си труда да съставя класация на кандидатите за евродепутати от различни листи, получили над 10 000 преференции (зачерквания в прословутите кръгчетата). Класацията не претендира, че отразява рационалния вот на избирателя, нито че отчита опитите за „наказателно“ гласуване, подвеждане на избирателите по номера на бюлетината в полза на кандидата и т.н.</p>
<p>Ето как биха изглеждал списъкът с първите десет български евродепутати според нея: 1. Томислав Дончев, ГЕРБ – 108 000 гласа, 2. Светослав Малинов, РБ – 39 000, 3. Момчил Неков, БСП – 34 000, 4. Сергей Станишев, БСП – 28 000, 5. Николай Бареков, ББЦ – 26 000, 6. Меглена Кунева, РБ – 21 000, 7. Ангел Джамбазки, ББЦ – 20–21 000, 8. Ивайло Калфин, АБВ – 17 000, 9. Георги Пирински, БСП – 12–13 000, 10. Илияна Йотова, БСП – 12–13 000.</p>
<p>След тези избори не виждам как партиите ще отменят преференциалния вот, но е важно гражданите да следят поведението им и да реагират при първите опити за вкарването му във фризера. Важно е обаче при други кампании, а и в нормални периоди без избори преференциалното гласуване да се разяснява и популяризира. Както от ЦИК, така и от партиите и НПО.</p>
<p><strong>- Споделяте ли мнението, че преференцията за Момчил Неков всъщност е наказателен вот за Станишев от страна на неговите противници?</strong></p>
<p>- В малка степен. Допускам, че в преференцията за Неков има и такъв момент, но по-скоро става въпрос за презастраховане със задраскването на номер 15 и в квадратчето, и в кръгчето. Сходно поведение, макар и със значително по-малък брой преференции, наблюдаваме и при други партии с номер от 1 до 17 в интегралната бюлетина.</p>
<p><strong>- Предстоят ли важни промени в БСП – там има сериозно разделение, сериозен бунт срещу сегашното ръководство на партията. Какъв е същинският проблем в тази партия, която изненадващо лидерът на ББЦ Бареков нарече „единствената демократична партия“?</strong></p>
<p>- БСП е в сериозна криза. С всяка изминала година електоратът й застарява, сред най-младите вече е четвърта политическа сила. Преди парламентарните избори лидерът Станишев и ръководството обещаха рязък ляв завой, който не се осъществява – заради съпротивата на ДПС, но и в определени кръгове на БСП, заради слабостта на правителството.</p>
<p>Под ръководството на Станишев партията губи N-тите поредни избори от ГЕРБ. Левите избиратели са уморени, разочаровани, фрустрирани. Съгласен съм с вас, че в партията има сериозно разделение. Все още обаче не наблюдаваме сериозен бунт срещу сегашния лидер и ръководство, макар че в сравнение с партии като ГЕРБ, ДПС, „България без цензура“ и др. БСП наистина е по-демократична партия. Но и по-недисциплинирана, ако се съди по резултатите от изборите.</p>
<p>Ако не иска да последва съдбата на СДС и да се маргинализира до десетина години с напредването на възрастта на своя електорат, БСП наистина се нуждае от сериозна промяна: лидерска и кадрова, привличане на по-млади избиратели, реализиране на по-модерни леви политики.</p>
<p><strong>- Имате ли прогноза за пренареждането на политическата карта на България преди парламентарните избори? Кои ще са основните играчи?</strong></p>
<p>- Тази карта вече се пренарежда – ГЕРБ затвърждава доминацията си над БСП, тежестта на ДПС нараства. На сцената излезе „България без цензура“, но дали ще се задържи и укрепне, или ще се маргинализира, зависи от това кога ще се предсрочните избори. Колкото по-рано – толкова по-добре за формацията на Бареков.</p>
<p>Този по-скоро популистки проект обаче изсмуква от националистическия електорат, който на всичкото отгоре вече е разделен по равно между „Атака“ и НФСБ. Не бива да пропускаме и прощъпулника на АБВ – формацията на Първанов и Калфин има сериозни шансове за присъствие в следващия парламент при изграждане на работещи структури по места и една по-модерна предизборна кампания.</p>
<p><strong>- Реформаторският блок е определян от неговите поддръжници като „уникален проект“. Ще оцелее ли Реформаторският блок и в какъв формат го виждате вие?</strong></p>
<p>- За Реформаторския блок е подходящ изразът за „бутилката“: за оптимиста тя е полупълна, а за песимиста е полупразна. За това формирование ще кажа същото, както и за ББЦ – ако има по-рано предсрочни избори, ще се представи по-добре.</p>
<p>Подготовката за тях ще мобилизира ръководството и електората му. Забавянето им във времето вещае лидерски крамоли и опит за реванш на формацията на Меглена Кунева – самата тя беше „наказана“ от електората на ДСБ с преференциалното гласуване в полза на Светослав Малинов. </p>
<p><strong>- Вашите „за“ и „против“ по отношение на предсрочните парламентарни избори? Може би трябва да попитам и „кога“?</strong></p>
<p>- Предсрочни избори са необходими, за да се прелегитимира подкрепата за правителството или да се състави ново, което да работи в по-комфортни условия.</p>
<p>Трябва да се реализират блокираните реформи в образованието, здравеопазването, да се положи началото на една работеща демографска политика. И да се състави екшън план за усвояването на парите от фондовете на ЕС, което вече да не облагодетелства само София за сметка на провинцията и едрите фермери за сметка на дребните и средните.</p>
<p>Но според мен предсрочни избори трябва да има само ако партиите се договорят да признаят резултатите от тях, стига, разбира се, да няма сериозни фалшификации. А не ако бъде възпроизведено сегашното статукво, след месец-два някой отново да излезе на улицата и да протестира по формулата „Стани да седна“.</p>
<p><strong>- Една друга гореща тема – съдебните дела срещу Цветан Цветанов и ефективната присъда от 4 години, която той вече получи. Адекватно ли е поведението на медиите в отразяването им? Вашите лични очаквания за това как ще се развият нещата в тази посока?</strong></p>
<p>- Не съм юрист и не мога да се изкажа компетентно по юридическата страна на присъдата на Цветанов на първа инстанция, а правните аргументи трябва да бъдат водещи.</p>
<p>При отразяването на присъдата медиите няма как да не я разглеждат и в контекста на войната, която само допреди година Цветанов водеше срещу българския съд, когато беше заклеймявана едва ли не цялата съдийска гилдия. Медиите отразяват присъдата срещу него до голяма степен, съобразявайки се със своите политически и корпоративни интереси.</p>
<p>Прави ми обаче впечатление мълчанието на онези неправителствени организации и на Реформаторския блок – те нито подкрепят присъдата, нито я отхвърлят. Странно мълчание. Що се отнася до развитието на нещата – надявам се българският съд да се докаже като обективна и независима институция. </p>
<p><strong>- Впрочем Цветанов и Борисов изглеждат като скачени съдове във всичко, което се е случвало по време на управлението на ГЕРБ. Очаквате ли и Борисов да попадне под ударите на закона и при какви обстоятелства?</strong></p>
<p>- Ако българското правосъдие прочете отново сагата „Ало, Ваньо?“ или прословутия доклад на бившия американски посланик Джон Байърли, изтекъл в „Уикилийкс“, в който се изреждат не едно и две подозрения за тъмно минало на българския „Батман“, трябва да се позаинтересува от него. Това ще бъде тест за неговата обективност и независимост. И аз се надявам това да се случи – може би не днес и утре, но в близките години.</p>
<p><strong>- Ще има ли летни протести? Какво биха постигнали те и на какво биха навредили? </strong></p>
<p>- Летни протести, при това мащабни, може да има само ако се появи голям дразнител, ако изникне нов въпрос „Кой?“. Но вероятността това да стане е малка. Още повече че Пеевски се отказа да бъде и евродепутат. Сега топката е в полето на БСП и ДПС. </p>
