- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 61
- 9
„Политическият пъзел след изборите е изключително сложен, но някой трябва да поеме политическа отговорност. Да се отиде веднага на нови избори би било грешка. Ще гласуват още по-малко хора, ще се възпроизведе сегашното статукво – като може би ГЕРБ ще излязат още по-засилени, а ДПС ще си вземе своето.“ Това казва в специално интервю за ГЛАСОВЕ политологът от Института за модерна политика д-р Иво Инджов. По думите му към сегашния момент най-вероятната хипотеза за съставяне на правителство е „ГЕРБ-РБ-ПФ“.
<p><strong><em>„В БСП се очертават два лагера. Едните са за оставане в опозиция, стягане на редиците и достойно представяне на местните избори догодина, а и на предсрочни парламентарни избори преди това, каквито не са изключени. През последните дни се чуват и други хипотези – че е възможно да се състави една широка, ама не толкова широка коалиция, в която ГЕРБ да е старши партньор, БСП да е младши партньор, да влиза и АБВ", коментира още Инджов.</em></strong></p>
<p> </p>
<p><strong>-</strong><strong> Още в навечерието на изборите прогнозирахте възможност за коалиционно управление между ГЕРБ, Реформаторския блок и "Патриотичния фронт". Как ви изглежда тази хипотеза днес?</strong></p>
<p>- Това е една от хипотезите с най-голяма вероятност да се сбъднат, ако въобще бъде съставено правителство. Още повече че от Реформаторския блок в сряда дадоха по-категорични сигнали, че виждат възможност за коалиране между тях, ГЕРБ и "Патриотичния фронт".</p>
<p>Със сигурност програмите на ГЕРБ и Реформаторския блок са най-близки. "Патриотичният фронт", доколкото се позиционира като дясна, претендираща да бъде национално отговорна формация, също има допирни точки с тях. От един момент нататък обаче ще започнат въпроси. Ще започнат да привиждат "Патриотичния фронт" и особено неговия лидер Валери Симеонов като крайно десен, като националист. Нека не забравяме, че той произхожда от „Атака“ – в момента това минало по някакъв начин се завоалира, но рано или късно то ще започне да се припомня.</p>
<p>От друга страна е напълно възможно от "Патриотичния фронт" до поставят изискване да мине на заден план партията на Корман Исмаилов, която е в Реформаторския блок, но е по-радикална и представляваща интересите на малка част от турското малцинство в България.</p>
<p>Така че има подводни камъни, но ГЕРБ-РБ-ПФ не е невъзможна коалиция с оглед на местата в парламента.</p>
<p>Аз прогнозирах и нещо друго – че е възможно да има сближаване между ГЕРБ и „България без цензура“, тъй като започват да се изчистват противоречията между Бойко Борисов и Бареков. Ако забелязвате, през последните дни Бареков допуска възможността Борисов да стане министър-председател – нещо, което преди отричаше. Борисов също тези дни се изказа доста ласкаво за политическото поведение на Бареков в момента. Така че е възможна и някаква форма на подкрепа на „България без цензура“ за една такава коалиция. </p>
<p>Най-малко вероятно и най-неработоспособно би било правителство на малцинството на ГЕРБ, подкрепяно по определени политики от различни парламентарно представени сили.</p>
<p><strong>- Впрочем Бареков се отказа от Европарламента и заяви, че ще преговаря за широка коалиция. Малко преди това същия ден беше казал, че депутатите му категорично няма да подкрепят кабинет на ГЕРБ – независимо дали е на малцинството или коалиционен.</strong></p>
<p><strong>- </strong>След летящия си старт на евроизборите „България без цензура“ влиза много отслабнала в новия парламент. Проблемите с КТБ видимо се отразиха на кондицията ѝ, както, разбира се, и раздялата с ВМРО, която пък се озова в "Патриотичния фронт".</p>
<p>Стилът на поведение и говорене на Бареков много силно ми прилича на стила и поведението на неговия бивш кумир Бойко Борисов – който сутрин, обед и вечер казва понякога дори коренно различни неща.</p>
<p>Сигналите за сближаване помежду им, за които стана дума, показват, че при определени обстоятелства „България без цензура“ би толерирала правителство под доминацията на ГЕРБ.</p>
<p>Но за такава млада партия, която няма достатъчно изразена идентичност и е доста аморфна като депутатски състав, позициониране „до“ или „за“ ГЕРБ би било пагубно.</p>
<p><strong>- Точно сега като че ли „кошерът“, в който пчелите жужат най-силно, е Реформаторският блок. Един през друг лидерите му говорят различни неща – понякога даже по едно и също време. В сряда Радан Кънев дори допусна възможността депутатите от групата на реформаторите да се разцепят, когато НС започне работа. Какво се случва там всъщност?</strong></p>
<p>- Напълно е възможно да се разцепят. Още преди изборите те не взеха ясна, категорична и почтена позиция спрямо личността на Борисов – и с оглед на съмненията за неговото тъмно минало, и с оглед на управлението на ГЕРБ, когато бяха потъпкани много граждански права, когато Дянков ни сервираше „постна пица“, когато имаше несигурност във външната политика на България.</p>
<p>Наистина, някои от лидерите на Реформаторския блок казаха, че ако ще се коалират с ГЕРБ, не искат в управлението да са Бойко Борисов и Цветан Цветанов, но това не беше обща позиция. Това се вижда и в момента. Лукарски и Корман Исмаилов допускат да се управлява с Бойко Борисов, Меглена Кунева – също. Докато ДСБ, като хардядрото на Реформаторския блок, е категорично против такава конфигурация.</p>
<p>Тоест напълно е възможно Реформаторският блок да се разцепи по линията на подкрепата или неподкрепата на Борисов. На този етап можем да допускаме всякакви варианти, но още не са минали първият рунд, вторият рунд от преговорите. Възможни са компромиси, тайни и явни договорки.</p>
<p><strong>- Присъствието на ДПС във властта и въобще в живота на България. На пръв поглед изглежда, че формално те няма да участват в управлението на страната, но така ли е наистина? За никого не е тайна, че ДПС има ключови позиции в местната власт, не се чуло и някой да е разкъсал „обръча от фирми“. Какви са вашите прогнози относно тази близо втора политическа сила?</strong></p>
<p>- Да, и аз бих казал, че заедно с БСП те са втора политическа сила – защото ги делят някакви си 0.6%, което е под един процент.</p>
<p>ДПС е един от победителите в тези избори – заедно с ГЕРБ, вторият категоричен победител. ДПС запази лице, показа много добра организация. Видя се, че смяната на лидера преди известно време не се е отразила негативно.</p>
<p>Видимо всички не искат ДПС във властта. Но за българския етнически модел би било опасно да се официализира една анти-ДПС коалиция в парламента – макар че поне формално движението няма да присъства във властта на национално равнище. Само че сигналите, които дадоха и Лютви Местан, и други фактори от ДПС, показват, че движението ще подкрепя разумни от негова гледна точка стъпки на ГЕРБ, ако ГЕРБ състави правителство.</p>
<p>С оглед „нишаните“ – ако използвам тази турска дума – които си дават ГЕРБ и ДПС, е напълно възможно да има и задкулисни договорки за запазване на икономическата власт, на икономическото влияние на ДПС в определени сектори на икономиката, горското стопанство и финансовата сфера. Разбира се, публично ГЕРБ ще се дистанцира от ДПС и ще има критики към него.</p>
<p>Но такива словесни нападки имаше между тях и в периода 2009 – 2013 година, от което ДПС не излезе омаломощено, въпреки че беше в опозиция.</p>
<p>ДПС се превръща в голяма сила на местно ниво. Ако прехвърлим резултатите от току-що миналите парламентарни избори към местно равнище, излиза, че ДПС е втора политическа сила в пет области. Пред БСП е. Така че Движението за права и свободи запазва един голям потенциал за влияние, независимо че по всяка вероятност ще бъде в опозиция.</p>
<p><strong>- Има коментари, че БСП всъщност е спечелила, като е „ударила дъното“, че от тук насетне не ѝ остава друго, освен наистина да се промени. Вашият коментар за нейния резултат?</strong></p>
<p>- Със сигурност БСП преживя едно много тежко поражение – получи най-слабия си резултат през последните 25 години. За да оцелее на политическата сцена, тя очевидно трябва да направи много рязък програмен ляв завой, но да се обнови и в кадрово отношение. Трябва да започне да защитава не само най-бедните и пенсионерите, но и хората в активна трудова възраст, които са подложени на експлоатация – във фабриките, във фирмите, на полето. Трябва да се отвори към проблемите на младежката безработица, да се отвори към гражданското общество.</p>
<p>По време на тази предизборна кампания имаше такива моменти, в листите на БСП имаше силни граждански представители. И аз ще дам пример с кандидата от Движение „Модерна България“ Борислав Цеков – в 24-ти МИР в София. Или Петър Кичашки, също от „Модерна България“, в 25-и МИР в София. Те направиха една реална гражданска кампания и показаха, че проблеми, които засягат цялото общество и имат гражданско звучене, биха могли да бъдат решавани с помощта на една лява партия – ако, разбира се, тя е отговорна да се отвори към това гражданско общество.</p>
<p>А какво ще стане от тук нататък с БСП, зависи много и от това каква позиция ще заеме тя по отношение на властта. В момента в БСП се очертават два лагера – едните са за оставане в опозиция, стягане на редиците и достойно представяне на местните избори догодина, а и на предсрочни парламентарни избори преди това, каквито не са изключени.</p>
<p>През последните дни обаче се чуват и други хипотези – че е възможно да се състави една широка, ама не толкова широка коалиция, в която ГЕРБ да е старши партньор, БСП да е младши партньор, да влиза и АБВ. Минусите за БСП при такава конфигурация са повече от ясни: задушаване в прегръдката на Борисов и след това бавна смърт – организационна, идейна, програмна.</p>
<p>Ако обаче БСП успее да си изиграе картите (това също е хипотеза), влезе стегната и с добър тонус в такава конфигурация, при сключването на коалиционен договор тя може да постави няколко важни условия пред Бойко Борисов и ГЕРБ. Да постави условия със социални искания по подобие на германските социалдемократи, които ги наложиха на канцлера Меркел – въпреки че тя ги би с много голям резултат. Тя обаче ги прие и сега в Германия се въвежда минималната работна заплата на национално ниво, която е основен елемент от преидизборната програма на социалдемократите.</p>
<p>Ако БСП направи така и след това отстоява своите позиции, тя би могла да спечели в очите на електората и в същото време да носи по-малка отговорност – защото знаете, по-малкият коалиционен партньор носи по-малка отговорност.</p>
<p>Същевременно присъствието на АБВ в такава конфигурация ще легитимира едно по-силно ляво начало във властта.</p>
<p>Според мен това е възможен вариант, но той е по-рисков за БСП. Значително по-рисков, отколкото ако тя остане в опозиция, доболедува и започне да се възстановява.</p>
<p><strong>- Ако трябва да се персонифицират тези две тенденции, чии имена бихте посочили?</strong></p>
<p> - За коалиране с ГЕРБ се изказва бившият вицепремиер и кандидат за лидер на БСП Драгомир Стойнев. Лицето на тенденцията за преговори с ГЕРБ, но оставане в опозиция е Атанас Мерджанов, който беше председател на парламентарната група.</p>
<p><strong>- Колко според вас ще издържи този осемпартиен парламент, при какви обстоятелства и какви са приоритетите, които трябва да си постави и да осъществи?</strong></p>
<p>- Ако издържи две години, депутатите трябва да гръмнат шампанското, а избирателите да са доволни. Според мен ще има предсрочни избори или напролет, или ще съвпаднат с местните избори наесен догодина. Третият вариант е да съвпаднат с президентските избори след две години.</p>
<p>Приоритетите пред новото правителство, а това значи, че те ще са приоритети и на парламента, е да се вземат стратегически важни решения. Първо – за КТБ, какво ще се случва с нея. Вложителите трябва да започнат да получават парите си. За да стане това обаче, веднага след като парламентът заработи, той трябва да промени един закон, който въвежда в българското законодателство съответната евродиректива.</p>
<p>За да започнат да се изплащат гарантираните влогове до 100 000 евро, според българското законодателство трябва да бъде отнет лицензът на банката – той още не е отнет. А европейската директива е доста по-различна – тя казва, че влоговете трябва да бъдат изплатени в срок от три-четири месеца.</p>
<p>Това трябва да направи още в началото парламентът. Разбира се, трябва да приеме новия бюджет. Трябва да вземе отношение по стратегическия въпрос за „Южен поток“ – той повече не може да се отлага. И да се проведат нови търгове за строителството в българския му участък по правилата на ЕС.</p>
<p>Големи проблеми са растящият бюджетен дефицит, нарасналият външен дълг… Ако зимата е студена и има проблеми с доставките на газ заради поведението на Украйна в споровете ѝ с Русия, аз не завиждам на новия българския парламент и новото българско правителство.</p>
<p>Но някой трябва да поеме политическа отговорност. Да се отиде веднага на нови избори би било грешка. Ще гласуват още по-малко хора, ще се възпроизведе сегашното статукво – като може би ГЕРБ ще излязат още по-засилени, а ДПС ще си вземе своето.</p>
<p> </p>
