- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 68
- 5
„Преференциалният вот е отмъщението на камилчетата! Първо, той за пореден път доказа максимата, че който пише изборния кодекс с тарикатлъци, сам пада от него. Второ, доказа, че колкото и да държиш една партия процедурно, винаги се намира по-силна процедура. И трето, доказа, че това, което е в главите на политиците, изобщо не е в главите на хората.“ Това казва в специално интервю за ГЛАСОВЕ журналистът Ива Николова, известна с острия си език и точното слово.
<p><strong><em>„Никаква грешка не е станала с Момчил Неков. Това беше акция на противниците на Сергей Станишев вътре в партията, за да го принудят да напусне лидерския пост. Понеже не могат да го направят с речи и паралелни структури и дейности, обърнаха нещата на майтап. Вкараха го във виц“, коментира още дамата, заела мястото на Николай Бареков в популярната рубрика „Гореща точка“ на </em></strong><strong><em>TV7</em></strong><strong><em>.</em></strong></p>
<p> </p>
<p>-<strong> Когато заехте мястото на Николай Бареков в популярната рубрика на</strong><strong> TV7</strong><strong> „Гореща точка“, казахте, че никак не е лесно да седнеш в един чужд стол и да създадеш себе си там. Шест месеца по-късно имате ли увереността, че сте се „създали“? Удобно ли ви е в това „горещо“ предаване?</strong></p>
<p>- Неудобно е само, когато не си себе си. Колкото до мястото, то е създадено от Бареков. И аз никога няма да си го припиша. Авторството е нещо, което ценя и уважавам много дълбоко. И понеже съм автор не само на предавания, винаги ще твърдя, че това студио, този стол и „Гореща точка” имат своя родител. А пък аз съм от приемните грижи. Надявам се, че оставям свой почерк, и не претендирам за нищо повече.</p>
<p><strong>- Бихте ли маркирали най-важните според вас „горещи точки“ в политическата жега, която ни притиска след изборите на 25 май?</strong></p>
<p>- Чудесни изборни резултати! Стана ясно, че никой не харесва досегашните партии. Никой не обича тоя политически Рейнмън. Всички губят гласове, което означава, че губят смисъл. БСП отново – „за кой ли път, за кой ли път”, както се пееше в една песен, от 1990 г. насам – е изправена пред необходимостта да излезе от шизофренното си състояние на „червени бабички” и „червени мобифони”.</p>
<p>И по-точно, да се раздели на двете си естествени части – комунистическа и социалдемократическа, и да оцелее и заживее нормално онази нейна част, която е по-жизнеспособна. Когато в най-бедната европейска държава хората не припознават лявата партия като своя, това означава, че тя или не е лява, или не е партия, или е... „изобщо „като нищо на света”, би довършил Сароян.</p>
<p>ГЕРБ брои пилците си и вероятно ще ги преброи окончателно наесен. Не е вярна тезата, че ГЕРБ не се е разпаднала извън властта, защото от 1 година у избирателите й се поддържа внушението, че властта е нейна, но несправедливо са й я взели и всеки момент ще си я върне. Истината е, че да спечелиш властта, означава да можеш да управляваш. А ГЕРБ не можеше да управлява след последните избори по две причини. Първо, не беше спечелила изборите, а просто имаше повече депутати. И второ, никой не искаше да управлява с нея. Т.е. те загубиха по всички точки.</p>
<p>Наясно са по този въпрос и затова сега правят анонси, че са готови на общо управление с други партии. Сиреч посипаха си главата с пепел и се вразумиха. Защото 1 година можеш да сугестираш, че светлото бъдеще иде, но ако то продължи да бъде бъдеще още години наред, много от тях ще предпочетат настоящето. Понеже вече неведнъж са го правили, щом са в ГЕРБ. Всъщност можеш и 45 години да го правиш, но ако държиш властта. Така че без власт ГЕРБ наистина е обречена.</p>
<p>Старата десница показа, че има шанс за живот, но само в автентичната си част. Анализаторите да си спестят разглаголстването на тема, че никой вече няма да си играе с ДСБ, защото са прецакали ДБГ. Няма такова нещо. Просто хората на Меглена Кунева отидоха при Николай Бареков. А пък ДСБ има най-много избиратели в РБ, затова Светослав Малинов измести лидерката на ДБГ. Иначе щеше да е обратното. Или щеше да е някой друг. За ДСБ това беше мотивацията да излязат и масово да гласуват. Което поставя на дневен ред въпроса жизнеспособен ли е този конгломерат от партии. Времето ще покаже, но по-скоро не.</p>
<p>А ДПС си е ДПС – същият брой гласове и същата мнима мощ на фона на ниската избирателна активност, характерна за евровота. При нормална активност тази партия ще е със сегашната си тежест, което означава, че и тя е зациклила в развитието си. Но тя си е избрала друга посока на утвърждаване – не „много сме, силни сме”, а „не сме тия, за които ни мислите”. Може да звучи парадоксално, но при тях важи обратната максима – добрите резултати не помагат на добрия им имидж. Това плаши някои хора. Нямам предвид националистите.</p>
<p>Истинските победители са коалицията ББЦ, ВМРО, ЗНС и „Гергьовден”. 2 евродепутатски места при този висок праг са страшно много. И никакви извънполитически тълкувания не могат да омаловажат този резултат. Бареков събра въздействащи сегменти на влиянието върху обществото. Носи чара на младия Борисов, но в неговия просветен, европеизиран, професионално реализиран и дори юпи вид. До него стои старото лице на просветения патриотизъм Красимир Каракачанов.</p>
<p>Придружени са от дискретното новобългарско лице на старите земеделските идеи. И гарнирани с фойерверка от настроение, креативност и самоирония на „Гергьовден”. Нали виждате – получава се малко като суеверието за щастие на католическа сватба: нещо ново, нещо старо, нещо назаем, за да е щастлив бракът. Но при всички случаи имат ведро излъчване. С такива хора може да се диша. Засега са в ролята на амбу. Дано не забравят, че са обещали то да доведе до самостоятелно дишане в държавата.</p>
<p><strong>- Мнозина обвиняват медиите в неадекватност, комерисиалност, некомпетентност – включително и в предизборната кампания. Вашето мнение за т.нар. „медийна среда“ в България?</strong></p>
<p>- Не са мнозина, а всички. Ние не сме на висотата на този занаят. Знаете ли защо? Защото за повечето от нас той е единствен. Нямат други знания и умения и необяснимо защо, това ги прави много щастливи и много значими в собствените им очи.</p>
<p>Но журналистиката не може да е начало на кариерата, а нейно продължение или неин завършек. Това е работа за високообразовани, много грамотни, много четящи и много знаещи хора. А някои от тях се държат като палета – мяткат се по всеки, който им посочат, галят се във всеки, който им посочат.</p>
<p>И пищят като щипани моми, ако някой им каже нещо напреко. „Пак бият Паниковски!” Кой знае защо мислят, че трябва силно да любят и мразят силните на деня, а не да гледат на тях като на оръдие на труда, каквото те всъщност са, понеже утре денят е друг и силните също са други.</p>
<p>Няма как цялата държава да е в кацата с нечистотии, а т.нар. „медийна среда” да е цялата в бяло, още повече че непрекъснато кисне в същата тая каца, занимава се със самооблъчване и е отдадена на самодостатъчност. Също като властта. Е, на кого му трябва такава журналистика? Каквато държавата, такива и медиите.</p>
<p>Между другото, те са единствената нереформирана сфера от началото на прехода досега. Едно баба знае, едно баба бае от 25 години насам. Затова се сринаха тиражите на вестниците и оредяха аудиториите на телевизиите.</p>
<p>А мантрата „интернет е свободното пространство” си е просто дрън-дрън. Защото в нашия вариант това е хъшовско пространство – всеки е герой на електронната софа, но в живота никъде и никакъв го няма. В цялата тази ситуация има и нещо хубаво – че най-тъмно е, преди да се съмне. Понеже мракът наистина много се сгъсти.</p>
<p><strong>- Какво беше най-впечатляващото и новото около тези избори за вас като дългогодишен политически наблюдател и анализатор?</strong></p>
<p>- Това, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено. Наистина е изумително как за 25 години на никого не му увря главата, че властта не е място за несретници, комплексари, безработни и апаратчици, а за можещи и знаещи хора. Не ги допускат и това си е.</p>
<p>Само че няма как да преборим безработицата със създаването на 240 работни места на различни интервали от време на площад „Народно събрание”. И като ги създадем, безработицата да расте още повече. Тук зависимостта е обратнопропорционална – слагаме 240 работещи хора, а несретниците, комплексарите и апаратчиците отиват на борсата за квалификация, защото те нямат какво да преквалифицират.</p>
<p><strong>- Изненада ли ви резултатът? Какви бяха вашите предварителни очаквания?</strong></p>
<p>- Изненадаха ме резултатите на ГЕРБ. Не с това, че бяха по-високи от тези на БСП. А с това, че бяха неестествено високи. Затова твърдя, че тези резултати могат да са истински само в един случай – ако ГЕРБ е постигнал пълна мобилизация на симпатизантите си.</p>
<p>Другото е съвсем нормално, включително и наставническата мъдрост на ДПС. Точно такива бяха резултатите и така изглеждаше тази партия и на евроизборите през 2007 г. Националните избори обаче я върнаха в реалността. Само че в ДПС са наясно по този въпрос и затова не се главозамайват, а отсега си плетат следващата кошница. Но и в това също няма нищо изненадващо.</p>
<p><strong>- Как бихте коментирали случая „Момчил Неков“, неговото влизане в Европарламента, което мнозина наричат „грешката на БСП“?</strong></p>
<p>- Ето я изненадата, за която питахте преди малко. Преференциалният вот. Красота. Искам го! Това е отмъщението на камилчетата! Първо, той за пореден път доказа максимата, че който пише изборния кодекс с тарикатлъци, сам пада от него. Второ, доказа, че колкото и да държиш една партия процедурно, винаги се намира по-силна процедура. И трето, доказа, че това, което е в главите на политиците, изобщо не е в главите на хората.</p>
<p>Никаква грешка не е станала с Момчил Неков. Това беше акция на противниците на Сергей Станишев вътре в партията, за да го принудят да напусне лидерския пост. Понеже не могат да го направят с речи и паралелни структури и дейности, обърнаха нещата на майтап. Вкараха го във виц. Може би са си спомнили за сентенцията на Маркс, че човечеството се разделя с миналото си със смях. Но пък най-добре се смее този, който се смее последен. Това не зная дали са го изчислили.</p>
<p>Тъй че и Неков, и Светослав Малинов бяха избрани съвсем целенасочено. Така пожелаха над половин милион души и на ония, които твърдят, че това било грешка, ще им кажа, че нито един от тези хора не е идиот. Идиоти са тия, които са си мислили, че номерът им ще мине. Не минава!</p>
<p>И ако сега някой посегне да пипне преференцията, това ще е най-гнусният акт в цялата ни най-нова история. Защото тя работи. Едно от малкото неща, създадени през тези 25 години, които работят!</p>
<p><strong>- Пак преди 6 месеца, когато поехте „Гореща точка“, споделихте, че бихте искали да попитате Бойко Борисов защо унищожи десницата. Намерихте ли отговор на този въпрос?</strong></p>
<p>- По-важното е дали той го намира. Аз зная защо се опита да го направи – за да остане сам на десния терен и тогава при него да дотичат всички десни избиратели. Но събирателният образ на този тип избиратели, „Госпожа Венче”, не е повратлива жена и дори когато яде само един варен морков, прави това на колосана покривка, в порцеланова чиния и с нож и вилица.</p>
<p>Виждала съм го, затова го казвам. Такива избиратели не литкат, не припкат и не се захласват. И трябва да изчакаш да измрат, за да ги няма. Иначе и ти никога няма да ги имаш.</p>
<p>Сега Борисов сигурно съжалява за посегателствата си. Вероятно съжали още миналата година, когато Синята коалиция се разцепи и не влезе в парламента. Иначе днес нямаше да пие кафета в Кърджали и да честити наляво и надясно със заявки за общи разговори. Но този път не е приключил. Старата десница засега е само в реанимацията. А там нещата винаги са с два възможни изхода. И само следващите избори могат да покажат бъдещето й.</p>
<p><strong>- Коментарът ви на едно от последните изявления на лидера на ББЦ Николай Бареков, че БСП е „най-нормалната и най-демократична партия“ и я вижда като свой бъдещ партньор за управление?</strong></p>
<p>- ББЦ е центристка партия, а центристките партии винаги имат две врати и те винаги са отворени. Под „най-нормална и най-демократична” сигурно има предвид, че в тази партия всеки говори каквото си иска въпреки опитите да бъдат вкарани в общата кошара.</p>
<p>Да сте чули някой да говори така в ДПС или в ГЕРБ? Ха си казал, ха си излязъл. БСП е единствената останала масова партия с тежест. Но ако опитите да бъде превърната в лидерска продължат, ще престане да бъде нормална и демократична и ще заприлича на другите, които до една са лидерски. А авторитаризмът не е добър съветник.</p>
<p><strong>- Вярвате ли, че в БСП ще настъпи катарзис, при който „старите муцуни“ ще се оттеглят и младите социалисти ще поемат старата партия?</strong></p>
<p>- Знаете ли, толкова свикваме с хората, че забравяме фактите. Кой там е стар? Всички те са млади. И започнаха кариерите си още по-млади. Въпросът е защо се превърнаха в „муцуни”? Защото само възрастта им е различна, но не и мисленето.</p>
<p>Тоест проблемът не е във възрастта, а в мирогледа. И в каузата – кой за какво се бори. На БСП не ѝ трябва катарзис, а модерно мислещи хора. Не зная ще имат ли сили да заложат на тях. Мисля, че проблемът при тях е, че са забравили да погледнат календара.</p>
<p><strong>- Лютви Местан заяви, че ДПС ще бъде коректен партньор на правителството, а след това постави условия, които ако не бъдат изпълнени, кабинетът „Орешарски“ и парламентарното мнозинство няма да получат подкрепата на ДПС. Как тълкувате казаното от него, а и цялостното му политическо поведение?</strong></p>
<p>- Като некоректно. Ако искаш да кажеш нещо, кажи го. Ако ли не, пак го кажи. Какви са тия словесни саралии и кадаифи, от които ти накъртва. Който иска да говори с втори и трети план, да стане поет. Политиката изисква яснота.</p>
<p>Особено в една толкова мъглява политическа ситуация. Не на мен. Аз Местан го слушам 25 години и разбирам неговата „екзактност в дискурса”. Обаче хората не сядат пред телевизорите и вестниците с тълковен речник. И искат да знаят какво ще им се случва – от човека, който чака увеличение на заплатата си, до човека, който стиска парите си, защото не знае дали да ги инвестира, защото не е наясно „добро ли зло ли насреща иде”. Така че Местан да не се сърди, ако някой подозира ДПС в задкулисни договорки. Ако е ясен, и хората ще са наясно с него. Ако ли не, и хората ще го подозират в какво ли не.</p>
<p><strong>- По-горе стана дума за десницата в България. Идентифицирате ли я с Реформаторския блок? Каква ще бъде според вас съдбата на този „уникален политически проект“, както го нарича членът на Гражданския съвет на ББ Цветозар Томов?</strong></p>
<p>- Цветозар Томов, когото много харесвах като анализатор и социолог, вече няма да говори нищо за никакви проекти, понеже е в ЦИК. Че този проект е „уникален”, уникален е, тъй като дръзна да направи пореден опит за смесване на олио с вода. Тривиалното е, че отново не успя.</p>
<p>Ако човек е ходил на училище, никога не прави такива опити. Тъй като не подозирам тези хора в неителигентност, подозирам ги в битка за оцеляване. Подозирам ги и в лицемерие и това е по-добрият вариант, защото иначе ще ги заподозра в политическа несъстоятелност.</p>
<p>Не мисля, че проектът ще оцелее в този вид. Раждат се същества с две глави и осем крака и те наистина са феноменални, но не и жизнеспособни. И причината за това е като при най-омразната им партия ДПС – няма яснота! Още един парадокс.</p>
<p><strong>- Прогнозирате ли предсрочни парламентарни избори, каквито шумно искат ГЕРБ, ББЦ, РБ. По какъв сценарий могат да се случат те?</strong></p>
<p>- Вероятно ще има предсрочни избори, но не защото някой ги иска, а защото управляващите се умориха от собственото си безвремие. Изостриха отношенията помежду си. Смениха партньорските си ориентации.</p>
<p>Ситуацията е коренно различна, но не в нагласите на избирателите и не в държавата, а в отношенията между властимащите и опозицията. На низините общо взето им е все едно, но върховете не могат повече така.</p>
<p>Вероятно ще довършат някои стратегически за тях проекти. Вероятно двете крила, които не желаят скорошни избори и в двете партии, ще се опитат да закрепят мандата до изборите догодина. Но това ми изглежда все по-неосъществимо, защото другите две крила са твърде изнервени.</p>
<p>Следващите 2 месеца ще са решаващи за вътрешнопартийните битки. А поантата, колкото и странно да звучи, е изборът на Европейската комисия. Тогава ще се определи и бъдещето на кабинета „Орешарски”. Т.е. най-ранната дата за предсрочните избори и късната есен.</p>
<p><strong>- Каква ще бъде съдбата на „Атака“? По-скоро може би трябва да попитам смятате ли, че тази партия има политическо бъдеще или е напълно изчерпана?</strong></p>
<p>- „Атака” ли? Това не беше ли едно спряно телевизионно предаване по СКАТ? Може пак да го пуснат, знам ли? Трябва да питате собственика на телевизията Валери Симеонов.</p>
<p><strong>- Вашата версия за непосредственото излизане от политическия тупик, в който се намираме в момента?</strong></p>
<p>- Аз не съм на принципа „избори веднага”. Радикализмът и революциите са ми дълбоко чужди. Трябва да видим по-ясно алтернативата, а за това е нужно време. Хората показаха, че сегашното статукво е такова, каквото е. И бързи избори само ще го преповторят.</p>
<p>Очевидно е обаче, че и в статуквото, и извън него текат процеси и е по-добре да ги изчакаме да ферментират. Разбира се, и политиците да изтрезнеят от шампанското, което вече взеха да пият по улиците и по протестите. Трезвост, господа! Искаме трезвост! И яснота. И чак тогава избори.</p>
<p><strong>- Последен въпрос. Пак в онова интервю отпреди 6 месеца бяхте категорична, че ако Николай Бареков стане премиер, вие ще бъдете негова „най-силна опозиция“. И днес ли сте така безапелационна?</strong></p>
<p>- В момента не мога да съм опозиция на Бареков, защото той е в опозиция. В последното си интервю с него преди деня за размисъл го попитах дали е наясно с максимата за новия началник – че не се знае от това малко сладко прасенце... И стигнах дотук, защото той я довърши: каква свиня ще излезе. Значи е наясно. А това вече е добър знак.</p>
<p>Обеща да не е свиня. Но тръгне ли да става, ако не му го кажа, значи съм най-големият му враг. Политиците трябва да проумеят, че нямат по-големи приятели от критиците си. И да ги пазят като рохки яйца. А тези, които им правят вятър, само ги използват. И първи им забиват ножа.</p>
<p>После отиват при критиците си да им кажат, че са били прави. Но уви, вече е късно. Защото и в политиката е като в живота – излезеш ли веднъж на бял свят, няма връщане назад.</p>
