Илиан Зафиров: Дупката от 4.2 млрд. е пълна измислица, целта е реприватизация

<p><strong>- Г- н Зафиров, един важен въпрос според мен - гуверньорът на БНБ Иван Искров твърди едно по отношение на намеренията на Оманския фонд за оздравяване на КТБ, а вие твърдите, че той е изопачил изцяло тяхното предложение и на практика е излъгал пред Народното събрание и пред българското общество. Това трябва да се изясни, защото думата на председателя на БНБ в нормалните държави би трябвало да бъде закон. Каква е вашата гледна точка?</strong></p> <p>- Дали някой е превел невярно думите на г-н Искров или той самият се изгуби в превода, не знам. Но това, което съобщи, не е вярно. След всичко, което получи като отношение от официални български институции за петте месеца, похвално е намерението на хората от Оманския фонд с намерението си да продължат с идеите си да оздравят банката. Те всъщност не са получили и най-малката информация, която им е необходима, за да направят предложението. Ето защо предложението не е конкретна оферта, а една рамка, на базата на която могат да се стартират преговори. Те предлагат някаква схема, която според тях е приемлива и може да се подложи на дискутиране. В тяхното писмо, публикувано официално в сайта на БНБ, освен всичко друго пише, че това е конфиденциално предложение и, естествено, вътре може да има идеи, които не са напълно приемливи. Но вместо да се е тръгнe към преговори, се започна с обществени обструкции.</p> <p><strong>- Може ли да посочите пример кое е изкривил г-н Искров от намеренията на фонда в писмото?</strong></p> <p>- Той директно ги обвини, че искали с активи на &bdquo;Бромак&ldquo;, дружеството на Цветан Василев и свързаните с него лица, да правят едва ли не апортни вноски като капитал. Това, което те предлагат, е за обезпечението на парите, които те ще вложат в банката. Това е идеята, която не е конкретно изложена, но явно става дума да се закупят тези заеми, които са обезпечени, и те да получат тези обезпеченията, на базата на които да направят емисии от ценни книжа за набирането на средства, които са им необходими за донабирането на обявената сума от 4.2 млрд.</p> <p><strong>- Доколкото разбирам, става въпрос за цесия, те си изкупуват дълга?</strong></p> <p>- В никакъв случай не става въпрос за влизане в капитала на банката с активите на &bdquo;Бромак&ldquo;. Те изрично казват, че идеята е да се сформира едно дружество 50% на 50% с участието на държавата, конкретно Банката за развитие или, както казват, &bdquo;друга приемлива за държавата институция&ldquo;, и те да влязат с 50 процента. Според мен участието на държавата е необходимо най-вече за стабилизиране на имиджа на банката, за да могат клиентите да се чувстват спокойни, след като тя бе атакувана по такъв начин и нейният имидж бе силно накърнен. Няма как след 5 месеца агония да не се намеси държавата. Още повече че намесата на държавата ще бъде опосредствена, чрез някоя институция и в рамките на някъде малко над 2 млрд., без да влиза в действие гаранционната схема.</p> <p><strong>- Това е много важно уточнение.</strong></p> <p>- Изрично пише в предложението, че държавата няма да взема пари от гаранционната схема. И тъй като те нямат информацията, не им е предоставена и една цифра от нея за състоянието на банката в момента, те силно се съмняват във верността на дупката от тези 4 млрд. И затова казват: ние ще ги внесем, държавата също ще ги внесе, а след отваряне на банката с примерен срок от 6 месеца, ще се прецени дали това е необходимият капитал. И средствата, които са в излишък, ще се възстановят пропорционално на двете страни.</p> <p><strong>- Тоест, държавата и Оманският фонд да внесат по 2 млрд., за да се стабилизира т.нар. дупка? Това звучи доста приемливо. Доколкото си спомням, държавата взе от Гаранционния фонд и наля в друга банка 1.5 млрд. в последните месеци?</strong></p> <p>- Да не забравяме, че преди 6 години същата банка бе фаворит на държавата. Не бих искал никоя банка да пострада в тази държава, но факт е двойният аршин, с който се мерят тези институции.</p> <p><strong>- А какво казва г-н Искров, че Оманският фонд е предложил държавата да спасява изцяло дупката от 4 млрд?</strong></p> <p>- Нещо такова, и да влезе консорциумът с активите на &bdquo;Бромак&ldquo;. Извинете, но това е профанизиране въобще на темата и беше представено - &nbsp;случайно или не, по такъв обиден за българската страна вариант, за да се засилят допълнително негативните емоции към Оманския фонд. Пак повтарям &ndash; дори да има някои недъзи, някои неприемливи моменти в част от предложението, то е рамково. Тези хора не знаят какво точно да предложат, защото не знаят откъде да тръгнат, нямат никаква информация.</p> <p><strong>- Те нямат информация, българското общество също няма, кой всъщност има информация, може би освен вас, за това какво има в банката?</strong></p> <p>- То и ние трудно получаваме информация вече, но предполагам, че БНБ и квесторите имат. Но странното е, че това, което излезе като доклад първоначално от квесторите, съответстваше доста на нашите представи. Като доклад излезе, че банката е с капиталова адекватност, въпреки че бе затворена, забранени бяха всякакви възможни операции &ndash; забранени погашения със собствени средства, при това с чужда валута, хората трябваше да погасяват кеш задълженията си. Не става дума за дребни вложители, а за големи предприятия с кредити за милиони. По кой точно начин трябваше да си погасяват кредитите, не мога да се сетя. Може би с чували? Въпреки всичките тези обстоятелства, въпреки че бе подходено към тази банка като към фалирала, затворена, опоскана, тя бе с капиталова адекватност над 10 процента. Това е становището на квесторите към месец юли. Нека да припомня, че тази капиталова адекватност е сравнително ниска, защото изискванията към България са завишени. За европейските банки този процент е над изискването.</p> <p><strong>- Обяснете какво точно означава &bdquo;капиталова адекватност&ldquo;?</strong></p> <p>- Това означава процентът на необходимия капитал за функциониране на банката, достатъчен, за да се посрещнат определени рискове.</p> <p><strong>- Кога бяха големите тегления от банката и на каква стойност?</strong></p> <p>- Атаката на вложителите беше предшествана от други атаки. Банката нямаше как да бъде атакувана като банка от гледна точка на стабилност, показатели, била е винаги печеливша, Цветан Василев има редица награди. Нямаше как да ни атакуват от чисто банкова гледна точка. Всички ревизии, одиторски доклади, рейтингови агенции показваха едно изключително добро състояние на банката. Тя поддържаше едни ликвидни буфери, които са над 20%, значително над средните за Европа показатели. И тъй като като банка не можаха да я атакуват, някои кръгове от 5 години насам се опитват да пускат всякакви пасквили срещу нея по криминална линия. Започна се с това, че г-н Василев поръчал убийството на Делян Пеевски, което се оказа абсолютен кьорфишек, след което някои хора с половин уста се извиниха. Но атаката се оказа достатъчна, за да възникнат съмнения, че &bdquo;там стават някакви работи&ldquo;, че банката е собственост на някакви криминални типове. Тръгна информация, че ръководството е викано в следствието, а по какъв въпрос &ndash; не е много ясно. Самото &bdquo;викане в следствието&ldquo; може би е било по сигнал на &bdquo;Протестна мрежа&ldquo;, но и това не е сигурно.</p> <p><strong>- Сигналът на &bdquo;Протестна мрежа&ldquo; беше подаден през февруари, а вас ви викаха през юли.</strong></p> <p>- Да, точно така. Бяха разпитвани по банкови въпроси също шофьори, чистачки. Не разбрахме също защо имаше запечатване на 6 стаи в една от сградите в София, в която има и клон на КТБ, в който не е влизано. Но странното е, че тази информация тръгна от най-старата информационна агенция БТА. Имаше опровержение от прокуратурата след обяд, когато опашките пред банката бяха вече факт. Електронни и печатни издания продължиха да поддържат атаката в събота и неделя и да нагнетяват напрежение. Ясно е кои са изданията и от кои кръгове са.</p> <p><strong>- Вследствие на това колко хора отидоха да си изтеглят парите?</strong></p> <p>- Като започна, продължи и следващата седмица, но с променлив &nbsp;темп. В понеделник направихме още една пресконференция, тъй като в петък не можахме да отговорим на много въпроси.</p> <p><strong>- Интересно е, че повечето акции на прокуратурата се правят в петък, когато в събота и неделя съдебните институции не работят, а медиите действат. Нека поясним, че въпросният ден бе петък, 13 юни.</strong></p> <p>- Събитията започнаха от 9 юни, когато са дошли призовките до изпълнителните директори, след това се разви историята с &bdquo;убийството&ldquo; на Пеевски, до четвъртък-петък се разбра, че няма убийство и Пеевски си е жив и здрав, но в събота в банката влязоха спецчастите. В понеделник дадохме пресконференция, която беше наречена от г-н Искров &bdquo;странна&ldquo;. На тази пресконференция се опитахме да обясним, че трябва да се внимава, че в тази банка има хиляди вложители, че това е бизнес, жив, следователно много чувствителен. От цялата пресконференция бяха заметени всички съществени неща, и може би неслучайно, тъй като е ясно за кои медии става дума &ndash; &bdquo;Икономедиа&ldquo; и вестниците на Пеевски. Във вторник бях в бТВ, опитах се да обясня за какво става въпрос, междувременно банката функционираше като часовник и имахме един-единствен проблем &ndash; във Варна тогава имаше големи наводнения и за съжаление се наводни сървърното помещение на банката и се наложи клиентите да бъдат обслужване в два малки офиса. Това предизвика малко напрежение, но опашките бяха снимани и тиражирани с посланията &ndash; вижте какво се случва в КТБ. В сряда се видя, че изплащаме всичко и даже при удължено работно време, след което нещата утихнаха. И следобеда в БНР гръмна оная анонимка, че към Цветан Гунев, подуправител на БНБ, са предявени обвинения за толериране на определена банка. Това се оказа достатъчно в четвъртък да се извият пашките пред КТБ. Същият четвъртък се оказа, че във Виена, откъдето се снабдяваме с касови наличности в чуждестранна валута, е неработен ден, парите пристигнаха чак в петък следобед, когато вече беше късно. И като видяхме, че заявките превишават значително наличността, поискахме поставянето на банката под специален надзор, за да се запази целостта й и да може да се подкрепи. Защото това задължително включва оздравителна програма. Междувременно още в петък поискахме ликвидна подкрепа от БНБ, която беше отказана под претекст, че това не било обичайна медийна атака и имало &bdquo;още нещо&ldquo;.</p> <p><strong>- А каква е практиката, когато банка поиска подкрепа от БНБ?</strong></p> <p>- Преценява се, но явно може и да се откаже подкрепа. Правилото е, че централната банка се грижи преди всичко за банковата система. Но когато става въпрос за банка със системно значение, четвърта по големина, би трябвало да й се обърне внимание. Ставаше дума за 300-400 милиона. БНБ не подкрепи банката и забрани всички операции в нея. А КТБ имаше единствено ликвидни проблеми. Това, което можеше да се направи, бе да се изпратят квестори да наблюдават нашите действия и да се осигури съответната ликвидна подкрепа, да се види, че държавата е осигурила контрол, да се успокои обстановката и тя да си функционира. И нещо съществено &ndash; от БНБ не осигуриха ликвидна подкрепа, но в понеделник имаха абсолютно точна картина, тъй като служители на БНБ бяха на нашия етаж и получаваха информация какви пари изтичат кеш и през съответните системи.</p> <p><strong>- А какви суми бяхте изплатили до момента?</strong></p> <p>- Над 1 милиард.</p> <p><strong>- Това е повече от онзи черен петък, когато на Първа инвестиционна банка бяха изплатили 800 000 лв. А имаше ли натиск над държавни предприятия да си изтеглят авоарите при вас?</strong></p> <p>- Имаше тегления от държавни предприятия. Но парите им не бяха нещо сериозно по това време. Но по-лошото бе, че се пусна слух, че, видите ли, държавните предприятия си теглят парите, значи банката свършва. Този слух имаше по-сериозна тежест от самото теглене на държавните предприятия. Бяха пращани и работници да теглят по 200 лв.</p> <p><strong>- Това е сериозно, защото показва как от най-ниското до най-високото ниво се насочва от държавата и най-вече от медиите. </strong></p> <p>- За медиите искам да кажа, че освен онези, които са в съответните кръгове, другите бяха много грозно употребени. Първо от информацията на БТА и БНР, че в банката са влезли спецчасти. Дойдоха телевизиите и заснеха полицаи, които бяха отвън, но не и вътре.</p> <p><strong>- Значи те са снимали отвън, но не са влизали вътре?</strong></p> <p>- И то пред клона на банката, за да се види надписът. Никакви спецчасти не са влизали вътре, това и прокуратурата го опроверга официално. Има един такъв тънък момент, че те са поискали съдействие от МВР, а оттам са изпратили спецчасти. И все още не могат да се разберат кой какво по-точно е инициирал. Тези кадри бяха излъчвани непрекъснато.</p> <p><strong>- Стигаме до фундаменталния въпрос за дупката от над 4 млрд. лв. в КТБ, която стана като дупката в Царичино. Кога се появи тя?</strong></p> <p>- Тя се появи още през юли след изказването на Иван Искров и оная историческа пресконференция.</p> <p><strong>- В която ви обвиниха, че сте изнасяли пари в чували...</strong></p> <p>- Т. нар. дупка е една цифра, която се получава вследствие на прилагане на една нова методика за оценка на кредитите, която е приета през август.</p> <p><strong>- Значи г-н Искров е говорил за дупката, преди да се изясни методиката?</strong></p> <p>- Нали всичко, говорено през юли, някак трябваше да се докаже, че е истина.</p> <p><strong>- Значи първо се говори, пък после се натамънява стъкмистиката?</strong></p> <p>- Да, тази дупка се появи в някои медии преди да се появи въобще. Като в онзи виц, дето индианците събират дърва, защото така им казал шаманът, а той питал след това метеоролозите. И те му казали, че ще е тежка зимата, защото индианците събират дърва. Нека уточним: затваря се банката от БНБ, тя е в нещо като фризер. Отваря се фризерът и започва да се преценява &ndash; това може да сте го купили скъпо, но ние преценяваме, че не струва нищо. Хваща се друго нещо и се казва, че това ще се продаде след две години, значи ще даде фира.</p> <p><strong>- Как се появи тази дупка между затварянето на банката през юни и юли, когато г-н Искров обяви това официално?</strong></p> <p>- Цифрата, която се тиражира и звучи много страшно, е, че парите са откраднати с чували, самолети и хеликоптери, всъщност е една хипотеза. Тя не съществува в природата. Тя е направена така, че като се оценява кредитният портфейл на банката, да може максимално да се раздуят потенциалните бъдещи неплащания по кредитите. Реално към 30 септември непогасеният дълг, вноските, които не са внесени, са само 12%. 12% върху 5 млрд. лв., са приблизително 600 млн. лв., грубо казано. Методиката е така направена, че да може да обслужи тази цифра от 4 милиарда. И от субективната оценка, че кредитите няма да се върнат. Примерно не се признават обезпечения по търговски операции, материално-стокови ценности на склад.</p> <p><strong>- Какви например?</strong></p> <p>- Например залози на продукция, която ще бъде изнесена, не се признава. Признават се само ипотеки и завод или цяло предприятие. Което е странно. Бих казал, че някои от кредитите са свръхобезпечени, тоест тяхната стойност надхвърля далеч сумата на кредита. Но фактът е, че кредити се обслужват дори при тези условия. Не е взета предвид кредитната история на клиентите, свързаността не се взема предвид, въпреки че се тръбеше за &bdquo;свързаните лица&ldquo;. Тоест кредит, даден на собственика на предприятие за инвестиция в това предприятие &ndash; 100% обезценка. Самото предприятие &ndash; 0% обезценка, тоест там всичко е наред. Каква е логиката на такъв подход? Кредитът на собственика, който е обезпечен с акции на въпросното предприятие, се обявява за предсрочно изискуем, и понеже той не може да го погаси предсрочно, се продава на сравнително занижена цена, като се придобива и залогът, тоест предприятието. Това е само един от примерите. Друг пример &ndash; предприятие, което е свръхобезпечено, предвид затрудненията, създадени пред кредитополучателите, има просрочена някоя и друга вноска плюс обещани, но неотпуснати заеми, които не може да реализира в останалата част на икономическия цикъл, за да погаси дължимото &ndash; там обезценката е 80-100% при значителни интересни материално-стокови запаси. Информацията обаче, която са получили одиторите, не може да се използва за счетоводни цели. Тоест става дума за едни хипотетични стойности. Аз не вярвам отчетите, които ще получат те, да бъдат заверени от какъвто и да е одитор.</p> <p><strong>- Тоест никой не може да гарантира за верността и легитимността на тези цифри.</strong> <strong>Имаше интересен случай с една винарна?</strong></p> <p>- Въпросният собственик на тази винарна има още две. Едната е съвсем нова, има направени известни инвестиции, но понеже не е заработила, още не е интересна. Докато &bdquo;интересната&ldquo; е оценена на 100% риск. Ако не си върне кредита, му вземат винарната. Мога да обявят кредита му за предсрочно изискуем и той да не може да го погаси.</p> <p><strong>- Нека го обясним по-просто... Идват примерно едни квестори и синдици, едни външни хора, и казват &ndash; собственикът на интересната винарна трябва да си върне кредита утре, защото са настъпили някакви обстоятелства и има голям риск да не си върне кредита, тоест нямаме ти доверие, дай си ни парите. </strong></p> <p>- Той не може да ги даде и те му вземат винарната. Прави се първи търг &ndash; няма кандидати, намалява се още цената, втори търг, и на третия &ndash; продадено. Така се обезценяват не само активите на банката, а започва и една реприватизация.</p> <p><strong>- Докъде може да стигне това?</strong></p> <p>- Нашите цели бяха да работим с тези отрасли, които са жизнено важни за страната, за да имаме бизнес, естествено. Ние се появихме в един много късен момент, когато редица международни банки бяха стъпили тук, бяха отворили клонове, бяха стартирали сериозна дейност и трябваше да предприемем &bdquo;нишова&ldquo; стратегия. Тоест да опитаме да работим в конкретни ниши, за да можем да се издържаме като банка. И, естествено, като такава определихме енергетиката. След това военно-отбранителната индустрия, тя сама по себе си не може да бъде кредитирана от чуждестранни банки, защото това е силно конкурентна среда. Същите чуждестранни банки, които в родните си държави обслужват такъв бизнес, който е конкурентен на нашия. И ние сме единствената банка, която го прави. Отбранителните предприятия са по принцип на специален режим, тъй като това са и активи. Ако се ликвидира предприятието, започват да се продават активите, които са огромни инвестиции. Банката е действала не само като търговска банка, но и като инвестиционна банка. Защото винаги сме се опитвали да подкрепяме българския бизнес. Кой друг да го подкрепи? Влезте в който искате хипермаркет и вижте какво се случва. Има едни банки, които предлагат бързи кредити и стоки, внесени от едни страни, където са майките на тези банки.</p> <p><strong>- Значи вие сте чорбаджии и експлоататори, защото сте пирамида &ndash; давате огромни лихви, разчитате на лакомията на хората и след това източвате тези пари, защото не може да ги върнете. И оттам се е появила дупката. Това е едната теза. Другата теза е, че вие бяхте фаворизирани от държавата, понеже всички държавни пари бяха в тази банка, когато тя финансираше медиите на Пеевски и наливаше тези държавни пари в едни медии, които няма как да си върнат кредитите. ТВ7, която е на Цветан Василев, както и всички медии на Пеевски, работеха на загуба и с малки изключения нямаше как да издържат без тази финансова инжекция. Как ще отговорите на тези въпроси?</strong></p> <p>- Първо за пирамидата и лихвените проценти &ndash; ако се погледнат усреднените нива, които сме плащали по привлечените средства, те не се отличават особено много от това, което плащат останалите банки. Може би са малко над средното ниво на пазара. Но по презумпция, по философия банката е корпоративна. Тоест тръгвайки да обслужва големи предприятия, ние ги обслужваме при преференциални условия. Имаме едно изключително добро обслужване, консултантска помощ и т.н. Трябваше по някакъв начин да се компенсират така наречените концентрации, или събирания на много средства на малко на брой клиенти. Рискът от това е примерно клиентът да се разсърди, да си премести парите в друга банка и да ти предизвика ликвидни проблеми. По тази причина още през 2003г. започнахме да предлагаме едни продукти &ndash; депозити, предназначени за физически лица. Вярно, не за всеки човек, тъй като банката няма такива условия, но за хора с доходи над средните.</p> <p><strong>- Тоест хора от средната класа и успели бизнесмени, като Стоичков например?</strong></p> <p>- Да, той ни рекламираше по едно време и това беше една от добрите рекламни кампании на банката и аз много се гордея с нея, тъй като имам участие и в слогана.</p> <p><strong>- Сигурно сега много ви подиграват за този слоган?</strong></p> <p>- Клиентите винаги са се чувствали комфортно в тази банка. Факт е, че докато при другите банки валяха оплаквания, при нас за последните 5 години е имало десетина оплаквания от обслужването. Ние освен това предложихме един напредничав продукт - &bdquo;преференциален предсрочен депозит&ldquo;, който до последно го предлагахме, закото се оказа изключително удачен. Той позволяваше да си ползваш средствата по всяко време, това е т.нар. отворен депозит. Единственото условие след получаването му бе да не го ползваш 30 дни, а след това могеш да правиш с парите си каквото искаш. Примерно човек, който може да задели 15-20 хиляди лева, означава, че няма да ползва тези пари поне две години. Това в общи линии изигра своята роля и набрахме много такива клиенти чрез този и други продукти. Спекулира се с лихвите, защото 7 процента са били за по-заможни клиенти, но имаше и 5%, и 6%. Но 7% лихва бе и масов продукт, макар че напоследък го свалихме, тъй като лихвеният процент на пазара много падна. Но има и друг момент, че когато беше т.нар. депозитен туризъм през 2009г. , когато имаше спирала на лихвените проценти и хората обикаляха от банка на банка, където на някои места лихвите стигаха и до 11%, а ние не промеанихме нашите и ги оставихме по-ниски. Това не са масови продукти, тоест прословутите проценти са били винаги в рамките на едни разумни граници.</p> <p><strong>- Един политически и икономически елит, който си е държал парите на много високи лихви, и който е облагодетелстваният елит, така се говори. Примерно Цветан Василев е получил възможност да развие тази банка, защото е бил в отношения с големите лидери на прехода, а те пък са си криели в банката мръсните пари от мръсните сделки.</strong></p> <p>- Звучи интересно, но просто няма такова нещо. Извинявайте, но в България банковата тайна е нещо много относително. За нас изнасянето на банкова тайна е нещо, което не прощаваме. Но има достатъчно начини чрез Сметната палата, данъчните, ДАНС да се знаят много неща. В края на краищата тези хора се наблюдават. Да се мисли, че това е бил някакъв данъчен рай за криене на доходи, не е истина. Това е абсурд. Тези неща се правят на едни други места и не в България. Ние сме едно село и всичко се знае. Освен това според мерките за предотвратяване прането на пари ние сме длъжни да докладваме поименно за такива случаи. В България парите са &bdquo;къси&ldquo;, тоест краткосрочни. Хората не могат да отделят за дълго време средства. И с такива &bdquo;къси&ldquo; пари да финансирате дъргосрочни проекти, което е голям проблем и всяка банка се бори за дългосрочни депозити.</p> <p><strong>- Втората част на въпроса бе, че държавата налива всички пари в КТБ &ndash; около 80 процента, а оттам вие финансирате медиите на Пеевски и Цветан Василев.</strong></p> <p>- С тези 80 процента бе доста спекулирано. Абсурдно е да се твърди, че 15 предприятия са 80% от всичките около 200. Тоест тиражираше се поредната полуистина. Вярно е за част от парите на енергетиката и туризма, защото това не са пари за една фирма. Но това са толкова динамични процеси и не само депозитите са важни, ние сме обслужвали целия бизнес &ndash; това значи, че сме обслужвали разплащанията, финансирали сме ги, издавали сме им гаранции, консултирали сме ги. И това не е случайно, просто нашите условия бяха добри.</p> <p><strong>- Върви приказка, че това е ставало чрез подкупи. Тоест давали сте пари на шефа на едно предприятие да си държи парите при вас.</strong></p> <p>- То всичко може да се твърди. Имаше дори сигнал до Брюксел. И това, което можеше да се докаже, се доказа &ndash; а именно, че няма такова нещо. Всичко е направено на пазарни принципи. До 2009г. никой не искаше да се занимава с държавните предприятия, защото се обслужват трудно. Налагало ни се е да участваме в търгове при неизгодни условия, но за да запазим останалата част от бизнеса на клиента. Защо никой не искаше да се включи в тези търгове и ние сме били единствените. Били сме банка на властта дотолкова, доколкото никой друг не се е занимавал с такива инвестиционни проекти и с такава подкрепа на българския бизнес. Много е лесно да се режат лентички на чужд гръб. Финансирате си вие, ама аз открих обекта, лиснах менчето и ви построих метро.</p> <p><strong>- Всички ли вложители на банката от този момент, ако се оздрави банката ще си получат всичко, което са вложили?</strong></p> <p>- Това вече е невъзможно. Ако се върне банката, ще има нови акционери, нов акционерен капитал. Тя ще бъде различна, може и името да й се промени. Има варианти за оздравяването й, не е важно дали мен ще ме върнат там или не. Исках да помагам на прокуратурата, но не се получи. Два дни ме търпяха и ми казаха, че нямам право вече да влизам в банката. Та свърши с предложенията за помощ. Там са външни хора, които ми се видяха доста ошашавени, говоря за преди, не знам как е в момента.</p> <p><strong>- Може ли да бъде оздравена банката?</strong></p> <p>- Според мен може все още да се оздрави. Само 12% са просрочията. За да могат да работят предприятията, които са хванати в този капан. Това е най-важното.</p> <p><strong>- Ама вие продължавате да твърдите, че няма дупка от над 4 млрд. лв.?</strong></p> <p>- Няма, разбира се. Това са разчети за бъдещ период. Според международните стандарти не могат да се признаят тези суми, които са хипотези за бъдещи периоди. Няма одитор, който да завери това нещо.</p> <p><strong>- Може ли да ми кажете тогава, на базата на какво ще обявят фалит, както се говори?</strong></p> <p>- На базата на доклад на квесторите.</p> <p><strong>- Това подсъдимо ли е, тоест може ли да бъде атакувано в съда?</strong></p> <p>- Със сигурност ще бъде атакувано. Ще се обжалва по административен ред.</p> <p><strong>- А вие контактувате ли с клиентските организации?</strong></p> <p>- Да, общуваме. Това са интелигентни хора, много от които са спечелили парите с интелекта си и също бяха хванати в капана на ситуацията. И корените на атаката срещу КТБ не са тук, а някъде навън. В момента отраженията са и в Украйна, и в други точки.</p> <p><strong>- Имат ли нещо общо ситуацията в банката и вашите инвестиционни намерения за &bdquo;Южен поток&ldquo;? В първото си интервю Цветан Василев спомена нещо около строителните фирми на Делян Пеевски?</strong></p> <p>- По-добре да го питате него, защото не съм толкова навътре с тази тема.</p> <p><strong>- Защо беше допуснат Делян Пеевски да се ползва с чудесни кредити за всичките си медии. Ако аз бях поискал кредит за моя сайт, едва ли някой щеше да ми даде, но на Пеевски не се отказваха огромни кредити?</strong></p> <p>- Не бих казал. Вярно, че имаше един проект, за който той взе кредити, впоследствие беше погасен.</p> <p><strong>- Тоест той не е участвал в решения за политиката на банката?</strong></p> <p>- Няма начин да участва в решенията за политиката на банката. Като какъв да участва?</p> <p><strong>- Като политическо лице с влияние.</strong></p> <p>- Може би този въпрос трябва да го зададете на г-н Василев. За мен всеки проект за кредит, който е стойностен и се вписва в политиката на банката, е бил даван.</p> <p><strong>- Ако КТБ бъде обявена във фалит, това ще се отрази ли на цялата българска банкова система?</strong></p> <p>- Ако имате предвид по закона на скачените съдове, е трудно да се предвиди. Според мен няма да има някакъв пряк ефект, но по-сериозният е косвеният. Ефектът за предприятията, които са блокирани в банката, безработицата, икономическите последствия за 10% за брутния вътрешен продукт. И нещо много съществено &ndash; доверието в цялата банкова система. Не искам да съм лош пророк, но това, което не съм го изчислявал аз, са минус 4% от икономическия растеж.</p> <p><strong>- Каква е процедурата за фалит на банката? </strong></p> <p>- Тя е на базата на доклада на квесторите, назначени от БНБ. И те ще вземат решение, без докладът да е одитиран. Независимо лице, което да удостовери достоверността на тези данни, няма. В следващата фаза, когато банката е обявена в несъстоятелност, влизат синдиците.</p> <p><strong>- Това всъщност е борбата да влезе синдик, да измести сегашните собственици и да почне да действа с винарната, с енергетиката и т.н.? </strong></p> <p>- Не случайно Йордан Цонев от трибуната на Народното събрание се обърна към широкото пространство и обясни на шефа на Фонда за гарантиране на влоговете, че знае от кой определен кръг е и да внимава, защото той ще назначава синдиците и ще бъде строго наблюдаван. Тоест вече почнахме да делим баницата.</p> <p><strong>- Тоест кой да назначи синдика &ndash; Прокопиев или ДПС?</strong></p> <p>- Точно така ми прозвуча &ndash; да внимавате, че сега ще дойде Бай Брадър и ще ви изплющи.</p> <p><em>Очаквайте втора част на интервюто и официалната позиция на БНБ.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>