И. Михайлов: "Опера за три гроша" е първият политически мюзикъл

<p><strong>- Откога не е поставяна &bdquo;Опера за три гроша&rdquo; в България? Въобще поставян ли е оригиналният мюзикъл, така както смятате да го направите сега?</strong></p> <p>- Мисля, че досега не е правено, и за пръв път в България ще имаме пълната версия с абсолютно всички песни, които се изпълняват на немски език. Имаме превод на български, който да води публиката, тези, които не са така добре запознати със сюжета.&nbsp;Значи пълният текст на немски език, българска адаптация и превод, за да може да се следи действието.</p> <p><strong>- Тоест артистите ще пеят на немски и ще има субтитри на български?</strong></p> <p>- Не, без субтитри ще го правим, тъй като не искаме да натоварваме излишно зрителите. Това е музика, която най-добре се възприема чисто първично.&nbsp;Субтитрите са нещо, което правят спектакъла доста по-разкошен и сложен.&nbsp;Просто на български ще се казва за какво става дума. Имаме двама млади възпитаници от американския колеж, които са на 18 г. и с които аз работя.</p> <p>Много съм щастлив, че имаме такива партньори, вече трети мюзикъл правя с тях - брилянтни -, които ще бъдат студенти следващата година - единият в Харвард, Станю Желев, който е издал вече две книги, печелил е конкурса &nbsp;за фентъзи.&nbsp;Голяма чест и радост е, че има такива млади хора, с които ще работим.&nbsp;А другата е Мария, която ще учи в Харвард микробиология.</p> <p><strong>- Те са нещо като разказвачи?</strong></p> <p>- Те са разказвачи на действието. Тече действието, много остър текст, имаме чудесен превод на Владо Мусаков, който преведе и Ерих Кестнер, един от най-големите ни преводачи и поети от миналото.&nbsp;Но досега никога не е правено, тъй като е много сложно нещо.</p> <p>Оригиналното название на пиесата е &bdquo;Една пиеса с музика&rdquo;, това е оригиналното заглавие на партитурата. За мен това е първият мюзикъл, политически мюзикъл, с политическа ангажираност.</p> <p>През 1924 г. умира Пучини, последният голям оперен композитор. Класическата опера умира 24-та година. Същата година в Ню Йорк Джордж Гершуин пише първия си мюзикъл - &bdquo;Моята прекрасна лейди&rdquo;.&nbsp;През 1926 г. е операта &bdquo;Турандот&rdquo;, която Тосканини представя две години след смъртта на Пучини. През 1928 г. те пишат &bdquo;Опера за три гроша&rdquo; с Курт Вайл, който после ще бъде основоположникът на жанра.Значи това е преходен период - едно нещо умира, ражда се друго нещо, което ще завладее после света.</p> <p>Действието се развива точно по времето на Ваймарската република, по времето на &quot;кристалните нощи&quot; и е много остър социален текст.&nbsp;Това е всъщност първата политически ангажирана опера, Курт Вайл черпи вдъхновение от блуса, от тангото, от цялата кабаретна култура.&nbsp;Брехт също е работил в кабаре, с Макс Райнхарт, от там всъщност е българската връзка - Панчо Владигеров пише музика за Райнхарт.</p> <p><strong>- Да кажем няколко думи за музиката, кой е правил аранжиментите?</strong></p> <p>- Самият Курт Вайл, заедно с Брехт. Той е брилянтен композитор, това е първото нещо, с което той става световноизвестен. Част от мелодиите са написани от самия Брехт. Той има т. нар. &quot;Книга с песни&quot;, в който ги има част от мелодиите, след което Вайл ги е взел, доразвил ги е и е написал оркестрациите.</p> <p><strong>- Да не пропуснем най-популярната, която всички знаят: &quot;Маки ножа&rdquo;</strong></p> <p>- Това е всъщност въведението на операта, станала е известна после с изпълнението на Луис Армстронг, Ела Фитцджералд, Франк Синатра&hellip;световен хит.</p> <p>В песента се разказва за подвизите на Маки, който е основният персонаж - гангстер. Действието се развива в Лондон, но може да се развива и във Ваймарската република или където и да е.&nbsp;Самата рима е много хубава:</p> <p><em>&bdquo;Има хищната акула зъби, </em></p> <p><em>има блеснал, остър вид, </em></p> <p><em>а на Маки пък в бастуна </em></p> <p><em>ножът му е скрит&rdquo;.</em></p> <p>Ще е интересно хората да чуят оригинала, това е блустеп, темпо на &bdquo;Бостън&rdquo;. &bdquo;Бостън&rdquo; е танц, бърз валс, който се е танцувал тогава.&nbsp;Различните части имат ритъма на танци, които са се танцували тогава.&nbsp;Той е първият, който преплита цялата култура -танго, блус, кабаретната култура на Германия.&nbsp;На премиерата 28-ма година е целият интелектуален елит на &nbsp;Германия и е огромен успех.</p> <p><strong>- Вие го правите със Софийската филхармония. Кои артисти ще пеят?</strong></p> <p>- Правя го с инструментален състав, тъй като в оркестрацията на Вайл има два саксофона, два тромпета, това са инструменти, които не са типични за операта, а за джаза.</p> <p>Помага ми моят приятел Витан Васев, който е мой състудент, възпитаник и представител на американската школа, която много ценя в музиката, тъй като съм завършил &bdquo;Джулиард скул&rdquo;. Той събра музикантите под шапката на Софийската филхармония с Националния филхармоничен хор &bdquo;Светослав Обретенов&rdquo; и всички артисти са от националния филхармоничен хор.&nbsp;Много се радвам, че това е едно по-младо поколение певци, които откликнаха, за да научат тези роли, защото това е огромно натоварване за тях.</p> <p><strong>- И всичко това на немски, с добро произношение&hellip;</strong></p> <p>- Да, да, работили сме по произношението, с мизансцен, с джазов театрален оркестър, както трябва да бъде.</p> <p><strong>- Казахте &bdquo;мизансцен&rdquo;- няма да е типична опера, но не и чисто концертно изпълнение?</strong></p> <p>- Това е т. нар. в Германия &nbsp;&bdquo;полусценично&rdquo; представление: актьорите играят, имаме малък реквизит - например, маса, столове, но няма пищни декори. Маркират се нещата, повечето са пантомимни, те играят докато пеят, оркестърът също е на сцената в един ъгъл. Това е вариант, който дава предимство на музиката.</p> <p><strong>- Това е компромис между голям бюджет&hellip;</strong></p> <p>- Да, все пак за &bdquo;Опера за три гроша&rdquo; няма смисъл, защото текстовете са много актуални и злободневни.&nbsp;Ние сега нямаме възможност да издадем текстовете на всички песни, това е някакъв следващ етап, който много ще се радвам, ако се реализира, за да се убедите, че много неща не са се променили.</p> <p>За България са доста актуални. Тука всичко е за три гроша&hellip; Главните герои на операта са просяци и бедняци, имаме корумпирани полицаи, проститутки&hellip;</p> <p><strong>- Колко спектакъла предвиждате?</strong></p> <p>- Един спектакъл сега - премиерата, След това, в зависимост от нашата натовареност, ще го повторим следващия сезон.&nbsp;Надявам се и да го изнесем и извън София.</p> <p>Забравих да кажа, че режисьор е Петко Бонев, директорът на операта в Стара Загора, който е изключително талантлив човек и в България той е специалистът по камерна опера.&nbsp;Камерната опера е най-трудното нещо - малко изпълнители, малък оркестър, с малко декори, в действието, което е камерно да се разкаже сюжета.&nbsp;Той има и докторат по тази тема.</p> <p>И още нещо: солистите &nbsp;са млади хора и всички са членове на Филхармоничния хор &bdquo;Светослав Обретенов&rdquo;.&nbsp;Това е рядкост за България, никъде другаде в света няма хора, които ежедневно пеят големи произведения - &bdquo;Кармина Бурана&rdquo;, Хендел, Моцарт, които могат да бъдат извадени и като индивидуалности да изпеят мюзикъла.&nbsp;С тях вече правим четвърти мюзикъл заедно: &bdquo;Уестсайдска история&rdquo;, &bdquo;Цигулар на покрива&rdquo;, &bdquo;Малкият коминочистач&rdquo; на Бенджамин Бритън и това е четвъртият.</p> <p>Това е богатството на България - гласове, които да направят такова нещо, няма.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38399_u9BBSVIb5ILjfU3w9Si2qPTTTh8n1g.jpg" style="height:360px; width:550px" /></strong></p> <p><strong>- Не го казвате от куртоазия?</strong></p> <p>- Не, не, работил съм с много чуждестранни хорове, но няма такива музиканти.</p> <p><strong>- А пеенето - джаз пеене или кабаретно?</strong></p> <p>- Много е особено, междужанрово. Фразата не е класическа, тя е заимствана от кабаре, от Бел епок, от Офенбах, от кан-кан. Музика, която в мюзикхоловете се изпълнява и е много особена - излиза от популярната култура, но постановката е класическа.&nbsp;И е абсолютно акустично, както самите Брехт и Вайл са го замислили. Било е много трудно да се намерят хора, които едновременно да изиграят действието и да го изпеят.</p> <p><strong>- Това е голям въпрос: вашите солисти няма да са с микрофони, както стана модерно, вече хората сякаш ходят на радиотеатър. Артистите са с микрофони и е много лесно, а класическият начин на пеене изчезна.</strong></p> <p>- Не, не, абсолютно акустично. Много е важно, че музиката, особено в съвремието, когато имаме пренасищане от всички дигитални технологии, да имаме нещо абсолютно естествено и натурално, както е било замислено тогава.</p> <p><strong>- Тук има интересен въпрос: как ще се справят музикантите, защото в България има едно предубеждение и се смята, че класическата музика и джазът не могат да се срещат, а е точно обратното. Много пъти класически музиканти казват: &quot;Аз не мога да свиря джаз&quot;. А този мюзикъл, както и на Гершуин, е чудесен пример за това как суингът може да се свърже с класическата музика, тангото&hellip;</strong></p> <p>- Именно поради тази причина избрах оркестър, който се състои предимно от млади хора, &nbsp;млади професионалисти, искахме да съберем тези хора и да им предадем това, което ние сме научили - тази връзка.</p> <p>В Америка няма разделение на нещата. Там класическите музиканти свирят джаз, джазовите свирят класика. Брилянтен пример е Марсалис, който има колкото &bdquo;Грами&rdquo; за класика, толкова и за джаз.&nbsp;</p> <p>Аз лично много се вълнувам, тъй като това е моя стара мечта, обикалял съм, тъй като ноти няма, преснимал съм от Берлинската библиотека.</p> <p><strong>- Авторските права не са ли много скъпи?</strong></p> <p>- Те се уреждат спрямо процент, Софийската филхармония има договор с &bdquo;Музик аутор&rdquo; и спрямо процент от посещаемостта и бюджета, който се използва, се плаща.</p> <p><strong>- Имах предвид за нотите?</strong></p> <p>- Има авторски прави, които Софийската филхармония урежда.&nbsp;Но пак искам да кажа - това нещо е чакано. Сигурно е имало творци и преди мен, но по чисто политически причини не е било разрешено да се направи. Дори песните да се изпеят, защото те са с най-остър текст, често пъти експлицитен, често и със сексуален контекст, но най-често с политическа сатира, която е много силна.</p> <p>Това е първият политически мюзикъл, със сигурност. &nbsp;Много се вълнувам, защото знам, че цяло поколение диригенти, които не са имали тази възможност, е чакало да се направи това нещо.</p> <p>&nbsp;</p> <p>*<em>Илия Михайлов е хоров и оркестров диригент</em>, роден е в София през 1974 г. Завършва &quot;Джулиард скул&quot; в Ню Йорк (САЩ), Лозанската и Женевската консерватория. Mагистър по симфонично дирижиране от Асоциирания борд на Кралските музикални училища в Лондон.</p> <p>Възпитаник на акад. Васил Казанджиев, Росен Миланов и Мишел Корбо.&nbsp;Работил е със световноизвестните диригенти Клаудио Абадо, Бернард Хайтинг, Пиер Булез, Сейджи Озава, Курт Мазур, Иван Фишер, Даниеле Гати, Йесус Лопес-Кобос, както и с хореографите Пина Бауш и Морис Бежар.&nbsp;</p> <p>От февруари 2012 г. Илия Михайлов е щатен диригент на Софийската филхамония, поемайки ръководството на Националния филхармоничен хор ,,Светослав Обретенов&rdquo;. С тях той реализира цикъла &bdquo;Звукови диалози&rdquo;, в който прозвучават хоровите произведения на Арво Пярт (премиера за България), ораторията &bdquo; Седемте последни думи на Нашия Спасител на кръста&rdquo; от Йозеф Хайдн, както и мюзикалът &bdquo;Уестсайдска история&rdquo; от Ленард Бърнстейн на оргиналния английски език.</p> <p>От 2012 г. Илия Михайлов е главен диригент на хоровете и ръководител на Майсторския клас на фестивала в Пюизе-Фортер (Франция). Като гост диригент работи с френския хор <em>La Ma&icirc;trise Saint-Louis de Gonzague de Paris</em>, женския хор на Харвардския университет - <em>The Radclife Choral Society</em>, а през сезон 2000-2001 г. &nbsp;заема поста главен художествен ръководител &nbsp; на хоровото общество <em>Liederkranz Concordia</em>&nbsp;в Женева (Швейцария).&nbsp;</p> <p>През 2012 г. френската музикална телевизия МEZZO излъчва едночасов филм, посветен на работата му, а през 2008 BBC Radio 3 записва концерта с Православни песнопения, &nbsp;включвайки го в престижната си музикална програма &bdquo;The Choir&rdquo;.&nbsp;</p> <p>От 1999 г. Илия Михайлов е музикален директор на ,,Големите български гласове&ldquo; (известен като &quot;Мистерията на българските гласове&quot;), спечелили наградите ,,Грами&ldquo; и &quot;Гран При дю Диск&ldquo;. С хора той редовно работи със световноизвестния български музикант Теодосий Спасов, реализирайки различни проекти и гастроли &nbsp;в чужбина.&nbsp;</p> <p>Илия Михайлов е дирижирал на най-престижни световни фестивали.</p>