- Автор: Джон Стантън*
- 10 Sep 2020
- 231
- 22
„Повечето американски граждани не знаят, че в момента обявените от президента извънредни положения в САЩ са тридесет. Това дава изключително широки правомощия на изпълнителната власт да лиши всеки човек или организация в Щатите от финансови права, да контролира комуникационната инфраструктура на държавата, да мобилизира военни сили, да увеличава числеността на армията без разрешението на Конгреса, да удължава командировките без съгласието на персонала. Обявените извънредни ситуации могат да провокират използването и на Президентските документи за спешни действия, както и други действия на правителството, предоставящи повече пълномощия на президента, които потъпкват неприкосновеността на човешката личност, което е в абсолютен разрез с Конституцията. Въпреки че Националният закон за извънредните положения изисква Конгресът да гласува на всеки шест месеца, за да установи дали една кризисна ситуация е неутрализирана, за четиридесетгодишната история на този закон това е правено само веднъж.”
Патрик Тронсън, Мичигански правен журнал, бр. 46, 2013 г.
<p>Ироничен е фактът, че на 4 ноември 2014 година, когато народът на САЩ се отправи към урните, за да гласува за политическо управление на местно, щатско и федерално ниво, гордите американски граждани празнуваха и учредяването на Агенцията по сигурността.</p>
<p>На 4 ноември 1952 година Агенцията е създадена с президентски указ на Хари Труман. По-рано същата година Труман заявява, че основните проблеми на САЩ са Корейската война, заплахата от СССР, „положението с иранския петрол” и нуждата да бъде увеличено количеството бойна екипировка за армията, както и износът на такава за европейските съюзнически държави. Труман апелира американците да се уповават на Господ, докато правителството на САЩ води тайна и жестока война, която цели да елиминира евентуални избрани от народа „леви” правителства.</p>
<p>През 1953 година Дуайт Айзенхауер е избран за президент на САЩ и с него идват Джон Фостър и Алън Дълес, две политически назначения, които, както се оказва, ще търсят съвети и помощ от „бивши” нацистки палачи, учени и разузнавачи. Джон Едгар Хувър, тогавашният директор на Федералното бюро за разследване (ФБР), вече използва всякакъв род методи и ресурси, с които разполага, за да залавя комунисти, радикали и несъгласни с режима хора, където и да се намират. Според английското издание на „Гардиън” Труман казва за ФБР под ръководството на Хувър: „Не желаем Гестапо или тайна полиция. ФБР бавно се превръща в нещо подобно. Задълбава в сексскандалите и изнудванията... Едгар Хувър би дал дясното си око, за да поеме властта, и всички конгресмени и сенатори се страхуват от него”.</p>
<p>През периода 1953–1961 година Айзенхауер, като върховен главнокомандващ, полага основите на комплекс, обединяващ войската, разузнаването, правоприлагащите сили и индустрията, пряко вдъхновен от нацистката идеология и технологическо ноу-хау. Нищо чудно, че той предупреждава света за своето творение – военнопромишления комплекс. В ранните години на ХХI век не беше разумно и удобно да се припомнят връзките на САЩ с нацистите. Но ситуацията се промени драстично с излизането на заглавия като „Нацистките ни съседи: как Америка се превърна в безопасно убежище за хората на Хитлер” на Ерик Лихтблау и „Съюзът: пактът на Холивуд с Хитлер” от Бен Урванд. Това бе потвърдено и от свалянето на президента на Украйна Виктор Янукович и откритата подкрепа за неонацистките групировки – основните виновници за неговото падане. Случайност ли е фактът, че директорът на ЦРУ Джон Бренън бе посетен от представители на тези групировки малко след преврата в Украйна?</p>
<p><strong><em>Искате ли да узнаете една тайна?</em></strong></p>
<p>Според Лихтбау** в интервю за „Ню Йорк Таймс”: „Реалният брой на нацистите, превърнали се в американски шпиони, е вероятно много по-висок. Това заявява Норман Года, историк от Университета на Флорида, но много от архивите остават засекретени и затова преброяването на нацистите е невъзможно. Американските агенции за национална сигурност явно или тайно наемат безброй бивши германски хитлеристи и източноевропейски колаборационисти от други държави, които са отговорни за военни престъпления. Масовата употреба на нацистки шпиони расте благодарение на манталитета на Студената война, споделян от двамата титани на американското разузнаване през 50-те години на ХХ век, а именно господин Хувър, директора на ФБР, и господин Дълес, директора на ЦРУ”.</p>
<p>В статията „Федералните агенции правят каквото си поискат” Луси Стайгъруолд коментира в сайта Antiwar.com данните на Лихтбау: „ЦРУ защитаваше нацистките си кадри от техните ловци и съдии, които настояваха за тяхното депортиране през 80-те и дори през 90-те години. Най-притеснителното е, че един от приятелите на архитекта на Холокоста Адолф Айхман – Ото фон Болшвиг, е бил прикриван до 1982 година, когато удобно умира от мозъчно заболяване, преди да бъде заловен, депортиран и съден. Всеизвестно е, че нацистки ракетни инженери са били приети в САЩ, за да не се докопа до тях СССР. Може би единственото съмнително облекчение от неприятното убеждение, че щом САЩ героично печелят войната и са от „добрата страна”, не би трябвало да търсят услугите на нацисти, е геният Вернер фон Браун. Фон Браун е немски учен и родоначалник на ракетостроенето. Някогашен „почетен член” на СС, той помага на САЩ да стъпят на Луната (което веднага прави ентусиазма, с който е членувал в нацистката партия, напълно приемлив за американските служби). Но какви точно са „заслугите” за Америка на Фон Болшвиг, който е зверствал, докато е бил в СС, за да му бъдат простени всички престъпления?</p>
<p>Какви са целите на тези мрачни разкрития? Няколко.</p>
<p>Първо, те редуцират моралното превъзходство, спечелено през Втората световна война, в което САЩ са се вкопчили и до днес. Да, днес всеки, който не е самият Адолф Хитлер, се чувства много добре в собствената си кожа, а пък всеки, който не му е бил съюзник, се смята за съвсем праволинеен. Планирането и подпомагането на „Окончателното решение”** е простим грях, стига да влизаш в сметките на ЦРУ. Друга, по-съвременна причина да бъдете ужасени от тези разкрития, е, че това е само един от многото примери. Останалите разузнавателни агенции също споделят черната тактика на ЦРУ. През последните осемнадесет години масовата кампания за шпионаж и наблюдение на Националната агенция за сигурност е голяма новина. По-малко известно е, че ФБР и Агенцията за борба с наркотиците ДЕА също играят ролята на господари, които дърпат конците от сенките”.</p>
<p><strong><em>Добре дошли в американския Райх!</em></strong></p>
<p>Уилям Бини, бивш служител на Националната агенция за сигурност, споделя, че тя се е „тотализирала”. В интервю за „Дойче Веле” той сравнява американското правителство и Агенцията с Третия райх.</p>
<p>„Бини: Разбира се, че не са стигнали толкова далеч, колкото нацистите, но не забравяйте, че се опитаха да заглушат журналисти като Джеймс Райсън. Прегледайте и член 1021 от Закона за националната отбрана, който позволява на президента Обама да определи даден човек като терорист и да го затвори без съд и присъда. Той е идентичен със Специалната заповед № 48 на нацистите от 1933 (т.нар. Указ на президента за защита на народа и държавата). Можете да го прочетете. Това са тоталитарни процеси, които са узаконени. Тоталитаризмът възниква първо под формата на информация за това какво мислят и вършат гражданите, а после тази сила се използва срещу тях. Това се случва и в САЩ – изконните ни конституционни права се нарушават всеки ден.</p>
<p>DW: Но разликата е в идеологията, която е стояла зад нацисткия режим.</p>
<p>Бини: А какво ще кажете за затварянето на бившия агент на ЦРУ Джон Кириаку, след като проговори за изтезанията над задържани от ЦРУ, и за опита на инквизиторите да се даде имунитет? Дотам е стигнала нашата държава. Това е абсолютен позор. Мотивите на различните тоталитарни държави не винаги са идентични, но обикновено много си приличат – власт, контрол и пари. В момента се интересуваме от всеки отделен човек на планетата, преди се концентрирахме върху организации, които се занимаваха със сериозни престъпления. Когато се опитваш да следиш всички, ти поемаш по пътя на тоталния контрол.”</p>
<p><strong><em>Открития, направени в концентрационните лагери</em></strong></p>
<p>Много военни открития са направени благодарение на нацистки изследвания върху невинни жертви. Те са тествали издръжливостта на пилоти и моряци в изключително студени водни басейни – „германците отбелязаха ужасяващи загуби на персонал от огромно значение при инциденти в Северно море. Потапянето на линейния кораб „Бисмарк” и замръзналите пилоти, които катапултират и падат живи в леденото море по време на битката за Англия, са накарали немските военномедицински експерти да разгледат този проблем по-задълбочено. Те създават изследователска програма, която отчасти е причина за небезизвестните експерименти в „Дахау”. Те са първите, които наблюдават ефектите върху човешко тяло, извадено от ледена вода. Провеждат и експерименти със специални костюми за оцеляване в Германския институт за изследвания на текстила в Мюнхен-Гладбах, в един от които например за изолация са използвани сапунени мехури”.</p>
<p>Друг пример е разработването на катапултните седалки в изтребителите. В изследването си „Achtung! Schleuder-Sitzaparat” Крис Кери разкрива, че немските инженери са стигнали много по-далеч от американските си колеги в опитите да осигурят безопасно летене. „Благодарение на придобитите американски и германски данни и актуалните модели катапултни седалки на „Хенкел” с експлозивен патрон, веднага след края на Втората световна война САЩ започват енергично да развиват тази пренебрегвана дотогава част от авиационната техника. Новите американски изследвания, подпомогнати от придобитата от Германия военнотехническа информация, се разклоняват в две посоки – едната води към военновъздушните сили на САЩ, а другата към военноморските.</p>
<p><strong><em>Новаторски методи за измъчване водят до технологичен напредък</em></strong></p>
<p>Как е възможно човешки същества да подлагат на отвратителни експерименти други хора? Това се постига лесно. Накарай масите да вярват, че всички народи освен, да речем, американският, са нисши, насекоми и демони. Светът е свидетел на това как американското правителство и неговите съюзници се стараят да сведат руснаците, арабите, китайците, иранците, имигрантите, безработните и бедните до паразитни микроби.</p>
<p>Как действа подобен подход?</p>
<p>За отговор на този въпрос се обръщаме към английското издание на „Телеграф” и публикуваната там статия, написана от Ричард Евънс през 2008 година. „Отговорът се крие в това, че медицината беше доминираща в научния свят на Третия райх и едновременно с това тясно свързана с нацистката идеология. Все пак германската медицина бе открила причините за появата на няколко сериозни болести и бе спомогнала за повишаването на здравния статус на населението през предишните десетилетия. Така че, докато изследователите са работили под контрола на Третия райх, е било нещо нормално да се елиминират „паразитите”. В Германия е било прието, че някои хора не заслужават човешко отношение заради своята раса и упадъчност. За германските лекари затворените в концентрационните лагери или са хора от по нисша раса, или предатели на германската идея, или просто престъпници. Те не са имали право на нормален живот и на уважение. Логично е било да бъдат жертвани в името на оцеляването и победата на немската раса.”</p>
<p>Евънс продължава да описва мъченията: „Докторите от СС са използвали лагеристите, за да изпробват нови методи за лечение на травми, получени по време на сражения, като ги ранявали на различни места и слагали парчета стъкло или дърво в раните или ги обгазявали, а понякога заразявали раните и с опасни бактерии. Случвало се да използват чукове, за да строшат костите им, за да се постигне по-реалистичен ефект. Резултатите са се обсъждали на научни конференции и никой никога не е критикувал методите, по които те са постигнати. Може би най-ентусиазираният експериментатор с хора е амбициозният млад доктор на СС Зигмунд Рашер, изследвал реакцията на човешкия организъм при бърза декомпресия и липса на кислород в опит да помогне на пилотите, принудени да скачат с парашут от много голяма височина. Наричал някои от опитите си в „Дахау” „терминални експерименти”. Той засичал времето, за което умират обектите на тестовете, като периодично намалявал кислорода, който поемали. Споделил резултатите от изследвания, довели до смъртта на над 70 човека, на конференция на Луфтвафе през 1942 година. Следващия месец Рашер се представил и на медицинска конференция в Нюрнберг. Този път той демонстрирал колко дълго могат да издържат лагеристи, облечени в униформи и със спасителни жилетки, в ледена вода, симулирайки условията в Северно море. Средното време, което издържали във водата, е около седемдесет минути. Никой от слушателите не възразил срещу потресаващите експерименти.”</p>
<p>Албер Камю ни е оставил нещо подобно на молитва за тези тъмни времена: „Всичко, за което се моля, докато живеем в този свят, изпълнен със смърт, е да спрем, да помислим какво представлява убийството и да направим избор. След това можем да отделим тези, които приемат последствията от това, че са убийци или съучастници на убийци, от онези, които категорично отказват да поемат отговорност за своите действия. След като тези два вида убийци наистина съществуват, е полезно да ги разграничим едни от други. Непрестанните конфликти на пет континента, които предстоят в идващите години, ще се решават или чрез насилие, или чрез добронамерено убеждаване. Разбира се, тези, които използват насилието, имат хиляди пъти по-голям шанс да постигнат целите си. Но аз винаги съм вярвал, че този, който основава надеждите си на човешката природа, е глупак, а онзи, който се предава пред лицето на обстоятелствата, е страхливец. Затова от сега нататък единственият достоен път ще е да заложим всичко на една карта, а именно, че думите са по-силни от куршумите.”</p>
<p> </p>
<p>*Джон Стантън е независим журналист, анализатор и преподавател с основни теми политика и националната сигурност. Има публикувани пет книги.</p>
<p>**Eрик Лихтблау е журналист и репортер на „Ню Йорк Таймс”. Заедно с колегата си Джеймс Райсън е награден с „Пулицър”.</p>
<p>*** Нацистка програма за физическото изтребление на евреите през Втората световна война в концентрационни лагери, известна под името „Окончателно решение на еврейския въпрос”.</p>
<p><strong>Превод: Филип Каменов</strong></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
