- Автор: Георги Георгиев
- 10 Sep 2020
- 213
- 26
Малцина са тези, които си спомнят за „аржентинското” откритие на Бойко Борисов. И не само защото паметта ни е къса, а защото то не получи почти никаква гласност. Пък и на фона на всичките изцепки на лидера на ГЕРБ изглеждаше повече от семпло. Чудо голямо, че в края на лятото, на някакъв партиен форум, той изрази съжаление, че „такава голяма държава, натовска държава, нощес фалира”. Имайки предвид Аржентина.
<p>Горкият Бойко, той четири години, бидейки премиер на родината ни, е живял с илюзията, че някъде там, в Южна Америка, ние си имаме военен съюзник. Но простено да му е. От толкова интервюта, рязане на ленти и мачлета с Вучката не му е останало време да запомни имената на държавите, с които членуваме в един и същ военен блок. Сигурен съм, че и още един мандат да изкара на „Дондуков” 1 (при това пълен), той пак няма да им научи имената. Това донякъде е част и от чара му.</p>
<p>По интересно е споменатото „покриване” на гафа. Медийната среда не допусна той да се разчуе, за да не падне и петънце върху тогова, който сам се определи за универсален спасител. За да не си помисли случайно някой избирател как така един човек, който не е запознат с географията за 6-и клас, тръби наляво и надясно, че разполага с капацитета да ни предпази от задаващите се социални и финансови опасности. И че никой друг не е способен да го стори. Само да си представим, ако подобен географски бисер бе изтърсен от Станишев, Орешарски, Сидеров или Бареков. Дето се вика, Господарите на ефира не просто скункс щяха да подаряват, а цяла рубрика да му посветят. Примерно - „Де е Аржентина”. Но когато става въпрос за Бойко - мина и отмина. Неусетно.</p>
<p>Отделям внимание на тази случка, защото тя далеч не е изолирана, а представлява нагледен пример как функционира политическата машина на ГЕРБ. Последната разполага с ресурса да налага в медийното пространство изгоден за себе си дневен ред, който е способен да деформира тотално усещането за това кои са истинските проблеми на обществото ни. По същество, независимо за какво иде реч, в крайна сметка оста на политическото ни противопоставяне е сведена до това трябва ли да се удовлетворяват амбициите и капризите на Бойко, или не.</p>
<p>Всъщност под този знаменател премина и цялата предизборна кампания. В нея ГЕРБ успяха да постигнат два огромни успеха. Първият се заключава в стратегията им да наложат усещането за наближаваща катастрофа в съзнанието на обществото. При положение че страната ни отбеляза едни нелоши за Европа икономически показатели, на нас бе наложена психозата, че нещата отиват на зле. Разчетът бе правилно направен, доколкото българинът няма нужда да бъде дълго убеждаван, че живее зле в момента и утре ще бъде още по-зле.</p>
<p>След като ГЕРБ не успя да предизвика истинска криза с предложението си за банкова ваканция, бе конструиран образът на виртуалната криза. С нейна помощ не само успя да постави БСП на подсъдимата скамейка, но и да си създаде удобно алиби за евентуални бъдещи управленски провали.</p>
<p>По време на цялата предизборна борба БСП наистина плуваше срещу течението. И накрая потъна. Тя трябваше непрекъснато да се обяснява, че изминалото управление не е провал, че напротив - постигнати са определени позитиви, но публиката посрещна тези думи, ако не с ярост, то поне с пренебрежение. Защото хората, веднъж възприели катастрофичния сценарий, машинално изключваха възприемането на противни тези.</p>
<p>Но в политиката чувството за мярка е решаващо качество, а то е в абсолютен дефицит при Бойко Борисов. Той реши, че днешната ситуация му осигурява абсолютна индулгенция за бъдещото му управление. Позволи си директно да призове избирателите, да НЕ гласуват за него, ако не са готови да подкрепят безусловно бъдещото му правителство. В този аспект, наред с БСП, и лидерът на ГЕРБ стана жертва на изградената от медийната му машина виртуална реалност. Хората нанесоха тежък удар на социалистите, но не се и хвърлиха в разперените обятия на спасителя от Банкя.</p>
<p>Вторият голям успех на ГЕРБ бе, че предизборната кампания мина под знака на позитивното държание. В нея нямаше и следа от персонални нападки към Бойко Борисов. „Атака” и ББЦ излязоха донякъде от наложения формат, но те не разполагаха с ресурса да предизвикат значим медиен резонанс. Много по-важно бе, че БСП не направи нищо в тази посока. Дали защото тя калкулираше бъдеща коалиция с ГЕРБ, дали защото Михаил Миков е органически неспособен за подобни действия, но социалистите се отказаха от използването на един инструмент, който можеше да се превърне в основното им оръжие.</p>
<p>Защото единственият начин да бъде победен ГЕРБ, минава през дискредитация на лидера му. И това не е невъзможно занимание. Напротив. Именно протеклите избори показаха, че Бойко Борисов е със значително накърнен публичен образ. При изключително комфортната среда, която му бе създадена, той не успя да си възвърне доверието на българите. Инкасира гигантски провал и призът на първа политическа сила далеч не го топли, дори го плаши. Защото съзнава, че вече е един конвенционален български политик, който е повече мразен, отколкото обичан, и който е натоварен с отговорности, от които трудно може да избяга безнаказано. Само да си припомним как нервно реагира на думите на Радан Кънев, че е причастен към избора на главен прокурор. Да се поставят действията на Борисов под съмнение е всъщност равносилно на бавното му политическо убийство. </p>
<p>Може би най-незабележимият, но най-значим политически резултат от управлението на Орешарски е, че бе стартиран подобен процес. Докато функционираше, коалицията БСП - ДПС успя да нанесе нокаутиращ удар върху Бойко Борисов. Той се изправи от него, но вече не е същият. Всичките комисии, анкети, проверки, на които бе подложено управлението му, са трайно деформирали неговия образ. Той избегна наказателното преследване, запази политическите си позиции, но вече не е способен да ги разширява. Въпреки всички заклинания, увещания и заплахи българите не му дадоха не 115, а дори и 100 депутати. Не му дадоха и 90. Апропо, той не бе ли обещал, че ако няма 100 депутати, няма да прави опит да състави правителство. Къде ли са тълпите от репортери, които да го преследват с въпроса защо не изпълнява това свое обещание.</p>
<p>Може би защото плачат. Плачат верните репортери и репортерки, плачат маса журналисти, плачат и техните шефове. Хвърлиха толкова усилия, а героят не получи обичта на народа. Плачат и феновете на Бойко - те не могат да преглътнат факта, че има хора, които не само не обичат техния идол, но дори го мразят. И гласуват, представете си, за политическите му опоненти. Или просто не гласуват. </p>
<p>За да излезе от днешното си затруднено положение, ГЕРБ започна своята трета подред, вече следизборна политическа манипулация. Тя се стреми да наложи в съзнанието ни тезата, че е едва ли не национално предателство, ако не бъде съставено правителство. И Борисов прави невероятна лична саможертва, като се нагърбва с този непосилен за никого другиго товар.</p>
<p>За да разкрие мащабите на предстоящото му предизвикателство, лидерът на ГЕРБ изявява готовност да проведе мащабни политически консултации, които да му гарантират широка подкрепа за предстоящата му управленска дейност. Засега повече от странно е, че планът му сработва. Колкото и да е плитък. В капана, в който отказаха да влязат българските избиратели, ще се набутат политическите му противници. </p>
<p>На Борисов не му е нужна подкрепа, изразена като депутатски гласове. Такава той си е осигурили вече от ДПС. Стремежът му е да получи дискредитирана опозиция. Неспособна да демаскира порочността и генезиса на бъдещото му управление. А това ще се постигне, като всичките останали политически сили се „овъргалят” в преговорите си с ГЕРБ. След това тяхната критика ще звучи дълбоко фалшиво, като плач на отхвърлена любовница. Ще им бъде постоянно натяквано тяхното лицемерие и невъзможността им да бъдат коректив на една власт, в която са направили всичко възможно да вземат участие. В това отношение самият Борисов е способен да направи такива алегории, че потърпевшите с години няма да могат да изчистят от себе си това петно.</p>
<p>Вече виждаме как се пропуква позицията на БСП. Изразената готовност в нощта на изборите да поеме ролята на опозиция вече търпи корекция. Именно под натиска на медийната преса, на „Позитано” са готови да тръгнат по един крайно опасен път. Започването на преговори с ГЕРБ ще бъде не начало, а край. </p>
<p>При това пред БСП стои една наистина примамлива алтернатива. Да започне незабавна конфронтация с ГЕРБ. Подобно поведение й донесе определен успех през 2013 г., когато бяха спечелени 940 000 гласа. Сега, при положение че предстои взаимодействие между ГЕРБ и ДПС, този фактор може пак да сработи. Ако се създаде правителство на Борисов, то ще бъде изключително лесно атакуемо, стига това да се върши от едни автентични позиции и да се прави постоянно, с неотслабваща сила. Нека само си припомним как Борисов изпадна в паника само от няколко подвиквания „Горчиво!” при опита за актуализацията на бюджета в миналия парламент </p>
<p>Защото освен споменатото по-горе усещане за криза, което е обхванало обществото ни, съществува и паралелно настроение, което е насочено срещу личността на Борисов. Над 60 процента от българите не желаят той да ги управлява. БСП може да съчетае двете тенденции, като представи управленската (не)компетентност на Борисов като източник на кризисните процеси. Срещу което властта трудно ще противодейства независимо от информационния си ресурс. Тогава тя ще трябва да плува срещу течението на обществените нагласи.</p>
<p>В България не изграждането на работещи структури или предлагането на разумни политики гарантира постигането на политически успех. Водещо си остава емоционалното начало. Да влезеш в синхрон с настроенията на обществото е необходима предпоставка за реализация на постигнатите цели. БСП има шанс да консолидира лявото пространство и да обере предпочитанията на анти-ГЕРБ настроените избиратели, стига да прояви нужния кураж в момента. Миков трябва да излезе от ролята на добродушен чичко и да покаже качества на агресивен лидер. Тръгне ли по пътя на най-малкото съпротивление, загубен е. А може би и цялата му партия.</p>
<p>И накрая, стратегиите на ГЕРБ могат да внасят деструкция в политическия ни живот, но не и да калкулират рационални ползи от нея. Елиминирайки днешната си потенциална опозиция, те няма да гарантират устойчивост на собственото си управление, а ще създадат условия за появата на нова опозиция. Което може да се окаже единствената полза от всичките им усилия.</p>
<p><a href="http://www.mediapool.bg/arzhentina-natovska-darzhava-golyama-darzhava-a-noshtes-falira-news223234.html">http://www.mediapool.bg/arzhentina-natovska-darzhava-golyama-darzhava-a-noshtes-falira-news223234.html</a></p>
