- Автор: Мария Дерменджиева
- 10 Sep 2020
- 263
- 62
„Тъй като Русия се опитва да се еманципира и да стане самостоятелен център на силата и да консолидира около себе си страните от постсъветското пространство под формата на евразийски проект, е взето стратегическо решение този процес да бъде стопиран, евразийската интеграция да бъде ликвидирана, Русия да бъде преовладяна наново, режимът на Путин да бъде свален и Русия да стане пак подконтролен обект на Запада, какъвто беше през 90-те години.“ Така анализаторът Иво Христов определя стремежите на САЩ и допълва, че присъстваме на началото на дълъг и жесток конфликт, породен от ясно изразени геополитически и икономически интереси, в който няма да има компромиси. След неуспешния опит на Путин от началото на ХХІ век да създаде нов геополитически субект чрез симбиоза между руските ресурси и германските технологии, сега с трансформирането на „Южен“ в „Турски поток“ той иска да изгради енергиен алианс между Русия и Турция. „Руската защита на геополитическата й субектност, която върви в момента по всички линии, съвпада тактически с интересите на Ердоган Турция да играе самостоятелна роля като регионална сила“, обяснява Христов. Според него обаче двете бивши империи в дългосрочен план нямат ресурса да се противопоставят на Запада.
<p> </p>
<p><strong>- Неотдавна бяхте отново в Турция. Продължавате ли да сте толкова въодушевен от процесите, които текат там в момента, както сте споделяли в предишни интервюта за ГЛАСОВЕ?</strong></p>
<p>- Както се казва, познанието носи печал. При първите ми пребивавания в Турция бях поразен и продължавам да съм поразен от динамиката на турското общество, от неговите икономически и социални постижения. От друга страна е факт, че за един светски човек като мен процесите на засилваща се ислямизация на това общество са плашещи. Но все пак аз разграничавам личните си щения от опита да бъда обективен анализатор на случващото се…</p>
<p><strong>- Тоест обективният ви анализ сочи, че т.нар. неоислямистка вълна продължава да играе положителна роля за Турция?</strong></p>
<p>- Когато казваме, че нещо е положително или отрицателно, то е с оглед на някаква ценностна или друга скала. От гледна точка на европейските елити Турция излиза извън орбитите на Запада. Наблюдаваме еманципацията на Турция като геополитически фактор, като регионална сила и общество. Ще потвърдя отново казаното от мен в първото ни интервю, че кемализмът е мъртъв. Опитът за „уестърнизация“ на Турция, за създаването на някакъв близкоизточен аватар на Европа се провали. </p>
<p>От друга страна, модернизационните резултати от кемалисткия експеримент особено в областта на икономиката, образованието и инфраструктурата са незаобиколим фактор. Накратко, това не е връщане към Средновековието, а напротив – опит за синтез между ислямската и османската традиция в обществото и достиженията на модерността. Турция се стреми да стане самостоятелен геополитически фактор, самостоятелна сила. А че на нас не ни харесва този опит в неговите специфични социални, културни и други измерения, е съвършено различен въпрос.</p>
<p><strong>- Говорите за стремежа на Турция да се еманципира в геополитически и регионален аспект, но нейната близкоизточна политика на практика катастрофира… Амбициите на Ердоган се оказаха по-големи от възможностите му.</strong></p>
<p>- Така е, но Турция все още не е казала последната си дума. Очертава се много интересен триъгълник между Иран, Турция и Русия, като Западът постоянно се опитва да разбива техните взаимодействия. Проектът „политически ислям“, чийто образец и „съксес стори“ се явяваше Турция, трябва винаги да се тълкува като елемент от активното мероприятие, наречено „арабска пролет“. На Турция обаче й беше отредена ролята да вади чуждите горещи кестени от огъня, т.е. хем да бъде образец на арабските общества, без да се отчитат огромните разлики между арабските и турските специфики, хем да се включи в кървавия сирийски конфликт при опитите да бъде демонтирана Сирия като фактор в Близкия изток.</p>
<p><strong>- А целта на самата Турция в тази ситуация беше да реши проблема със своите кюрди…</strong></p>
<p>- Да, но целта на Турция се размина с целта на САЩ, които организираха цялото мероприятие. От Турция се искаше да вкара армията, да влезе в един дълготраен конфликт в Сирия – един втори Афганистан, и за това да получи единствено адмирациите на т.нар. „международна“ общност. Ердоган усети, че от него очакват за пореден път да свърши мръсната работа на Запада, и се отдръпна. Сега бере негативите от този свой ход, но това не означава, че се е отказал от амбициите си в Сирия.</p>
<p><strong>- Как се вписва на фона на отношенията между Турция, Запада и Русия прекратяването на проекта „Южен поток“ в планирания вариант? Алексей Милер преди дни каза, че ЕС и ЕК са подарили на Турция газовото кранче и той очаква Турция да се възползва от това в диалога си с Европа…</strong></p>
<p>- Стратегията на САЩ е проста. Тъй като Русия се опитва да се еманципира и да стане самостоятелен център на силата и да консолидира около себе си страните от постсъветското пространство под формата на евразийски проект, е взето стратегическо решение този процес да бъде стопиран, евразийската интеграция да бъде ликвидирана, Русия да бъде преовладяна наново, режимът на Путин да бъде свален и Русия да стане пак подконтролен обект на Запада, какъвто беше през 90-те години. </p>
<p>Украинската криза беше първата стъпка за постигането на тази цел. Не се изисква особено въображение, за да си представим следващите стъпки. Над 50% от приходите на руската икономика се формират от нефта и газа. За добро или лошо Москва не успя да диверсифицира своите финансови източници. Следователно чрез системата на множество концентрични санкционни удари срещу Русия трябва да се постигнат няколко неща. Първо, тя да бъде откъсната от световните финансови, кредитни и технологични източници. Второ, огромна част от руските военни програми се финансират с пари, в крайна сметка взети от Запада по линия на износа на нефт и газ, така че този износ трябва да бъде прекратен или редуциран максимално, а всякакви нови опити за износ на нефтопродукти и газ да бъдат осуетени, за да се намалят така финансовите източници на режима в Москва и вследствие на създаденото социално-икономическо напрежение той да бъде свален.</p>
<p><strong>- Преди време бяхте и в САЩ – говори ли се там открито за тези цели, които преследват САЩ по отношение на Русия?</strong></p>
<p>- В САЩ има два начина на говорене по такива въпроси. Единият е официалният, който по своята глуповата идеологизация не се различава много от изказа на нашите либералстващи папагали. Но разликата между българския дискурс като на периферна страна със затихващи функции в контекста на западния проект и американските академични институции е, че там нещата се назовават с истинските им имена. Тоест има разлика къде какво и пред кого се говори. Голямата драма е, когато започнеш да вярваш на собствената си идеологическа пропаганда, както се случва у нас. </p>
<p>Стремленията на САЩ в техните сериозни академични и аналитични среди никога не са се премълчавали. Само ви давам пример – списанието „Нешънъл Интерест“, не говоря за „Форин Афеърс“, което вече е влязло в графата „вярваме на собствената си пропаганда“. Вижте, целта е проста и истината е на повърхността. Както казват китайците, мъдрецът крие златното зрънце в пясъка на плажа. </p>
<p>Често се цитира Бжежински, макар той отдавна да не е последната интелектуална мода в Америка, който казва в книгата си „Стратегическата визия“, че Широкият Запад, т.е. САЩ и техният придатък ЕС, се нуждае от две продължения – на север и на юг. Северното им продължение в Евразия е Русия, южното е Турция. Турция трябва да играе ролята на надзорник в Близкия изток и да прокарва там западните интереси. Следователно турската субектност трябва да бъде достатъчно силна, за да може да изпълнява тези функции, но и достатъчно слаба, за да не бъде самостоятелен център на силата. </p>
<p>Същото се отнася и за Русия. Русия в контекста на климатичните промени се очертава като най-големия суровинен резервоар за западната индустриална цивилизация. Налице е обаче едно малко препятствие – руснаците и самата руска държавност. Както казва Александър Зиновиев, целеха се в комунизма, но всъщност целеха Русия. Проблемът не е на идеологическо или друго ценностно ниво, просто територията им е необходима. Следователно битката е жестока и ще бъде водена докрай. </p>
<p>Ние присъстваме на началото на дълъг и жесток конфликт, в който няма да има компромиси. С овладяването на Русия – северното продължение, се цели поставянето под контрол на Евразия. Русия ще бъде използвана като пушечно месо в бъдещ конфликт с Китай и по този начин ще се осъществи окончателният контрол на атлантическите сили върху сърцевината на Евразия. Както знаем, който владее Евразия, владее света.</p>
<p><strong>- Постижими ли са тези американски стремежи?</strong></p>
<p>- Постижими са. Казвам го с болка. Защото това, което виждам в момента като тенденция в развитието на западната цивилизация, дълбоко не ме радва. Тя очевидно завинаги се е развела с високото наследство на Просвещението и на либералния ХІХ век. Наблюдаваме една чудовищна мутация, която използва терминологията на Просвещението и на либералната демокрация от ХІХ век, но пред нас се разкриват контурите на социален Франкенщайн, за когото папагалстващата преса в сателитни страни като нашата не си дава даже сметка. </p>
<p>Първото, което трябва да бъде казано ясно, е, че руският елит в момента в голямата си част е компрадорски. Затова в най-добрия случай той може да изпълнява функциите на колониална администрация, която да администрира територията, да обслужва тръбата и да контролира населението. Рухването на СССР се дължеше както на обективната слабост на изчерпалата своя лимит комунистическа система, така и на огромното неистово желание на комунистическия елит да се инкорпорира в западния елит. Но тези хора бяха неграмотни и това им изигра лоша шега, защото те не можаха да прозрат, че на пиршеството на ХХІ век няма място за такива като тях, освен като слуги. </p>
<p>В западната концепция Русия няма друга роля освен тази на суровинен придатък. Никакви високи технологични или цивилизационни достижения не се предвижда да се развиват в тази част на света. </p>
<p>Второто, по-важното обаче е, че обръщането на руската политика, персонифицирана от Путин или силите, изтласкали го на повърхността, е всъщност резултат от осъзнаването на част от руския компрадорски елит, свързан изцяло, лично и генерационно, с тайните служби и тоталитарния режим, че няма да бъде допуснат до статуса, който иска в световното разделение на труда, че му се отрежда най-много слугински статус. </p>
<p>Следователно обръщането на руския геополитически кораб от 2001 г. насам не е нищо друго освен израз на обстоятелството, че Путин и кръговете около него са всъщност едни разочаровани западници. Разочаровани са, защото очакваха, че за тях ще има място на масата на световното благоденствие в западен калибър, но се оказа, че такова място не се предвижда. И едва тогава осъзнаха, че единственото нещо, което може да ги спаси, е собствената субектност. Тя преминава през силна армия, средства за защита, което означава съвършено друга икономика и друго общество. </p>
<p>Все още Русия обаче е суровинен придатък на Запада и е много уязвима за санкциите на Запада, защото огромна част от нейните ресурси идват през износа на собствени суровини. За тях тя получава индустриалните стоки на Запада и реинвестира обратно огромни пари в западните икономики. И в този смисъл е типичен пример за периферна компрадорска страна, както го е описал Иманюел Уолърстийн в своята концепция за световно капиталистическо ядро и периферия. В момента наблюдаваме опит на Русия да излезе от този статус, а такъв опит не минава безнаказано. </p>
<p><strong>- Прекратяването на „Южен поток“ част от този опит ли е?</strong></p>
<p>- Да, разказвам всичко това, защото иначе казусът с „Южен поток“ изобщо не може да бъде разбран. Този проект не може да бъде разбран през неговите икономически или организационни измерения. Налице е и тактическа уловка, която се изразява в следното: след 2001–2002г. Путин и екипът му мислеха, че могат да разиграят една особена стратегия, в която да се случи симбиоза между Европа, разбирайте Германия, и Русия – руските ресурси и германските технологии, които могат да доведат до появата на нов геополитически субект. Но Германия, която е ядрото на европейския проект, е силно зависима от САЩ във всяко отношение. Следователно тази симбиоза нямаше как да бъде допусната. </p>
<p>Конфликтът в Украйна е всъщност последният тласък, който трябваше да разкъса връзката между Русия и Европа. Войната, защото това е война, не е за Украйна, която е много пренебрежим фактор в тази геополитическа зона, войната е срещу Русия. </p>
<p>Тактическият опит, направен от Путин с трансформирането на „Южен“ в „Турски поток“, беше опит да се създаде енергиен алианс между Русия и Турция. Руската защита на геополитическата й субектност, която върви в момента по всички линии, съвпада тактически с интересите на Ердоган Турция да играе самостоятелна роля като регионална сила. Има тактическо съвпадение на интересите на двете бивши империи, но въпросът е доколко те имат ресурса да се противопоставят на Запада. </p>
<p><strong>- И имат ли според вас този ресурс?</strong></p>
<p>- Не, в дългосрочен аспект не мисля, че имат такъв ресурс. </p>
<p><strong>- Все пак турският външен министър Чавушоглу в свое изказване отпреди няколко дни си остави вратичка, като заяви, че приоритетен за тях остава подкрепяният от ЕС Трансанадолски газопровод (TANAP) – част от Южния газов коридор, и че Турция е подписала само меморандум за общи намерения, по които окончателно решение тепърва ще се взима…</strong></p>
<p>- Нека го кажа директно. Става въпрос за азербайджански газ, който трябва да бъде пренесен през турски тръби и внесен в Европа. Азербайджан няма достатъчно количество газ, за да захрани този газопровод и да задоволи турските и европейските нужди. От друга страна, тактическият маньовър на Русия с трансформирането на „Южен“ в „Турски поток“ и изграждането на хъб на границата между Гърция и Турция по долното течение на Марица ще облече руския газ в турски одежди и ще постигне пак същата цел на „Южен поток“ – руски газ да отива в западно направление и Русия да получава финансов ресурс. </p>
<p>Но аз не мисля, че атлантическите елити ще го допуснат. Затова и проблемите на Ердоган започнаха буквално на другия ден. Първо, десантът, който Могерини направи в Анкара, за да уговаря турците да не колаборират с Русия. И второ, ударът, който нанесе самият Ердоган с арестуването на вътрешната си опозиция в лицето на представители на движението „Хизмет“ на Фетхуллах Гюлен. Както директно писаха в турската преса, Ердоган удари Петата колона. Последва реакцията на ЕС и контрареакцията на турския президент, че това е намеса във вътрешните работи на държавата. Оттук следва, че можем да очакваме някакъв нов вариант на „турска пролет“ или още по-лошо – внезапно надигане на кюрдите в Югоизточен Анадол с всички произтичащи от това последици.</p>
<p><strong>- Искате да кажете, че това може да се случи под влияние на Запада?</strong></p>
<p>- Да, тъй като всяка субектност в региона противоречи на замисъла на Запада, за който говорих в началото. Когато говоря за замисъла на Запада, не трябва да разбирате, че това са някакви лоши хора, които замислят козни за сметка на целия останал свят. Не, става въпрос за ясно изразени икономически и геополитически интереси.</p>
<p><strong>- От Брюксел обаче Бойко Борисов заяви, че България, подкрепена от ЕС, възнамерява да издаде всички необходими разрешения за изграждането на проекта „Южен поток“, за да не бъде обвинена за провала на проекта. Какъв ще е отговорът на Русия? </strong></p>
<p>- България отдавна не е субект на нищо и не може да предприеме нищо по своя воля или по своя собствена инициатива. Това важи и за това действие. Очевидно някой е разпоредил да се доизиграе спектакълът, който цели да покаже за сетен път на средноевропейските бюргери, че т.нар. „Европа“ има желание да реализира различни енергийни проекти, но виждате ли, Русия не желае да играе по „просветените“ цивилизовани правила. Атлантическите елити в Брюксел и най-вече тези оттатък океана не са допускали, не допускат и никога няма да допуснат това да се случи – целта е не Русия да печели от износа на енергоресурси, а да не печели нищо и да се срине в пропастта. </p>
<p>Хубавото в тази иначе кошмарна ситуация е, че съществува макар и статистически пренебрежим шанс дирижираният кадрил с шеметно падащите нефтени цени да постигне най-сетне съвършено друг резултат – Русия да излезе от нефтената наркоза, нейните експортни паразитиращи елити да бъдат елиминирани или поне редуцирани и страната да се превърне в това, което винаги е била – самостоятелна велика цивилизация със своя логика на съществуване. Това не може да стане, докато е в състояние на обслужваща суровинна периферия. </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><span style="font-family:trebuchet ms; font-size:11px">*</span><em>Иво Христов e роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Завършва право в СУ „Св. Кл. Охридски“. Доцент и доктор по социология. От 2009 до май 2013 г. е ръководител на катедра в ПУ „Паисий Хилендарски“. Преподава социология на правото и историческа социология на модерните институции в Софийския и в Пловдивския университет.</em> </p>
<p> </p>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
<div> </div>
