Деница Сачева: Парите, усвоени за сбъркани модели, затвърждават бедността

<p>&nbsp;</p> <p><strong>- Бихте ли обяснили идеята, с която коалиция &bdquo;Десните&ldquo; обръща модела за социална политика?</strong></p> <p>- Става дума за изграждане на социални комплекси за социални услуги за майките с малки деца. Говорим не само за детски градини, които освен че ги няма, но и когато ги има, не са облегчение за семейството. Работещите майки трябва да си вземат най-късно в 5 часа детето. Искаме да бъдат подкрепени младите хора, но без да се налага да правят компромис със своята кариера. Затова предлагаме да се изграждат социални и семейни комплекси, за да могат родителите на деца да се чувстват по-спокойни, а и самите деца да ползват целодневни услуги. Семейства, които имат деца с увреждания или болни деца, за тях също да се предлагат здравни услуги. Особеното в този случай е, че не трябва да се търсят външни лица, а по-скоро със съществуващите програми да се подпомагат директно самите семейства. Например в програмата за личен асистент се търси външен човек, извън семейството. За съжаление при нас всичко се прави с презумпция за виновност &ndash; че някой ще излъже, някой ще злоупотреби. И всички системи, включително голяма част от обществените поръчки, трябва да вървят в комплект с превенция на контрола, която поставя в тази презумпция за виновност абсолютно всеки.</p> <p><strong>- Сигурно защото хората от тези системи много често оправдават тази презумпция?</strong></p> <p>- Точно затова искаме да обърнем нещата. Ако в семейството има болно дете, по-скоро негов личен асистент да бъде неговата майка, баща или друг член от семейството. Например когато говорим за младо семейство или млада майка, вместо да се създават тези драми, травми и т.н., първо да се опитаме тази майка да получи съответната помощ така, както я получава приемният родител. Тоест самата майка да влезе в курсовете по обучение, тя да получи тази помощ. Защото целта е да запазваме хората в техните семейства или в техните разширени семейства. А не чрез социалните програми да създаваме нови професии, които да са като паралелни структури на семейството. Това е един естествен път, чиято цел е благополучието, а не борбата с бедността. Оперативна програма &bdquo;Човешки ресурси&ldquo; на Министерство на труда и социалната политика е насочена главно към безработни. Дългосрочно безработни хора се обучават в предприемачество. Това е, меко казано, нонсенс. Защото ако един човек е дългосрочно безработен, той очевидно не притежава онези качества на предприемача като инициативност, търсене и много други. Такива програми затвърждават бедността и я поддържат. Ние предлагаме различен подход &ndash; в такава програма да се привличат хора с талант, с възможности и желание да се развиват, с качества на предприемачи. Работните места се създават от тях. Те сами ще търсят подходящите за работата хора. Друго нещо, което предлагаме, е свързано със структурата на населението. В България вече има трайна тенденция да идват да живеят чужденци, особено англичани и германци. Предлагаме да се инвестира в социални услуги, които могат да бъдат предоставени на възрастни хора. Най-общо казано, ако в близките години не е възможно да спрем изтичането на млади хора на Запад, поне да започнем да правим така, че да се създават възможности за работа и бизнес на възрастните и малко по малко да завъртим спиралата.</p> <p><strong>- Съществува ли някъде подобен модел?</strong></p> <p>- По принцип най-добре структурираните социални услуги са в Холандия и Дания. Но ние не можем да вземем някакъв чужд модел и да го присадим на наша почва. Доста често срещана практика е хората да си казват &ndash; абе какво да го мислим толкова, те вече са го измислили, най-добре е да го вземем наготово. Но всеки модел в една държава се основава на културни характеристики, на местно законодателство, на местна специфика. Няма как да се вземе един модел едно към едно и да се приложи в нашата среда. Но по принцип тенденциите в повечето развити страни са към застаряване на населението. Всеки втори човек около мен има нужда от някакъв тип социална услуга или гледа възрастен човек, или има проблем със семейството си, с дете, с близък, който е останал самотен, със семейства на емигранти, за които трябва да се грижат други хора. Необходимостта от социални услуги, от всекидневна грижа, от патронаж, от услуги за възрастни хора, които се заплащат, непрекъснато нараства. Дори мои близки, които са в чужбина, искат да закупят такива услуги. Фактът, че 2.5 милиона българи вече живеят в чужбина, което е повече от работещите българи тук, ги прави и най-големият инвеститор в България. Парите, които изпращат, са огромна сума - около 10 милиарда лева по неофициални данни. Това е един неизползван пазар, една неразработена ниша. Не можем да предложим на тези хора условията, които бихме искали, за да си работят тука и да са част от нашата икономика, но поне да им предложим спокойствието и сигурността за техните близки.</p> <p><strong>- Не сме свикнали социалната политика да е приоритет на десните. Кое ви накара да вземете любимата играчка на левите политици?</strong></p> <p>- Ние разбираме дясното като начин на мислене. И то е, най-просто казано, да има добри условия човек сам да се грижи за себе си и да държи живота в ръцете си. Държавата трябва да осигурява общата рамка, общите правила, общата среда. Ще ви дам един пример с моята фризьорка, която ми каза: &bdquo;Аз не искам нищо от държавата! Искам от нея само да създаде такива условия, че повече хора да ходят на фризьор.&ldquo; В този смисъл моята фризьорка е дясна. Говорим за такъв тип хора, които искат и могат сами да управляват живота си, а не да чакат от държавата да направи нещо за тях. Това, което ме накара да се опитвам да трансформирам стария модел на социално подпомагане, е, че това трябва да бъде система за сигурност, в която хората може да изпаднат за известно време, но не да се настанят трайно там и изобщо да не излизат. Всъщност тази система трябва да се отчита не с количеството пари, които е изразходвала, а с броя на хората, които са излезли от нея. Трябва да има резултат от тези неща.</p> <p><strong>- Вие искате да обърнете старата представа, че количеството пари за социално подпомагане са критерий за добра социална система?</strong></p> <p>- Ние измерваме нещата само с пари. Проблемът е там, че по този начин си създаваме най-големите илюзии. Излиза някой и казва, че примерно ще бъдат инвестирани 100 млн. за нещо. Докато обаче тези пари бъдат инвестирани, има един много дълъг процес, в който много неща трябва да се случат и накрая може да излезе така, че тези пари да не се инвестират. Хората не следят всяка стъпка по даден проект, но в главите им остава, че една крупна сума ще се инвестира за нещо. Постоянно се говори за грандиозни суми, които щели били да бъдат инвестирани или които са усвоени. И хората се чудят защо продължаваме да сме на същото дередже. Ето например в областта на здравеопазването се казва, че се дават едиколко си за болници. Но колко пъти сте чули някой да се отчете със здравни индикатори, със здравни статистики? Колко пъти сте чули да се каже &ndash; намаля смъртността от сърдечни заболявания или намаля детската смъртност? Политиките не могат да имат за цел да усвоят едни пари.</p> <p><strong>- Тоест парите сами по себе си не произвеждат качество, ако не са налице други условия?</strong></p> <p>- Разбира се. Дори напротив &ndash; колкото повече пари се наливат в една система, която не е обвързана с резултат, толкова повече пари тя поема. Ние трябва да си поставим за цел да искаме някакви резултати от тези политици. Трябва да има някакъв смисъл, до който стигаш накрая на пътя. Качеството трябва да бъде обвързано с парите, които се наливат в една система. Могат да се усвояват много пари и да няма никакъв смисъл. Това е особено валидно за европейските фондове и програми. Там за успех се смята отчитането на усвоени пари. Дори се стига до такива порочни хватки министерство да планира за дадена програма примерно 5 милиона, което е завишен бюджет. И след като фирмите кандидатстват и вземат парите, министерството отчита &bdquo;спестявания&ldquo; от няколко милиона. Това са едни виртуални игри с думи и пари, които нямат никакъв смисъл. Отчетите трябва да са за конкретни резултати, а не за усвоени пари. Затова в сферата на здравеопазването от ЕК казаха, че няма да дадат пари, докато не кажем какъв е планът за реформи. В болниците примерно са &bdquo;усвоили&ldquo; едни пари, купили са апаратура, но са пропуснали да обучат хора, които да работят с нея, и тя стои в кашоните. Или се правят ремонти на болници, които са в огромни дългове и пред закриване. Тоест няма никаква връзка между инвестициите и плановете за развитие на системата. Хората трябва да разберат, че това е нещото, което им пилее времето и парите.</p> <p><strong>- Някъде прочетох, че на глава от населението България е на първо място в Европа не само по голф игрища, но и по болници. </strong></p> <p>- Това отново се дължи на празни приказки, на думи, които блокират. Защото преди време се каза, че приватизацията е нещо лошо. Страшно щяло да стане, ако се приватизират лечебните заведения! И НДСВ спря приватизацията. Д-р Атанас Щерев, един от основателите на НДСВ и депутат от тази партия, а в момента в Реформаторския блок, спря приватизацията на болници. Но човек не може да спре живота. Хората, които искаха да имат частни лечебни заведения, си направиха. И в един момент поликлиниките останаха като едни сградни фондове. Вместо да заличим този порочен модел на двойните стандарти &ndash; изследваш се в болницата, но плащаш на лекаря на частно, ние го задълбочихме. И се наливат пари в болницата за скъпоструващи операции от държавата, а когато става въпрос за прибиране на хонорара за частния труд, това се отчита отделно.</p> <p><strong>- Нещо като модела, който създадоха в &bdquo;Кремиковци&ldquo;. В комбината Петров произвежда ламарина на държавна заплата, но можеш да си купиш същата ламарина само от частната му фирма, защото в &bdquo;Кремиковци&ldquo; е свършила?</strong></p> <p>- Същият е моделът. Но е вредно и да се налага тази апокалиптична представа, че всичко се краде, че всеки краде, че всички са маскари. В стремежа си да се предпазим от това, създадохме някаква втора паралелна система, която обезсмисля всяко усилие. В момента имаме 110 частни болници, които се добавиха към съществуващите близо 300. Поради тази недомислица да се спре приватизацията, я докарахме дотам.</p> <p><strong>- Защо не успяхте да се разберете с с Реформаторския блок &ndash; личностни или други са причините?</strong></p> <p>- Много хора се опитват да обяснят това с личностни причини. Но когато изгубихме изборите през 2013 година, на Радан Кънев му бе делегирано доверието той да бъде общата кандидатура на националното ръководство на ДСБ. Но Радан предпочете да направи коалиция, която аз лично намирам за доста странна, защото в нея има хора от целия идеологически спектър. Най-естественото нещо беше в РБ да се покани Български демократичен форум (БДФ), който беше с нас на изборите тогава, след това да се покани партията на Мария Капон ЕНП, защото бяха с нас на референдума против АЕЦ &bdquo;Белене&ldquo;. Но да се скочи веднага към партията на г-жа Кунева, която беше наш опонент, за мен е малко странно. Нашите мнения обаче не бяха взети под внимание. И аз трудно приех концепцията за Граждански съвет, защото той не може да бъде шапката на партиите. Това бе много демотивиращо за хората, които години бяха работили за тази партия, бяха участвали на избори. И изведнъж се слага нещо като борд, какъвто е Гражданският съвет, който да взема решенията. Не мога да нарека това с други думи освен популизъм. Този съвет е разтоварване от отговорност, вратичка за лобизъм на различни партийни интереси. ДСБ се създаде през 2004г., за да противодейства на хората, които спряха приватизацията, а сега се прегръща с тях. Много се надявах, че след европейските избори ръководството на ДСБ ще си направи изводите. Според мен обаче те си ги направиха погрешно. Победата на Светослав Малинов бе изтълкувана като победа на ДСБ. А всъщност с това преференциално гласуване за кандидата на ДСБ хората изказаха своя протест срещу тази коалиция, срещу това неестествено съешаване. Това не беше вот на доверие за РБ като структура, а по-скоро мажоритарен вот за самия Малинов. В момента се води усилена преференциална кампания, която е напът да изроди и самата преференция.&nbsp;</p>