Богдана Желявска: Кой казва, че само една организация е носител на съдебната реформа?

<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><span style="line-height:25.6000003814697px">- Г-жо Желявска, защо Българската асоциация на съдиите има възражения срещу предложението на правосъдното министерство, залегнало в стратегията за съдебна реформа, ВСС да се раздели на две камари &ndash; прокурорска и съдийска?&nbsp;</span></strong></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="line-height:1.6em">- Въпросът за разделянето на ВСС &nbsp;на две камари &ndash; прокурорска и съдийска, както и &nbsp;въпросът за отделянето &nbsp;на прокуратурата от съдебната власт беше широко дискутиран още в началото на 2012 година. Нека припомня, че тогава се изработваха измененията в Закона за съдебната власт, които засягаха състава, организацията и формирането на Висшия съдебен съвет. Взеха се мненията на изявени конституционалисти, на всички организации в гилдията, на държавни институции. Голямата част от тях се обединиха около становището, че разделянето на ВСС на две камари и респективно взимането на кадровите решения , които касаят съдии, прокурори от всяка от двете камари поотделно, е противоконституционно и би довело до нищожност на решенията на ВСС. ВСС е колективен орган и не би могъл да взима решенията си само с една част от своите членове. Или казано по-просто: 12 или 13 члена на ВСС не могат да вземат решение вместо 25. Тогава се стигна до извода, че за да се извърши тази промяна, ако обществото счете, че такава е необходима, трябва да се промени Конституцията. Това е първият момент, който само маркирам и който бе детайлно дискутиран. Вторият момент е, че доста години се обсъжда, че нашето общество не е узряло за изваждане на прокуратурата от съдебната система, защото това ще доведе до преминаването и към изпълнителната власт и до тоталното и подчинение. И тези опасения имат резон.</span></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Изненадващо е, че две години след тази дискусия , същите въпроси се повдигат отново с мотива че така ще се решат проблемите в Съдебната система и ще се помогне за нейното реформиране. Аз лично&nbsp;не&nbsp;споделям това мнение.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>- Един от&nbsp;основните&nbsp;аргументи за тези промени е, че ако се приеме подобно разделение, ще бъде изолиран Главният прокурор от кадруване в съдийската общност. &nbsp;Ще се&nbsp;постигне ли наистина такъв ефект?</strong></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Пак казвам, че становището, което дадохме като организация е, че би могло да се коментира разделението на ВСС, след като този въпрос бъде подложен на &nbsp;широко обществено обсъждане с участието на всички институции, магистрати и организации, които бъдат поканени да изразят мнението &nbsp;си, каквото обсъждане аз не съм чула да има към момента. Колкото до твърденията за кадруване на Главния прокурор в Съдебната власт, какво становище искате да изразя? ВСС е един колективен орган и Главният прокурор е един от неговите 25-те члена и като такъв има равен глас с всички останали. Не желая да коментирам инсинуациите дали и коя персона кадрува в Съдебната система, защото те не допринасят с нищо за подобряване на имиджа на системата, напротив &ndash; спомага за разрушаване доверието на обществото в нея. И това трябва да бъде напомнено на тези, които непрекъснато говорят за необходимостта от провеждане на спешна съдебна реформа. Съдебна реформа се прави с действия, а не с хули и клевети.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>- Имахте ли конкретни разговори в&nbsp;Министерството на правосъдието&nbsp;по стратегията?</strong></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Правосъдното министерство ни изпрати писмо с покана да участваме на 12 август на среща във връзка с изготвените промени в Стратегията, за която вече говорихме. Както знаете, това е сезонът на отпуските &nbsp;и не можахме да присъстваме. Българска съдийска асоциация заедно с представители на Асоциацията на прокурорите, с които работим много добре по линия на Гражданския съвет към ВСС , в края на месец август 2014 година изпратихме на Министерство на правосъдието &nbsp;общо становище, изготвено след координация с нашите управителни органи и нашите членове. Това становище е известно и на медиите. В него ние твърдим, че въпросът за разделянето на ВСС на две части вече е бил поставян на дневен ред и че на дадения етап такива промени не могат да бъдат реализирани &nbsp;без съответната конституционна промяна. Отделно от това изразихме и други мнения по Стратегията.в общ план, а в конкретика ще ги развием подробно на някое широко обществено обсъждане, ако бъдем поканени на такова.&nbsp;</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>- Каква е вашата оценка за документа, ще възстанови ли неговото изпълнение доверието в съдебната система?</strong></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Стратегията като цяло &nbsp;е добра. В нея се говори за прозрачност, за реализация на реформата стъпка по стъпка. Започва се от ВСС и се стига до съда, до прокуратурата и до всички звена от съдебната система. Основното на което стратегията набляга е изваждането на прокуратурата от съдебната власт.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Но има и нещо друго, което съм имала възможност да кажа и друг път. 23 години аз съм съдия и 23 години слушам за реформа в Съдебната система. Така става, че винаги правим тази реформа на парче. Никой не прави глобална реформа. През всичките тези години винаги се е говорило за промяна на съдебната карта, на нова съдебна география, за закриване на съдилища, за това как да се промени статута на съдиите, на съдебните служители и т.н. А никой не говори какво е постигнато досега и какво трябва да се направи в бъдеще, стъпвайки на досега постигнатото. Защото това е смисълът на реформата &ndash; да стъпиш на това, което вече съществува и е изградено и да променяш в положителна посока това, което не работи. Не може да тръгваме всеки път от нулата и да зачеркваме всичко, което с толкова труд сме свършили.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Смятаме, &nbsp;че трябва да се признае, че сме постигнали доста неща &ndash; организацията на съдилищата, създаването на &nbsp;ВСС &ndash;беше непостоянно действащ, сега е постоянно действащ орган, постигнали сме някаква ниво на прозрачност в съдебната система, принципът на случайното разпределяне на делата работи. Това, което ни куца освен бюджета са много неща от организационен характер &ndash; неравномерното натоварване на съдилищата в различните съдебни райони, липсата на адекватни механизъм за повишаване и преместване на магистратите, т. е кариерното им развитие . Ние като организация работим много усилено в тази посока , включително изработихме и проект за&nbsp;правила.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Като говорим за&nbsp;стратегията трябва да засегне и друг проблем &ndash; &nbsp;кои са институциите, от които зависи осъществяването на реформата. Защото Министерството на правосъдието е изготвило една нелоша&nbsp;стратегия &nbsp;- подробна и детайлизирана, но голяма част от дейностите, посочени в нея, са от компетентността на други държавни органи. За да се случи реформата в Съдебната система едно е безспорно &ndash; всички институции трябва да бъдат съпричастни и единни.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>- В&nbsp;публичното пространство се налага&nbsp;</strong><strong>представата</strong><strong>, че Съюзът на съдиите е носител на реформата, а други организации &ndash; &nbsp;вашата например, сте контрареформатори.&nbsp;</strong><strong>Как възприемат членовете на БСА едно такова деление?</strong></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Много ми е любопитно защо се налагат такива клишета. Наскоро четох една публикация, в която имаше твърдения, ние като организация сме създадени с идеята да бъдем контрапротестиращи и контрареформатори. Контрапротестиращи в услуга на кого? Трябва да уточня, че в България има няколко магистратски организации освен Съюза на съдиите &ndash; има Българска съдийска асоциация, Асоциация на административните съдии, Сдружение на съдебните служители, Асоциация на прокурорите и Камара на следователите. Всички ние сме съсловни организации, съпричастни към осъществяването на съдебната реформа и ще бъдем засегнати от бъдещите промени. Нима ние, другите организации, нямаме право на собствено мнение относно бъдещето на съдебната реформа? Нима ние не можем да бъдем носители на новаторски идеи и нямаме членове, които да изразяват мнението си. И нима ние не работим за защита на&nbsp;техните права? Защо , кой и на какво основание обявява само и единствено Съюза на съдиите за носител на съдебната реформа, а останалите организации за ретроградни? Съдебната реформа е отговорност не само на една организация, а на всички магистрати и институции.</span></span></p>